Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр.Ботевград, 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №153 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
К.Д.К.
с ЕГН**********,***, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР –
София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № ***г. на
МВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00лева. В жалбата си К.
излага съображения за
незаконосъобразност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно
призован - не се явява и не ангажира
доказателства в подкрепа на жалбата си.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: картон на НП ***/***г.; АУАН №***г.;
протокол за ПТП № ***.; справка от КАТ
за промяна на регистрация на МПС и собственици на МПС; заповед № ***г.; справка
за нарушител/водач - заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Ф.Ц.В. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР-
София, Сектор „ПП” и Н.Д.Д., се
установява следната фактическа обстановка:
На 01.11.2019г.
свидетелите Ф.Ц.В. и Н.Д.Д. – полицейски служители при ОДМВР - София били на работа
и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното
движение на автомагистрала „Хемус”. Същия ден, около 19.40ч. двамата отишли в участъка на 59.100-ти км на АМ
„Хемус” в платното за движение в посока към гр.София, във връзка с постъпил
сигнал за осъществено пътно-транспортно произшествие. При пристигането си,
свидетелите В. и Д. установили, че там е
самокатострофирал в лявата еластична ограда, тип мантинела лек автомобил „Форд
Фокус” с рег.№***, който бил в покой. За водач на автомобила, на място се
представил К.К.. Тогава св.В. съставил на
жалбоподателят АУАН №***г в присъствието на св. Д., за това, че поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия – намалена видимост и релефа на местността е самокатастрофирал и е реализирала ПТП с материални
щети. Актосъставителят квалифицирал
нарушението като такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съставения акт бил предявен на К. за запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражение. На място
бил изготвен и протокол за ПТП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***г
от Началник група към ОДМВР – София,
сектор пътна полиция ОДМВР - София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите В. и Д., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящия съдебен
състав намира, че К.Д.К. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП. Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по
несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.
По смисъла на чл. 179, ал. 2 от ЗДП - Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В тази
норма се съдържа, както адм. наказание, така и състава на санкционираното
административно нарушение, т.е. административно нарушение е не самото движение
с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с
несъобразена скорост. В случая, в атакуваното НП АНО твърди, че
жалбоподателката по време на възникването на ПТП е управлявала МПС със скорост,
несъобразена с намалената видимост и релефа на местността .
Съобразно легалната дефиниция на ПТП, дадена в
разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДП - "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. В настоящия случай по делото от
административно наказващия орган не са
представени надлежни доказателства за това, че именно в резултат на
несъобразена скорост с намалената видимост и релефа на местността, управляваното от к. МПС се
е ударило в еластична ограда, и че т.нар. "самокатастрофа" се дължи на посочената в АУАН и НП причини - а именно движение
с несъобразена скорост с намалената видимост и релефа на местността. Актосъставителят и свидетелят на установяване на нарушението не са
присъствали в момента на сблъсъка
между автомобила и еластичната ограда, не са очевидци, а и в административно
– наказателното производство, АНО не се е
ангажирал с други свидетели. По делото не са налице доказателства, сочещи по безспорен
начин каква е била видимостта и релефа на местността в момента на възникването на ПТП, а от друга страна - нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП не се твърди в какво се изразява
именно намалената видимост и особеност на релефа, с която жалбоподателят не е съобразил скоростта на управляваното от
него МПС.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжаленваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено изцяло. При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с
чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 17.16лв. следва да останат за сметка на
държавата / БРС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№***от ***г., издадено от Началник група
към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед
№ ***г. на МВР против К.Д.К. с ЕГН**********,***,
като неправилно и незаконосъбразно.
Постановява на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото
разноски в размер на 17.16лв. да останат
за сметка на държавата / БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :