Решение по дело №512/2020 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 260046
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Ивелина Илиева Бонева
Дело: 20204510100512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 260046

 

Гр.Бяла, 18.05.2021г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд  Бяла, втори  състав ,в проведеното на четиринадесети май,две хиляди двадесет и първа  година  публично съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                           Съдия:Ивелина Бонева

 

Секретар:Мариета Йорданова,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 512  по описа за 2020г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Постъпила е искова молба от „Топлофикация-Перник“ АД, чрез процесуалния им представител юриск.Е.М., срещу А.Ю.Х., с която моли съда да постанови решение по силата на което да осъди А.Ю.Х., в качеството й на наследник на С.Р.А.,починал на 19.07.2012г.   да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД сумата в размер на 253.00 лв., представляваща 1/8 ид.ч. от общия дълг в размер на 2023.00 лв.от  стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия в апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Отец Паисий“ бл.26, ап.48, от които главница в размер на 238.57 лева, представляваща 1/8 ид.ч от главницата в размер на 1908.58 лева за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 14.43 лева, представляваща 1/8 ид.ч. от законната лихва в размер на 115.40 лева за периода 09.07.2017г. – 20.11.2018г., както и законната лихва върху главницата от 238.57 лева, считано от датата на подаване на исковата молба.

Моли, в условията на евентуалност, при частично отхвърляне на настоящия иск и присъждане разноски в полза на ответника, същия да бъде задължен да представи банковата си сметка, по която да се извърши плащането.

 Прави изрично възражение срещу претендирания адвокатски хонорар, като моли  при определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на противната страна, същите да бъдат съобразени с минималните такива, съгласно НМРАВ към ЗА, с оглед материалния интерес и липсата на правна сложност на казуса - предмет на настоящето производство. 

 В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по делото.

         Съдът след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното: 

Видно от приложения на л. 7 – л. 8 от делото договор за продажба на държавен имот от 07.04.1977 г., собствеността върху процесния апартамент е придобита при равни квоти от Стефан Русинов Ангелов и Верка Георгиева Ангелова.

          От Удостоверение за наследници  /л. 10 – л. 11/ се установява, че С.Р. А. е починал на 19.07.2012 г. и е оставил за свои законни наследници ответницата А.Ю.Х. – дъщеря, В.С.А. –дъщеря, К. С. А. - син и В.Г.А. – съпруга. Последната е починала на 12.01.2016 г. като е оставила за свои законни наследници В.С.А. –дъщеря и К.С. А. – син. От същото удостоверение е видно също така, че единствено В.С.А. и  К. С.А. са имали заявен постоянен адрес в процесния имот.

         От събраните писмени доказателства, изхождащи от ищеца се установява още, че към настоящия момент партидата за топлинна енергия за абонатен №  ********** и адрес: гр. Перник, ул.“Отец Паисий“ бл. 26, ап. 48 е на името на В.С.А.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл.79 ЗЗД вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

         За да бъдат уважени същите преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.

Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответника Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. 

Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й /Тълкувателно решение №2/2017 г. по т. д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/. 

      Според настоящия състав по делото липсват каквито и да било доказателства за валидно възникнала облигационна връзка между ответницата и ищцовото дружество.  От една страна, по делото не е доказано титуляр на партидата през процесния период да е бил наследодателят на ответницата, поради което по силата на наследственото правоприемство, собствеността върху имота и съответно задълженията за потребена, но незаплатена топлинна енергия за същия, да са преминали към А.Ю.Х. като негов законен наследник в какъвто смисъл е и претенцията на ищеца.

      От друга страна, по делото не се установява дали и на какво основание ответницата владее имота. Не е установено А.Ю.Х. да е подавала молба за прехвърляне на съществуващата партида на нейно име, нито за откриване на нова партида, каквито са изискванията на чл. 41 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и каквато възможност е предвидена в чл. 61 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник.  Обратно, налични са безспорни данни, че титуляри на партидата за претендирания период са други съсобственици, към които съобразно облигационната връзка между тях и ищеца следва да бъде насочена претенцията .

         При това положение съдът намира, че отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността на ответницата за плащане на цената за доставената топлинна енергия до апартамент, находящ се в гр. Перник, ул.“Отец Паисий“ бл. 26, ап. 48 / В този смисъл р.№ 229/19.06.2019г. по в.гр.д.№308/2019г. по описа на РОС, постановено по  идентичен  спор и между същите страни/

 При тези съображения искът за главница и акцесорният иск за обезщетение за забава следва да се отхвърлят, тъй като по делото не се установи привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговаря по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката.

         По разноските:

С оглед изхода на спора в тежест на ищеца са сторените по делото разноски.

        По изложените съображения,съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове  от „Топлофикация Перник“ ЕАД,ЕИК **********  срещу А.Ю.Х. *** иск за заплащане на сумата в размер на 253.00 лв./двеста петдесет и три лева/, представляваща 1/8 ид.ч. от общия дълг в размер на 2023.00 лв. от  стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия в апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Отец Паисий“ бл.26, ап.48, от които главница в размер на 238.57 лв./ двеста тридесет и осем лева и 57 стотинки/, представляваща 1/8 ид.ч. от главницата в размер на 1908.58 лева за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. включително, както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 14.43 лв./четиринадесет лева и 43 стотинки/, представляваща 1/8ид.ч. от законната лихва в размер на 115.40 лева за периода 09.07.2017г. – 20.11.2018г.,като неоснователни и недоказани.

         Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок,считано  от връчването му на страните  пред Окръжен съд - Русе.

 

                                                                                      СЪДИЯ: /п/