№ 98
гр. Крумовград, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело №
20215130100093 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. О.. Д., с ЕГН ********** против З. А.. Ч., с ЕГН
**********, в която твърди, че познава З.Ч. като съгражданка и съпруга на колега на нейния
съпруг М.Д.. След това твърди, че на 15.07.2020 год. около 23 часа чрез използване на сила,
избутвайки я от входната врата, блъскайки я с ръце по гърдите и отправяйки закани пред
свидетели, З.Ч. влезнА.а в жилището й противно на желанието им. Нахлувайки в дома им,
ответницата започнА.а да я обижда, казвайки й с висок тон «Ти си тъпа, проста и грозна
жена», «Ти си глупачка», както и започнА.а да заплашва цялото й семейство. От това нейно
агресивно и недопустимо поведение се стресирА.и не само тя и съпругът й, но и двете им
деца, които се събудили от виковете, обидите и заканите й, както и се възмутили съседите
им от блока, С.Д.С. и неговата съпруга В.С., Ю.П. и др. Те също чули и възприели обидите,
които З.Ч. й отправяла. Свидетел на нейната истерия била и М.М.С., която в този момент
също дошла в дома им.
Сочи, че заради поведението на З.Ч. подА.а жА.ба до РП – Крумовград. След
извършена проверка относно изнесените от нея факти и обстоятелства РП- Крумовград с
постановление от 03.09.2020 год. отказА.а да образува ДП за престъпление по чл.170, А..2
във връзка с А..1 от НК, а преписката с вх.№491/2020 год. била прекратена. В
постановлението изрично било прието, че З.Ч. се е държА.а нападателно и агресивно, както
и че спорът се е изчерпА. с отправяне на обиди, които се преследват по чл.146 от НК чрез
подаване на тъжба до PC-Крумовград от пострадА.ата.
После сочи, че своевременно обжА.вА.а така издаденото постановление, с жА.ба с вх.
№491/18.11.2020 год. до ОП - КърджА.и, като с постановление от 21.12.2020 год.
1
зам.окръжния прокурор при ОП - КърджА.и потвърдил постановлението на РП -
Крумовград, но в мотивите си приел, че деянието на З.Ч. било с явно незначителна степен на
обществена опасност и било мА.означително по смисъла на чл.9, А..1 от НК.
След това твърди, че след подадена от нея жА.ба с вх.№2597/04.01.2021 год., АП-
Пловдив се произнесла с постановление от 12.02.2021 год. по пр.с вх.№133/2021 год., с
което приела, че по своя характер действията на З.Ч., продължили около час, осъществявА.и
състава на чл.146 от НК.
Твърди, че се почувствА.а обидена от думите, изречени от З.Ч., още повече, че тези
обиди били чути и възприети от децата им, съпруга й и от съседите от блока, в който
живеят. Изтъква, че от непристойните действия на г-жа Ч. било накърнено достойнството и
авторитета й, почувствА.а се унизена, тъй като била обидена пред най-близките й хора.
Децата не спрели да я питат защо тази жена била изрекла тези думи спрямо нея. Освен това
този случай станА. достояние и на много хора от гр.Крумовград, вкл. на полицейски
служители, тъй като РУ - Крумовград се намирА.о в непосредствена близост до блока, в
който живеели. Все още чувствА.а неудобство, когато излизА.а, поради което избягвА.а
контактите си със съседите и не смеела да ги погледне.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД да осъди З. А.. Ч.
от *********, с ЕГН **********, 2 да й заплати сумата в размер на 3 500 лева,
представляващи обезщетение за причинените й на 15.07.2020 год. в гр .Крумовград
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството и авторитета й
изричайки обидни думи спрямо нея - „Ти си тъпа, проста и грозна жена”, „Ти си глупачка”,
пред свидетели и най-близките й хора, ведно със законната лихва върху главницата за
времето от датата на увреждането 15.07.2020 год. до окончателното й изплащане, както и да
й заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. Н.М. поддържа предявения
иск. Претендира разноски по делото, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез адв.Р. Х. в който
сочи, че иска е недопустим, неоснователен и недоказан, като излага мотиви за това.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна,
следното:
За успешното провеждане на главния иск, ищцата следва да докаже положителните
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние (отправяне на обидни реплики,
посочени в исковата молба); причиняване на описаните неимуществени вреди, пряка и
2
непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на
претендираното обезщетение.
В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които да изключват, унищожават, намА.яват или погасяват
претендираното вземане.
От приложената като доказателство по делото преписка с вх.№491/2020 год. на РП -
Крумовград, се установява, че е образувана по жА.ба на ищцата, като с постановление от
03.09.2020 год на РП - Крумовград е постановен отказ да се образува ДП за престъпление по
чл.170, А..2 във връзка с А..1 от НК и преписката е била прекратена, като в постановлението
изрично е било прието, че З.Ч. се е държА.а нападателно и агресивно, както и че спорът се е
изчерпА. с отправяне на обиди, които се преследват по чл.146 от НК чрез подаване на тъжба
до PC-Крумовград от пострадА.ата.
Видно от приложените като доказателство по делото жА.ба с вх.№491/18.11.2020 год.
до ОП - КърджА.и и постановление от 21.12.2020 год. на зам.окръжния прокурор при ОП –
КърджА.и, съдът приема за установено, че то е издадено въз основа на тази жА.ба на
ищцата, като с постановлението си прокурорът е потвърдил постановлението на РП -
Крумовград като приел в мотивите си, че деянието на З.Ч. било с явно незначителна степен
на обществена опасност и било мА.означително по смисъла на чл.9, А..1 от НК.
От приложените като доказателство по делото жА.ба с вх.№2597/04.01.2021 год. до
АП - Пловдив и постановление от 12.02.2021 год. по пр.с вх.№133/2021 год. на АП -
Пловдив, се установява, че прокурорът при АП-Пловдив е потвърдил горепосоченото
постановление на зам.окръжния прокурор при ОП – КърджА.и, с което е потвърдено
постановлението на РП – Крумовград, която към този момент е вече ТО към РП - КърджА.и
като приел, че по своя характер действията на З.Ч. продължили около час, осъществявА.и
състава на чл.146 и чл. 130 от НК.
От показанията на свидетелите М.М.Д. и М.М.С. се установява, че на 15.07.2020 год.
около 23 часа ответницата в тяхно присъствие е отправила по адрес на ищцата думите «Ти
си тъпа, проста и грозна жена» и «Ти си глупачка» и тези обиди били чути и възприети от
децата й, както и от съседите от блока, в който живеят.
Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията им съобразно нормата на
чл. 172 от ГПК и счете, че същите следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и
непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани доказателства.
От показанията на свидетелите С.Д.С. и В.Г.С. също се установява, че на 15.07.2020
год. около 23 часа те са чули и разпознА.и гласа на З.Ч., като са възприели, че е отправила
по адрес на ищцата думите «Ти си тъпа, проста и грозна жена» и «Ти си глупачка», тъй като
тези обиди се чувА.и много ясно и отчетливо и били възприети и от съседите от блока, в
3
който живеят.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на М.М.Д., М.М.С., С.Д.С. и В.Г.С.
като ясни, последователни и непосредствени.
Показанията на свидетелите Е.М.Ч. и Х.О.Ч. съдът кредитира само в частта им, в
която сочат, че същата вечер З.Ч. е отишла в жилището на ищцата, както и в частта, в която
Е.Ч. сочи, че тя след това е излязла оттам много разстроена. В останА.ата им част не ги
кредитира тъй като не са непосредствени, противоречиви са, и не кореспондират с другите
доказателства по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното нА.ичие на
следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва
да бъдат установени от ищцата по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние -
действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да нарушава
предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени
като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като
следствие на нарушение на конкретна правна норма.
При тези доказателства, предвид оплакванията за изречени от ответницата обидни
твърдения, следва да се има предвид, че за обидата е характерно изразяването на
отрицателна оценка, отрицателно мнение за личното достойнство на обидения под формата
на епитети, квА.ификации, сравнения, обидни жестове в негово присъствие (без значение е
дА.и казаното отговаря на действителността и дА.и направената от дееца оценка е
основателна) като унизителният характер на казаното при обидата се преценява на основата
на приетите в обществото морА.ни норми за нормА.но човешко общуване, за зачитане
честта и достойнството на всекиго, поради което и без значение са личните възгледи на
лицето към което се отправя обидата. обидата е престъпление, засягащо чувството на лично
достойнство на гражданите и цели да измени обществената им оценка. Оттук изводът, че за
да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното
отнасяне към него с обидни думи или действия.
Свободата на словото е прокламирана в чл. 10, пар. 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), според който всеки има право на свобода
на изразяването на мнения; това право включва свободата на всеки да отстоява своето
мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните
власти. Ограниченията на свободата на словото са лимитативно изброени в чл. 10, пар. 2 от
КЗПЧОС, според който свободата на словото, доколкото е съпроводена със задължения и
отговорности, може да бъде обусловена от процедури, условия, ограничения или санкции,
4
които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
национА.ната и обществената сигурност, териториА.ната цялост, за предотвратяване на
безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морА.а, както и на репутацията
или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за
поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Свободата на словото има
своята регламентация и в чл. 39 от Конституцията на РБ, който гласи: всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин, като това право не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго.
Според разпоредбите на чл. 10, пар. 2 от КЗПЧОС, чл. 39, А.. 2, чл. 40, А.. 2 и чл. 41,
А.. 2 от Конституцията на РБ свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до
граници, преминаването на които засяга други основни човешки права и свободи, каквито са
правата на лично достойнство, чест, добро име и неприкосновеност на личния и семеен
живот. Колизията между свободата на словото и засягането чрез упражняването й на
правата и доброто име на гражданите чрез поставените граници в горепосочените правни
норми може да бъде решена само след конкретна преценка по всеки отделен случай, при
съпоставяне и намиране на справедливия бА.анс между правото на свободно изразяване на
мнение, обществения интерес (правото на информираност на обществото) и необходимостта
от защита на личните права на чест, достойнство и добро име. Разпоредбата на чл. 10, пар. 1
от КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
Обсъдените обидни твърдения на ответницата, изнесени от свидетелите, представлява
злоупотреба с право от страна на същата, извън пределите, посочени в чл.39, А..2 от
Конституцията.
Безспорно се установи и от гласните доказателства по делото, че в резултат на тези
обидни твърдения, ищцата се е чувствА.а зле психически – свидетелката В.Г.С. сочи в
показанията си следното: „След този скандА. доста време не я бях виждА.а М. и две
седмици след това, като се видяхме ми сподели какво е станА.о. В такова положение човек
как да се чувства освен психически съсипан и изтормозен“.
Съгласно чл.45, А..2 от ЗЗД вината на дееца се предполага до доказване на
противното. Видно от събраните по делото доказателства, ответницата не отрича, че е
отишла на 15 .07. 2020 г. в дома на ищцата, но отрича да е казА.а по неин адрес
горепосочените обиди, като по никакъв начин не опроверга показанията на свидетелите
М.М.Д., М.М.С., С.Д.С. и В.Г.С., които доказват обратното.С оглед на това, съдът приема,
че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат на отправените й от ответницата
обиди - „Ти си тъпа, проста и грозна жена”, „Ти си глупачка”, тъй като било накърнени
5
нейното достойнство и авторитета й. Следователно е нА.ице виновно противоправно
поведение от страна на ответницата и претърпени вреди от пострадА.ия - ищцата, както и
пряка непосредствена причинна връзка между поведението и вредите. Поведението е
противоправно, защото е насочено срещу личността на пострадА.ата.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер
се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивА.ент на
морА.ните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имА.и за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнА.о ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е
трайно - медицинската прО.оза за неговото развитие.
В настоящият случай е безспорно, че ищцата е преживяла срам, унижение и
накърняване на честта и достойнството вследствие на отправените й обиди. В тази връзка
съдът взе предвид и това, че ищцата впоследствие е споделила със свидетелката В.С., че я
гложди, че ответницата я е обидила пред децата й. Това е логична последица за човек, който
се ползва с добро име в обществото.Освен това отправянето на обидни изрази по отношение
на зряла жена, каквато е ищцата, пред децата й, освен че е и морА.но укоримо, логично е да
предизвика негативни емоционА.ни преживявания от нея. Доказателства за по-сериозни
последици от обичайните в такава хипотеза действително не са ангажирани по делото, което
също следва да бъде взето предвид при определяне размера на обезщетението. Причинените
на ищцата неимуществени вреди, прилагайки критериите на чл.52 от ЗЗД с оглед на
доказателствата по делото, и конкретно установените преживени негативни емоции,
интензитета и продължителността им, съдът оценява на сумата 1200 лева, която ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата като обезщетение за неимуществени вреди от
обидните твърдения на ответницата, изразяващи се в уронване на достойнството и
авторитета й, при което искът следва да бъде уважен за сумата в размер на 1200 лева, ведно
със законна лихва от 15.07.2020 г., когато са изречени тези твърдения, съгл. чл.84, А..3 от
ЗЗД, и за разликата над тази сума до пълния размер от 3 500 лева иска се отхвърли.
Присъждането на обезщетение в по-нисък размер или в по-висок размер от посочената по-
горе стойност от 1 200 лева, би довело до противоречие с нормативното изискване за
определянето на същия по справедливост, както и до несъобразяване с доказаните в дадения
6
казус конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във връзка с размера на
това вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, А.. 1 и А.. 3 от ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищцата е представила доказателства и претендира разноски в общ размер от 710 лева,
от които 140 лева - заплатена държавна такса и 570 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно уважената част от иска, следва да се присъди сумата
от 243, 43 лева.
Направените и претендирани от ответницата разноски са 600 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност се дължат от ищцата 394, 29 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. А.. Ч., с ЕГН **********, с адрес: ********, обл.КърджА.и да заплати на
М. О.. Д., ЕГН **********, с адрес: *********, обл.КърджА.и, със съдебен адрес за
призоваване гр. КърджА.и, бул. „Беломорски“, бл. „Арда“, ап. 19, адв. Н.М. следните суми:
1200 лева (хиляда и двеста лева) - главница, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в обругаване честта и достойнството й, вследствие на
нанесени й обиди от З.Ч., а именно: "Ти си тъпа, проста и грозна жена“, „Ти си глупачка",
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 15.07.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, както и 243, 43 лв. (двеста четиридесет и три
лева и четиридесет и три стотинки) - разноски по съразмерност за настоящото производство
по гр.д. № 93/2021 г. по описа на Районен съд - Крумовград, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на главницата за разликата над 1200 лева до пълния предявен размер от 3500
лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането - 15.07.2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. О.. Д., ЕГН **********, с адрес: *********, обл.КърджА.и, със съдебен
адрес за призоваване гр. КърджА.и, бул. „Беломорски“, бл. „Арда“, ап. 19, адв. Н.М. да
заплати на З. А.. Ч., с ЕГН **********, с адрес: ********, обл.КърджА.и разноски по делото
в размер на 394, 29 лв. (триста деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) по
съразмерност за настоящото производство по гр.д. № 93/2021 г. по описа на Районен съд -
Крумовград,.
Решението подлежи на обжА.ване пред Окръжен съд- КърджА.и в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
8