Производството е по чл.692, ал.3 от ТЗ. На основание чл.686, ал.1 от ТЗ, синдикът на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД – гр.Кърджали (в несъстоятелност) е изготвил списъци на приетите и неприети вземания, които са били вписани в търговския регистър. Срещу така съставените списъци са постъпили две възражения от “Първа инвестиционна банка” АД – гр.София. В първото възражение се оспорва неприемането от синдика на вземане на Първа инвестиционна банка” АД – гр.София, произтичащи от запис на заповед с дата 12.02.2010 г., вземане, произтичащо от постановление за възлагане по реда на чл.510 от ГПК, както и вземания, произтичащи от три договора за прехвърляне на вземания. В това възражение се сочи, че записът на заповед не бил джиросан и се държал от банката, която не била получила плащане по този запис на заповед. Излагат се съображения относно обстоятелството, че не е необходимо записът на заповед да бъде предявен за плащане. Моли съда да приеме пълния размер на претендираното вземане по записа на заповед. В съдебно заседание представя извлечения от счетоводните книги на “Първа инвестиционна банка” АД – гр.София, отчет по сметка и договор за консорциум за изграждане на зона за отдих и култура – гр.Пловдив. Твърди се също, че “Първа инвестиционна банка” АД –гр.София следва да бъде включена в списъка на приетите вземания в качеството й на кредитор за събиране на вземане на “Виестейт” ЕООД, което било възложено за събиране по реда на чл.510 от ГПК. Вземането било предмет на изпълнително дело, като до настоящия момент вземането на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД към “Виестейт” ЕООД не било погасено както и вземането на “Виестейт” ЕООД към “Първа инвестиционна банка” АД, произтичащо от договор за заем. Молят съда да бъде приет пълният рÓзмер на претендираното вземане на банката от “Би ейч енд виа пропъртис” ООД, възложено за събиране по реда на чл.510 от ГПК с постановление за възлагане изх. № 17738/02.09.2011 г. в качеството й на кредитор на “Виестейт” ЕООД по изпълнително дело № 477/2011 г. Оспорва се също и неприемането на три вземания на банката, произтичащи от три договора за продажба на вземания с “Уникен” ЕООД, “Прототип-монтажи” ЕООД и “Картекс П” АД. Твърди се, че банката представила към предявяването на вземанията всички необходими документи, доказващи съществуването на вземанията. Моли съда да постанови определение, с което “Първа инвестиционна банка” АД да бъде добавена в списъка на приетите предявени вземания като кредитор на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД. Във второто възражение ”Първа инвестиционна банка” АД – гр.София оспорва предявените и приети от синдика вземания на кредитори на длъжника, както следва: по вземането на кредиторите Наталия Владимировна Пшеничная и Валерий Анатолиевич Пшеничний е посочено, че голяма част от сумата по предварителните договори е платена на трети лица и не ставало ясно на какво основание сумата се претендира от “Би ейч енд вия пропъртис” ООД; по вземането на “Виестейт” ЕООД се сочи, че основанието, на което това дружество е с приети вземания се претендирало от “Първа инвестиционна банка” АД, за което банката имала постановление за събиране на вземането и претендирала на собствено основание да бъде присъединена като кредитор; “Виа кепитъл партнерс” ЕООД претендирал качеството на кредитор на основание привиден договор за цесия без да е доказано пращане на цената по договора; за кредитора “Съни холидейс” ООД нямало данни сумите по договорите, по които се претендирало задължението да са изискуеми или да има извършено реално плащане по тях; относно кредитора “Пълдин вакейшън” АД не били представени доказателства за сумите по договорите, по които се претендира задължението, да са изискуеми, или да има извършено реално плащане по тях и в този смисъл същите били привидни. В съдебно заседание “Първа инвестиционна банка” АД –гр.София, представлявана от ю.к. Михалевска, поддържа възраженията по изложените в същите съображения. Кредиторите Наталия Владимировна Пшеничная и Валерий Атнатолиевич Пшеничний, представлявани от процесуалния си представител, са представили писмено становище, в което се сочи, че между тях и “Би ейч енд виа пропъртис” ООД имало сключени предварителни договори за покупка на апартаменти 238, 239 и 248 в к-с “Вия Суитс”, Слънчев бряг, както и анекси към тези договори. Кредиторите изпълнили точно задълженията си като извършили всички плащания и превели по посочената в анексите сметка сумата от 373 812 евро. Плащането било извършено с платежно нареждане за валутен превод от 17.08.2007 г., за което била издадена разписка от длъжника с дата 20.08.2007 г., като с тази разписка “Би ейч енд виа пропъртис” ООД еднозначно признавали извършеното плащане в тяхна полза. Страните по договорите били в правото си и се договорили паричните суми да бъдат получени от трето лице по сметка в чужбина, като това плащане било редовно. В чл.75 от ЗЗД, както и трайната съдебна практика било установено, че плащания към трети лица, овластени от кредитора и извършени от длъжника, съгласно тези нареждания били действителни и обвързвали кредитора, а длъжникът имал правото да предяви претенциите спрямо кредитора, ако последният не изпълнявал престацията си. Връщането на платените суми се дължало от “Би ейч енд виа пропъртис” ООД, като плащанията на кредиторите били заведени в търговските книги на това дружество. Молят съда да остави без уважение възражението на ”Първа инвестиционна банка” АД срещу приетото от синдика вземане на кредиторите. В съдебно заседание, кредиторите Наталия Владимировна Пшеничная и Валерий Анатолиевич Пшеничний, представлявани от процесуалния си представител, молят съда да одобри представения от синдика списък на приетите вземания и да отхвърли възражението на “Първа инвестиционна банка” АД. Кредиторът “Пълдин вакейшън” АД – гр.Пловдив, представлявано от ю.к. Цветков, е представил писмено становище, в което се твърди, че по силата на договор за съвместна дейност, сключен на 28.01.2007 г. между “Пълдин вакейшън” ООД и “Виестейт” ЕООД, дружеството ипотекирало в полза на “Първа инвестиционна банка” АД свои собствени недвижими имоти за обезпечаване на кредит, предоставен на “Виестейт” ЕООД. Съгласно чл.2, ал.7 от договора за съвместна дейност, “Виестейт” ЕООД поело задължението да предприеме действия, които да доведат до заличаване на вписаните ипотеки не по-късно от 15.03.2008 г. Това задължение не било изпълнено и съгласно договора “Виестейт” ЕООД дължало да “Пълдин вакейшън” АД неустойка в размер на 19 105 900 лв., като тази сума следвало да бъде изплатена до 15.04.2008 г. На 28.05.2007 г. между “Пълдин вакейшън” ООД, “Виестейт” ЕООД и “Би ейч енд виа пропъртис” ООД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който, “Би ейч енд виа пропъртис” ООД, в качеството си на поръчител, се задължавал пред “Пълдин вакейшън” ООД да отговаря изцяло и в пълен обем за изпълнението на задълженията на “Виестейт” ЕООД по договора за съвместна дейност от 28.01.2007 г. На основание този договор “Пълдин вакейшън” АД, като правоприемник на Пълдин вакейшън” ООД, поканил “Би ейч енд виа пропъртис” ООД в качеството му на поръчител да заплати задължението на “Виестейт” ЕООД в размер на 19 105 900 лв.”Би ейч енд виа пропъртис” ООД не било извършило плащане, а твърденията на “Първа инвестиционна банка” АД за липса на извършено реално плащане не съответствали на конкретната фактическа обстановка и на подписаните от страните документи. Кредиторът “Виестейт” ЕООД – гр.Кърджали, представляван от адв. Соколова, изразява становище за неоснователност на възражението и моли съда да постанови съдебен акт, с който да одобри съставения от синдика списък по чл.685 от ТЗ и да отхвърли възраженията на “Първа инвестиционна банка” АД. В представено писмено становище се сочи, че запорираното вземане се предоставяло на взискателя за събиране, като това било способ за принудително изпълнение на парични задължения, а не способ за прехвърляне на вземане. В случая не била налице цесия, тъй като вземането не било предоставено вместо плащане, а титуляр на вземането оставал длъжникът, срещу когото било насочено принудително изпълнение. Предоставените от банката доказателства не подкрепяли тезата, че същата имала законови основания да бъде конституирана като кредитор на базата на предоставеното й право на “събиране на вземане”. Това право било по-ограничено, тъй като не включвало правото за извършване на разпоредителни сделки, а в производството по несъстоятелност имало редица хипотези, в които това можело да се наложи – при сключване на споразумение между длъжника и кредиторите, при приемане на план за оздравяване и др. Между несъстоятелния длъжник и “Първа инвестиционна банка” АД не съществували преки търговски отношения и те не били страни по търговска сделка. Кредиторът “Съни холидейс” ООД – гр.Пловдив, представляван от адв. Соколова, изразява становище за неоснователност на възражението и моли съда да постанови съдебен акт, с който да одобри съставения от синдика списък по чл.685 от ТЗ и да отхвърли възраженията на “Първа инвестиционна банка” АД. В представено писмено становище се сочи, че на 04.03.2009 г. между “Съни холидейс” ООД в качеството му на купувач и “Би ейч енд виа пропъртис” ООД като продавач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти в хотелски комплекс с магазини и апартаменти, находящ се в к.к. “Слънчев бряг-изток”, общ.Несебър. Предварителният договор бил изменен и допълнен с анекси, като “Съни холидейс” ООД извършило плащания от името и за сметка на продавача за извършени СМР. С последния анекс страните се споразумели, че поради невъзможност на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД да изпълни задълженията си по предварителния договор, многократното удължаване на срока и загубата на икономически интерес от страна на купувача, прекратяват предварителния договор и уреждат финансовите взаимоотношения помежду си. Подписаните документи по безспорен начин доказвали, че и двете страни признавали съществуването, дължимостта и изискуемостта на вземанията на “Съни холидейс” ООД, като при разваляне на договора всяка от страните била длъжна да върне на другата страна това, което е получила от нея по договора, ведно с дължимите неустойки и лихви за забава по аргумент от чл.87, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Кредиторът “Виа кепитъл пъртнърс” ЕООД – гр.Пловдив, представляван от адв. Соколова, изразява становище за неоснователност на възражението и моли съда да постанови съдебен акт, с коÚто да одобри съставения от синдика списък по чл.685 от ТЗ и да отхвърли възраженията на “Първа инвестиционна банка” АД. В представено писмено становище се сочи, че плащането по един договор за цесия не бил критерий, въз основа на който се преценявала действителността му, а същият бил действителен, ако са изпълнени условията на чл.99 и сл. от ЗЗД. Договорът за цесия, сключен на 30.12.2011 г., с който Лорден Финанс СА като цедент продавал своето вземане от “Би ейч енд виа пропъртис” ООД в размер на 651 143.33 лв. (в т.ч. главница и лихви) на “Виа кепитъл пъртнърс” ЕООД, като цесионер, отговарял напълно на законовите изисквания. Продажната цена на вземането била за сума в размер на 283 087 евро. По изрично искане на Цедента сумата, за която било продадено вземането следвало да бъде преведена по банков път на трето лице, а именно “Виа глас” ЕООД. Във връзка с това се сочи, че на 02.08.2011 г. бил сключен договор за заем между “Виа кепитъл партнърс” ЕООД в качеството му на заемодател и “Виа глас” ЕООД в качеството му на заемополучател за сумата в размер на 590 000 лв., като заемодателят превел на заемополучателя сумата в размер на 588 800 лв. съгласно банкови платежни документи. На 30.12.2011 г. “Виа кепитъл партнърс” ЕООД и “Виа глас” ЕООД подписали протокол за извършено прихващане на насрещни задължения, с който протокол “Виа кепитъл пъртнърс” ЕООД прихванало задължението на “Виа глас” ЕООД за сумата в размер на 283 087 евро или 553 670.04 лв.. Страните се съгласили, че с подписване на протокола били уредени отношенията, касаещи задълженията на “Виа кепитъл партнърс” ЕООД съгласно изричното искане на Цедента – Лорден Финанс СА. Твърди се, че представените документи представлявали достатъчно убедителни аргументи, за да бъде прието вземането на “Виа кепитъл пъртнърс” ЕООД и отхвърлено оспорването на “Първа инвестиционна банка” АД. Синдикът Дора Златева – Милева е представила писмено становище на основание чл.690, ал.2 от ТЗ, в което излага съображения за неоснователност на възраженията на “Първа инвестиционна банка” АД. По вземането на банката в размер на 365 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 12.02.2010 г. и неприето в пълен размер се сочи, че “Би ейч енд виа пропъртис” ООД било съдружник в “Консорциум за изграждане на зона за отдих и култура” ДЗЗД – гр.Пловдив и в това си качество издало записа на заповед като обезпечение на кредит, предоставен на консорциума в размер на 300 000 лв. за заплащане на депозит за участие в конкурс, обявен от Община Пловдив. След приключване на конкурса Община Пловдив върнала сумата на депозита за участие на “Консорциум за изграждане на зона за отдих и култура” ДЗЗД – гр.Пловдив и сумата била преведена на “Първа инвестиционна банка” АД. Твърди се, че представеният запис на заповед бил нищожен, тъй като начинът на определяне на падежа противоречал на изискванията на чл.486 от ТЗ. В записа на заповед като падеж било записано “.....при предявяване на записа на заповед в срок до 14.03.2011 г. да платим...” Според синдика падежът бил двойнствено определен и създавал невъзможност за преценка за настъпилата изискуемост на задължението. Вземането на “Виестейт” ЕООД, претендирано от “Първа инвестиционна банка” АД на основание възлагане за събиране по чл.510 от ГПК не било прието, тъй като запорираното вземане се предоставяло на взискателя за събиране и било способ за принудително изпълнение на парични задължения, а не способ за прехвърляне на вземане. В случая не била налице цесия, тъй като вземането не било предоставено вместо плащане. Титуляр на вземането си оставал длъжникът, срещу когото било принудителното изпълнение. Предоставените от банката доказателства не подкрепяли тезата, че същата имала законови основания да бъде конституирана като кредитор на базата на предоставеното й право на “събиране на вземане”. Това право било по-ограничено, тъй като не включвало правото за извършване на разпоредителни сделки, а в производството по несъстоятелност имало редица хипотези, в които това можело да се наложи – при сключване на споразумение между длъжника и кредиторите, при приемане на план за оздравяване и т.н. Относно вземането на “Първа инвестиционна банка” АД, произтичащо от договор за продажба на вземане от 21.11.2011 г., сключен между банката и “Уникен” ЕООД се излагат съображения, че това вземане не съществува, тъй като доставчикът не изпълнил точно и в срок задъÙженията си по договора, поради което възложителят не дължал плащане. Предявеното вземане не било осчетоводено и отразено в търговските книги на несъстоятелното дружество. Идентични съображения са изложени относно вземането на банката, произтичащо от договор за цесия с “Картекс П” АД. Относно вземането, произтичащо от договор за цесия с “Прототип монтажи” ЕООД, се сочи, че същото било прието частично за сумата от 1 731.20 лв. поради неизпълнение на задълженията на доставчика напълно и в предвидените в договора срокове. В търговските книги на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД било осчетоводено вземане на Лорден Финанс СА в размер на 651 143.33 лв., в т.ч главница 382 849.42 лв. и лихви 268 293.91 лв. След получаване на уведомление за извършено прехвърляне на вземане в търговските книги на длъжника като кредитор по цялата сума било вписано “Виа кепитъл партнърс” ЕООД, поради което това вземане следвало да бъде включено в списъка на приетите вземания. По отношение на оспорените приети вземания на “Съни холидейс” ООД и “Пълдин вакейшън” АД синдикът е изложил съображения, идентични с изложените в писмените становища на процесуалните представители на тези дружества. В становището на синдика относно оспорените вземания на кредиторите Наталия Владимировна Пшеничнай и Валерий Анатолиевич Пшеничний се сочи, че тези кредитори са сключили предварителни договори и анекси към тях с “Би ейч енд виа пропъртис” ООД за покупко-продажба на три броя апартаменти. С анексите било договорено плащанията да бъдат извършени по сметка на трето лице, като купувачите превели сумата в размер на 373 812 евро с платежно нареждане от 17.08.2007 г., за което “Би ейч енд виа пропъртис” ООД им издало разписка от 20.08.2007 г. Плащанията били осчетоводени и надлежно отразени в търговските книги на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД, което било основание за приемането на предявеното вземане в пълен размер. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира възражението на “Първа инвестиционна банка” АД – гр.София, за частично основателно. Синдикът на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД – гр.Кърджали не е приел предявеното от “Първа инвестиционна банка” АД – гр.София вземане в размер на 300 000 лв., произтичащо от запис на заповед. Като основание са неприемане на това вземане и посочено, че записът на заповед бил издаден от длъжника като обезпечение на кредит, предоставен на “Консорциум за изграждане на зона за отдих и култура” ДЗЗД – гр.Пловдив, който бил използуван за заплащане на депозит във връзка с участие в конкурс, обявен от Община Пловдив, а след конкурса сумата била върната на банката. Изложени са и съображения за нищожност на записа на заповед. Тези доводи на синдика са неоснователни и не се споделят от съда по несъстоятелността. Видно от представените извлечения от счетоводните книги и отчети по сметки на “Първа инвестиционна банка” АД задължението, което обезпечава записът на заповед не е погасено и към момента, поради което няма основание същото да не бъде прието. Що се отнася до изложените доводи за нищожност на записа на заповед поради двойнствено определяне на падежа, то същите са неоснователни. Записът на заповед не е нищожен на основание чл.486, ал.2 от ТЗ. Няма пречка в записа на заповед да бъде определен краен срок за предявяване съгласно изричната разпоредба на чл.487, ал.1, изр. второ от ТЗ и това не води до нищожност на ценната книга, както неоснователно се сочи в становището на синдика. Записът на заповед има валидно определен падеж и поради тази причина не е нищожен, в който смисъл е и определение № 57 от 25.01.2012 г. по ч.т.д. № 822/2011 г. на ВКС, ІІ ТО. Освен това задължението на “Първа инвестиционна банка” АД произтича, както от едностранната сделка, така и от обусловилото го каузално правоотношение – договор за заем, видно от представените извлечения от счетоводните книги. Поради тази причина, дори и записът на заповед да е нищожен, то налице е договор за банков кредит, от който произтича задължението на банката. Неоснователно не е прието и вземането на “Първа инвестиционна банка” АД, в размер на 18 695 000 евро, възложено за събиране по чл.510 от ГПК с постановление от 02.09.2011 г. на ЧСИ Делян Николов, с рег. № 804 Ýа КЧСИ, с район на действие ОС – Бургас. Съгласно цитираната разпоредба на чл.510 от ГПК запорираното вземане може да бъде предоставено на взискателя за събиране. В случая с посоченото постановление ЧСИ Делян Николов е възложил на Първа инвестиционна банка” АД за събиране вземането на длъжника “Виестейт” ЕООД от “Би ейч енд виа пропъртис” ООД до размера на 18 695 000 евро, представляващо вземане, произтичащо от договор за заем № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 г. С възлагането за събиране не е налице прехвърляне на вземане и взискателят не получава вземането вместо плащане. Той може да извършва всички действия от името на своя длъжник, насочени към събиране на вземането, включително и в производството по несъстоятелност, като универсално принудително изпълнение. В посочената хипотеза взискателят няма единствено правото да се разпорежда с вземането, тъй като не му възложено вместо плащане. По този начин “Първа инвестиционна банка” АД не става кредитор на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД, но упражнява правата на кредитора “Виестейт” ЕООД от негово име по силата на изрично възлагане от частния съдебен изпълнител, като в случая е налице процесуална субституция, по силата на която банката става страна по делото. Кредиторът “Виестейт” ЕООД е лишен от възможността да извършва действия по събиране на вземането си в производството по несъстоятелност, тъй като същото е запорирано от неговия кредитор “Първа инвестиционна банка” АД, който участва в това производство като процесуален субституент и има правото да събере това вземане. Неоснователни са в тази връзка доводите, изложени от синдика на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД и “Виестейт” ЕООД (които са идентични), че “Първа инвестиционна банка” АД не може да участва в производството по несъстоятелност, поради наличието на хипотези, които водят до разпореждане с вземането. На първо място в закона няма никаква забрана кредитор с възложено за събиране вземане да участва в производството по несъстоятелност и да упражнява правата на своя длъжник. Това право не може да му бъде отказано и поради обстоятелството, че същият няма правото да се разпорежда с възложеното му за събиране вземане. След като вземането бъде събрано, то ще премине в патримониума на “Виестейт” ЕООД и след това може да служи за погасяване на вземането на банката към това дружество. Разбира се, в производството по несъстоятелност, този кредитор няма да може да извършва действия на разпореждане със вземането, за което съдът по несъстоятелността следи служебно, но това не е пречка за участието на процесуалния субституент в производството по несъстоятелност. Що се отнася до изложения от синдика довод, че това вземане е осчетоводено в счетоводството на несъстоятелното дружество, като вземане на “Виестейт” ЕООД, то следва да се посочи, че по делото липсват данни “Би ейч енд виа пропъртис” ООД да е възразило против запорираното от банката вземане по реда на чл.508, ал.1 от ГПК. Т.е., несъстоятелното дружество не е оспорило вземането на банката, поради което и този довод е неоснователен. Ето защо това вземане неправилно не е било прието от синдика. По отношение на вземанията на “Първа инвестиционна банка” АД, произтичащи от три договора за цесия за сумите съответно 3 130.01 лв., 4496.80 лв. и 10 800 лв., то същите следва да бъдат приети. От представените договори за цесия се установява, че същите са били съобщени на длъжника и са породили правно действие и по отношение на него. По отношение на изложените от синдика доводи за неизпълнение на договорите с “Уникен” ЕООД, “Прототип монтажи” ЕООД и “Картекс П” АД, то по делото няма данни “Би ейч енд виа пропъртис” ООД да е възразило за недостатъци на възложената работа, поради което същата се счита за приета съгласно разпоредбата на чл.264, ал.3 от ЗЗД. Неправилно в списъка на приетите вземания е включено вземането на “Виа кепитъл пъртнерс” ЕООД – гр.Пловдив, тъй като това вземане не е установено по основание и размер. Така, по делото не са представени доказателства за правосубектността на “Лорден Финанс” С.А., както и относно представителството на това дружество. Не са представени и доказателства относно задължението на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД към това дружество, не е ясно кога и как са преведени парични суми по сметка на несъстоятелното дружество. И не на последно място, договорът за цесия е нищожен поради липса на уговорен начин на заплащане на цената на прехвърленото вземане. В становището на процесуалния представител на “Виа кепитъл партнерс” ЕООД се излагат съображения за извършено прихващане на насрещни вземания между това дружество и “Виа Глас” ЕООД по изрично искане на “Лорден Фенанс” СА, но доказателства в тази насока не са представени, поради което доводите за приемане на това вземане са неоснователни. Вземането на “Пълдин вакейшън” ЕООД неоснователно е било включено в списъка на приетите вземания, тъй като същото не е установено по основание и размер. Несъстоятелното дружество се е задължило по договор за поръчителство с дата 28.05.2007 г. да отговаря за задълженията на “Виестейт” ЕООД по договор за сътрудничество по повод строителство на обект “Via Suits” с дата 28.01.2007 г. Съгласно чл.2, ал.1 от цитирания договор, “Виестейт” ЕООД се е задължило да предостави на “Пълдин вакейшън” ООД заем в размер на 6 000 000 лв. за финансиране на дейността на дружеството за извършване на СМР на обект “Via Suits”. По делото липсват каквито и да са данни “Виестейт” ЕООД да е предоставило заем на “Пълдин вайкейшън” ООД в посочения размер. Нещо повече, липсват и данни “Пълдин вакейшън” ООД да е ипотекирал свои недвижими имоти за обезпечаване на такъв заем, както и да е сключено допълнително споразумение съгласно чл.2, ал.5 от договора за сътрудничество. В становището на “Пълдин вакейшън” АД са цитирани две ипотеки, но същите не са представени по делото, поради което доводите за учредени ипотеки са недоказани. В тази връзка и след като не е установено да съществуват задължения на “Виестейт” ЕООД по договора за сътрудничество с “Пълдин вакейшън” ООД, то не е налице и задължение на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД по договора за поръчителство. Вземането на “Съни холидейс” ООД не е установено по основание и размер. Видно от представените договори и анекси към тях, както и от приложените преводни нареждания, “Съни холидейс” ООД е заплащало по банков път от името и за сметка на “Би ейч енд виа пропъртис” ООД парични суми във връзка с договора между страните. Като основания за тези плащания са посочени различни договори без да са представени тези договори, поради което не може да се установи основанието на извършените плащания. Не са представени доказателства за заплащане на претендираните 819 051.45 евро, представляващи заплатени от “Съни холидейс” ООД суми за извършени СМР, като същевременно част от сумите са заплащани от името на “Пълдин вакейшън” ООД. На следващо място не е ясно как е формирана неустойката от 1 894 996.70 евро и за неизпълнение на какви задължения. Същото се отнася и за сумата от 111 469.09 евро, представляваща лихви върху суми, платени за извършени СМР до датата на анекс № 6. Не е ясно за кои суми става въпрос, при положение, че първоначалният предварителен договор е сключен освен с “Би ейч енд виа пропъртис” ООД и с “Пълдин вакейшън” ООД. По отношение на вземането на Валерий Пшеничний и Наталия Пшеничная, то от доказателствата по делото се установява, че същите са заплатили сумата в размер на 373 812 евро по предварителни договори за покупко-продажба на апартаменти. След прекратяване на договора по вина на продавача същият дължи връщане на платената сума от 373 812 евро, или 731 112.72 лв. по курс на БНБ към 29.02.2012 г. – датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (373 812 евро Х 1.95583 или 731 112.72 лв.). Също така дължи се и връщане на сумата от 3000 евро, представляваща резервационна такса по трите предварителни договора в левова равностойност на 5 867.49 лв., или общо дължимата сума е в размер на 736 980.21 лв., в който размер вземането обосновано и правилно е прието от синдика на несъстоятелното дружество. В тази връзка неоснователни са твърденията, изложени във възражението на “Първа инвестиционна банка” АД, че сумите не се дължат, тъй като са платени на трето лице. Няма пречка страните по договора да уговорят, че продажната цена ще бъде платена по сметка на трето лице и тази клауза сама по себе си не е недействителна. Плащането в полза на трето лице със съгласието и на двете страни по договора представлява валидно изпълнение на задълженията на купувачите. Що се отнася до претендираната и приета неустойка в размер на 140 025 лв., то същата не е установена по основание и размер. В предварителните договори и анексите към него са уговорени различни по размер неустойки, които взаимно се изключват. Така, съгласно т.1, раздел “Неустойка” от анексите, ±траните са уговорили неустойка в размер на 9% от платените суми на основание забавата на продавача по отношение на завършване и предаване владението на апартаментите, като в т.2 страните са декларирали, че купувачът няма никакви други финансови претенции по отношение на продавача, възникващи от договора и анексите към него, освен правото да получи неустойка. В същото време с анексите е изменен чл.2 от договорите като е създадена нова алинея 10, съгласно която продавачът дължи неустойка в размер на 10 % от платените суми в случай, че не предаде владението на имотите в срок от 10 календарни дни, считано от 13.06.2009 г. Така уговорените клаузи на договорите и анексите са неясни, като не може да се тълкува волята на страните, поради което неустойките в размер на 140 025 лв. не следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания. Впрочем, кредиторите Наталия Пшеничная и Валерий Пшеничния не посочват в заявлението си по какъв начин и на какво основание претендират неустойки. Същото се отнася и за претендираните лихви за забава, които не са установени по размер. Не е посочено какъв е размерът на лихвата, която се претендира върху каква главница и за какъв период. Относно претендирания адвокатски хонорар по делото липсват данни същият да е заплатен. Така, представения договор за правна защита и съдействие не е подписан от Валерий Пшеничний и Наталия Пшеничная, а също така не е посочено, че договореното възнаграждение от 1000 лв. е платено. От представената фактура № 552/11.08.2011 г. не може да се установи какви правни консултации са давани и дали същите въобще имат връзка с производството по несъстоятелност. Ето защо, и тези вземания неправилно са било включено в списъка на приетите вземания. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да се промени списъка на приетите вземания, от който да бъдат заличени вземанията на кредиторите “Виа кепитъл партнърс” ЕООД, “Виестейт” ЕООД, “Съни холидейс” ООД и “Пълдин вакейшън” АД изцяло, както и вземанията на Наталия Пшеничная и Валерий Пшеничний в частта относно неустойки в размер на 140 025 лв., лихви в размер на 216 418.92 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1977.92 лв. и да се добавят вземанията на “Първа инвестиционна банка” АД в размер на 300 000 лв. по запис на заповед, 3 130.01 лв. по договор за цесия, 4 469.80 лв. по договор за цесия и 10 800 лв. по договор за цесия, както и вземане в размер на 18 689 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лв., възложено за събиране на основание чл.510 от ГПК и упражнявано от името на “Виестейт” ЕООД. Следва също така да се промени списъка на неприетите вземания, от който да се заличат неприетите вземания на “Първа инвестиционна банка” АД в размер на 300 000 лв. по запис на заповед, 3 130.01 лв. по договор за цесия, 4 469.80 лв. по договор за цесия, 10 800 лв. по договор за цесия, както и вземане в размер на 18 689 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лв. След така направените промени списъка на приетите вземания следва да бъде одобрен, а възражението на “Първа инвестиционна банка” АД в останалата му част и относно вземането на кредиторите Валерий Пшеничний и Наталия Пшеничная за прието вземане в размер на 736 980 лв., следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл.692, ал.4 и 5 от ТЗ, съдът по несъстоятелността
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОМЕНЯ списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на „БИ ЕЙЧ ЕНД ВИА ПРОПЪРТИС” ООД (в несъстоятелност) - гр. Кърджали, ул. „Републиканска” № 46, ЕИК *********, както следва: ЗАЛИЧАВА вземанията на кредиторите “Виа кепитъл партнърс” ЕООД, “Виестейт” ЕООД, “Съни холидейс” ООД и “Пълдин вакейшън” АД изцяло, както и вземанията на Наталия Владимировна Пшеничная и Валерий Анатолиевич Пшеничний, в частта относно неустойки в размер на 140 025 лв., лихви в размер на 216 418.92 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1977.92 лв.; ДОПЪЛВА списъка на приетите предявени вземания с вземанията на “Първа инвестиционна банка” АД в азмер на 300 000 лв. по запис на заповед, 3 130.01 лв. по договор за цесия, 4 469.80 лв. по договор за цесия, 10 800 лв. по договор за цесия, както и вземане в размер на 18 689 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лв., възложено за събиране на основание чл.510 от ГПК и упражнявано от името на “Виестейт” ЕООД. ПРОМЕНЯ списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите на „БИ ЕЙЧ ЕНД ВИА ПРОПЪРТИС” ООД (в несъстоятелност) - гр. Кърджали, ул. „Републиканска” № 46, ЕИК *********, като ЗАЛИЧАВА неприетите вземания на “Първа инвестиционна банка” АД в размер на 300 000 лв. по запис на заповед, 3 130.01 лв. по договор за цесия, 4 469.80 лв. по договор за цесия, 10 800 лв. по договор за цесия, както и вземане в размер на 18 689 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лв. ОДОБРЯВА списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „БИ ЕЙЧ ЕНД ВИА ПРОПЪРТИС” ООД (в несъстоятелност) - гр. Кърджали, ул. „Републиканска” № 46, ЕИК *********, обявен в Търговския регистър на 19.04.2012 г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на “Първа инвестиционна банка” АД в останалата му част и относно вземането на кредиторите Валерий Анатолиевич Пшеничний и Наталия Владимировна Пшеничная за прието вземане в размер на 736 980 лв., като неоснователно. Определението да се впише в Търговския регистър и в книгата по чл.634в, ал.1 от ТЗ. Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
|