Решение по дело №68/2023 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Юлияна Василева Цонева
Дело: 20237190700068
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

71

гр. Разград, 12.06.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева

с участието на секретаря Пламена Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 68 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по реда на чл.20, ал.3, т.2 във вр. с ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) във вр. с чл.78, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗСУ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх.№ 2275/24.03.2023г. по Вх. регистър на Административен съд-Хасково, изпратена по подсъдност на Административен съд-Разград с вх.№ 558/04.04.2023г., от Дирекция „Социално подпомагане“-гр. Разград, представлявана от Директор Росица Георгиева, против Мотивиран отказ от 16.03.2023г. на Директора на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения „Кенана“-гр.Хасково за настаняване на лицето Д. Д. К. от гр. Ц. К., обл.Р. Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт с искане за отмяната му поради липса на компетентност на органа, издал акта; неспазване на установената форма на акта поради противоречие с изискванията на чл.59, ал.2, т.1, т.4 и т.7 от АПК – липсва наименование на органа, който е издал отказа, липсват правни основания за издаване на акта, както и информация пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван; противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби, водещи до съществено нарушение на правата и интересите на настаняемото лице поради неспазване на изискванията чл.20, ал.1 от ППЗСУ във вр. с чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ – непредставяне в срок до 5 работни дни пред Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград, извършила насочването, на индивидуална оценка на потребностите (ИОП) на лицето при постановен отказ за приемането му в социалната услуга; неспазване на изискването на чл.20, ал.4 от ППЗСУдо приключване на процедурата по обжалване на отказа да бъдат предложени на лицето дейности, чрез които е възможно да бъде подкрепено в рамките на услугата въз основа на изготвената му ИОП, както и несъблюдаване на изискванията на чл.25 и чл.26, ал.2 от ППЗСУ и чл.80, ал.1 и чл.81, ал.1 от ЗСУ при изготвяне на ИОП на настаняемото лице. Поддържат се и съображения за несъответствие на постановения отказ с целта на закона, поради издаването му в противоречие с регламентираните принципи и цели за защита на правата и интересите на хората в неравностойно положение, с идентифицирани нужди и потребности, какъвто е Д. Д. К., в насока осигуряване ползването на социална услуга при установена нужда от това. В съдебно заседание, представляващият страната старши юрисконсулт поддържа същите съображения.

Ответната страна – Директор на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения (ДПЛСН) „Кенана“-гр. Хасково, представя писмен отговор вх.№ 710/02.05.2023г., като счита подадената жалба за неоснователна. Твърди, че отказът е издаден и подписан от него, в длъжностното му качество, а длъжностите и подписите на членовете на Мултидисциплинарната комисия са поставени в качеството им на помощен орган. Обосновава отказа със специфичните потребности на лицето Д. Д. К., който е със сетивно нарушение и психично заболяване, което го прави волево-неустойчив, импулсивен, с прояви на конфликтност и агресия, което поставя в риск останалите потребители на социалната услуга в ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково. В съдебно заседание процесуалният представител доразвива същите съображения, като основният довод е, че отказът е съобразен изцяло с психичното заболяване на лицето, което е несъвместимо с видовете социални услуги, предоставяни в Дома и където не работят обучени специалисти за удовлетворяване потребностите на кандидата. Претендира за заплащане на направените деловодни разноски.

Заинтересована страна – Д. Д. К., с постоянен адрес *****, пребиваващ към датата на съдебното заседание в Психиатрично отделение на МБАЛ „Св.Иван Рилски“-гр.Разград, се явява лично пред съда. Поддържа становище за уважаване на жалбата срещу отказа за настаняването му, тъй като е човек със сетивно увреждане, а не с психично разстройство. Твърди, че е напълно адекватен и вменяем човек, който може да отговаря за действията и постъпките си, поради което счита за неуместен престоя му в социалните услуги, където е бил настаняван досега за хора с психични заболявания. Обяснява, че няма собствено жилище и не е в добри отношения с близките си, които не толерирали хора като него – в неравностойно положение и не искали да имат нищо общо с него. По отношение на отказа за настаняването му в ДПЛСН в гр.Хасково, твърди, че официално не е получавал такъв отказ, не са го търсили оттам за среща или интервю, не е имал лична среща със специалисти от този Дом.

Окръжна прокуратура-Разград, редовно уведомена, не участва в производството.

Административен съд-Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Д. Д. К. е пълнолетно лице със сетивни нарушения. Роден е на ******г. Освидетелстван е с ЕР № 1778 от 22.07.2020г. на ТЕЛК общи заболявания към УМБАЛ „КАНЕВ" АД-гр.Русе, с определена  100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, със срок до 01.07.2023г., с водеща диагноза: Отлепване и разкъсване на ретината, Общо заболяване: Аблацио ретине окули утр, Глаукома секундария окули утр, F60.2 - от 2009г. рязко се влошило зрението на двете очи до практическа слепота. Установено е отлепване на ретината на двете очи, но не е опериран. По отношение на психичния статус е описан като Дисоциално разстройство на личността. Според описаната анамнеза на заболяванията психомоторно спокоен, дистантен, негативистичен. Контактен, ориентиран всестранно. Некритичен към поведението си. Мисловен процес – правилен по темп и структура, без налудности, липсват данни за ВПР. Емоционално лабилен с дисфорични отреагирвания. Волево – неустойчив, импулсивен, с прояви на конфликтност и агресия.

