МОТИВИ ПО НОХД № 430/ 2012 г. по описа на РС Чирпан
Обвинението е против подсъдимия Ш.К.К.
– *** г., роден на *** ***. Жител ***. Български гражданин. С начално образование. Безработен.
Не е женен – живее на семейни начала. Осъждан. ЕГН ********** по чл. 195 ал. 1 т. 7
във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр.
с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК за това, че на 02. 09. 2012 г. в
с. О., обл. Стара Загора, в съучастие с лицата С.И.О.
и Й.А.Д., като съизвършител, е отнел чужди движими
вещи: 2 бр. метални канати с дължина на всяка от тях
по 3 метра и ширина 60 см, на обща стойност 92. 00 лв. от владението на Ж.Г.Ж.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно в немаловажен случай.
Подсъдимият се признава за
виновен, че е извършил престъпно деяние, но не по повдигнатото му обвинение, а
за деяние което следвало да се квалифицира като такова по смисъла на чл.197,
ал.1,т.2 от НК във вр. с чл. 194,ал.3 от НК във вр. с чл. 20,ал.2 от НК и моли съда лично и чрез
пълномощника си адв. К. да му бъде наложено наказание
пробация в рамките на 6 месеца предвидени по чл. 42а ,
ал.2 от НК.
Представителят на обвинителната
власт поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, около минималния
размер лишаване от С., което наказание да изтърпи ефективно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим по см. на
чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС. На осн. чл. 68 ал. 1 от НК моли
наказанието наложено му по НОХД № 236/ 2012 г. по описа на РС Чирпан да бъде
приведено в изпълнение.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК
доказателства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство: справка за съдимост с рег. №
172/ 26. 02. 2013 г., изд. от РС Чирпан, Протокол от 02. 07. 2012 г. по НОХД
№236/ 2012 г. по описа на РС Чирпан, обяснения на подсъдимия, показания на
свидетелите, протокол за доброволно предаване, разписка за предадени вещи,
справки за съдимост, характеристични справки, декларации СМПИС, СОЕ, Допълнителна
СОЕ и от направените самопризнания на подсъдимия, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Ш.К.К. и свидетелите Й.А.Д.
и С.И.О. ***. Загора, познават се и са в добри приятелски отношения.
Подсъдимият Ш.К.К. е осъждан за
извършени престъпления от общ характер, както следва:
1. С Протоколно определение от
07. 08. 2007 г. по НОХД № 215/ 2007 г. на РС Чирпан за извършено на 09. 05.
2007 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 5 вр.
с чл. 194 ал. 1 от НК при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и чл. 381 ал. 4
от НПК е осъден на шест месеца лишаване от С.. На осн.
чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок
от 3 години. Определението е в сила от 07. 08. 2007 г.
2. С Протоколно определение от
02. 07. 2012 г. по НОХД № 236/ 2012 г. на РС Чирпан за извършено на 01. 05.
2012 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 т. 4 пр. 2, т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 28
ал. 1, вр. с чл. 18 ал. 1 от НК е осъден “ лишаване
от С. “ за срок от една година. На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено
изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от 4 години.
Определението е влязло в сила на 02. 07. 2012 г.
На 02. 09. 2012 г. подсъдимия Ш.К.К.
и свидетелите Й.А.Д. и С.И.О. *** придвижвайки се с каруца и кон, които тогава
притежавал св. С.И.О., като целта им била да потърсят железа, които да предадат
за вторични суровини. Пътувайки минали по черен път от с. С. за с. Г.. Около
11. 30 часа пристигнали в село О., обл. Стара Загора
и движейки се по улиците на селото, достигнали до дома на Х.Е., който бил в
близост до парк за фотоволтаици- солари,
находящи се в края на селото. Този парк бил охраняван
от свидетеля С.В. Т.. Същият виждайки подсъдимият с двамата свидетели и
каруцата, се развикал Х., Х., защото мислел че собственика на имота е там и
извършва някаква дейност от която се чувал шум, подобен на разбиване. След
което свидетелят С. Т. решил да попита трите лица от ромски
произход дали ги е пратил собственика Х. Е. да вдигат нещо, но след като се
приближил каруцата с подсъдимия и свидетелите напуснала имота на Енчев и се
скрила в находяща се в близост царевица. Свидетелят С.В.
