Номер 13203.11.2020 г.Град А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – А.II състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Д. Богданова
Секретар:Яна А. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Богданова Административно
наказателно дело № 20202110200309 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на Община А., ЕИК ***,
представлявана от кмета В.Е., адрес: гр.А., ***, чрез адв.Д.В. от БАК против Наказателно
постановление (НП) № НЯСС-95/ 07.07.2020г. на Зам.председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което общината - жалбоподател е
санкционирана за извършено административно нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за
водите (ЗВ) и на основание чл. 201, ал.12 от ЗВ е наложено административно наказание
”имуществена санкция”, в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Релевирани в
жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Твърди се, че НП е
издадено извън преклузивните срокове по ЗАНН.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва верността на
установената в наказателното постановление фактическа обстановка, като освен това моли
за отмяната му, поради допуснати процесуални процесуални нарушения при издаването му.
В съдебно заседание след редовно призоваване за жалбоподателя се явява адв.Д.Вълчева от
Адвокатска колегия – Б., която поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и по
съществото на спора – с идентични доводи на развитите подробно с жалбата, моли за отмяна
на обжалваното НП. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, но чрез юрист Е.З., представя писмено становище за неоснователността на
жалбата. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното
постановление като правилно и законосъобразно. Не ангажира доказателства извън
събраните в хода на административнонаказателното производство.
1
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено частично, поради следните
съображения :
На 18.12.2019 г. от свидетелите Д. Т. М. и В. В. А. била извършена проверката
на язовир „С.“, находящ се в зeмлищeтo на c.Ч., Общинa А., oблacт Б.. Съгласно Aкт за
публична общинска собственост № 251/05.04.1999г, собственик на язовира е Общинa А.,
поради което на проверката бил поканен да присъства и представител на общината. По
време на проверката на място, след обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея,
и при преглед на документацията от експлоатацията св.Д.М. и св.В.А. установили, че
отводящият канал на преливника е с намалена проводимост, тъй като е обрасъл с
многогодишна дървесна и храстовидна растителност.
В резултат на проверката било установено, че не е било изпълнено
задължително предписание, дадено при предходна проверка, при която с Констативен
протокол №06-01-89/09.07.2019г. е указано от ДАМТН на Община А. „да се премахне
храстовидната растителност в отводящия канал на преливника, за да се осигури възможност
за оглед, със срок на изпълнение 10.09.2020г.“.
Въз основа на констатациите при извършената контролна проверка на
18.12.2019г. било установено, че дадените предписания не са изпълнени. Съставен бил
Констативен протокол №06-01-174/18.12.2019г., в който е описано, че не са предприети
действия за премахване на храстовидната растителност в отводящия канал на преливника, за
да се осигури възможност за оглед.
След изпратена покана на Община А., за съставяне на АУАН, на 11.02.2020г. в
присъствие на представител на Община А. – В.Й. – ст.експерт в отдел „ОС“ на община А., е
съставен АУАН № 06-01/11.02.2020г., връчен и подписан от упълномощеното лице, което в
графата за възражения такива не са вписани.
B тридневния срок пo чл. 44, ал. 1 от ЗAHH е постъпило писмено възражение
пo АУАН, в което жалбоподателят уведомява, че е постъпил отговор от концесионера на
язовира, за предприети действия по почистване, за да се осигури възможност за оглед. По
повод направените възражения от АНО е изтпратено становище и на 07.07.2020г. въз основа
на съставения акт е било издадено обжалваното НП, видно от съдържанието на което
административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа
2
обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.190а, ал.2 ЗВ, като на
жалбоподателя Община А. било наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 10 000 лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия
орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени
доказателства - акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните
доказателства по делото - показанията на актосъставителя А. и свидетелите Д.М. и М.К..
настоящият съдебен състав кредитира показанията на разпитаните лица, които са пряко
относими към фактическото деяние и откриването на нарушението.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е отчасти и основателна, по следните съображения:
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на
наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон (чл.190а ЗВ). Актът и издаденото въз основа на него
НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение
спазването на процесуалните правила следва да се отчете, че и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Административно наказващият орган на база на събраните по преписката
доказателства е направил обоснован извод за извършено нарушение по ЗВ, като след
задълбочено изследване на обстоятелствата на извършване на нарушението му е дал
адекватна правна квалификация. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била
определена кореспондиращата санкционна норма на ЗВ. Правилно е преценен и вида на
наказанието, като същото е и в рамките на предвидения законов размер.
По време на съдебното следствие се събраха доказателства, които подкрепят
обвинителната теза относно съставомерността на твърдяното от АНО адм.нарушение.
3
Съгласно чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ „Председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право… да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията
към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.“ По делото е
приложен Aкт за публична общинска собственост №251/05.04.1999г, следователно правилно
от АНО е определен субекта на административно-наказателната отговорност в лицето на
Община А..
От събраните гласни доказателства и съставения констативен протокол с
участие на представител на собственика, присъствал на проверката се установява, че при
извършена през предходна проверка са дадени задължителни предписания на собственика
на процесния язовир да почисти въздушния откос от храстовидна и дървесна растителност в
срок до 10.09.2020 г. Този констативен протокол, със задължителните предписания, не е
оспорен. Подписан е от В.Й. – представител на собственика, без възражения. При разпита на
горепосочените лица се установило също така, че при извършена последваща проверка на
18.12.2020 г. на язовир „С.“ отводящият канал на преливника е обрасъл с многогодишна
храстовидна растителност, висока тревна растителност, невъзможност да се извърши обход
и визуален оглед.
Настоящият съдебен състав, при така събраните доказателства, намира, че не е
налице неизяснена фактическа обстановка и не се налага да бъде извършвана допълнителна
проверка по обстоятелствата.
Видът и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, където е
посочено, че се наказва се с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и
системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното - от 2 000,00 лв. до 10 000,00 лв.
При така установената фактическа обстановка и в обобщение, съдът прави
следните правни изводи:
От формална гледна точка поведението на жалбоподателя осъществява състава
на санкционираното нарушение.
От процесуална страна, съдът намира, че не са налице посочените в жалбата
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на административното наказание на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43
от ЗАНН и не съдържа неяснота, относно нарушението, което да ограничава правото на
4
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок
от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Обжалваното постановление
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушение.
Конкретният случай, не съставлява маловажен такъв, за който наказващият орган да е
следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Съгласно константната практика на съдилищата, при
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. Общото понятие на
административното нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН,
законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на
административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Съгласно чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, каквито основания в
случая не са налице.
Изложените в тази посока съображения съдът намира, че следва да се обсъдят
като относими към размера на определената санкция. Съгласно разпоредбата на чл.27
ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства
обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. С оглед
доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение и правилно АНО е издал НП.
При определяне на административното наказание,
административнонаказващият орган не е съобразил нормата на чл. 12 от ЗАНН. Съгласно
текста на санкционната норма на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по
чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв. Видно от така цитираната правна норма, за
5
нарушението осъществено от жалбоподателя в качеството на собственик на язовирното
съоръжение е предвиден минимум на административното наказание – а именно 1000,00
лева. В този смисъл, в оспореното наказателно постановление липсват мотиви, които да
обосноват причините, поради които административнонаказващия орган е определил
конкретния размер за това нарушение от 10 000 лева, при предвиден в нормативния акт
минимум и липсата на отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства.
При липсата на събрани от АНО други доказателства в тази насока, съдът
намира, че обуславяща в случая следва да е била тежестта на нарушението. По отношение
на определената санкция, при изложените оплаквания и при събраните писмени
доказателства относно поведението на нарушителя (изпратено уведомление до
концесионера), обуславящи по-леко санкциониране, съдът приема, че целите на наказанието
с оглед принципа на справедливост ще бъдат постигнати при законов размер около
минималния, а именно имуществена санкция от 1 000,00 лева. В този смисъл е и обичайната
практика на съдилищата ( напр. Решение №1160 от 17.09.2020 г. на АдмС - Б. по к.а.н.дело
№ 1444/2020 г.). Ето защо обжалваното постановление следва да бъде изменено в
санкционната му част и потвърдено в останалата част – при установена в хода на съдебното
дирене правилност и законосъобразност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-95/ 07.07.2020г. на
Зам.председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на Община А., ЕИК ***, представлявана от кмета В.Е., адрес: гр.А., ***, за
административно нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите (ЗВ) и на основание
чл. 201, ал.12 от ЗВ е наложено административно наказание ”имуществена санкция”, в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като НАМАЛЯ размера на наказанието на
”имуществена санкция”, в размер на 1 000,00 (хиляда) лева и потвърждава
наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6
7