Решение по дело №58322/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20211110158322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4584
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20211110158322 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Й. В. Д., ЕГН **********, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника
И. П. А., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за лишаването на
ищцата от ползването на собствената 1/16 идеална част от двуетажна
жилищна сгР. със застроена площ от 120 кв.м. и разгърната застроена площ от
240 кв.м., находяща се в . в кв.32 по плана на . за периода от 09.12.2016г. до
09.12.2020г. в размер на 9 600,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2021г., както и сумата от 976,00 лв., представляваща мораторна лихва
върху вземането за обезщетение за периода от 09.12.2018г. до 09.12.2020г.
В исковата молба са налице твърдения, че с ответницата са
съсобственици на недвижим имот двуетажна масивна жилищна сгР. със
застроена площ от 120 кв.м. и разгъната застроена площ 240 кв. м., находяща
се в У. в кв. 32 по плана на ..г, при съседи по скица: .., .., ... в кв. 32 по плана на
..., ведно, със земята, върху която е построена сгР.та, а именно ... в кв. 32 по
плана на ..г, утвърден със Заповед № 19-0334/1990 г., целият с площ от 542 кв.
м, , при съседи на имота по скица: улица, .., .., .... Твърди се, че процесният
имот бил предмет на проведено и приключило производство по съдебна
делба, въз основа на образувано гр.д.№1077/2012г. на Районен съд - гр. Разлог.
С влязло в сила Решение №207 от 17.01.2014г. и Решение №786 от 25.02.2014г.
на Районен съд - гр. Разлог по гр.д.№1077/2012г. е допуснат до делба
описания имот при следните квоти: за . В. Д., ЕГН ********** - 1/16 идеална
част; за .., ЕГН ********** - 1/16 идеална част; за .., ЕГН ********** - 1/4
идеална част; за И. П. А., ЕГН ********** - 1/2 идеална част; за . В. .. ЕГН
********** - 1/16 идеална, част и за ..., ЕГН ********** - 1/16 идеална част.
1
Твърди се, че през целия период от възникване на съсобствеността, имотът се
ползва единствено и само от И. П. А.. Навежда се, че ищцата била лишена по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС от ползването на съсобствеността, като
същевременно не е получавала никакво обезщетение за това. Твърди, че с
исковата молба по образуваното гр.д.№1077/2012г. по описа на РС - Разлог, е
отправена изрична покана за заплащане за обезщетение по смисъла на чл.31,
ал.2 от ЗС. Сочи, че макар И. А. е получила исковата молба по гр,д.
№1077/2012г. по описа па РС.Разлог за заплащане на обезщетение за ползване
на притежаваната от ищцата 1/16 идеална част от имота, обезщетение за
ползването не било заплатено. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства. Прави се искане за изслушване на съдебно-оценителна
експертиза, която да отговори на формулираните в исковата молба въпроси,
както и разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на ползването на имота и за изискване на сигнал от 25.07.2019 г. от РУП
Разлог с вх. № 968.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника И. П. А.. Оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че
страните по делото са съсобственици на имота, както и че е налице
постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ ..., което не е влязло в
сила. Заявява, че е посещавала имота единствено за прибиране на лични вещи,
но не живее в него. Твърди, че електричеството в процесния имот било
спряно, поради незаплащането му, тъй като в същия не живеел никой. Прави
искане за издаване на съдебно удостоверение, за установяване на тези
твърдени обстоятелства по представен проект. Представя писмени
доказателства, чието приемане иска и прави за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите относно
ползването на имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е Решение № 207/17.01.2014г., постановено по гр.д. №
1077/2012г. по описа на Районен съд – Разлог, въз основа на което е допуснато
извършване на делба върху процесния недвижим имот, а именно двуетажна
масивна жилищна сгР. със застроена площ от 120 кв.м. и разгъната застроена
площ 240 кв. м., находяща се в У. в кв. 32 по плана на ..г, при съседи по скица:
.., .., ... в кв. 32 по плана на ..., ведно, със земята, върху която е построена
сгР.та, а именно ... в кв. 32 по плана на ..г, утвърден със Заповед № 19-
0334/1990 г., целият с площ от 542 кв. м, при съседи на имота по скица: улица,
.., .., ... между Й. В. Д., ЕГН ********** - 1/16 идеална част; за .., ЕГН
********** - 1/16 идеална част; за .., ЕГН ********** - 1/4 идеална част; за И.
П. А., ЕГН ********** - 1/2 идеална част; за . В. .. ЕГН ********** - 1/16
идеална, част и за ..., ЕГН ********** - 1/16 идеална част. С Решение №
4864/21.10.2015г. на основание чл. 348 от ГПК имотът е изнесен на публична
продан. Допълнително от приетото решение по допускане на делбата се
установява, че ответницата в настоящото производство, лично и в качеството
и на законен представител на съделителите . В. Донов и ..., била осъдена да
2
заплаща на лишената от ползването ищца обезщетение за периода от
14.09.2012г. до окончателното извършване на делбата, за което ищцата се
снабдила с изпълнителен лист.
