Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр. Хасково, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в
публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
участието на секретаря Мария Койнова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1185 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба от „Тържищна
компания Марица“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***съдебен адрес:***,
подадена чрез синдика П.
П., против Акт №1
за установяване на публично държавно вземане, издаден на 03.11.2021г. от
Директор на Областно пътно управление /ОПУ/ – Хасково.
В жалбата се навеждат доводи, че
оспорваният акт за установяване на публично държавно вземане е нищожен, тъй
като е издаден от орган, който няма правомощия. В условията на алтернативност
се сочи, че актът е неправилен и незаконосъобразен като издаден в противоречие
с материалноправни разпоредби на закона, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при несъответствие с целта на закона, поради което се
иска неговата отмяна. Във връзка с твърденията за некомпетентност на органа се
сочи, че в приложенията към депозираната от административния орган преписка не
се съдържали данни, че подписалото като издател на акта длъжностно лице –
Директора на ОПУ – гр. Хасково, е надлежно оправомощено за упражняване на
такава компетентност. Твърди се, че компетентният орган в случая е
Председателят на Управителния съвет на Национална Агенция „Пътна
инфраструктура“. На следващо място се излагат доводи, че органът нямал
правомощия да установява вземания от такси и лихви за процесния обект, тъй като
същият се намирал в урбанизирана територия по смисъла на Закона за пътищата. В
допълнение се сочи, че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като не е
налице основанието по чл.22 ал.1 и ал.2 от Закон за пътищата, за установяване
на публично държавно вземане, както и че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение
на приложимата за това процедура. По отношение на статута на пътя, обслужващ
бензиностанцията, същият представлявал участък от републикански път, в
строителните граници на гр. Хасково, съвпадащ напълно с трасето на ул.
„Димитровградско шосе“ и като такъв, безспорно бил елемент от уличната мрежа на
града. Твърди се, че експлоатацията на обекта, собственост на жалбоподателя, не
подлежала на специално ползване на пътищата по смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗП,
за които дейности е въведен разрешителен режим по чл.26 ал.2 от ЗП. В условията
на алтернативност се оспорва акта и като размер. В приложената справка не се
установявало за кой обект, намиращ се в имота, каква такса е начислена, нито
пък били разделени лихвите като размер, поради което се твърди, че така
начислените такси и лихви са неправилни. На следващо място се излагат
съображения, въз основа на които се твърди, че дружеството „ТК Марица“ АД не
упражнявало търговска дейност от 30.12.2014г. и в този смисъл посоченият обект
не се използвал. Дори и да се установило, че „ТК Марица“ АД има възникнали
публични задължения, следвало да бъде отчетено правното и финансовото състояние
на дружеството. Доколкото последното е в открито производство по
несъстоятелност, предявяването на текущи вземания би могло да бъде осъществено
единствено по реда на Глава Четиридесет и трета от Търговския закон
„Предявяване на вземанията“ /предишна Глава Тридесет и девета – ДВ бр. 83 от
1996г./. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения
акт.
В допълнително подадено чрез
процесуален представител писмено становище се сочи, че се поддържа жалбата. Излагат
се и допълнителни съображения. Претендира се присъждане на всички съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Ответникът, Директор на Областно
пътно управление - Хасково, чрез процесуален представител моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноските по
делото – юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Хасково, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От данните по административната
преписка се установява, че със Заповед №РД-22-39/25.06.2021г., издадена от
Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, се отнема
Разрешение №66-Хс-121/10.03.2014г., издадено от Директор на Дирекция РПИБС в
Агенция „Пътна инфраструктура“, за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на търговски крайпътен обект „Единичен обект без бензиностанция
или газостанция над 200.00 кв. м. търговска площ“ и на пътна връзка към него в
обхвата на пътя и обслужващата зона на: Път I-5 км 286+430 ляво, собственост
на: ТК „Марица“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: ***, с адрес за кореспонденция: ***, представлявана от: И. Т. Б. – постоянен синдик, считано от 03.12.2020г.,
поради забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл.21 ал.1 от Тарифа за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя, за
предходната година на плащане.
Заповедта е изпратена на И. Т. Б. с писмо изх. №94-00-531/02.07.2021г.
на ОПУ – Хасково, получено на 29.07.2021г.
С оспорения Акт №1 за установяване на
публично държавно вземане, издаден на 03.11.2021г. от Директор ОПУ – Хасково,
на основание чл.166 ал.2 от ДОПК, се установява, че към 02.11.2021г. държавата,
респективно Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, има изискуемо вземане
срещу ТК „Марица“ АД в размер на 12 009.85 лв., от които – 10 059.93
лв. – главница за периода от 01.07.2018г. до 25.06.2021г. и 1948.92 лв. –
законна лихва за периода от 01.07.2018г. до 02.11.2021г., както и оставащата
законна лихва до окончателното изплащане на горепосоченото вземане.
Акт №1 за установяване на публично
държавно вземане, издаден на 03.11.2021г., е изпратен на ТК „Марица“ АД с писмо
изх. №53-00-1248/04.11.2021г., получено на 05.11.2021г. от адв. Д. Ч. (л.20). Жалбата е подадена на
19.11.2021г. чрез ОПУ – Хасково, където е заведена с вх. №53-00-1320/19.11.2021г.
По делото е представено извлечение от
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за
актуално състояние на „Тържищна компания „Марица““ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, състояние към дата: 3.02.2022г. От
същото се установява, че с Решение №95 от 30.10.2013г. по дело №67/2011 на
Окръжен съд – Хасково, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ е открито производство по
несъстоятелност.
При тази фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена в срок и от
легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
Във връзка с направеното искане за
прогласяване нищожността на оспорения административен акт, следва да се
отбележи, че в действащото българско законодателство няма легална дефиниция и
нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните
административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна
практика основание за обявяване на нищожност са такива съществени, основни
недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като
правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На
първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен
орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална,
териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени
при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без
каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и
материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при
грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.
Предмет на оспорване е акт, издаден
от Директора на Областно пътно управление – Хасково, за установяване на
публично държавно вземане, произтичащо от неплатени такси за специално ползване
на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти. Вземанията на АПИ
за такси за специално ползване на пътищата са публични държавни вземания по
смисъла на чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК, във връзка с чл.18 ал.2 от Закона за
пътищата. Тъй като в специалния Закон за пътищата не се предвижда ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
Акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК /арг. от чл.166 ал.2 от ДОПК/.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и въз
основа на надлежно упълномощаване, за което по делото е представено Пълномощно
№П-291/11.08.2021г., видно от което И. Д. Председател на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, е упълномощил директорът на ОПУ – Хасково да
издава актове от вида на процесния (т.6). В тази връзка, не се споделя
изложеното в жалбата, че оспорения административен акт не е издаден от
компетентен орган. Видно от представените по делото доказателства, налице е
оправомощаване по надлежния ред, което определя възможността за издаване на
акта.
Спазена е установената от закона
форма - актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за
издаването му.
В производството по издаване на
оспорения акт не се констатират допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Оспореният акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. Издателят на акта е приложил правилно
относимите материално-правни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.1
от Закон за пътищата, специалното ползване на пътищата се осъществява с
разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, като в ал.2
е предвидено, че физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното
ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Република
България е страна, е предвидено друго. В ал.3 е посочено, че размерът на
таксите по ал.2 се определя от: 1. Министерския съвет - за републиканските
пътища; 2. общинските съвети - за общинските пътища; 3. собствениците - за
частните пътища. В Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“ /отм./, съответно в действащата към момента Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, за
специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и
пътни връзки към него в обхвата на пътя и обслужващите зони, се събират годишни
такси, като техният размер е обвързан с категорията на пътя, на който е
разположен и вида на обекта.
Съгласно дефиницията, дадена в §1,
т.8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата” е използването на пътищата
... за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони,
като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки
към тях ...”
Предвид тези дефиниции, не може да се
приеме за основателно твърдението на жалбоподателя, че дейността по
експлоатацията на ТКО не представлява специално ползване на пътя, тъй като
безспорно експлоатацията се отнася и до пътните връзки към търговския крайпътен
обект. Опровергава се от всички събрани по делото доказателства и твърдението
на оспорващия, че участъкът от републиканския път, в който е разположен ТКО,
представлява елемент на уличната мрежа на града.
По изложените съображения,
неоснователна е и основната защитна теза на оспорващото дружество, че не е
дължало заплащането на такси по горепосочените тарифи за експлоатацията на
търговския крайпътен обект. В чл.12, ал.1 от Наредба за специално ползване на
пътищата е предвидено, че таксата за специално ползване на пътя чрез
експлоатация на новоизградени търговски крайпътен обект и пътни връзки към него
е дължима от датата на издаване на разрешението за специално ползване на пътя
чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е заплащал дължимите такси за процесния период,
административният орган правилно е издал оспорения административен акт.
Неоснователни са твърденията в
жалбата, че така начислените такси и лихви са неправилни. В случая, видно от
изложеното в оспорения акт, задължението
е установено, както по основание, така и по размер. Доводите в жалбата са
твърде общи и неконкретизирани, във връзка с което следва да се посочи, че ако оспорващият
е считал, че така начислените с оспорения акт такси са неправилно определени, е
могъл да ангажира доказателства, с които да установи твърденията си в тази
насока, което той не е сторил.
В заключение следва да се посочи, че
с АУПДВ не се предявяват вземания, а се цели определяне на задължения. С факта
на обявяване на несъстоятелност не може да се дерогират законоустановените
способи за установяване на задължения. Установяването на задължение с влязъл в
сила акт е основание за предприемане на принудително изпълнение. Не е налице
законова възможност държавата и общините да установяват такива вземания в
производството по несъстоятелност. Производството по установяване на публични
вземания, каквото е процесното, е различно от производството по несъстоятелност
(независимо дали тя се реализира по ТЗ или по ЗБН), което е универсално
производство за принудително изпълнение на вземания.
Неоснователни са и наведените твърдения,
че посоченият обект не се използвал. Съгласно чл.22 ал.3 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, в
случаите, когато поради строително-ремонтни работи обектът или рекламното
съоръжение не се експлоатира, това се установява с констативен протокол по
искане на заинтересуваното лице от администрацията, управляваща пътя, и таксата
се начислява само за времето, през което обектът или рекламното съоръжение е в
експлоатация. По делото няма данни дружеството-жалбоподател да е уведомило
пътната администрация за прекратяване/прекъсване на експлоатацията на обекта,
за който е получило разрешение за специално ползване на пътищата. Липсват и
твърдения в тази насока.
По изложените съображения съдът
намира оспорения акт за законосъобразно издаден, а подадената срещу него жалба
е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и чл. 143,
ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на
ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.
1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тържищна компания
Марица“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, с посочен
съдебен адрес:***, подадена чрез синдика П. П., против Акт №1 за установяване на
публично държавно вземане, издаден на 03.11.2021г. от Директор на Областно
пътно управление /ОПУ/ – Хасково.
ОСЪЖДА „Тържищна компания Марица“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Областно пътно
управление /ОПУ/ – Хасково разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: