Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….10.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 1039 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България ЕИК
********* гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, чрез пълномощник юрк
П.П. срещу Решение № 1393 от 04.04.2019г., постановено по гр.д.№ 18525 по описа
на ВРС за 2017г., в частта, в която са отхвърлени, предявените от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България, гр.София, срещу С.Д.Д. с ЕГН ********** адрес *** осъдителни
искове за присъждане на
1. Сумата от 1522.53 лева, представляваща
разлика между
претендираната и присъдената
част от главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-11400507 от
14.08.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда -
06.12.2017 г. до окончателното погасяване на задължението
2. Сумата от 17907.71 лева, представляваща
възнаградителна лихва по договора,
3. Сумата от 1967.87 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.01.2016 до 04.12.2017
В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за
неправилност на изводите на съда, че погасителен
план липсвал и това водело до недействителност на сключения договор за заем по
аргумент от чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в договора следва да бъдат посочени условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Логическото тълкуване на посочената разпоредба води до извода, че
уговарянето на фиксиран лихвен процент по договора за потребителски кредит,
който се прилага на годишна основа за целия срок на договора, не води до
уговаряне на различни лихвени проценти за отделни периоди от продължителността
на договора за кредит. Следователно погасителният план по договора за потребителски
кредит към момента на неговото сключване, в случаите когато лихвеният процент с
фиксиран за целия срок на договора за кредит, трябва да съдържа информация за
размера, броя. периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но
не и за последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Последната следва да се съдържа в случаите, когато
неизплатените суми по кредита са дължими при различни лихвени проценти от срока
на действие на договора за кредит, уговорени между страните при неговото
сключване, каквато хипотеза не е налице - в чл. 3 от договор PLUS-11400507
изрично е посочено, че е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора. Настоява се, че извода на съда, че погасителният план не съдържа изискуемите
от закона реквизити, предвидени в т. 12, на чл. 11, ал. 1 ЗПК се опровергава от
съдържанието на договора, предвид факта, че посочената разпоредба не касае
първоначално представения при сключване на договора за кредит погасителен план,
а такъв изготвен по искане на потребителя при погасяване на главницата, каквито
данни по делото нито са били твърдени, нито доказани от ответника в исковото
производство. сочи се, че доколкото в развилото се пред Районен съд - Варна
производство няма данни да са правени постъпки за извършване на предсрочно
погасяване на отпуснатия кредит, то в процесния случай хипотезата на чл. 1 1,
ал. 1, т. 12 ЗПК не е налице.
Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на исковете в цялост
с присъждане на сторените разноски в исковото производство.
В срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания
по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявява за
разглеждане пред Районен съд Варна в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване срещу С.Д.Д. осъдителни искове за присъждане на суми,
дължими по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-1400507 от
14.08.2015г., както следва : 10 321.45 лева – главница, 17 907.71 лв.
– договорна възнаградителна лихва и 1967.87 лева – законна лихва за забава за
периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита –
20.01.2016г. до 04.12.2017г., както и законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното
плащане на дълга. Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
В исковата молба се твърди, че с договор за
потребителски заем PLUS-1400507 от 14.08.2015г. ищцовото дружество е отпуснало
на ответника паричен кредит в размер на 10000 лева и сумата от 4704 лева за
закупуване на застраховка. Усвояването на сумата по договора е удостоверено с полагането
на подпис от длъжника в поле Удостоверение на изпълнението. За последния е
възникнало задължение да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка от по 400.36
лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгл. ГПР в размер на 47.21 % и лихвен процент в размер на
38.09 %. Твърди се, че посочената месечна погасителна вноска е сбор от
главницата по заема, ведно с възнаградителна лихва, както и месечна погасителна
вноска по допълнително сключената застраховка „Защита на плащанията“. Изнася
се, че С.Д. е преустановил плащанията по вноските на 20.12.2015г., като към
тази дата са погасени 3 месечни вноски. Твърди се, че на осн.чл.5 от договора
вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска, като в конкретния случай се настоява, че
задължението е станало изцяло изискуемо на 20.01.2016г. Изрично е направено
изявление, че настоящият иск има характер на волеизявление, че кредиторът
приема кредита за предсрочно изискуем и с връчване на препис от ИМ,
изискуемостта се обявява на длъжника.
С писмения отговор назначения по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника оспорва иска по основание и
размер. Оспорва реалното получаване на сумите; твърди, че ответникът не е
полагал подписи под нито един от документите, съдържащи се в преписката по
кредита; оспорва дължимостта и размера на обезщетението за забава.
Със заключението на вещото лице по
назначената съдебно-почеркова експертиза се установява факта, че подписите,
положени за „кредитополучател“ и за „подпис на застрахован“ в договора за
кредит, на страниците на „условия на договора“, на „ОУ за застраховка защита на
плащанията“ са положени от С.Д.Д.. Следователно е доказано съществуването на
облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-1400507 от 14.08.2015г., представен
и приет в процеса. Съгласно същия става ясно, че на ответника е предоставен
кредит в размер на 10 000 лева. Към договора има приложен погасителен план от
съдържанието, на който се установява, че страните са договорили кредитът да
бъде върнат със 84 броя месечни вноски от по 400.36 лева, ведно със
застрахователна премия от 4704 лева, годишен процент на разходите в размер на
47,21 % и годишен лихвен процент в размер на 38,09 %. От същия се установява
още, че първата дължима вноска е с падежна дата 20.09.2015 г., а последната –
20.08.2022 г., като общата стойност на плащанията възлиза на 33 630.24
лева.
Съгласно
чл.3 от договора, месечната погасителна вноска съставлява изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на кредитора, а съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането,
извършени по преценка на кредитора, а при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането. Видно от чл.7 е, че месечните погасителни вноски
покриват компонентите на задължението в последователност разноски, включително
за събиране на вземането, лихви, главница.
От приетите по делото писмени доказателства
и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че по сметка с
титуляр С.Д.Д. с IBAN ***Д на 14.08.2015г. е преведена сумата от 9750 лева,
която е формирана като от общия размер по кредита от 10 000 лева дружеството
кредитор е удържало такса ангажимент от 250 лева. Длъжникът е извършил плащания
в общ размер от 1 201.88 лева, с които са погасени задължения по –
главници – 14.55 лева, по договорни лихви – 1018.53 лева и за застраховки – 168
лева. Вещото лице докладва, че към дата – 21.03.2018г. общия дълг по кредита
възлиза на 9 988.45 лева – главница и 17 907.71 лева – договорна
лихва.
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД във
вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество
е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание, както и твърденията си относно размер на дължимата от ответника сума
и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на
ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Установява се по безспорен начин
облигационната връзка между страните във връзка със сключеният между тях на
14.08.2015г., в писмена форма договор за потребителски паричен кредит.
Конкретният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015 г.
Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В
настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на
предоставения кредитен ресурс, ведно със
застрахователна премия, общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита –
фиксиран годишен лихвен процент от 38,09 % и годишният процент на разходите –
47,21%, погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски и техния размер.
Безспорно
изискването на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК налага императивното изискване ДПК да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Но в конкретния случай, доколкото за целия
срок на договора е договорен фиксиран лихвен процент, липсва задължение
погасителния план да съдържа информация за последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми.
Следователно
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7-9 от ЗПК са изпълнени.
Не се навеждат твърдения от ищеца, при
наличието на обективните условия – просрочие на две месечни вноски, да е
уведомил длъжника за това, че ще счита договора за предсрочно изискуем. Нещо
повече, изрично в обстоятелствената част на ИМ, отправя изрично изявление в
посока исковата молба да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на
целия дълг.
На
осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Изхождайки от цитираните разпоредби съдът
намира, че изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем,
следва да се счита за връчено на ответника по иска едва с преписа от исковата
молба, на неговия особен представител на 09.11.2018 г. В този смисъл е Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т.Р.
№3/2017 г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019 г. размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за
заем/кредит следва да
се определи в
размер само на непогасения остатък
от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на
плащането. За периода
до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
В настоящия случай, предвид гореизложеното и
изхождайки от датата на връчване на исковата молба ведно с книжата, включващи и
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, предсрочната
изискуемост следва да се счита за настъпила на
21.03.2018 г. (датата на която книжата са връчени на особения
представител).
Предвид изложеното и при съобразяване с
данните от заключението на вещото лице, дължими на кредитора са задълженията за
главница в размер на 9985.45 лева и договорни лихви в размер на 17 907.71
лева. Законна лихва върху главницата се дължи от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата
на плащането, поради което искането
за присъждането на такава в размер на 1967.87 лева за периода преди
21.03.2018г., а именно от 20.01.2016г. до 04.12.2017г. е лишено от основание.
Ответникът не е ангажирал доказателства за
извършени плащания след последното плащане от 20.11.2015г., поради което и
претенцията на ищеца за остатъка над платените суми е основателна за сумата от
9985.45 лева – главница и 17 907.71 лева – договорни лихви, до който
размер искът следва да бъде уважен. Недължимостта на сумата от 1967.87 лева –
законна лихва за забава за период, предшестващ датата на обявяване на
предсрочната изискуемост, предпоставя неоснователност на иска, който подлежи на
отхвърляне.
Това налага отмяна на решението, постановено
от исковия съд в частта, в която са отхвърлени исковете за присъждане на
главницата по ДПК за горницата над 1186.53 лева до 1522.53 лева с присъждане
допълнително на сумата от 1186.53 лева – главница и за присъждане на сумата от
17 907.71 лева – договорна лихва. Като правилно и законосъобразно
решението следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска за
присъждане на законна лихва в целия претендиран размер.
По разноските : Резултатът от спора налага
отмяна на решението в съответната част с присъждане на разноски в полза на
търговеца съобразно уважената част в общ размер от 2996.32 лева за първата
инстанция. Въззиваемият следва да понесе сторените от въззивника разноски в общ
размер от 1516.89 лева.
Воден от изложените
съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1393
от 04.04.2019г., постановено по гр.д.№ 18525 по описа на ВРС за 2017г., в
частта, в която са отхвърлени, предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България,
гр.София, срещу С.Д.Д. с ЕГН ********** адрес *** осъдителни искове, както
следва: за сумата от 1186.53 лева над присъдената сума от 8798.92 лева,
представляваща част от главница по Договор за потребителски заем с номер
PLUS-11400507 от 14.08.2015г. и за сумата
от 17907.71 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора,
както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН **********
адрес *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София още 1186.53 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-11400507
от 14.08.2015г., ведно със законната лихва от 21.03.2018г. да окончателното
плащане на дълга, както и сумата от
17907.71 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
С.Д.Д. с ЕГН **********
адрес *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София съдебно-деловодни
разноски в общ размер от 2996.32 лева за първата инстанция и сторените пред
въззивната инстанция разноски в общ размер от 1516.89 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на осн. чл.280 ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.