Р Е Ш Е Н И Е
гр. В., 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на
секретаря Р. М.
като разгледа докладваното
от съдията
н.а.х.д. №770/2019
г. по описа на ВрРС
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.И.
***, срещу Наказателно постановление (НП) №АПИО-498/25.06.2019 г., издадено от кмета
на Община В., с което на основание чл.29, ал.1, т.3 от Наредба за осигуряване
на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на
територията на Община В., за нарушение по чл.2, т.5 от наредбата, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лв.
В жалбата
се твърди, че не е връчен АУАН, с което е нарушено правото на защита на
санкционирания. При това се прави искане за отмяна на санкционни акт.
В с.з.
жалбоподателят е представлява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитани са свидетелите
В. В. и Г. А..
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 31.05.2019
г., около 21:50 часа, в с. Ч., ул. ***№****, възникнал спор между жалбоподателя
и лицето А.Х.И.. По повод възникналия спор бил подаден сигнал до РУ В. и на
място бил изпратен екип в състав св. В. В. и Г. А. – полицаи ООР. В хода на
проверката свидетелите установили, че лицата цял ден са имали скандали. Спорът
продължил и пред служителите на РУ В., при което на жалбоподателя бил съставен
АУАН. В АУАН съставен на жалбоподателя, св. В. В. посочил, че жалбоподателят
извършва действия, противоречащи на добрите нрави и обществения ред, изразяващи
се в предизвикване на скандал с лицето А.Х.И., с което е посочено, че е нарушен
чл.2, т.5 от Наредба за ООРООСОИТ на Община В.. АУАН е съставен в присъствието
на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият отказал да го подпише и бил
оформен като връчен при отказ.
Въз
основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното
деяние, на 25.06.2019 г. е издадено атакуваното наказателно постановление. В НП
е посочено, че е нарушена нормата на чл.2, т.5 от Наредба за осигуряване на
обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на
територията на Община В., и на основание чл.29, ал.1, т.3 от наредбата, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели В. В. и
Г. А., както и от приложените по делото писмени материали. От разпита на
свидетелите се установява, че на процесната дата, между жалбоподателя и лицето А.И.
е възникнал спор и е извикан екип на РУ В.. Установява се и това, че на място
служителите на РУ В. са съставили АУАН на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията
на свидетелите, като счита, че същите не съдържат съществени противоречия по
отношение на релевантните за доказване факти и си кореспондират с останалите
доказателства по делото. Липсата на съществени противоречия в кредитираната
доказателствена маса, от своя страна, дава основание на съда да приеме, че по-подробното
й съвкупно и поотделно обсъждане не е необходимо.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е
депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок
и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което
се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки
я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от
посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на
материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция
констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40-43 ЗАНН
процедура. И АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от
компетентни орган и е налице редовна процедура по връчването им на
жалбоподателя. Изведеното в НП фактическо обвинение е идентично на възприетото
такова в АУАН. Съдът, обаче, установи, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя,
а именно:
Административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.2, т.5 от Наредба
за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на
имуществото на територията на община В., с която разпоредба се забранява „извършването на неприлични и непристойни
действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение по улици, площади и
други обществени места, както и неприлични изрази, оскърбително отношение и
държание към гражданите и органите на властта или предизвикване на скандал,
сбиване и други действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие”.
Описаното в АУАН и в НП фактическо обвинение гласи, че жалбоподателят е извършил „действия, нарушаващи добрите норми и норми
за морал, изразяващи се в
предизвикване на скандал” - т.е. описано е, че „извършва действия, нарушаващи добрите норми и норми за морал”, които
се изразяват в „предизвикването на
скандал”. При така формулираното фактическо обвинение, макар и в АУАН и в
НП да се съдържа част от текста на нормата на чл.2, т.5 от наредбата, съдът
приема, че е налице липса на каквото и да е описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е било извършено. Това е така, тъй като чл.2,
т.5 от наредбата има няколко изпълнителни деяния, всяко от което се изразява в
извършването на конкретни действия, а именно: в извършването на „неприлични” и/или „непристойни” действия, „нарушаващи
обичайните норми за морал и поведение по улици, площади и други „обществени
места”, в отправянето на „неприлични
изрази” и/или „в оскърбително
отношение и държание към гражданите и органите на властта” и/или „в предизвикване на скандал, сбиване и други
действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие” – т.е. видно
е, че предизвикването на скандал е предвидено като отделно и независещо от „извършването на неприлични и непристойни
действия, нарушаващи добрите норми за морал и поведение” и за да може да се
приеме, че е изпълнено задължението на наказващия орган да изложи прецизно
фактическо обвинение, субсумиращо се под нормата на чл.2, т.5 от наредбата и
едновременно с това осигуряващо възможност на санкционираното лице да
организира правото си на защита, наказващият орган е длъжен да изложи данни за
това между кои лица е възникнал скандалът и в какво са се изразили действията
на санкционирания по предизвикване на скандал и/или съответно какви са действия,
противоречащи на добрите норми и норми за морал. В разглеждания случай това изискване
не е изпълнено, при което съдът е лишен от възможността да прецени чрез какви
действия е извършено посоченото в АУАН и НП нарушение, както и да прецени дали
именно тези действия са предизвикали скандала и/или дали вменените действия са „противоречащи на добрите нрави и обществен
ред и норми за морал и поведение”, която от своя страна представлява
отделно предвидено изпълнително деяние. От тази възможност е лишен и
санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните действия да бъдат
установени в хода на въззивната проверка, липсата на описанието им както в
АУАН, така и в НП, не може да се санира. А липсата на описание на нарушението
представлява липса на предвидените в чл.42, т.4 и съответно в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН реквизити, която липса без съмнение има за последица сериозно нарушаване
на правото на защита на нарушителя и дава основание за отмяна на санкционния
акт. В крайна сметка издаването на НП не е самоцел и за да предизвика целените
с издаването му правни последици, и АУАН и НП следва да съдържат определения в
закона минимален обем информация – описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, доказателствата, които го потвърждават, законните
разпоредби, които са били нарушени виновно и едновременно с това обстоятелствата, при които това нарушение е
извършено. Този обем от информация съставлява мотивите - фактическите и
правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия
орган резултат, и липсата на обема /каквато липса е налице в разглеждания
случай/ е несанируема, тъй като винаги нарушава правото на защита на нарушителя
и възпрепятства съда да проведе ефективен съдебен контрол за законосъобразност
на атакуваното постановление. Ето защо разглеждания санкционен акт следва да се
отмени в цялост на процесуално основание.
Предвид
отчетеното в настоящия съдебен акт нарушение, даващо основание за отмяна на
атакуваното НП, съдът намира за безпредметно, като непроменящо изхода на
делото, обсъждането на въпросите налице ли е административно нарушение, как
същото следва да се квалифицира и виновно ли е извършено.
По
изложените по-горе съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №АПИО-498/25.06.2019 г., издадено от кмета на
Община В., с което на основание чл.29, ал.1, т.3 от Наредба за осигуряване на
обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на
територията на Община В., за нарушение по чл.2, т.5 от наредбата, на В.И. ***,
е наложена глоба в размер на 50,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: