№ 3253
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Г. Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Г. Митова Въззивно гражданско дело №
20241100507002 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
С Решение № 7668 от 25.04.2024 г., постановено по гр. дело № 47274 по описа за
-ти
2023 г., Софийският районен съд, 86 състав, оставя без уважение молбата на Н. С. Х.,
ЕГН **********, и отказва да издаде заповед за съдебна защита срещу М. Х. Б., ЕГН
**********, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Осъжда Н. С. Х. да заплати държавна такса в размер на 80 лева по сметка на СРС. Осъжда
Н. С. Х. да заплати на М. Х. Б. разноски по делото в размер на 1 200.00 лева. Оставя без
уважение искането на Н. С. Х. за разноски като неоснователно.
Молителката Н. С. Х. (въззивница в настоящото производство), е останала
недоволна от така постановеното Решение и го е обжалвала изцяло с въззивна жалба,
вх. № 146678 от 02.05.2024 г. на СРС. В жалбата се излагат подробни съображения за
неправилност на съдебния акт, който е необоснован, материално неправилен и постановен
при съществени процесуални нарушения. Моли да се отмени изцяло обжалвания съдебен
акт и да се уважи молбата за защита. Претендира разноски за въззивното производство.
Ответникът по молбата за защита М. Х. Б. (въззиваема страна в настоящото
производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е подал отговор на въззивната жалбата.
Оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди атакуваното решение. Същото
1
поддържа и в съдебно заседание. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от
легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният
съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр.
чл. 17 ЗЗДН.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на страните,
приема следното:
В молбата си Н. С. Х. претендира защита, като твърди, че ответникът М. Х. Б., с
когото имат общо дете, е осъществил спрямо нея два акта на домашно насилие – на
23.08.2023 г., когато влязъл без разрешение в дома й, чакал я отвън и като я видял започнал
да вика и започнал да хвърля по земята и по нея парчета от играчка, която Е. (настоящият й
съпруг) бил подарил на сина им и не й разрешавал да влязат в жилището със сина си, докато
тя не обещае да не се вижда детето с Е.; и на 26.08.2023 г., когато под балкона на жилището
в разговор по телефона с неизвестно лице заявил, че ще се върне в Турция и преди това ще й
отнеме детето, може да не го отглежда той, но и тя няма да се грижи за него, нека държавата
да се грижи за него.
Първоинстанционният съд при преценка на относимите доказателства, вкл. и
показанията на изслушаните свидетели В.П. и Х.Х., брат на ищцата, намира, че не може да
бъде установено, че ответникът е извършил актове на домашно насилие спрямо ищцата на
посочените от молителката дати. Установено е по делото, че отношенията между страните
не са добри, те имат спорове помежду им, вкл. и по отношение родителските права и
контактите на бащата с детето, именно такива спорове между тях е имало и през месец
август 2023 г., но не е установено, че ответникът е извършил акт/актове на домашно насилие
спрямо молителката на посочените дати.
Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
като не намира основания за изграждане на различни такива въз основа на приетата
доказателствена съвкупност. Освен това, първоинстанционният съд е събрал поискани от
страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа
страна. Настоящата въззивна инстанция препраща към тези доказателства и изводи, на
основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт. Предвид
изложените във въззивната жалба оплаквания, и на основание чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2
ГПК, въззивният съд излага и свои мотиви.
Неоснователни са оплакванията, изложени във въззивната жалба.
Приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (приложена два пъти в
първоинстанционното дело) не може да се ползва като доказателство, съгласно чл. 13 ЗЗДН,
тъй като описаните в нея два акта (на 22.03.2023 г. и 22.08.2023 г.) не са в предмета на
делото, съгласно уточнителната молба от 31.08.2023 г. Първата дата е и извън преклузивния
срок по чл. 10 ЗЗДН (едномесечен от акта на домашно насилие – в редакцията на закона до
изменението със ЗИДЗЗДН, обн. ДВ, бр. 66/2023 г., вр. § 30 от ПЗР на същия закон –
производствата по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се
2
разглеждат по досегашния ред). С други думи, предмет на делото са само твърдяните актове
на домашно насилие на 23.08.2023 г. и на 26.08.2023 г., за които няма представена
декларация по чл. 9 ЗЗДН.
Така посочените актове на домашно насилие не са доказани по надлежния начин с
ангажираните доказателства по делото. Твърдените актове следва да се установят пълно и
главно в процеса от въззивницата – молителка, по време, място, начин на извършване,
средства и авторство, съобразно с изложеното в молбата за съдебна защита.
В показанията на изслушания в първата инстанция в съдебното заседание на
17.04.2024 г. свидетел, Х.Х., брат на ищцата, е заявил, че знае за инциденти през месец
август. По разказ на сестра си М. влязъл в апартамента и възпрепятствал майката и детето да
напуснат жилището, докато тя не обещае, че няма да живее с друг мъж. След 1 - 2 часа се
свързал с М. и той му казал, че сестра му няма да създава друг живот, с друг мъж. След 2 - 3
дни М. дошъл пак пред блока и разговарял по телефона с непознат на висок глас и понеже
сестра му го включила на видеоразговор, чул, че М. казал, че иска детето им да бъде
отглеждано от държавата, нито от нея, нито от него. Ако сестра му влезе в Турция ще
организира да бутнат колата и да вземат детето. По делото не е поискан и разпитан соченият
от молителката очевидец на единия акт - охранител на затворения комплекс, в който живее.
Представените с въззивната жалба доказателства (Постановление за частично
прекратяване и спиране на наказателното производство от 29.03.2024 г. и жалба от Е. Б.К.)
касаят отношения на ответника с новия съпруг на молителката и са извън предмета на
делото и затова не следва да се обсъждат.
Въззивният съд достига и до извода, че твърдените актове на домашно насилие през
месец август 2023 г., не разкриват белезите на домашно насилие, съобразно с дефиницията,
дадена в чл. 2 ЗЗДН. От доказателствената съвкупност по делото по категоричен начин се
установява, че на първата процесна дата е имало скандал, породен от спора между страните
за виждането на детето с бащата и връзката на молителката с друг мъж. Но тези действия не
съставляват акт на домашно насилие. Между страните липсва диалогичност и способност да
решат възникналите противоречия по социално приемлив начин. Същите водят множество
дела и преписки и това често води до ескалацията на отношенията им. Следва да се посочи,
че междуличностните конфликти, семейни и родителски неуредици и противоречия, не
подлежат на уреждане по реда на ЗЗДН, предвид конкретиката на настоящия случай.
По тези съображения, като намира първоинстанционното Решение за правилно и
законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави въззивната жалба без
уважение, и да потвърди обжалвания съдебния акт. С влизането му в сила заповедта за
незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 ЗЗДН).
По разноските за настоящото производство
Въззивният съд постановява, на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и
чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата Н. С. Х., да заплати, по сметка на
Софийския градски съд, сумата от 12.50 лева – държавна такса по въззивната й жалба.
Въззивницата претендира присъждане на разноски, като такива, предвид изхода на
делото, не й се следват.
3
Въззиваемият – ответник М. Х. Б. е заявил искане за разноски, които са в доказан
размер от 1 700.00 лева, съгласно разписка (намираща се на л. 68 от въззивното дело).
Въззивницата, чрез процесуалния й представител, прави възражение за прекомерност за
размера над 1 200.00 лева. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или
при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя.
Възражението за прекомерност е основателно с оглед на сложността на въззивното дело и
усилията по защитата (проведено едно заседание), поради което претендираното
възнаграждение следва да бъде намалено до 1 200.00 лева. На въззиваемия следва да се
присъди сумата от 1 200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, които да му заплати въззивницата.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7668 от 25.04.2024 г., постановено по гр. дело №
-ти
47274 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 86 състав.
ОСЪЖДА Н. С. Х., ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийския градски
съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Н. С. Х., ЕГН **********, да заплати на М. Х. Б., ЕГН **********,
сумата от 1 200.00 лева – разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивницата Н. С. Х. за присъждане на
разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4