№ 24703
гр. София, 19.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110111541 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на „с.к.” ООД срещу СВ.
АЛ. П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 277,99 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 441065 от 06.08.2020 г., сключен
между „с.к.” ООД и СВ. АЛ. П., ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до
изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 14,21 лв. за периода
06.08.2020 г. – 12.11.2020 г.; 3/ лихва за забава в размер на 48,32 лв. за
периода 01.10.2020 г. – 01.02.2022 г.; 4/ неустойка по чл. 8 вр. чл. 6 от
договора за паричен заем в размер на 67,80 лв.; 5/ неустойка за забава в
размер на 75,00 лв..
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за
забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде
заповед за изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 67,80 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение и за сумата от 75,00 лв., представляваща
неустойка за забава, следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
1
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
На следващо място по отношение претендираната неустойка /при
неосигуряване на обезпечение от страна на длъжника/ в размер на 67,80 лв.,
съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се
добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно
задължение- недадено обезпечение от длъжника. Ето защо съдът намира, че
клаузата за неустойка в договора за заем, от която заявителят черпи право да
претендира сумата от 67,80 лв. е недействителна като противоречаща на
законови разпоредби. Съдът следва да съобрази констатираната нищожност
на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като
в разпоредбата на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК e предвидено, че заповед за
изпълнение не се издава, ако искането на заявителя противоречи на закона.
При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т.
4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.
На следващо място, съдът намира, че заявлението, в частта за сумата
от 75,00 лв., представляваща неустойка, дължима при забава в плащането на
която и да е погасителна вноска по договора, начислена на основание чл. 12
2
от договора за паричен заем във връзка с чл. 21, ал. 7 от Общите условия на
с.к. ООД, подлежи на отхвърляне. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая, заявителят
претендира неустойка за забава, формирана като фиксиран процент – 25% от
главницата. Клаузите от договора за паричен заем и общите условия на
дружеството – заявител, предвиждащи право на заявителя да начисли и
претендира неустойка за забава в изпъление на задълженията на
заемополучателя по договора, наред с претендираната лихва за забава,
противоречи на законовата разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и като нищожна
не може да породи права за кредитора. Съдът следва да съобрази
констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в
заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК
e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на
заявителя противоречи на закона.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли. Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на
вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лв.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от името на „с.к.” ООД, ЕИК
********* срещу СВ. АЛ. П., ЕГН ********** за издаване на заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: за
сумата от 67,80 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение; за сумата от 75,00 лв.,
представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл. 12 от
договора за паричен заем във връзка с чл. 21, ал. 7 от Общите условия на с.к.
ООД, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението, а именно за разликата над 16,71 лева до 25,00 лева – заплатена
държавна такса и за разликата над 70,45 лева до 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4