Т. се прибрал на обекта, който охранявал. Малко след това същият свидетел чул
разбиване, но вече от имота на пострадалия Ж.Г.Ж., като шумовете които се
чували били от разбиване на метал и дърво, но тъй като този имот на пострадалия
Ж. се намирал на по- голямо разстояние от охранявания от свидетеля обект,
последният не отишъл да провери какво се случва, но за всеки случай се обадил
по телефона на кметския наместник на с. О. – свидетелката Л.Ю.З..
Междувременно и по същото време в
дома на св. Ж. нямало никого, тъй като последният живеел със семейството си в
гр. Стара Загора и посещавал наследствената си къща в с. О. рядко. Подсъдимият К.
и свидетелите Й.А.Д. и С.И.О. видели закрепени чрез заваряване за колове
придържащи стопанска постройка – тип “ навес “ – два броя метални канати сини на цвят, които били заварени една за друга и
служели за външна стена на навеса. Канатите били с
размери дължина 3 метра и ширина 60 см. Подсъдимият К. и свидетелите Д. и О. започнали
да дърпат с ръце канатите, при което и в резултат
усилието от страна на подсъдимия и свидетелите Д. и О. канатите
се откъснали от коловете, за които били заварени. След това тримата заедно ги
натоварили на каруцата, с която се придвижвали и си тръгнали. Кметският
наместник на с. О. – свидетелката Л.Ю.З. след като получила сигнала от охранителя на фотоволтаичните
системи споделила за случващото се със своя съпруг – св. А.В.З. и двамата
сигнализирали полицаят отговарящ за с. О. – св. С.В.С.. Свидетелят З. обяснил
на св. С., че има само едно място от което лицата от ромски
произход с коня и каруцата могат да напуснат района на с. О., поради което и
там да ги причака и евентуално да ги залови.
Действително както и предположил
св. З., пътувайки подсъдимия К. и свидетелите Д. и О., малко преди да достигнат
до с. Г. били спрени за проверка от служители при РУП Чирпан. На въпросите,
касаещи произхода на двата броя метални канати,
подсъдимият К. и свидетелите Д. и О. обяснили от къде и по какъв начин са взели
вещите. На 03. 09. 2012 г. свидетелят Ж. посетил дома си в с. О. и установил
липсата на гореописаните 2 бр. метални канати, за
което сигнализирали органите на РУ “ Полиция “ Чирпан.
В резултат на извършените от
органите на РУП Чирпан оперативно издирвателни
мероприятия подсъдимият К. и свидетелите Д. и О. били установени като
извършители на деянието.
С протокол за доброволно
предаване от 02. 09. 2012 г. свидетелят С.И.О. предал на органите на РУП Чирпан
следните вещи – 2 бр. метални канати, 1 бр. метален
прът / машинна ос / неустановена марка и модел с лагер от едната страна, 1 бр.
счупена метална планка от машинната ос.
С разписка от 03. 09. 2012 г.
вещите: 2 бр. метални канати, предадени с протокол за
доброволно предаване, били върнати на собственика им – свидетелят Ж..
С Протоколно определение по
смисъла на чл. 384 ал. 3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 382 ал. 7 от НПК от публично съдебно заседание на
17. 12. 2012 г. по настоящото НОХД № 430/ 2012 г. по описана РС Чирпан е било
прието и одобрено постигнатото между РП Чирпан и подсъдимите тогава Й.А.Д. и С.И.О.
споразумение, като на същите са били наложени наказания лишаване от С., като за
подсъдимия Д. същото е било в размер на 1 година “ ефективно ”, а по отношение
на подсъдимия О. – 4 месеца, с приложението на чл. 66 ал. 1 от НК.
Видно от заключението на
назначената в хода на разследването стоково- оценъчна експертиза и допълнителна
такава, стойността на вещите, предмет на престъплението, възлиза на 92. 00 лв.
По
така описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил
престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр. с
чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28 ал.
