Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди
и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
АНДРЕЙ Г.
при
участието на секретаря Албена Арсова и в присъствието на прокурор Благовест
Байраков, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 1378 по
описа за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от
19.02.2018 год. по НОХД № 12270/17 год. на СРС,НО,18 състав,подс.Й.Д.Л. е признат
за невиновен в това,че на 22.10.2010 год. в гр.София,ж.к.”********,пред
абонатна станция,намираща се в мазето на входа,чрез нанасяне на удари с юмруци
в областта на главата,е причинил на В.В.Г. средна телесна повреда,изразяваща се
в счупване на 6 предни зъби на долната челюст,което му е причинило избиване на
зъби,без които се затруднява дъвченето и говоренето,поради което е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2,пр.3,алт.2
във вр. с ал.1 от НК.
Подс.Л. е осъден
да заплати на В.В.Г. сумата от 10 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ведно със законната лихва от 22.10.2010 год. ,като за
разликата до 12 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен,както и в частта
относно основанието на иска,изразяващо се в такова счупване /избиване/ на
зъби,от което се затруднява дъвченето и говоренето.
Срещу присъдата е
постъпил протест от СРП с доводи,че е неправилна,тъй като обвинението се
подкрепя от събраните по делото доказателства и се прави искане за отмяната й и
признаване на подсъдимия за виновен.
Постъпила е жалба
и от гражданския ищец и частен обвинител В.Г.,чрез повереникът му,с доводи,че в
наказателноправната част присъдата е неправилна.Излага в тази насока,че съдът
неправилно не е приложил разпоредбата на чл.287,ал.5 от НПК ,като не се е
произнесъл за престъплението,което се преследва по тъжба на пострадалия по
съображения за преклудиран срок на направеното искане.Твърди,че това становище
противоречи на разпоредбите на НПК и на съдебната практика,според които
законодателят не е предвидил срок на искането,който извод следва от логическия
анализ във връзка с приложението на чл.294 от НПК.Продължава,че от същия става
ясно,че съдебното следствие може да бъде възобновено и при положение,че липсва
изрична разпоредба за преклузивен срок на искането по чл.287,ал.5 от НПК и с
оглед клаузата на чл.294 от НПК,счита,че не може да се приложи институцията за
преклузивност,което разбиране съответства напълно и на постановено в чл.46,ал.3
от Закона за нормативните актове.Прави искане за отмяна на присъдата в тази
част и признаване на подсъдимия за виновен.
В
гражданско-осъдителната част е постъпила жалба и от защитникът на подсъдимия с
доводи,че е неправилна и незаконосъобразна.Прави се искане за отмяната й в тази
част и отхвърляне на гражданския иск,алтернативно се иска намаляване на размера
на присъденото обезщетение.
В допълнението
към нея се изразява несъгласие с приетото от съда,че е доказана по безспорен
начин причинно-следствената връзка между деянието и увреждането,в която насока
защитникът изтъква,че данни за счупване на зъби на пострадалия се явяват едва в
съдебно-медицинско направление от 28.10.2010 год.,в което е констатирано
счупване на 6 долни зъба,противоречащо на показанията на пострадалия
непосредствено след деянието,в които сочи пет,а впоследствие за четири счупени
долни зъби.Твърди,че съдът не е отчел и наличното противоречие между
показанията на пострадалия,установеното от д-р П. в медицинското направление и
казаното от св.И.,че още след инцидента единият от шестте налични долни съба е
липсвал и в този смисъл намира за неясна волята на съда защо е приел увреждане
на 5 зъба у пострадалия.
На следващо място
счита,че липсва отговор на възражението на защитата по повод доказването на
причинно-следствената връзка между увреждането и деянието.В този смисъл
изтъква,че не е преодоляно по никакъв начин възражението,че подобни наранявания
не са били констатирани от специалисти УНГ в ИСУЛ,където пострадалия е бил
откаран и му е била оказана медицинска помощ.Там никой не е констатирал
наранявания в зъбната кухина,въпреки отразения преглед на гърлото на Г..Сочи,че
в този медицински документ липсват данни за счупени зъби и /или части от
протезата му,забити в небцето,не му е оказана и помощ там и в този смисъл
излага,че ако е имал забити части от протезата в небцето,именно специалист УНГ
е следвало да ги отстрани,още повече,че в ИСУЛ има цяла клиника по
зъболечение.Подобно обсъждане и подобни находки не е направил и съдебния лекар
в издаденото КСМД на 27.10.2010 год. СМУ.
Подчертава,че
СМУ,в което са описани подобни травматични увреждания,е издадено едва на
29.10.2010 год.,което е 7 дни след инцидента,т.е. не може да се приеме
наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и възникналия
инцидент.
Позовава се на
заключението на комплексната СМЕ и допълнителна такава,според което всички
травматични увреждания на пострадалия,вкл. на зъбите от долната му челюст,са му
причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота,като отделно от
това, според експертите,описаните травматични увреждания биха могли да бъдат
получени и при падане от собствен ръст,както и наличие на пародонтоза 3 и 4-та
степен.
Намира за важно
изтъкнатото от експертите,че не могат да бъдат еднозначни относно механизма на
получаване на уврежданията и въпреки това съдът е приел,че е налице посочената
по-горе причинно-следствена връзка,без да изложи съображения относно
възраженията на защитата.
Счита,че съдът
неправилно е тълкувал и изразеното от в.л.М.,който не е могъл да даде обяснение
за дълго продължилия срок на възстановяване на дъвкателната функция на
пострадалия,в която част намира присъдата за постановена при противоречиво
тълкуване на доказателствата и при липсата на такива.
На следващо място
се възразява досежно размера на уважения граждански иск,в която насока се
изтъкват съображения ,че е прекомерно завишен предвид констатираната
пародонтоза у пострадалия и противоречи на задължителните указания на
Постановление 3/79 год. на Пленума на ВС и на константната съдебна практика.
Прави искане за
отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната част и отхвърляне на гражданския
иск или делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС.Алтернативно се иска намаляване на размера на
обезщетението.
В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа
протеста.Излага,че правилно съдът е приел,че причинената телесна повреда е
лека,а не средна,поради което присъдата се явява правилна и законосъобразна.
Повереникът на гражданския
ищец и частен обвинител също не поддържа жалбата,тъй като е изтекла абсолютната
давност за наказателно преследване по смисъла на чл.81,ал.3 във вр. с
чл.80,ал.1,т.4 от НПК.
Оспорва жалбата
на подсъдимия,като изтъква в тази насока установеното от д-р П. в денталния
амбулаторен лист,в който не фигурира заболяването пародонтоза и в този смисъл
не става ясно откъде д-р М. приема тази диагноза.Споделя съображенията на съда
във връзка с увреждането и последиците от него и макар и да намира,че същият не
е отчел всички обстоятелства от побоя-унижение на достойнството на
човека,възрастта на същия и факта,че е по-слаб физически,безпричинното
нападение,то приема,че присъдата в тази част е обоснована и законосъобразна и
пледира да бъде потвърдена.Иска присъждане и на сторените от доверителя
разноски.
Защитникът на
подсъдимия моли присъдата да бъде оставена в сила в оправдателната й част,като
оспорва същата само по отношение на размера на гражданския иск.В тази насока
изтъква,че присъдения размер далеч надвишава размера на доказаните претърпени
вреди от пострадалия и е в разрез с константната съдебна практика в случаите на
причинена средна телесна повреда.Отделно от това отново сочи,че
причинно-следствената връзка не е установена в хода на цялото производство и
мотиви в тази част не са изложени.Пледира за отмяна на присъдата в тази част и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или за намаляване на
размера на обезщетението съобразно критерия за справедливост.
Съдът, като
обсъди доводите в протеста и жалбите, както и изложените в съдебно заседание от
страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира
следното:
С присъда от
15.11.2016 год. по НОХД № 9180/11 год. на СРС,НО,20 състав,подс.Л. е бил
признат за виновен в извършено спрямо В.В.Г. престъпление по чл.130,ал.1 от НК
и на основание чл.78а,ал.1 от НК освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 2000 лв.,платима в
полза на Държавата.Оправдан е по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.129,ал.2,пр.3,алт.2 във вр. с ал.1 от НК.
На основание
чл.45 от ЗЗД подс.Л. е осъден да заплати на В.В.Г. сумата от 6000
лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението ведно със законната лихва от датата на увреждането,като за
разликата до 12 000 лв. предявения иск е отхвърлен като неоснователен.
По жалби на
гражданския ищец и частен обвинител и на подсъдимия,пред СГС е било образувано
ВНОХД № 985/17 год.,който с решение от 10.07.2017 год. е отменил присъдата и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Прието е в
мотивите,че при провеждане на първоинстанционното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В този смисъл е изложено,че СРП е
внесла обвинителен акт срещу Л. за това,че е причинил на В.Г. средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване на шест предни зъба на долната челюст,което е
причинило избиване на зъби,без които се затруднява дъвченето и говоренето.В
хода на съдебното следствие е било установено,че на пострадалия е била
причинена лека телесна повреда,поради което и представителят на държавното
обвинение не е поддържал повдигнатото обвинение по чл.129 от НК предвид липсата
на предпоставките по чл.48 от НПК.
Посочено е още,че
повереникът на гражданския ищец и частен обвинител е поискал на основание
чл.287,ал.5 от НПК съдът да се произнесе с присъда по престъпление,което се
преследва по тъжба на пострадалия,което е сторил едва в хода на съдебните
прения.По отношение на това въззивният съд е приел,че решаващият съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила,като е признал за виновен
подсъдимия за извършено престъпление,което се преследва по тъжба на
пострадалия,за което не е направено искане от частното обвинение в хода на
съдебното следствие.Съгласно разпоредбата на чл.287,ал.5 от НПК когато на
съдебното следствие прокурорът или частния обвинител установи,че престъплението
се преследва по тъжба на пострадалия,могат да поискат съдът да се произнесе с
присъдата,т.е. искането за това следва да бъде направено в хода на съдебното
следствие.
На следващо място
втората инстанция е приела,че съдът е признал подсъдимия за виновен и за
телесни увреждания,за които не е имало повдигнато обвинение,нито са били
изложени факти за тяхното причиняване в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
От събраните в
хода на наказателното производство доказателства съдът е приел,че на 22.10.2010
год. в гр.София,ж.к.”*********,пред абонатна станция,намираща се в мазето на
входа,подсъдимият нанесъл удари с юмруци в областта на главата на неговия
съсед-ЧО и ГИ В.Г.,бидейки недоволен от това,че последния борави с
отоплителната инсталация на входа.В резултат на нанесените удари частния
обвинител загубил 6 предни зъба на долната челюст-1,2 и 3-ти /изкуствен/ отляво
и 1,2 и 3-ти отдясно,като лечението продължило месеци наред след побоя.Още
преди въпросния инцидент горната челюст на Г. била обеззъбена напълно в
смисъл,че липсвали естествени зъби и била поставена протеза,като частична
протеза имало и на долната челюст.Още преди побоя пострадалия страдал от
пародонтоза в такъв стадий,че след време горепосочените зъби щели да бъдат
загубени.Наложило се изграждане на нова протеза на долната челюст на
пострадалия.Същият изпитвал болки,причинени от побоя седмици наред след това,а
години след това и страх поради това,че подсъдимия живеел в същия вход.
Съдът е приел
горната фактическа обстановка от показанията на св.Д. /И.а/,А.М.и частично на
св.К.и И.,свидетелство за съдимост,заключение на оценителна
експертиза,протоколи за разпознаване.
В основата на
изводите си по фактите съдът е поставил показанията на свидетелите,заключенията
на изготвените експертизи и писмените доказателства.
Във връзка с
противоречията в показанията на пострадалия относно броя на загубените при
инцидента зъби съдът е отчел стресовия характер на ситуацията и възрастта на
пострадалия,изминалото време и самото развитие на процеса по лечение,текущ по
време на даване на част от показанията и с тях е обяснил тези
противоречия.Анализирайки тези показания,заключенията на съдебно-медицинските
експертизи и заявеното от експертите в съдебно заседание,както и медицинската
документация,съдът е приел за установено,че в резултат на побоя се касае за
загуба на посочените по-горе зъби.Приел е за еднозначно установено,че още
непосредствено преди инцидента В.Г. е загубил изкуствения зъб,като същият е
имал частично протезиране на долната челюст
и липсата на изкуствения зъб е обусловила наличието на данни за загуба
на още един зъб в повече спрямо приетото по-късно в хода на наказателното
производство от съответните вещи лица относно загуба на 5,а не 6 зъба.Въпросите
дали това,че се касае за изкуствен зъб има значение за наличието или не на
медико-биологичния признак избиване на зъби и дали това,че на горната челюст на
пострадалия не е имало естествени зъби-антагонисти съдът е приел като такива от
правен характер,тъй като решаването им не предполага наличието на специални
знания по чл.144,ал.1 от НПК.Съдът е счел,че такива познания изискват въпроси
като това колко,какви и къде разположени зъби е имал пострадалия преди нанасяне
на инкриминирания побой,какви заболявания на зъбите е имал и пр.и въз основа на
отговорите на тези въпроси следва поначало да бъде тълкуван и приложен закона
досежно налице ли е загуба на зъби и то такива,без които се затруднява
дъвченето и говоренето по смисъла на НК.
Решаващият съд е
изложил на следващо място,че липсата на описание на увреждането на зъбите в
епикризата,издадена от съответната клиника по УНГ болести не означава обективна
липса на самото увреждане,като визираната липса на описание съдът е обяснил с
обстоятелството,че първоначално се е наложило търсенето на медицинска помощ по
спешност с по-различна насоченост от стоматологичната,поради което по-късно е
обърнато внимание и на съответните увреждания на зъбите.След потърсената и
оказана специализирана стоматологична помощ на пострадалия,в допълнението към
СМУ съдебния лекар вече е посочил и данни относно увреждането на зъбния статус
на пострадалия.
Що се отнася до
поставения в наказателното производство въпрос относно това дали инкриминирания
резултат е бил причинен при самото нанасяне на ударите или в резултат на падане
на В.Г. от собствен ръст,то съдът е приел,че това няма значение за решаване на
делото,доколкото при всяко положение е установено,че съответното падане само по
себе си също е било предизвикано пряко от нанасянето на ударите.
Въз основа на
горното съдът е изложил правни съображения,че съобразявайки принципната забрана
да не се влошава положението на подсъдимия при липсата на съответни жалба и
протест ,изводима от чл.336,ал.2 и чл.337,ал.2 от НПК, изобщо не може да се
коментира въпроса налице ли е причинена от подсъдимия на пострадалия средна
телесна повреда,за каквато е повдигнато обвинение,доколкото при извод за
наличие на такава би се заобиколил принципът за забрана положението на
подсъдимия.В тази насока е изтъкнал,че
посочената по-горе първоинстанционна присъда е била обжалвана освен от
защитник на подсъдимия,още и от повереник на частния обвинител и граждански
ищец,но само с искане за увеличаване на наложеното наказание по чл.78а от НК и
за увеличаване на размера на присъденото обезщетение,като изрично е било
посоченото в жалбата,че не се възразява по правната квалификация на деянието и
в този смисъл въззивният съд при никакво положение не е могъл да признае
подсъдимия за виновен в причиняване на средна телесна повреда,респ. това е
недопустимо и при повторното разглеждане на делото.
Съдът е приел
също така,че не би могъл да се произнесе и за причиняване на лека телесна
повреда с оглед на отменителното въззивно решение,че срокът за това не е бил спазен и в този
смисъл няма как да се приеме,че същия този срок е спазен при повторното
разглеждане на делото,тъй като това би било логически абсурд,поради което и е
заключил,че няма извършено от подсъдимия деяние,което да съставлява
престъпление,респ. подс.Л. следва да бъде признат за невинен.
Въззивният съд
напълно споделя изложените от решаващия съд съображения в посочения
наказателно-правен аспект,тъй като е видно,че присъдата,постановена при
предходното разглеждане на делото, е била атакувана от подсъдимия и от
гражданския ищец и частен обвинител,последния обаче без да спори относно
дадената правна квалификация на престъплението,субсумирано под състава на
чл.130,ал.1 от НК,а изразявайки недоволството си единствено от размера на
глобата,наложена на подсъдимия по реда на чл.78а от НК и от размера на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.При липса на
съответни протест и жалба против така постановената присъда в нейната
наказателно-правна част,при повторното разглеждане на делото влиза в действие
забраната за влошаване положението на подсъдимия,поради което и първостепенния
съд е прав в становището си да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК.Поради
така изтъкнатото подадения въззивен протест се явява неоснователен.
Неоснователна се
явява и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител с искане за осъждане на
подсъдимия за лека телесна повреда по
смисъла на чл.130,ал.1 от НК,каквото искане е било направено пред
първостепенния съд по реда на чл.287,ал.5 от НПК,като тук е необходимо отново
да се изтъкне, че при повторното разглеждане на делото е недопустимо
приложението на чл.287,ал.5 от НПК ,респ. подсъдимия да бъде признат за виновен
за деяние,което се преследва по тъжба на пострадалия ,като се има предвид,че
още при първоначалното разглеждане на делото,приключило с постановяване на
присъда,срокът за това,предвиден в цитираната норма,вече е бил пропуснат и обратното
би довело до заобикаляне на закона.Само за пълнота съдът държи да отбележи и че
е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване за това престъпление,изводима
от разпоредбата на чл.81,ал.3 във вр. с чл.80,ал.1,т.4 от НК и направеното от
подсъдимия изявление пред въззивния съд,че желае да се ползва от давността.
На последно място
на обсъждане подлежи жалбата на подсъдимия,с която изразява недоволството си от
атакувания съдебен акт в две насоки-че неправилно е бил уважен предявения от
гражданския ищец и частен обвинител иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и алтернативно,че размерът му,приет за основателен и
справедлив от съда,е прекомерно завишен.
Видно е в тази
връзка,че първостепенния съд е приел наличие на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД,изразяващ се в нанасяне на удари с юмруци в областта на главата от страна
на подсъдимия към пострадалия,довели до счупване на 6 предни зъби на долната
челюст ,които са причинили на Г. физически и психически болки и страдания,за
обезвредата на които неимуществени вреди съдът е присъдил сумата от 10 000
лв.
Решаващият съд е
приел наличие на умишлено поведение от
страна на подсъдимия,насочено към причиняване на вредоносния резултат и пряка
причинно-следствена връзка между нанесения побой и увреждането.Изложил е и
съображения,че недобрия здравен зъбен статус на пострадалия,който е
страдал от пародонтоза,не е от естество
да формира извод,че той е допринесъл за вредоносния резултат,тъй като
увреждането е именно в резултат на поведението на подсъдимия,който чрез
нанасянето на юмручни удари в областта на челюстите на пострадалия,е предизвикал този резултат.Съдът
е изложил още,че положението,при което пострадалият има здрави долни зъби и
частична протеза на долната челюст,т.е. дори когато изгубените зъби са били
изкуствени,значимостта на това обстоятелство от гледна точка на приложението на
НК няма отношение към самото квалифициране на деянието като противоправно
увреждане /деликт/ по смисъла на чл.45 от ЗЗД,още повече когато са изгубени по
насилствен начин и са причинили болки и страдания.
Приел е за
справедлив размер на обезщетението сумата от 10 000 лв.,като е изходил от
значителната като интензитет медицинска интервенция,която пострадалият е
следвало да претърпи във връзка с последиците от инцидента и дългия период от време за това,както и
трайния уплах от инцидента и като е отчел все пак недобрия зъбен статус на
пострадалия,за разликата до предявения размер от 12 000 лв. е отхвърлил
предявения иск като неоснователен.Отхвърлил е иска и относно
основание,изразяващо се в такова счупване /избиване/ на зъби,от което се
затруднява дъвченето и говоренето.
Във въззивната
жалба се твърди,че не е установено по безспорен начин,че на пострадалия са били
счупени 6 зъба,оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между
деянието и увреждането,като отделно от това се счита,че присъдения размер на
обезщетението не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Самостоятелният прочит на доказателствата по
делото от въззивния съд налага извода,че възраженията в първите два аспекта от въззивната
жалба са неоснователни.
Несъмнено е
установено от доказателствените източници,че на инкриминираните дата и място
подсъдимият е нанесъл удари с юмруци в областта на челюстта на
пострадалия,които са довели до частични счупвания на зъбните коронки на шестте
предни/фронтални/ зъби на долната челюст.Това се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели,медицинско направление,издадено от д-р П. и
комплексна СМЕ,от които освен това се установява и механизма на получаване на
увреждането-травматичен,в резултат на действието на твърди,тъпи
предмети,каквито са човешките юмруци и в резултат на нееднократен удар.Вярно
е,че вещите лица са заявили,че с оглед вида на счупванията ,е възможно те са
получени при падане на пострадалия от собствен ръст,която вероятност обаче
съдът намира за чисто хипотетична с оглед липсата на данни в показанията на
свидетелите,че пострадалия е паднал по лице,така че да е възможен друг
механизъм на получаване на увреждането.
Твърди се,че и
няма яснота колко точно на брой са били увредените зъби,в отговор на което
следва отново да се изтъкнат показанията на пострадалия,П.-Я.,Г.-И. и Г.,както
и медицинското направление №544/28.10.2010 год.,от които се установява,че
счупванията на зъбните коронки са на шестте предни/фронтални/ зъби на долната
му челюст.
Безспорно е ,че пострадалият е страдал от
пародонтоза,което заболяване по естеството си има за последица загуба на
естествените зъби,но и този съд счита,че наличната пародонтоза не е довела,нито
е допринесла за причиненото увреждане,а същото е причинено единствено от
юмруците на подсъдимия.
По отношение на
размера:
Първостепенния
съд е присъдил обезщетение за обезвреда в размер на 10 000 лв. с оглед
претърпените болки и страдания,времето за последващите медицински интервенции и
причинения траен уплах у пострадалия,като за разликата до 12 000 лв. е
отхвърлил претенцията,като е отчел влошения зъбен статус на пострадалия.
Въззивният съд
намира,че така присъдения размер на обезщетението е прекомерно завишен и не
отговаря на характера и степента на увреждането и респ.на критерия за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
С оглед
константната съдебна практика и предвид установеното,че се касае за увреждане
на организма,което е довело до болестно състояние,без обаче то да е
продължително,постоянно,трайно или
временно опасно за живота,а представлява
кратковременно разстройство на здравето,преценено от друга страна с тежестта на
самото увреждане-касае се за избиване на коронките на 6 зъба,което е причинило
на пострадалия значителни страдания и дългия период от време за възстановяване,както
и възрастта на последния,то за справедлив размер на обезщетението съдът приема
сумата от 6000 лв.
Ето защо
атакуваната присъда в частта относно размера на присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следва да бъде изменена,като се намали на 6000
лв.Като последица от това присъдата следва да бъде изменена и в частта относно
ДТ съобразно уважения граждански иск,които следва да бъдат редуцирани до 240
лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА присъда,постановена на 19.02.2018 год. по НОХД № 12270/17
год. на СРС,НО,18 състав,като НАМАЛЯВА размера на обезщетението по
чл.45 от ЗЗД на 6000 /шест хиляди/ лева,както и размера на дължимата ДТ на 240
лв.,а за разликата до предявения размер от 12 000 лв. отхвърля иска като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.