Д. Д. К. не е женен. Не е в добри взаимоотношения с близките си роднини, като не са установени такива с възможности и желание да поемат обгрижването му. Майка му е живяла в чужбина, починала на *******г. Има жив баща, живущ в гр. Р. и сестра, живуща в гр.С., които не желаят да общуват с Д.

Същият не е трудово ангажиран. Издържа се с месечни доходи от лична социална пенсия за инвалидност в размер на 395.20 лева и добавка за чужда помощ в размер на 185.25 лева, както и месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ – в размер на 287.28 лева.

Не притежава собствено жилище или друго недвижимо имущество, вкл. земеделски земи.

При горните обстоятелства, от девет години Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград е ангажирана със случая на Д. Д. К., като на различни етапи са му оказвани различни форми на подкрепа, вкл. чрез настаняването в социални услуги, както следва: 

- в ЦНСТПЛФУ-гр.Цар Калоян със Заповед № 94ДД/001б от 14.02.2014г.;

- в ЦНСТПЛПР-с.Просторно, обл.Разград, със Заповед № 94ДД/0027 от 20.05.2015г.;

- в ЦВН-гр.Силистра със Заповед № 1903-РД01-0386/19.04.2019г., за срок от три месеца;

- в ЦВН-гр.Силистра със Заповед № 1903-РД01-064б/19.07.2019г., за срок от един месец;

- в ЦВН-гр.Русе със Заповед № СУ/Д-РР/204-1/16.09.2019г.;

- по Договор № 32/24.02.2021г., сключен за периода от 01.03.2021г. до 30.06.2023г, с Община-Цар Калоян, Д. е бил обгрижван и живеел заедно с баба си по майчина линия – В. И. Х., която му е била личен асистент по Закона за личната помощ, но договорът е прекратен преждевременно на ******г. поради настъпила смърт на бабата (по сведение на лицето);

- следва настаняване в ЦНСТПЛФУ-с.Крояч, общ.Лозница, обл.Разград по сключен Договор № 36 от 01.09.2021г., прекратен по взаимно съгласие с настаняемия на 07.01.2022г.;

- по Договор № 161 от 11.01.2022г. до 07.02.2022г. пребивава в ЦВН-гр.Русе;

- следва опит да живее на квартира в гр.Казанлък заедно със свой познат, но поради възникнал конфликт помежду им Д. отново остава на улицата. След потърсена помощ от служители на Дирекция „СП“- гр.Разград и с тяхното съдействие е приет по социални индикации в Психиатрично отделение към МБАЛ - Разград. Изготвена му е предварителна оценка на потребностите от социални услуги по заявление № СУ/Д-РР/34 от 11.04.2022г. за приоритетно ползване на Центрове за временно настаняване в цялата страна;

Следва настаняване:

- в ЦВН-гр.Русе, по Договор № 199/03.05.2022г., считано от 03.05.2022г. до 03.10.2022г., като договорът е прекратен предсрочно на 09.08.2022г. по собствено желание на потребителя с мотив, че ще ползва услуги в Приют за бездомни и социално слаби лица в гр.Варна;

- насочен е към идентична услуга, финансирана по проект и така  ползва Приют в гр.Варна за срок от 7 дни;

- на 19.08.2022г. отново търси подкрепа от Дирекция „СП“- гр.Разград и за пореден път е настанен в ЦВН-гр.Русе по Договор № 216/01.09.2022г., считано от 01.09.2022г. до 26.10.2022г.;

- последната ползвана социална услуга е настаняването му в ЦНСТПЛПР-гр.Долна баня по Договор № 10012023/10.01.2023г., считано от 10.01.2023г. до 29.01.2023г., когато договорът е прекратен отново по желание на потребителя.

Съвместно Регионална дирекция „СП“-гр.Разград и Дирекция „СП“-гр.Разград му оказват съдействие за настаняването му в ЦВН-гр.Бургас, но на 14.02.2023г. е отказан прием с мотив, че не е подходящ за съответната социална услуга, тъй като условията не са пригодени за лице със сетивно увреждане.

При горните обстоятелства и въз основа на подадено от Д. Д. К. Заявление вх.№ СУ/Д-РР/13 от 15.02.2023г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане"-гр.Разград, за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, а именно резидентна грижа за пълнолетни лица със сетивни увреждания в цялата страна, е предприето от жалбоподателя в настоящото производство Дирекция „Социално подпомагане"-гр.Разград незабавно насочване на лицето за ползване на подходящи специализирани социални услуги, съобразно неговите потребности и здравословно състояние. Насочването е предприето при условията на чл.9 от ППЗСУ за подпомагане на лице в кризисна ситуация. Въз основа на събраната информация за лицето и с неговото лично участие е изготвена от натоварен за целта социален работник – свидетелката по делото Р. К. К., Предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл.7, ал.1 от ППЗСУ с отразени в нея описаните горе обстоятелства за лицето от здравен, семеен, битов и социален характер, съдържаща и предложение за подходящите социални услуги, които може да ползва.

Оценката обобщава, че въпреки всички усилия, положени през годините и ангажираността на служители от различни нива и администрации, г-н Д. Д. К. не успява да се адаптира и приспособи в социалните услуги за лица с физически увреждания и психични разстройства, тъй като не съответстват на неговите потребности и на водещата му диагноза по ЕР на ТЕЛК, което е сетивното му увреждане. Отчетена е спешна нужда от подслон и подкрепа, свързана с осигуряване на подходяща жизнена среда, включваща осигуряване на храна, помощ при поддържане на лична хигиена и тоалет, контрол на здравословното състояние и други нужди, съответстващи на индивидуалните му потребности като лице без дом и подкрепа от близките си. Отчетените са и лошите метеорологични условия и ниските зимни температури към него момент, създаващи реална заплаха за живота и здравето на лицето и необходимост спешно да бъде насочено към резидентна грижа за пълнолетни лица със сетивни увреждания.

Д. Д. К. е запознат лично с изготвената Предварителна оценка на потребностите, като кандидат-потребител, удостоверено с подписа му. Информиран е за всички социални услуги в страната за пълнолетни лица със сетивни нарушения, които може да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, при което е заявена от негова страна поредност на желанията, както следва:

1.ДПЛСН-гр.Вълчедръм, обл.Монтана;

2.ДПЛСН-гр.Пирдоп, обл.София;

3.ДПЛСН – София-град и

4.ДПЛСН, местност „Кенана“-гр.Хасково.

На 01.03.2023г. е изготвен от Директора на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково писмен Мотивиран отказ за настаняването на Д. Д. К. в услугата, но поради грешно отбелязване в акта на насочващата Дирекция „Социално подпомагане“ – посочен гр.Разлог вместо гр.Разград, документите са върнати с Писмо изх.№ 1703-25-00-0626/15.03.2023г. на Дирекция „СП“-гр.Разград, респ. преразгледани на 16.03.2023г. от мултидисциплинарен екип и от Директора на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково (съставен протокол от същата дата), при което е постановен нов Мотивиран отказ от 16.03.2023г. – предмет на оспорване в настоящото производство, ведно с изготвена към него Индивидуална оценка на потребностите на кандидат-потребителя от 16.03.2023г., които са изпратени на насочващата Дирекция „СП“-гр.Разград с Придружително писмо изх.№ СД05-67-11 от 16.03.2023г.

Видно от постановения Мотивиран отказ, въз основа на разгледаните документи на Д. Д. К., кандидатстващ за услугата, му е отказано настаняване по чл.78, ал.2 от ЗСУ, поради невъзможност за удовлетворяване потребностите на лицето, тъй като е с психично заболяване. В обстоятелствената част на така постановения отказ е отразено, че документите са разгледани от Мултидисциплинарна комисия по Заповед № 27/10.09.2020г., в състав: 1.Социален работник: Д. С.; 2.Медицинска сестра: О. П. и 3.Трудотерапевт: Е. Д. Изброени са ползваните до момента социални услуги от потребителя и констатирано, че след разглеждане на предварителната оценка на лицето, изпратена от гр.Разград (вероятно се има предвид предварителната оценка на потребностите от социални услуги по чл.7, ал.1 от ППЗСУ, изготвена от насочващата Дирекция „СП“-гр.Разград), ставало ясно, че лицето е проблемно. След като е живял на квартира в гр.Казанлък със свой познат, възникнал конфликт и с помощта на ДСП-гр.Разград лицето е настанено в Психиатрично отделение на гр.Разград. От предишна документация, представена от ДСП-гр.Разград през 2021г. ставало ясно, че лицето през периода 2007-2008г. е прието в Детска психиатрична клиника с диагноза: Емоционално нестабилна личност във връзка с поредица от кражби, отказвал да приема предписаната му терапия. През 2015г. е бил настанен в ЦНСТПЛПР-с.Просторно, общ.Разград, където създавал конфликти и отново е изписан. Въпреки водещата диагноза: Отлепване и разкъсване на ретината, лицето имало психично заболяване: Дисоциално разстройство на личността.

Така изготвеният отказ е подписан от членовете на Мултидисциплинарната комисия и от Директора на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково.

С цитираната в отказа Заповед № 27/10.09.2020г., издадена от Директора на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково, на основание чл.80, ал.2 от ЗСУ, ръководният орган нарежда изготвянето на индивидуалната оценка и план на потребностите от подкрепа за всеки потребител, настанен в услугата, да се осъществява от постоянен мултидисциплинарен екип, в състав: Председател – социален работник и двама членове – медицинска сестра и трудотерапевт, като редът за изготвяне и актуализиране на ИОП и на индивидуалния план за подкрепа да се осъществява съгласно ППЗСУ.

Придружаващата отказа Индивидуална оценка на потребностите  (ИОП) за кандидат-потребителя на услугата Д. Д. К., е изготвена от мултидисциплинарен екип в същия персонален състав, подписал отказа. ИОП е в таблична форма, в която отделните графи са попълнени с кратки обобщени данни за лицето, неговото здравословно състояние, семейство, образователна и трудова дейност (графи № 1, 2, 3, 4 и 5), като графите № 6, 7 и 8, касаещи проблемите във функционирането му: двигателни и сетивни функции, ориентация, психично и социално функциониране, поведение, умения за самостоятелно функциониране (самообслужване) и справяне в домашна среда, са попълнени с отметки „х“ в колонките на шаблонно изброените действия, съобразно възможностите му за изпълнение: самостоятелно (без проблеми), с частична подкрепа или с непрекъсната нужда от подкрепа, съответно без дефицит, частичен дефицит или пълна загуба на определени функции. В графа № 9 „Дейности за подкрепа“ е отбелязано: Ежедневни потребности – липсата на дом и близки налага настаняването в дом и подпомагане при ежедневните му нужди, но дисоциалното разстройство му пречи да води нормален живот; Здравни потребности – съдействие при необходимост от лекар-специалист; Образователни потребности – предполага се, че няма желание; Рехабилитационни потребности – ако се нуждае, да му се оказва съдействие; Потребности от контакт със семейство, приятели, близки и др.лица – няма такива. В графа № 10 „Мерки за извеждане от СИ и социално включване“ е отразено, че липсата на дом и близки, които да се грижат за него, налага настаняването му в дом със специални грижи. В графа № 11 „Препоръки и мерки за подкрепа от социален, здравен, трудов, образователен и др. характер, е отбелязано - „За момента нямам“. В графа № 12 „История“ – отбелязването е „Съпътстващи документи“ и в графа № 13 „Резултати, които следва да се постигнат“ е отбелязано - добри резултати и подобряване на психичното състояние.

Така изготвената ИОП не е връчвана на кандидат-потребителя Д. Д. К. и същият не е запознат с нея, като графите, удостоверяващи горните обстоятелства, а именно „Име и подпис на потребителя“ и „Дата на връчване“ не са попълнени.

Съгласно представените по делото по указание на съда Проспект за потенциалните потребители на ДПЛСН, местност Кенана, гр.Хасково и техните близки, съдържащ информация за вида на предоставяните социални услуги и опита на институцията, както и Правилника за устройството и дейността на същата, ДПЛСН-гр.Хасково е специализирана институция, финансирана от държавния бюджет чрез общинския бюджет (чл.1, ал.2 от Правилника), в която се приемат пълнолетни лица от цялата страна, които са с трайни сетивни увреждания (зрителни и слухови), с установена степен на трайно намалена работоспособност или определен вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, съгласно издадено ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, след изготвяне на предварителна оценка на потребностите от социални услуги на лицето по настоящ адрес и насочване от Дирекция „Социално подпомагане“, като под „сетивно увреждане“ се има предвид частична или пълна загуба на зрението, водеща до нарушена способност за придвижване, самообслужване и/или социална адаптация, като пълнолетните лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 71 на сто, установено с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, се категоризират с „висока степен на зависимост от грижа“. На своите потребители Домът предлага следните социални услуги, свързани с дейности по задоволяване на ежедневни потребности – храна, отопление, 24-часово медицинско, санитарно и хигиенно обслужване; здравни – непрекъснато наблюдение върху здравословното състояние на потребителите и при необходимост от специализирана медицинска помощ се осигурява съдействие за преглед от лекар-специалист, снабдяване с необходимите предписани медикаменти, както и помощни средства, приспособления и медицински изделия във връзка със сетивните увреждания; социални – индивидуална работа с лицата за подпомагане на възникнал личен проблем, игротерапия, образователни потребности, музикотерапия, разговори и групова социална работа; културотерапия – организиране на културни програми, еднодневни излети, честване на лични и обществени празници, беседи; трудотерапия – занимателна, ритъмтерапия, цветарство, битов труд; възможност за самостоятелно организиране на свободното време, както и организиране на разходки, излети и отдих на настанените лица; осигурено денонощно обслужване от помощен персонал относно личната хигиена на потребителите – подсушаване във връзка с физиологичните нужди, хранене, къпане, преобличане.

В ДПЛСН работи квалифициран екип, който полага необходимите грижи и внимание за потребителите – 15 човека щатен персонал с необходимото образование и продължителен професионален опит: директор с висше икономическо образование, социален работник – бакалавър „Социални дейности“ и магистър „Психология“, трудотерапевт – със средно специално образование, касиер-счетоводител с висше образование, медицински сестри, санитари и помощен персонал, които се грижат за ежедневните потребности на потребителите.

Съгласно чл.6, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на ДПЛСН-гр.Хасково, не се предоставят социални услуги на лица, чието психично и физическо състояние не съответства на видовете социални услуги, предоставяни в Дома.

Разпитаната по делото свидетелка Р. К. К. – социален работник в насочващата Дирекция „СП“-гр.Разград, изготвила Предварителната оценка на потребностите на Д. Д. К., потвърждава пред съда всички обстоятелства, отразени в оценката и обсъдени по-горе във връзка с конкретните нужди на лицето и оказваната му през годините подкрепа. Обяснява, че обичайната причина за преместванията на Д. в различните социални услуги, които е ползвал, не са свързани със срока на услугата, а по заявено негово желание, обикновено по повод на конфликти в самата услуга във връзка със заявени искания и претенции от негова страна, които персоналът или потребителите не могат да изпълнят или не спазва правилата за вътрешния ред, което е най-честата причина. Свидетелката уточнява, че до момента Д. не е бил настаняван в услуга за хора със сетивни нарушения. Обикновено услугите са по профил на водещата диагноза, но се прецизира и психичното състояние на лицето, като обичайно в специализираните услуги за лица със сетивни или физически увреждания, задължително условие е доброто психично състояние на потребителите, за да могат да съжителстват заедно в спокойна среда. Твърди, че конкретно за Дома в гр.Хасково не е търсена предварителна информация каква е насочеността на персонала и дали разполага със специалисти с оглед на смесените потребности на Д. Самата свидетелка не е посещавала услугите, но е разговаряла по телефон за условията на всяка една от тях. Твърди, че в повечето случаи са отдалечени услуги, които не функционират отскоро, в крайни квартали и малки населени места, с малък персонал. Обяснява, че при насочване за ползване на услуга, какъвто е случаят на Д., Дирекцията няма право да откаже желанието на лицето. Предварителната оценка отразява предполагаемите нужди на кандидат-потребителя, а след като той посети услугата му се изготвя нова ИОП на място, съобразно преценката на специалисти от услугата – мултидисциплинарният екип, който преценява дали услугата е подходяща за лицето.

Съгласно Писмо изх.№ П-343#1/11.05.2023г. на „МБАЛ „Св.Иван Рилски“-Разград“ АД, към момента на провеждане на съдебното производство Д. Д. К. е настанен в Отделението по психиатрия, считано от 26.04.2023г. с диагноза: Смесено личностово разстройство и придружаващи заболявания, като продължителността на  хоспитализацията е в пряка връзка от решаването на социалния му проблем и настаняването му в подходяща за профила на заболяванията му социална институция.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - активно легитимирано лице, съгласно чл.20, ал.3, т.2 във вр. с ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) във вр. с чл.78, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗСУ – насочващата Дирекция „СП“-гр.Разград,  в определения от закона срок, срещу индивидуален административен акт (чл.21 от АПК), подлежащ на съдебен контрол и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 във вр. с чл.168, ал.1 от АПК.

Процесният Мотивиран отказ от 16.03.2023г. е издаден от материално компетентния орган – Директора на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково, в изискуемата писмена форма, но е немотивиран и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона, което обуславя неговата незаконосъобразност, на основание чл.146, т.2-5 от АПК.

За направата на този извод, съдът прецени следното:

От събраните по делото доказателства, категорично се доказа, че ДПЛСН „Кенана“- гр.Хасково е лицензиран доставчик на социални услуги (чл.28 от ЗСУ), финансирани от държавния бюджет, който е бил избран от пълнолетния Д. Д. К., ЕГН-********, като лице със сетивни нарушения, за ползване на специализираните услуги, които предоставя.

Изборът на доставчик при заявените потребности от социалната услуга, е бил законосъобразно предприет по реда на чл.78 във вр. с чл.74, ал.1, т.3 от ЗСУ и при условията на чл.9, ал.1 във вр. с чл.3, 4, 5, 7 и 8 от ППЗСУ чрез незабавно насочване на лицето Д.Д.К. от Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград по постоянния адрес на лицето - за подпомагането му като лице в „кризисна ситуация“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗСУ, въз основа на изготвена предварителна оценка на потребностите към него момент и съобразно установените здравословно състояние, ежедневни нужди, битови, социални и лични потребности.

Съгласно чл.78, ал.5 от ЗСУ, доставчикът на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само в две хипотези:

т.1. когато доставчикът изобщо не предоставя исканите от лицето социални услуги и

т.2. когато след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които доставчикът предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето.

Според ал.6 на същия законов текст, редът за отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, се определя в правилника за прилагането на закона, като чл.20, ал.1 от ППЗСУ регламентира, че в хипотезата на чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ, относима към процесния случай, доставчикът на социалната услуга, която се финансира от държавния бюджет, в срок до 5 работни дни изпраща индивидуалната оценка на потребностите, ведно с мотивиран отказ за предоставяне на услугата, на Дирекция "Социално подпомагане", извършила насочването, и на лицето, а индивидуален план за подкрепа не се изготвя.

Чл.80, ал.2 от ЗСУ регламентира, че индивидуалната оценка на потребностите (ИОП) на лицето се изготвя от мултидисциплинарен екип от служители, осъществяващи дейност по предоставянето на социалната услуга, определени от ръководителя на услугата, която лицето е избрало да ползва.

Видно от посочената правна рамка, същността на административните производства по предоставяне на социалните услуги, респ. отказа за предоставянето им, както и компетентността на съответните административни органи, произтича директно от разпоредбите на ЗСУ, като по изрична законова делегация конкретният ред е разписан в подзаконов нормативен акт, в случая – ППЗСУ.

При това положение следва да се приеме, че материално и йерархически компетентният административен орган за постановяване на мотивирания отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет по смисъла на чл.20, ал.1 от ППЗСУ във вр. с чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ, е ръководителят на съответната услуга въз основа на извършената ИОП, изготвена от мултидисциплинарния екип от служители, определени от същия ръководител. В този смисъл и процесният Мотивиран отказ от 16.03.2023г., доколкото е подписан от Директора на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково, като израз на личното му волеизявление и в рамките на възложените му от закона правомощия, функции и задачи при преценката за предоставяне на ръководената от него социална услуга, е издаден от съответния компетентен административен орган, въз основа на помощната дейност – извършването на ИОП от мултидисциплинарната комисия, подписала същия административен акт и чиято дейност е обуславяща за преценката на ръководителя. Ето защо и възраженията по жалбата относно липсата на компетентност при издаването на оспорения административен акт, респ. за неспазване на формата на акта, поради непосочване на органа, който го издава, предвид изискуемото съдържание по чл.59, ал.2, т.1 от АПК, като неоснователни не се споделят от съда.

Заявеният в жалбата формален порок на акта по чл.59, ал.2, т.7 от АПК категорично е налице. Действително постановеният Мотивиран отказ от 16.03.2023г. не съдържа задължителния реквизит - указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. С оглед императивния характер на разпоредбата тя задължава органа, когато издава административен акт в писмена форма, да посочи всички негови реквизити, но сам по себе си обсъжданият пропуск на обосновава незаконосъобразност на акта, даваща основание за отмяната му. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК регламентира, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял (Дял трети „Производства пред съд“) се удължава с два месеца. Т.е. неизпълнението на задължението на административния орган да укаже пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван издаденият от него акт е въздигнато от законодателя в абсолютно основание за автоматично удължаване на сроковете за обжалването му, а в конкретния случай те са спазени.

Не е същото положението, обаче, с общото императивно правило на цитираната разпоредба по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, която изисква административният акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. властническото волеизявление на административния орган да бъде мотивирано. Мотивите представляват единство от фактическите и правни основания за издаване на акта и са задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт, като съдебната практика е категорична, че липсата им представлява съществено нарушение на изискванията за форма и има за последица отмяна на акта. Изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК категорично не е изпълнено при издаване на процесния Мотивиран отказ от 16.03.2023г. от Директора на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково. Не случайно и специалната разпоредба чл.20, ал.1 от ППЗСУ във вр. с чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ поставя изискване към доставчика на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет, при преценка, че не могат да бъдат удовлетворени потребностите на кандидат-потребителя, да изпрати на това лице и на насочващите институции не просто отказ за предоставяне на услугата, а мотивиран отказ. Мотивирането е аналитична дейност. То е обяснението на органа за конкретното му волеизявление, обективирано в акта, а за да е ясна волята му крайното решение/становище трябва да се основава на достатъчно подробни, конкретни, систематизирани и последователни съображения по въпроса, който се решава с административния акт. Нещо повече, коректното мотивиране на акта като единство от фактически и правни основания, предполага и съответно подвеждането на фактите от обективната действителност към конкретната правна норма, като елемент на властническото волеизявление на органа и съставна част от самия акт, чието издаване мотивите трябва да обосноват. Съдебната практика приема, че липсват мотиви не само когато в акта не са изложени никакви фактически и/или правни съображения, но и когато изложените съображения са от много общ характер, какъвто е процесният случай.

При постановяване на акта си административният орган – Директор на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково не е извършил необходимата задълбочена, комплексна и аналитична преценка на потребностите на лицето Д. Д. К., така както изисква и разпоредбата на чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ. Законът изрично регламентира условие,  преценката на доставчика на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет, относно възможността за удовлетворяване потребностите на лицето чрез предлаганите услуги, да се предхожда и основава на извършена ИОП („след извършване на индивидуална оценка на потребностите се установи …“). В процесния акт изобщо липсва такова позоваване и коментар на установявания, произтичащи от ИОП, изготвена от натоварената за целта мултидисциплинарна комисия, определена от Директора на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково. Напротив, както е отбелязано и в самия акт, описаните в него факти за лицето Д. Д. К. са изведени единствено и само от съдържанието на Предварителната оценка на потребностите на кандидат-потребителя, изготвена от Дирекция „СП“-гр.Разград, като е направена необоснована констатация, че лицето е проблемно при избирателно отразени конфликтни ситуации със стара давност от местата, където е пребивавал. По този начин и въз основа на позоваване на диагнозата му, включваща Дисоциално разстройство на личността, е формулиран своеобразния диспозитив, че се отказва настаняване в социалната услуга по чл.78, ал.2 от ЗСУ поради невъзможност за удовлетворяване на потребностите на лицето, защото е с психично заболяване.

Не са отчетени и коментирани особеностите на случая, доколкото става въпрос за лице със смесени потребности, което освен коментираното психично разстройство има и доказано сетивно увреждане и то е било  определящо при избора и насочването му за ползване на конкретната социалната услуга в ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково. Обоснованото произнасяне на административния орган изисква много по-задълбочена и комплексна преценка и анализ на всички актуални, а не с отминала давност, данни за лицето Д. Д. К., които са били от значение при определяне профила на необходимата му социална услуга и с оглед на които е било предприето незабавното му насочване към ползването на конкретната социална услуга – специализирана услуга за лице в неравностойно положение, с експертно установено сетивно увреждане (чл.12, ал.3 от ЗСУ) – преценка относно съществуващия риск за живота, здравето, качеството на живот или развитието на лицето или необходимост за удовлетворяване на специфична потребност; подкрепяща услуга (чл.13, ал.3 от ЗСУ), която се предоставя вследствие на идентифициран риск или за задоволяване на специфична потребност; за подкрепа на пълнолетно лице в кризисна ситуация (чл.14, ал.1, т.5 от ЗСУ във вр. с § 1, т.4 от ДР на ЗСУ) – преценка дали лицето е в положение на безпомощност, нестабилност или опасност за живота, неподлежащо на хоспитализация, неспособно да се справи само или с помощта на другиго; необходимост от резидентна грижа в специализирана среда (чл.15, т.8 във вр. с чл.17, ал.2 от ЗСУ и § 1, т.15 от ДР на ЗСУ) – преценка на необходимостта за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицето, и подкрепа за социално включване и водене на самостоятелен начин на живот. Мотивираният отказ предполага и съответно съпоставяне на възприетите нужди на лицето и особености на случая, с възможностите на самата социална услуга в ДПЛСН да обезпечи тези потребности с оглед на капацитет, битови условия, численост и квалификация на персонала, несъвместимости с другите потребители и вътрешните правила за ползване на услугата. В тази връзка беше установено в хода на делото, че Правилникът за устройството и дейността на ДПЛСН-гр.Хасково регламентира в чл.6, ал.2 ограничение да не се предоставят социални услуги на лица, чието психично и физическо състояние не съответства на видовете социални услуги, предоставяни в Дома. В оспорения административен акт, освен че липсва позоваване на цитираната разпоредбата, но и самата преценка за съвместимост на лицето Д. Д. К. с условията на услугата, в частност и цитираното вътрешно правило, следва да се основа на най-актуалните данни за здравословното състояние на лицето, преценявано към момента на заявения избор за ползването й, а не с оглед на минали събития. В оспорвания административен акт липсват данни да е изследвано, респ. установено настоящото психично състояние на лицето Д. Д. К., което всъщност е и единственият мотив, с който е обоснован отказа за предоставяне на услугата.

Следва да се отчете във връзка с горното, че с отговора на жалбата по оспорването, вкл. и посредством становището на процесуалния представител на ответника, последният много по-съдържателно и обосновано разширява съображенията си относно постановения отказ, но тези действия на страната не са годно средство за попълване на липсващите фактически и правни доводи в оспорения административен акт.

Мотивирането на административния акт има предназначение да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса и как административният орган прилага към тях съответната правна норма, като посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание. По този начин мотивите създават възможност за проконтролиране на дейността по издаване на акта, както за заинтересованите лица - адресати на акта да разберат точната воля на административния орган, за да защитят адекватно правата и интересите си, така и за органите, упражняващи контрол върху административното правораздаване. Респ. липсата на мотиви възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В процесния Мотивиран отказ от 16.03.2023г., освен непълнотата на фактическите основания, е очевидно и несъответното позоваване на приложимата правна норма, относима към описаните основания на отказа, която е чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ, а не вписаната в акта - чл.78, ал.2 от същия закон, регламентираща условията за избор на социална услуга, когато се предоставя на общинско ниво. По този начин в обсъжданото административно производство, освен, че не е изпълнен императива актът да визира пълно и всеобхватно относимите фактически основания за издаването, но и избирателно посочените конкретни фактически обстоятелства, обсъдени по-горе, очевидно не кореспондират на приложената правна норма на чл.78, ал.2 от ЗСУ. Т.е. има противоречие между изложените фактически и правни основания, което съществено нарушава процесуалните правила, водещо като резултат и до материална незаконосъобразност на издадената заповед. Посочването на конкретното правно основание разкрива целта на органа и ако фактите, които се установяват в административното производство, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на съответната правна норма, е налице материална незаконосъобразност.

В производството по издаване на оспорения административен акт са допуснати и редица други нарушения на административнопроизводствените правила, които са съществени, тъй като са обуславящи за точното прилагане на относимите материалноправни норми. Недопустимо са пренебрегнати основни и съществени изисквания, регламентирани, както в ЗСУ, така и в ППЗСУ във връзка с изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите (ИОП) на кандидат-потребителя Д. Д. К., която по смисъла на чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ е обуславяща и определяща в обсъжданата хипотеза при постановяването и мотивирането на отказа за предоставяне на избраната социалната услуга, финансирана от държавния бюджет.

Нарушение е допуснато още при определяне на помощната Мултидисциплинарна комисия, подписала Мотивирания отказ, респ. изготвила и придружаващата акта ИОП на кандидат-потребителя Д. Д. К. Същата е незаконосъобразно сформирана по отношение на представляващия я персонален състав, като в хода на делото и въпреки изричното указание на съда, не бяха представени доказателства в тази насока. Липсват доказателства за специалността на поименно посочените трима членове на обсъжданата комисия, което препятства преценката дали е съответна на изискванията на чл.25, ал.4 от ППЗСУ и определения постоянен мултидисциплинарен екип, определен с общата цитирана Заповед № 27/10.09.2020г., издадена на основание чл.80, ал.2 от ЗСУ, от Директора на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково. Няма доказателства за служебното правоотношение с поименно посочените трима специалисти и  въобще за ангажираността им към конкретната социална услуга, което е обуславящо във връзка с преценката на компетентността им за изпълнение на възложените им дейности – в случая извършването на ИОП по отношение на конкретното лице Д. Д. К. Цитираните разпоредби на чл.80, ал.2 от ЗСУ и чл.25, ал.4 от ППЗСУ изискват ръководителят на социалната услуга да определи конкретните служители от състава на мултидисциплинарния екип за изготвяне на ИОП, осъществяващи дейност по предоставянето на социалната услуга, а не само квалификацията им, каквото е съдържанието на цитираната в Мотивирания отказ обща Заповед № 27/10.09.2020г. Допуснатите пропуски опорочават самото производство по издаване на оспорвания административен акт и представляват съществено нарушение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, тъй като обуславят точното правоприлагане на материалноправните норми – компетентността на конкретно натоварените служители е от важно значение за правилната преценка относно индивидуалните потребности на лицето, кандидатстващо за ползване на специализираната социална услуга в ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково, която преценка пък е обуславяща за правилното решение на ръководителя на услугата – дали да бъде предоставена такава или да бъде отказано ползването й от конкретното лице.

Драстично са нарушени всички правила и изисквания, както относно реда за изготвяне на ИОП, така и относно нейното съдържание, регламентирани в чл.6, чл.80, ал.1 и ал.2 и чл.81, ал.1 от ЗСУ, респ. чл.25 и чл.26 от ППЗСУ.

