№ 787
гр. Сливен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230104524 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за
осъждане на ответницата М. Б. И. да заплати на ищцовото дружество
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 212,14 лв., представляваща
договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №
30038949284 от 22.08.2019 г., за която сума е съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3876/2021 г. по описа на СлРС.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Профи
Кредит България” ЕООД в качеството му на кредитор и длъжницата М. Б. И.
бил сключен Договор за потребителски кредит № 30038949284 от 22.08.2019
г. Твърди се, че заемната сума от 900 лв. била преведена по сметка на
длъжницата на 22.08.2019 г., като длъжницата се задължила да погасява заема
на 24 равни месечни вноски от по 55,49 лв. всяка, дължима на 25-то число на
месеца при уговорен ГПР от 48,96 %, годишен лихвен процент от 41,00 % и
лихвен процент на ден от 0,11 %, като общото задължение по договора
възлизало на 2411,90 лв. Договорното възнаграждение съгласно чл. 4 от ОУ
към договора било определено в погасителния план в размер на 431,90 лв.
Твърди се, че длъжницата заплатила осем пълни погасителни вноски и една
частична, като кредиторът обявил предсрочна изискуемост на задълженията
1
по договора и за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението
длъжницата била редовно уведомена. Неизплатеният остатък от договорното
възнаграждение възлизал на претендираната от ищеца сума от 212,14 лв.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозирало е писмено становище чрез своя пълномощник - юрисконсулт, в
което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди
направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща
представител.
Като взе предвид изявленията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество обаче, съдът го намира за неоснователен.
От представения по делото Договор за потребителски кредит Профи
Кредит стандарт № 30038949284 от 22.08.2019 г. се установява, че между
„Профи Кредит България” ЕООД в качеството на кредитор и ответницата
М.И., като кредитополучател /клиент/ е възникнало заемно правоотношение,
по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 900
лева. Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема
41.00 % и ГПР 48,96 %. В договора е предвидено, че клиентът се е съгласил
да заплати възнаграждение за услуга „Фаст“ и възнаграждение за услуга
„Флекси“, за които услуги се заплащат съответно сумите от 270,00 лв. и
810,00 лв., разпределени в месечните погасителни вноски. Така месечната
вноска е в размер на 100,49 лева и общо дължимата сума по кредита,
включваща главница, възнаградителна лихва и възнаграждения за услуги е в
размер на 2411,90 лева.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
2
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор за кредит посоченото задължително съдържание
не е посочено ясно и разбираемо. Посочени са само абсолютни стойности на
лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по
него, но не е описана методиката на формиране на ГПР - какви компоненти се
включват в него и как е формиран размерът от 48,96 %. Освен това е видно,
че макар ГПР по договора да е 48,96 %, тъй като към договора е включен
пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“, възнаграждението за тези услуги от общо
1080,00 лв., надхвърлящо главницата по кредита, не е включено в ГПР по
кредита. Това води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. В случай, че възнаграждението за допълнителните услуги се
включи в ГПР, то той надхвърля многократно петкратния размер на
законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто
процента.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за паричен
заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като няма изискуемото по закон съдържание, поради което и по аргумент на
чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ответницата следва да върне само чистата стойност на заема,
без лихви или други разходи по кредита.
По изложените съображения предявеният осъдителен иск за сумата от
212,14 лв., представляваща договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит № 30038949284 от 22.08.2019 г. се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора право на разноски възниква в полза на
ответницата. Същата обаче не е представила доказателства за направени
3
разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на М. Б. И., ЕГН:
**********, с адрес ********* да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата
от 212,14 лв. /двеста и дванадесет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит № 30038949284 от 22.08.2019 г., за която сума е съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3876/2021 г. по описа на СлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4