От приет протокол за опис на недвижим имот от 10.07.2017г. по изп.
дело № 39/2017г. по описа на ЧСИ ..., рег. .. в КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Благоевград, се установява, че към момента на налагане на
възбраната, владението върху имота е осъществявано от ответницата А..
Допълнително на основание чл. 486 ГПК управлението му е оставено на . А. и
.. Установява се, че към 07.06.2021г. публичната продан е приключила
успешно, поради което ЧСИ . е изготвил протокол за разпределение на
събраната от предприетото изпълнително действие сума, копие от който е
представен по делото.
От приетите по делото писмени доказателства, сред които копия на
договори за наем, сключени от ответницата, служебни бележки от училища на
децата на ответницата, удостоверения за завършена степен на образование на
децата на ответницата, трудов договор и трудова книжка, се установява, че от
2016г. центърът на жизнените интереси е в гр. София, където същата живее
и работи, а децата посещават училище.
Представено и прието е уведомление с изх. № 1615/03.10.2022г.,
издадено от „ЕЛОС“ – ООД – Ефективна лицензирана охрана и сигурност, въз
основа на което е установено, че на 20.08.2012г. И. П. А. и „ЕЛОС“ ООД са
сключили договор за охрана с технически средства на частен имот –
процесната къща, находяща се в ..., . за срок от 12 месеца, след изтичането на
който, се подновява автоматично. В периода 01.11.2019г.-01.06.2020г. услугата
е временно спряна, но след това е подновена автоматично. Установява се, че
на 25.08.2021г. ответницата е погасила част от задълженията. Към датата на
уведомлението – 03.10.2022г., договорът между страните не е прекратяван.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите .
и .. В показанията на свидетеля . излага, че познава ищцата и семейството ,
както и ответницата, с която починалият баща на Й. Д. е живял и от която
същият има две деца. Сочи, че след смъртта на наследодателя на ищцата в
къщата е останала да живее И. А. заедно с децата , както и, че Д. не е
получавала достъп до имота, както и не е разполагала с ключ от него. Твърди,
че до около 2015г. - 2016г. ответницата е живяла в имота, като след това е
посещавала същия през почивните дни, тъй като се преместила да живее в гр.
София. Спомня си за случай в периода преди 2021г., когато имотът е придобит
от братът на ищцата - трето лице за настоящото производство, заедно с
ищцата и брат са отишли до къщата, но паради липса на ключ се опитали да
влязат в имота, като се покатерили по огР.та, когато се включила аларма на
СОТ, във връзка с което на адреса пристигнали служители на охранителната
фирма и органи на полицията. Споделя, че не е виждал ответницата от 2016г.
С показанията си свидетелят ., баща на ответницата, излага, че до 2016г.
И. А. е живяла в ..., като твърди, че ищцата Й. Д. е разполагала с ключове от
имота, които били дадени от съдебния изпълнител. Не знае дали е сключен
договор за охрана на обекта. Споделя, че вратата на имота била разбита от
3
брата на ищцата.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че след многократни искания за съдействие от страните по делото
за осигуряване на достъп до сгР.та, която се намира в ..., обл. Благоевград,
оценката е извършена по метода на пазарните аналози към момента на
изготвянето и посредством верижни темпове на изменение на цените,
стойностите са дисконтирани по периоди. В заключението на вещото лице е
констатирано, че за периода 09.12.2016г. – 09.12.2020г. наемът за целия
недвижим имот се равнява на 37 804,00 лева, като е изчислено, че по
отношение на дела на ищцата от 1/16 ид.ч. е в размер на 2 365,17 лева.
Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията
на страните, настоящият съдебен състав приема следните изводи от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
В тежест на ищец е да докаже: 1) че имотът е съсобствен с ответника, 2)
че е отправил писмена покана до ответника, 3) че ответникът ползва имота
или ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността (достатъчно е да докаже, че ответникът е имал фактическата
власт в момента на отправяне на поканата) и 4) ползата, която е пропуснал
след поканата.
В тежест на ответника е да докаже: 1) че е предоставил достъп, 2) че е
платил обезщетение, 3) че не е налице съсобственост.
Не е спорно между страните, а допълнително от събраните по делото
доказателства, се установи в исковия период 09.12.2016г.-09.12.2020г. се касае
за съсобствен недвижим имот между следните лица и при следните квоти - .
В. Д., притежаваща 1/16 идеална част; .., притежаващ 1/16 идеална част; ..,
притежаваща 1/4 идеална част; И. П. А., притежаваща 1/2 идеална част; . В. ..
притежаващ 1/16 идеална част и ..., притежаваща 1/16 идеална част.
Съсобствеността се определя като правно състояние на едновременно
съществуване на множество взаимно свързани права на собственост на
няколко лица върху една и съща вещ. Това състояние може да бъде прекратено
при искане на някой от съсобствениците чрез доброволна или съдебна делба.
Както беше установено от приетите по делото доказателства, за което
обстоятелство страните по делото не спорят, съсобствеността е прекратена с
възлагане на делбения недвижим имот на купувача по публична продан на
08.10.2021г. До този момент обаче съсобствеността е съществувала, поради
което съгласно чл. 31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им.
Във връзка със събраните по делото доказателства се установи, че с
исковата молба в делбеното производство (л.13-17) ищцата е отправила
покана до ответницата за заплащане на обезщетение за ползване на
съсобствения имот, като допълнително РС-Разлог е издал изпълнителен лист в
полза на ищцата срещу ответницата за заплащане на обезщетение за ползване
на съсобствения имот. Законодателят е уредил единствено формата на
4
поканата, а именно писмена, като веднъж отправена писмената покана
действа занапред без ограничение във времето и без значение е дали
поканата е нарочна или се съдържа в друг акт – в случая в исковата молба
по делбеното производство (така и Решение № 351/13.07.2010 г. по гр. д. №
573/2009 г., ВКС, III г.о.).
По отношение на ползването на имота, от събраните по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, съдът установи следното.
Ответницата не е живяла в недвижимия имот след м. септември 2016г., за
което свидетелстват приетите писмени и гласни доказателства. Въпреки това
съгласно Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК на ВКС лично ползване
по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им,без да се събират добиви и граждански
плодове. От задължителните постановки на посоченото решение се извежда,
че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС е основателна в случай, че
след отправена писмена покана от неползващ съсобственик, дори когато
съсобственикът или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
другия съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа). От
приетото уведомление, въз основа на което е установено, че 20.08.2012г. И. П.
А. е сключила „ЕЛОС“ ООД договор за охрана с технически средства на
частен имот, непрекратен към момента на уведомлението, съдът приема, че
ответницата ползвала лично имота, като не е допускала другите
съсобственици в него. Допълнително, съгласно показанията изслушаните
свидетели, се установи, че след писмената покана, на ищцата не бил
предоставен достъп до имота и не е имала ключ.
Във връзка с дължимата наема цена, съдът приема, че изслушаната и
приета съдебно-техническа експертиза е правилна, изготвени от вещо лице с
необходимата компетентност, при пълно и точно даден отговор на поставения
въпрос. Допълнително следва да се отбележи, че същата е изготвена въпреки
създадените от страните пречки и неоказване на съдействие за достъп до
процесния имот, поради което я кредитира и приема за доказано, че
обезщетението за ползване следва да се формира на база наемната цена върху
1/16 от процесния недвижим имот за периода 09.12.2016г. – 09.12.2020г., която
е в размер на 2 365,75 лева.
С оглед на горното, искът с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС следва да
бъде уважен до размера от 2 365,75 лева, като в останалата част до 9 600,00
лева – да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Установено е, че изискуемостта на вземането за обезщетение
за ползване на съсобствения имот е настъпила след отправяне на поканата за
заплащането му с исковата молба за образуване на производството по делба,
което е завършило с Решение № 4864 от 21.10.2015г. по гр.д № 1077/2012г. за
изнасяне на публична продан на процесния имот. В конкретния случай
5
ищецът е бил в забава за плащане на главницата по обезщетението за ползване
за периода 09.12.2018г. – 09.12.2020г., като размерът на обезщетението за
забава, определено от съда съгласно чл. 162 ГПК чрез изчисление с лихвен
калкулатор е 481,03 лева.
С оглед на това, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата от 481,03 лева, като в останалата му част до претендираните
976,00 лева да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК право на
разноски имат и двете страни. В полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 625,30 лева, съобразно уважената част от иска. Ответникът не претендира
разноски в настоящото производство, с оглед на което такива не следва да
бъдат възлагани в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. А., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ., чрез
адв. Ю., да заплати на Й. В. Д., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул.
. I № 96, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Г., по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за
заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на
собствената 1/16 идеална част от двуетажна жилищна сгР. със застроена
площ от 120 кв.м. и разгърната застроена площ от 240 кв.м., находяща се в . в
кв.32 по плана на . за периода от 09.12.2016г. до 09.12.2020г., сумата от
2 365,75 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до сумата от 9 600,00 лева.
ОСЪЖДА И. П. А., ЕГН ********** да заплати на Й. В. Д., ЕГН
********** по иска с правно основание чл.86 ЗЗД сумата от 481,03 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до сумата от 976,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. П. А., ЕГН ********** да
заплати на Й. В. Д., ЕГН ********** сумата от 625,30 лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, съобразно уважената част от
иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6