Съгласно чл.6 от ЗСУ, индивидуалната оценка на потребностите е професионално проучване на житейската ситуация и психо-социалното състояние на лицето с цел определяне на неговите емоционални и социални потребности и потребности от развитие и реализация, които да насочат социалната работа (ал.1), като самата оценка включва професионални становища, заключения, изводи и препоръки, основани на анализ (ал.2). Както беше обсъдено по-горе, вкл. и в обстоятелствената част на съдебното решение, при постановяване на Мотивирания си отказ от 16.03.2023г., Директорът на ДПЛСН „Кенана“-гр.Хаскова не само, че не се позовава на такава ИОП, изготвена от мултидисциплинарния екип от служители на социалната услуга, но и самата ИОП от 16.03.2023г., изготвена в таблична, вероятно типова форма, е попълнена съвсем схематично, повърхностно и неаналитично, в пълен разрез с цитираните горе изисквания на чл.6 от ЗСУ, както и при пълно несъблюдаване на принципите за изготвянето й, регламентирани в чл.80, ал.1, т.1 и т.2 от ЗСУ – за обективност и пълнота, всеобхватност и анализ на потребностите на лицето. В хода на делото не се установиха никакви данни за проведени от мултидисциплинарния екип интервюта, тестове, срещи и интервюта с роднини и близки на лицето, проучване на документи и становища на специалисти, анализ на домашната/семейната среда, наблюдения и/или други методи по преценка на екипа, каквито са изискванията на чл.26, ал.2 от ППЗСУ. Оценката на потребностите е изготвена без съответната комисия да е придобила пряко и непосредствено впечатление за състоянието и поведението на кандидат-потребителя, като изцяло е пренебрегнато личното му участие в процедурата по изготвяне на ИОП и реализирането на правата му в тази процедура - за включване във всеки етап на производството, лично или писмено съгласуване на всяка информация, предоставена и получена за него, лично връчване и запознаване с вече изготвената ИОП, каквито са изискванията на чл.80, ал.1, т.3, чл.81, ал.1 от ЗСУ и чл.26, ал.4 от ППЗСУ. Горните обстоятелства се потвърждават пред съда при изслушването на самото заинтересовано лице Д. Д. К., както и от показанията на разпитания свидетел – социалният работник, ангажиран със случая, като същевременно не бяха събраните каквито и да било други, опровергаващи обсъжданите факти, доказателства.

Следва да се съобрази и факта, че коректно изготвената ИОП на кандидат-потребителя има важно значение и с оглед задължението на доставчика на социалната услуга по чл.20, ал.4 от ППЗСУ за периода до приключване на процедурата по обжалването на отказа, да предложи на лицето адекватни подкрепящи дейности в рамките на услугата. В процесното административно производство, доставчикът на услугата изцяло е пренебрегнал това свое задължение, което е недопустимо, не само с оглед на проявеното пренебрежение към потребностите на лицето, но и като цяло на дължимата грижа и подкрепа за конкретния индивид. Нормативно предвидените подкрепящи мерки по чл.20, ал.4 от ППЗСУ също трябва да са отразени в съдържанието на издадения административен акт, доколкото са предпоставени от крайното решение на административния орган да откаже предоставяне на услугата, но което не изключва всякакви други допустими форми за подкрепа на нуждаещото се лице и законът, чрез въведеното изискване, гарантира за правата и интересите му в тази насока.

Всичко гореизложено обосновава и извод за несъответствие на оспорвания административен акт с целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. Проявеният непрофесионален подход към случая на Д. Д. К., който е лице в неравностойно положение, с явно физическо увреждане – сетивно нарушение, останал без дом и подкрепа от близките си, както и всички обсъдени по-горе нарушения и пропуски при постановяване на обжалвания Мотивиран отказ за предоставяне на избраната от лицето специализирана социална услуга, са несъвместими със законоустановената същност на самата социална услуга (чл.3 от ЗСУ), като подкрепяща дейност на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот. Законът гарантира за тази подкрепа посредством регламентираните изисквания за ефективна социална работа, основана на правата на човека и социалната справедливост (чл.4 от ЗСУ), професионален индивидуален подход за подкрепа (чл.5 от ЗСУ) и професионална индивидуална оценка на потребностите (чл.6 от ЗСУ), които да насочват социалната работа, без прояви на дискриминация, при зачитане на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на всяко лице, и при съобразяване със желанието и личния избор на конкретния индивид (чл.7, 8, 9, 10 и 11 от ЗСУ), при което всеки лицензиран доставчик на социална услуга, какъвто е и ДПЛСН „Кенана“-гр.Хасково, дължи и трябва да обезпечи точното й изпълнение, като гарантира чрез стриктно съблюдаване на всички законови изисквания, за ефективното й предоставяне във вид и обем, който се дължи на всяко лице, заявило осъзнат избор за ползването й при конкретно възникналите потребности за подкрепа. 

По изложените съображения, съдът приема, че оспореният Мотивиран отказ от 16.03.2023г. на Директора на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения „Кенана“-гр.Хасково за настаняване на лицето Д. Д. К. от гр. Ц. К., обл. Р., страда от релевираните с жалбата пороци и следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Респ. преписката следва да се върне на административния орган за отстраняване на допуснатите нарушения и съответно мотивирано произнасяне във връзка със сезираната процедурата по предоставяне на социалната услуга, и при спазване на  дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Предвид изхода на делото, претенцията на ответната страна за  присъждане на направените от нея деловодни разноски, следва да бъде оставена без уважение, докато от страна на жалбоподателя и заинтересованото лице не са заявени претенции за заплащане на такива.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд-Разград,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Мотивирания отказ от 16.03.2023г. на Директора на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения „Кенана“-гр.Хасково за настаняване на лицето Д. Д. К. от гр. Ц. К., обл. Р.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения „Кенана“-гр.Хасково за отстраняване на допуснатите нарушения и съответно мотивирано произнасяне във връзка със сезираната процедурата по предоставяне на социалната услуга, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                            СЪДИЯ:/п/