1 от НК, като на 02. 09. 2012 г. в с. О., обл. Стара
Загора, в съучастие с лицата С.И.О. и Й.А.Д., като съизвършител,
е отнел чужди движими вещи: 2 бр. метални канати с
дължина на всяка от тях по 3 метра и ширина 60 см, на обща стойност 92. 00 лв.
от владението на Ж.Г.Ж., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, по който
текст съдът го призна за виновен.
Съдът счита, че деянието не представлява маловажен
случай, поради това, че въпреки, че стойността на отнетите вещи е под
установения размер на минималната работна заплата за страната, извършеното се
характеризира с висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и
на дееца.
При кражбата маловажността на случая следва да се
определя с оглед разпоредбата на чл. 93 т. 9 от НК. Обществената опасност на
деянието при маловажен случай на кражба е значително по- ниска в сравнение с
тази при обикновените случаи. По- ниската степен на обществена опасност следва
да се определи не само с оглед на малката стойност на предмета на кражбата,
какъвто е настоящия случай, тъй като предмета на престъпление в случая е под
минималната работна заплата установена за страната, но и от липсата или
незначителността на вредните последици, но така също и с оглед другите
обстоятелства характеризиращи деянието и дееца, които следва да се преценят в
тяхната съвкупност и взаимна връзка. И в този случай са възможни различни
комбинации, като например е възможно при малка стойност на откраднатите вещи и
при незначителни вредни последици, какъвто е настоящия случай, тъй като
предмета на престъпление- 2 броя канати са върнати на
собственика им едва ли не в същия ден, но с оглед личността на дееца, подбудите
му, начина на извършване на кражбата или други обстоятелства обществената
опасност на престъплението да е по- висока от обикновените случаи и поради това кражбата да не
се явява маловажен случай.
В
конкретния случай в настоящото производство по несъмнен начин се установява
наличието на предишно осъждане на подсъдимия К. и то за деяние извършено от
него отново в немаловажен случай / виж в тази насока Справка за съдимост № 172/
26. 02. 2013 г. изд. от РС Чирпан, от която е видно, че по НОХД № 236/ 2012 г.
подсъдимият Ш.К. е осъден за друго такова деяние по смисъла на чл. 195 ал. 1 т.
2 , т. 4 предл. 2, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с
чл. 28 ал. 1 от НК /. В хода на производството се събраха сравнително лоши
характеристични данни за подс. Ш.К., които определят
и личността на дееца, а именно че същият е лице със завишена степен на
обществена опасност, тъй като, тъй като видно от представената по делото
Справка за съдимост се установява, че подсъдимият 2 пъти вече е осъждан и то
все за деяния против правото на собственост, което обстоятелство свидетелства
за едни утвърдени престъпни навици в тази насока. Че в случая не са налице
условията за приложението на чл. 93 т. 9 от НК, съдът счита, че се установява и
от факта, че предмета на кражбата не е храна, а именно метални канати и то такива, служещи като преграда срещу безпрепятствено
влизане в чужд имот, като тяхното отнемане е способствало разграждането на
същия. Не на последно място следва да се има предвид, че деянието е било
извършено през деня и в съучастие с други лица. Като в тази връзка съдът приема
наличието на една особена упоритост, както у подсъдимия Ш.К., така също и у
свидетелите Д. и О. за извършване на престъпно деяние в същия ден, тъй като
първоначално същите “ са посетили “ имота на друго лице живущо в с. О. – Х.Е. и
единствено и благодарение на обстоятелството, че са били “ прекъснати “ от св. Т.
– охранител на фотоволтаичен
парк в близост, е довело до осуетяването на извършване на престъпно
посегателство на този имот и в последствие и малко по- късно вече са влезли в
имота на пострадалия Ж.Ж. и са отнели металните канати,
като междувременно виждайки св. Т. са се укрили с коня и каруцата в поле засято
с царевица.
Всички
тези действия на подсъдимия и свидетелите Д. и О. не мотивират настоящия състав
да приеме в цялостната съвкупна престъпна дейност наличието на маловажност на
случая, тъй като счита, че е налице висока степен на обществена опасност, както
по отношение на дееца, така и по отношение на извършеното от него престъпно
деяние, независимо от обстоятелството, че левовата равностойност на предмета на
престъплението е ниска. В конкретният случай следва да се отчита и факта, че се
касае за населено място с изключително малко на брой жители, с имоти които
трудно се поддържат от техните стопани, било то защото са наследствени и
собствениците им не живеят приоритетно в тях, а живеят в други населени места
или пък с оглед тежката икономическа криза. Следователно и малките усилия
извършени от пострадалото лице Ж.Ж. за защита на имота си, а именно начина по
който е разположил по- горе описаните канати и
използвайки ги за преградна стена на навес, прилепен към къщата, не само че не
са довели до предотвратяване на престъпни посегателства, но и самата “ преграда
“ в конкретния случай е станала предмет на престъпление. Съдът счита, че при
така описаната фактическа обстановка и извършеното от подсъдимия и от
свидетелите Д. и О. престъпно деяние е налице висока степен на обществена
опасност, тъй като извършването му посред бял ден – около 12. 00 часа от повече
от едно лице демотивира, притеснява, безпокои и
малкото останали жители живущи в с. О., обл. Стара
Загора / виж в тази насока свидетелските показания на св. Т. и на св. З. /.
Съгласно
правната доктрина за прилагането на намалената отговорност е необходимо
открадната вещ да бъде върната или заместена до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд. Когато обаче
откраднатото имущество е открито и иззето от органите на властта без
съдействието на подсъдимия, какъвто е случая приет от съда, независимо че
изземването по същество на предмета на престъплението е оформено с Протокол за
доброволно предаване, то намалената отговорност е не приложима.
В
заключение по отношение наличието или не на маловажност на случая, съдът счита
че следва да отбележи и обстоятелството, че извършването на престъплението, за
което е предаден на съд по настоящото НОХД № 430/ 2012 г. по описа на РС Чирпан
подсъдимия К., е в изпитателния му срок по предходна, влязла в сила присъда, а
именно по НОХД № 236/ 2012 г. по описа на РС Чирпан. Очевидно фактът на
осъждането не е достатъчен, за да повлияе, превъзпита и да го мотивира към
поведение за спазване правилата на обществото и законите в страната.
Признанието му по принцип, че е извършил престъпление, не следва да се оценя с
по-голяма тежест от действителната.
От
субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия, при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал обществено- опасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено- опасните последици от
престъпното деяние.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК
се предвижда наказание лишаване от С. от 1 до 10 години.
При индивидуализация на
наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и
дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината,
както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид, направените в хода на производството
самопризнания за извършено престъпно деяние, изразената самокритичност от
страна на подсъдимия, тежкото му материално- битово положение, както и ниския
размер на предмета на престъплението, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид лошите му характеристични данни.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието на
изключителни по своя характер смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-
лекото предвидено в Закона наказание се указва несъразмерно тежко, като такова
съдът приема изключително ниския размер на предмета на престъплението, поради
което наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК,
в размер на 6 / шест / месеца лишаване от С., което наказание да
изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл.
чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от
Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
На осн. чл. 68 ал. 1 от НК счита, че следва да приведе в
изпълнение наложеното на подсъдимия Ш.К.К. по НОХД № 236/ 2012 г. по описа на
РС Чирпан наказание лишаване от С., в размер на 1 / една / година, което
наказание да изтърпи отделно от наказанието наложено му по настоящото НОХД №
430 / 2012 г. по описа на РС Чирпан и ефективно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг
режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържане под стража, тъй като деянието за което същият е
предаден на съд по настоящото НОХД № 430/ 2012 г. по описа на РС Чирпан, е
извършено от подсъдимия К. в изпитателния му срок по НОХД № 236/ 2012 г. по
описа на РС Чирпан.
Веществените
доказателства: 1 брой метален прът / машинна ос / неустановена марка и модел с
лагер от едната страна и 1 брой счупена метална планка от машинна ос, след
влизане на присъдата в сила, съдът счита, че следва да се върнат на собственика
им.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да
възложи направените по делото разноски върху подсъдимия Ш.К.К..
Причините за извършване на престъпното деяние е желанието на подсъдимия да
се облагодетелства по престъпен начин и в явното незачитане на
неприкосновеността на правото на собственост.
Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….