Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 330, 02.10.2018г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1055 по описа за 2018г. на РРС
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация
Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответницана,
че е налице вземане в размер на 259.16лв.-главница за потребена топлинна
енергия за периода 31.10.16г.-30.06.17г. за обект, находящ се в гр.Разград, ****и
сумата 20.65лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за периода 01.12.16г.-21.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.17г. и разноски по
двете производства. Твърди, че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия
за битови нужди, която ответникът не е заплатил. Това наложило подаването на
заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№25/18г. на РРС, по което е
издадена заповед за изпълнение №66/03.01.18г. Длъжникът е възразил в срок и
ищецът е предявил настоящия иск. Представя ОУ. Има искане за назначаване на ССЕ
и прилагане на ч.гр.д.№25/18г. на РРС.
Ответницата А.Ф.К. твърди неоснователност на иска, тъй като семейството
й не е обитавало процесния имот през посочения период. Според нея таксата
„тръби“ не следва да се дължи при положение, че не може да се откаже, както и
не може да ползва имота, запориран от банката. Счита, че банката следва да бъде
осъдена да заплати тези начислени задължения, тъй като не е предприела никакви
действия във връзка с продажбата на имота.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Видно от
представената справка за лицето А.Ф.К., същата заедно със С.. А. Р. са закупили
със заемни средства през 2007г. жилище ** в ЖК Лудогорие ***, като за
обезпечаване на кредита е вписана договорна ипотека. Ответницата е подписала
акт за разпространението на нето кубатура на имота. Впоследствие поради
необслужване на ипотечния кредит, жилището е възбранено от ЧСИ Г.Солаков в
полза на банката и продадено на Ф. Н. Х. на 14.07.2017г.
По делото е назначена ССЕ, според което имота
е тополснабден, на ответника е предоставен аб.№14627, включен в абонатна
станция №54. В имота няма монтирани
отоплителни уреди, но има две лири.
Отоплителен сезон 2016/2017г. е започнал на 26.10.2016г. и е приключил на 11.04.2017г.
Подадената към абоната топлинна енергия е 3.653мВч на стойност 255.56лв. с ДДС,
от които 0.903мвч на стойност 63.17лв. са за отопление с лира, 1.656мвч на
стойност 115.84лв. за втора лира и 1.094мвч на стойност 76.55лв. е отнесена
като загуба сградна инсталация.
В процесния период 30.10.16г.-30.06.17г. вещото
лице е констатирало наличието на издадени 9 фактури, една от които е
изравнителна. Фактурите са осчетоводени, като по тях няма плащане от страна на ответницата.
Дължимата главница е 259.16лв., като в нея е включена и абонаментна такса от
3.60лв. Дължимата лихва за периода 30.11.16г.-21.12.17г. е 20.51лв., при
претендирани 20.56лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете
за допустими.
Съгласно пар.1
т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.153
ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение в имотите си, като според ал.6 клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. По облигационното
отношение между страните е без значение, причината поради която ответницата не
е ползвала имота. Следва да се отбележи, че в имота няма монтирани отоплителни
уреди, поради което начислената топлинна енергия е за две лири и загуба сградна
инсталация, а не за отопление. Ответницата не оспорва факта, че е собственик и
ползвател на имота. Тъй като топлоснабдяването в ЕС не е прекратено тя дължи
доставените количества топлинна енергия /отопление с лири и загуба сградна
инсталация/.
Щом
като ответницата не е изпълнила точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация, тя е изпаднала в забава
и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл.86
ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Ответницата е не правила плащания по фактурите
за отчетния период, поради което дължи на ищеца претендираната главница от
259.16лв. и лихви в размер на 20.51лв.
Ищецът претендира разноски от заповедното /от
25лв./ и исковото производства /от 375лв./, като представя списък. Предвид
основателността на исковете, ищецът има право на разноски по двете производство
в пълен размер.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на А.Ф.К. ***, ЕГН **********, че дължи на
Топлофикация-Разград ЕАД, **** сумата от 259.16лв./двеста петдесет и девет лева
и шестнадесет стотинки/, потребена
топлинна енергия за периода 31.10.16г.-30.06.17г. и сумата от 20.51лв. /двадесет
лева и петдесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода 30.11.16г.-21.12.17г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимост на лихва за периода 30.11.16г.-21.12.17г. за
размера над 20.51лв. до 20.56лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Ф.К.
да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, сумата от 375лв./триста седемдесет и пет лева/
съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева стотинки/ разноски по
заповедното производство –ч.гр.д. № 25/2018г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: