Решение по дело №673/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Х. М. Ю. – н.н., [държава], подадена чрез назначения му процесуален представител адв. Л. М., срещу Решение № 2316/07.03.2025 г. на П. на Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Не били обсъдени всички факти и обстоятелства, необходими за установяване на обективната истина и за надлежната преценка дали да се предостави международна закрила. Жалбоподателят било н.н. - дете в риск и от уязвима група, което налагало засилена защита. Твърди се, че административният орган нарушил чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като не извършил конкретна оценка на индивидуалната бежанска история на детето. Преценката на "най-добрия интерес" била формална, без да се отчете реалната опасност при евентуално връщане на детето в [държава]. Докладът на Дирекция „Закрила на детето“ при ДСП – Х. не съдържал анализ на рисковете за бъдещето на детето при липса на закрила. Жалбоподателят се позовава на член 24 от Хартата на основните права на ЕС, според който при всяко действие, засягащо дете, висшият му интерес следва да бъде водещо съображение. Препраща към съдебна практика на СЕС и ЕСПЧ, където изрично било подчертано, че децата, търсещи убежище, са особено уязвими и имат нужда от специална закрила. Посочва, че Общ коментар № 14 на Комитета по правата на детето изисква най-добрият интерес на детето да бъде конкретно обоснован и поставен пред всички други съображения. Според жалбоподателя, в случая не било извършено задълбочено изследване по чл. 4, ал. 3 ЗУБ на личното положение на детето и последиците от връщането му. Вместо това, в решението били цитирани статистически справки и бюлетини, без правна стойност по конкретния казус. Не била приложена правилно и разпоредбата на чл. 33, § 1 от Женевската конвенция относно принципа non-refoulement. Не била направена преценка за риск от изтезание, нечовешко или унизително отношение, нито било отчетено, че в [държава] към момента съществувал въоръжен конфликт по смисъла на тълкувателното решение на СЕС по делото Diakité (С-285/12). Посочва, че твърденията на ДАБ за сигурна обстановка в [държава] били основани единствено на вътрешни справки на Дирекция „Международна дейност“ и медийни съобщения, извадени от контекста. Подчертава, че липсва официален източник, който да удостоверява, че страната е безопасна за деца. Счита, че отказите за предоставяне на хуманитарен статут били масово постановявани на политическа основа, включително спрямо деца, което противоречало на правото на ЕС и международните стандарти. Подчертава, че не бил изграден механизъм за реално завръщане и интеграция на непридружени деца - нито в [държава], нито в България, ако останат без статут, като обръща внимание, че в повечето държави-членки на ЕС подобни откази не се издават спрямо деца без придружител. С оглед на така изложените съображения се иска съдът да отмени обжалваното Решение № 2316/07.03.2025 г. на П. на Държавна агенция за бежанците като незаконосъобразно и да върне преписката за ново произнасяне от административния орган.

 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Призовката до същия е върната с отбелязване, че лицето е напуснало РПЦ – [община].

 

Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Не заявява нови доказателствени искания.

 

Ответникът – П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор, чрез процесуален представител, излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. В хода на съдебното производство представя допълнително справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 14.03.2025 г.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] счита жалбата за неоснователна.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молба с вх. № 2554/19.08.2024 г. по описа на РПЦ – [община] (рег. № 44186/19.08.2024 г. по описа на ДАБ при МС), Х. М. Ю. от [държава] е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила.

Самоличността на чужденеца е била установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се е индивидуализирало с имената Х. М. Ю. , [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място].

Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № 44186/19.08.2024 г. с вписване на следните данни: Х. М. Ю., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес: [държава], [населено място], етническа принадлежност – а., религия – м., с., професия - ф., без образование, н., без документи за самоличност. Регистрационният лист е подписан от длъжностно лице на ДАБ, чужденеца, преводач и социален работник.

В приложение към регистрационния лист са вписани данни за имената, годините и местопребиваването на родителите, братята и сестрите на търсещия закрила, всички отбелязани като пребиваващи в [държава].

В хода на производството чуждият гражданин е представил документ за самоличност - лична карта №********, издадена на 01.07.2024 г. от С.а.р.. Документът за самоличност е вписан в системата на АИС „Бежанци“, в регистрационния лист, личния картон и личното дело на чужденеца. От представения документ за самоличност е установено, че същият е роден на [дата]., в А., което става повод за вписване в документацията на нови дата, месец и място на раждане на чужденеца.

С писмо изх. № Х-16-1686/26.09.2024 г., на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, Директорът на РПЦ – [населено място] е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ –Х. за подадената молба за закрила от н.н. и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето на 27.09.2024 г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури, за определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита на правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-1012/26.09.2024 г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - [община], във връзка с получено писмо изх. № Х-16-1686/26.09.2024 г. на Директора на РПЦ – Х. и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, е определена Д. С. К., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], да присъства при провеждането на интервю с детето Х. М. Ю. , [държава].

С писмо рег. № 44186/20.08.2024 г. Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Х. е изискал от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

В писмо с рег. № М-16287 от 04.10.2024 г. (рег. № 44186/07.10.2024 г. в ДАБ при МС) на ЗА Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 1859/21.08.2024 г., издадено от П. на Национално бюро за правна помощ (НБПП), е решено на непридружения непълнолетен чужденец да се предостави правна помощ под формата на представителство от адвокат, за което е назначен адв. Л. С. М..

На 27.09.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № 44186/27.09.2024 г. Чужденецът е заявил пред интервюиращ орган на ДАБ, че е роден на ************** г., като е потвърдил верността на останалите лични данни, попълнени при регистрацията му. Чужденецът не бил в състояние да посочи кой е най-близкият гранично-контролно пропускателен пункт до [населено място]. Не си спомнял наименованието на националния химн на [държава], а на въпрос за валутата на страната отговоря неясно с израза „в с. пари“. В същото време сочи като настоящ президент на [държава] Б. А. и назова два големи с. града – Д. и Х.. По отношение на близки роднини, пребиваващи в държава-членка на Европейския съюз, чужденецът заявява, че няма такива. Напуснал [държава] в началото на месец август 2024 г. По негови думи, преминал нелегално границата и влязъл в [държава], използвайки личната си карта, която по-късно изгубил. Престоял три дни в [държава], без да има проблеми с местните власти. В средата на август 2024 г. влязъл на територията на Република България нелегално. Последният му адрес в [държава] е бил в [населено място]. Решението за напускане на страната било взето съвместно между него и родителите му. Чужденецът заявява, че те в момента се намират в Т. и са наясно с неговото местонахождение, като поддържат връзка по телефона. Подал молба за международна закрила единствено в България. Основната причина била усещането за по-голяма безопасност в страната, различните принципи на живот и по-доброто бъдеще, което държавата ни предлага. Тези впечатления придобил от свои приятели. Чужденецът заявява, че никога не е бил арестуван или осъждан нито в [държава], нито в друга държава. Определя се като етнически к., като подчертава, че не е имал проблеми, свързани с етническата си принадлежност. Изповядва и., като принадлежи към с.ското течение, но никога не е бил преследван или тормозен поради религията си. Посочва също, че не е имал проблеми с официалните власти в [държава]. На въпрос дали разбира значението на понятието „политическа партия“, отговаря, че не знае какво означава това. Учил до втори клас, когато прекъснал, за да помага на баща си. Като причина за напускане на [държава] изтъква изключително тежкото икономическо положение на неговото семейство. Разказва, че има трима братя, всички работещи, но въпреки това не можели да осигурят прехрана дори за едно ястие на ден. Затова, по негово собствено решение, той напуснал страната. Не искал баща му да поеме риска да напусне [държава] и да се мъчи по пътя – решил, че е по-добре той да го направи. Чужденецът категорично заявява, че никога не е бил жертва на отвличане, физически или психически тормоз, както и че срещу него или членовете на семейството му не са били отправяни заплахи. На въпрос какво би го накарало да се върне обратно в [държава], той посочва, че няма такова намерение, дори и страната му да се стабилизира. От българската държава той очаквал възможност да се събере със семейството си – искал баща му, майка му и трите му сестри да дойдат в България. След като му е прочетен протоколът от интервюто, чужденецът заявява, че няма възражения към съдържанието му. Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденеца, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, социален работник и процесуален представител.

За непълнолетния чужденец е бил изготвен и представен в хода на административното производство Доклад рег. № 44186/26.11.2024 г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – [община].

Изготвено е Становище с рег. № 44186 от 04.03.2025 г. от младши експерт в РПЦ – [община], с което на П. на ДАБ при МС е предложено да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С оспореното Решение № 2316/07.03.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 19.03.2025 г., в присъствието на преводач и представител (адвокат).

Жалбата срещу него е подадена на 31.03.2025 г.

В хода на съдебното производство от Дирекция „Социално подпомагане“ – Х. се представи Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/107-004/16.04.2025 г. за непълнолетния жалбоподател.

 

Така установената фактическа страна обуславя следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – П. на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Х. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата и интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл. 2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Х. е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя.

Съдът не намери основания за прилагане на чл. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия и към датата на постановяване на настоящото решение.

Съобразявайки информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., настоящият състав приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяна в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили промени, свързани с преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различни информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. "е" вр. чл. 15, б. "а", "б" и "в" от Директива 2011/95/ЕС. Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава. Понятието "реална опасност" не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на СЕО и/или СЕС. Смята се, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално. С понятието "тежки посегателства" се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост). Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно С.а.р., като е посочил, че са налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава], макар и хуманитарната ситуация да остава сложна. Изведено е заключение, че за жалбоподателя не е налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота му, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същият няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Напротив, като причина за напускане на страната детето изтъква "изключително тежкото икономическо положение на неговото семейство", а не заплахи за живота или личността му. Споделя, че има "трима братя, всички работещи, но въпреки това не можели да осигурят прехрана дори за едно ястие на ден". Очевидно решението за напускане на страната е взето с цел подобряване на икономическото положение на семейството. Това показва, че лицето е икономически мигрант, а не бежанец, търсещ закрила от преследване или тежки посегателства. Допълнително чужденецът заявява, че е избрал България поради "усещането за по-голяма безопасност в страната, различните принципи на живот и по-доброто бъдеще, което държавата ни предлага". Тези мотиви са свързани с търсене на по-добри икономически възможности, а не с бягство от преследване или тежки посегателства. Той посочва, че от българската държава очаква възможност да се събере със семейството си. Това показва, че целта му е не толкова получаване на закрила, колкото използване на механизмите за събиране на семейството, което е различно от целите на хуманитарния статут.

В случая при преценката за наличие предпоставките по чл. 9 от ЗУБ следва да се отчете, и факта, че търсещият закрила е дете. Съгласно чл. 2, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. (ратифицирана и обнародвана с ДВ бр. 55 от 1991 г.), държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. В чл. 3, т. 1 от Конвенцията е предвидено, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Следователно принципът за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията за правата на детето на ООН, е от основополагащо значение, поради което малолетните и непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Съгласно Глава V, параграфи 80 и 81 от Общ коментар № 14/2013) на Комитета по правата на детето следва да се подчертае, че основната оценка на най-добрите интереси на детето е обща оценка на всички относими елементи на тези интереси, като тежестта на всеки от тях зависи от останалите. Не всички елементи имат отношение към всеки индивидуален случай, като различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи. Съдържанието на всеки елемент непременно ще се различава за различните деца и случаи според вида решение и конкретните обстоятелства. Същото важи и за важността на всеки елемент в цялостната оценка. Елементите в оценката на най-добрите интереси могат да са в противоречие помежду си при разглеждане на конкретен случай и обстоятелствата по него. Запазването на семейната среда например може да е в разрез с необходимостта да се защити детето от риска от насилие или малтретиране от родителите. При такива ситуации елементите трябва да бъдат претеглени помежду им, за да се намери решението, което отговаря на най-добрите интереси на детето или децата. Посочените в Общ коментар № 14/2013) на Комитета по правата на детето елементи, които следва да се вземат предвид при оценката на най-добрите интереси на детето, са възприети и в Практическото ръководство на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището - ЕСПОУ (понастоящем - Агенция на Европейския съюз в областта на убежището) относно висшия интерес на детето в процедурите за предоставяне на убежище, публикувано през 2019 г., в частност в Глава 1, параграф 1. 6 от ръководството. С оглед на запазване на идентичността на детето, съгласно параграф 56 от Общ коментар № 14/2013), вземащото решението лице трябва да вземе под внимание този специфичен контекст, когато оценява и определя най-добрите интереси на детето. Надлежното съобразяване с най-добрите интереси на детето означава децата да имат достъп до културата и по възможност езика на страната и семейството, от които произхождат, както и възможността за достъп до информация относно биологичното им семейство, в съответствие с правните и професионалните норми в съответната страна. Именно в тази връзка се установява, че висшият интерес на детето е той да продължи да живее в родното му място, или на мястото му по постоянно местожителство, за него да се полагат грижи на майчин език и той да продължи да живее в културната и/или семейна среда на страната му по произход, заедно с родителите му, с неговите близки и приятели, където ще може да комуникира и живее в обичайната му среда, да не бъде изложен на външна среда, в която за лицето е налице езикова бариера и произтичащи проблеми с комуникацията, както и много други неудобства от социален, психологичен, икономически характер, произтичащи от обстоятелството, че същият се намира извън родината му, без да е подкрепян от негови родственици. Въз основа на изложеното и съблюдавайки принципа за висшия интерес на детето, заложен в Конвенцията на ООН за правата на детето, се установява, че за молителя не съществува риск за сигурността му на територията на обичайното му пребиваване. В хода на производството кандидатът не е изтъкнал конкретни причини, свързани с благосъстоянието и социалното му развитие, които да не могат да бъдат посрещнати в страната му на произход. Връщайки се в [държава], той няма да бъде лишен от неговата идентичност и ще може да поддържа взаимоотношения с роднините си, които по думите му продължават да пребивават там. Следва да се посочи, че именно в държавата си на произход детето ще има възможност да доизгради традиционните социални, родови, културни и езикови ценности и норми, имащи особена важност за личностното му развитие. В случая, предвид липсата на релевантни основания, не се откриват и обективни възпрепятстващи пречки за завръщане на с.я гражданин в родината му. Във връзка с принципа на запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията е важно да се посочи параграф 58, според който, в контекста на потенциално отделяне на дете от родителите му е належащо да се извърши оценка и определяне на неговите най-добри интереси. Съгласно параграф 59, семейството е основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на неговите членове и особено на децата (преамбюл на Конвенцията). Правото на детето живот в семейството е защитено по Конвенцията (член 16). Понятието "семейство" трябва да се тълкува в широк смисъл, включващ биологичните родители, осиновителите и приемните родители или, ако е приложимо, роднините или общността съобразно местните обичаи (член 5). В параграф 60 се посочва, че предотвратяването на разделянето на семейството и запазването на неговото единство са важни съставни части от системата за закрила на детето и се основават на правото, предвидено в член 9, параграф 1, което изисква "детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато ... такова разделяне е необходимо за най-добрите интереси на детето". Освен това детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, има право "да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно освен ако това противоречи на най-добрите интереси на детето" (член 9, параграф 3). С особена важност в конкретния случай следва да се разгледа и съдържанието на параграф 61, съгласно който, предвид тежкото въздействие, което оказва върху детето отделянето му от един или от двамата му родители, към такова отделяне следва да се прибягва единствено като крайна мярка, например когато детето е застрашено от вреда или ако това е необходимо по други причини. Не бива да се извършва отделяне, ако има по-ненатрапчиви мерки, с които детето да бъде защитено. Преди да се прибегне до отделяне, държавата следва да предостави подкрепа на родителите в поемането на техните родителски отговорности и да възстанови или подобри способността на семейството да се грижи за детето, освен ако отделянето е необходимо с оглед защита на детето. Икономически съображения не могат да оправдаят отделянето на дете от родителите му. Именно в тази връзка следва да се приеме, че именно интересът в случая би следвало да е завръщане и събиране на молителя с близките му, на сирийска територия.

В този смисъл настоящият състав приема, че материалният закон в случая е спазен – отхвърлянето на молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, не противоречи на чл. 8, ал. 1 и 9, чл. 9, ал. 1, 6 и 8, чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 12 и т. 14 ЗУБ, нито на транспонираните с тях разпоредби на Директива 2011/95/ЕС.

По изложените съображения, съдът приема оспореното решение за законосъобразно издадено.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. Ю. – н.н., [държава], подадена чрез назначения му процесуален представител адв. Л. М., срещу Решение № 2316/07.03.2025 г. на П. на Държавна агенция за бежанците.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.