Р Е Ш Е Н И Е
14.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
11.02. 2020
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1414 2019
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е само в т.1 Наказателно постановление (НП) № 19-5310-001139/17.09.2019 г., издадено от Началник Група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В.И.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2 /две/ години, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят М., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че не е извършил посоченото административно нарушение, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП ограничаващи правото му на защита. Иска отмяна на НП в неговата т.1 относно санкционираното му нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата и прави доказателствени искания. Пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено следното:
На 11.09.2019 г., около 02:00 ч. в гр. Дупница, жалбоподателят Василев управлявал лек автомобил „Ауди А3” с временни регистрационни табели, с рег. № 008В083, движейки се по ул. „Княз Борис I”, с посока на движение към центъра на града. По време на движението си причинил ПТП като се ударил силно с предната част на автомобила си в паркиран наблизо друг лек автомобил. Сблъсъкът довел до материални щети по двете МПС-та и причинени болки в горната част на тялото на жалбоподателя от активирания при удара еърбег. По подаден сигнал за ПТП на място пристигнали полицейски служители – свидетелите Т. и К.. След като установили самоличността на водача свидетелят Т. пристъпил към тестване на жалбоподателя за алкохол с техническо средство за употреба на алкохол. Направени били няколко опита от страна на водача да вкара достатъчна по обем и продължителност струя въздух в дрегера, но поради силните болки в областта на гърдите В.М. не успял да даде качествена проба и техническото средство не отчело изобщо резултат. С оглед на това и съобразно инструкциите си и разпоредбите на чл. 3а, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, св. Т. съставил на водача АУАН, в който отразил, че М. отказва проверка с техн. средство, както и другите констатирани и необжалвани нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН е подписан от свидетеля К. и е подписан и връчен на жалбоподателя на място. Веднага след това в 04:30 часа св. Т. издал Талон за изследване с № 0059026, в който отразил, че водача следва да се яви във ФСМП-гр. Дупница и да даде кръвна проба до 05:00 часа на същата дата, т.е. 30 минути след издаване на талона. Жалбоподателят се явил във ФСМП-гр. Дупница в 04:45 часа, където бил приет от свидетелката дежурен лекар – д-р Е., която отбелязала лично часа на пристигането му и се подписала върху талона за изследване. От спешния център се обадили веднага до дежурния в РУ на МВР гр. Дупница, за да осигури полицейски служител, който да присъства при вземане на кръвната проба. Малко по-късно, след 05:00 часа във ФСМП-гр. Дупница се явили двама други полицейски служители, които прегледали часа в талона за изследване проверили колко е часа в момента и заявили на д-р Е., че към този час е изтекло времето за вземане на кръвна проба и поради това не следва да се взема изобщо такава. Свидетелката съгласно техните разпореждания не взела кръвна проба на жалбоподателя. Последният депозирал до Началника на група КПДГПА при ОДМВР-Кюстендил писмени възражения в 3-дневен срок, в които оспорил констатациите отразени в АУАН и описал ситуацията подробно.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В.И.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от две години, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – полицейските служители Н.Т. и Г.К., показанията на свидетеля д-р Е.Е., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът се доверява изцяло на казаното от тримата свидетели. Всеки от тях последователно и с достатъчно детайли описва възприетите от него непосредствено и лично факти, обстоятелства и изявления на други лица, като добросъвестно отчита определени факти и обстоятелства, които не знае или не си спомня. Изложеното от свидетелите се потвърждава и кореспондира напълно с информацията от събраните по делото писмени доказателства, повечето от които съставени именно на процесната дата. Посредством тях се установяват както времето, така и мястото и часа на извършване на процесните събития. Не се установяват сериозни противоречия и разминавания между различните доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване, ако има извършено такова.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Съдът намира, че посочената по-горе норма съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е отказът за тестване с техническо средство дрегер, без значение дали жалбоподателят желае да даде кръвна проба за установяването на алкохол в кръвта му чрез химическо изследване. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно сочи, че се наказва водач, който „откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози ИЛИ не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“. Т.е. според самия закон за движение по пътищата, с посоченото наказание от 2000 глоба и 2 години лишаване от правоуправление на МПС се наказва както водач, който откаже да бъде тестван с техническо средство, така и този, който откаже да даде кръвна проба или не изпълни даденото му предписание навреме. В случая водачът е наказан според текста на НП за това, че е отказал да му бъде извършена проба с техническо средство без посочен тип, поради което с този отказ според АНО формално е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна страна.
Съдът намира, че АНО с оглед липсата на достатъчно доказателства, неправилно е приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай са строго фиксирани от закона като размер, за деяние което В.М. не е доказано да е извършил.
На първо място от посочените по-горе гласни и писмени доказателства се установява, че в нито един момент жалбоподателят не е отказал да бъде проверен по смисъла на чл. 174, ал.3 ЗДвП, както с техническо средство, така и с останалите посочени в тази разпоредба методи за проверка употребата на алкохол. По отношение на неиндивидуализираното в АУАН по тип и номер техническо средство жалбоподателят според разпитаните полицейски служители, които са свидетели очевидци е направил няколко опита да даде качествена проба. Поради безспорно установеното му влошено физическо състояние и болки след ПТП и конкретно посочената от полицейските служители болка в гърдите и горната част на тялото същият не е могъл да изпълни нормата за сила и продължителност на издишания въздух в апарата, поради което средството не е отчело изобщо проба. С оглед на това и поради липсата на предвидения като алтернативен метод в ЗДвП и НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез доказателствен анализатор, на М. е дадена алтернативната възможност да даде кръвна проба за изследване до 05:00 часа, съгласно издадения му талон. Това тяхно действие е напълно в унисон с практиката на ВАС отразена в Решение № 6757 от 14.05.2012 г. по адм. д. № 13627 / 2011 на Върховния административен съд, според която при условие, че е установено неспазване на дадените от контролните органи указания за извършване на пробата /в случая поради обективна физическа невъзможност за това/, показанието не може да се приеме за достоверно и единствено резултатът от кръвно изследване би бил годно доказателство за оборване презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Тоест правото на защита на водача в тази ситуация е изцяло зависимо от вземането на качествена кръвна проба според реда установен в НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г.
В тази връзка, чрез възприетите от съда, съгласно доказателствата, факти и обстоятелства се установява, че М. се е явил навреме /в 04:45 часа/ в посоченото му от органите на МВР медицинско заведение – ФСМП-гр. Дупница. Там е бил приет от св. д-р Е., която видно от приложените графици е била дежурна в тази нощ. Часа на явяване на жалбоподателя е удостоверен от нея самата писмено върху представения й от него талон за медицинско изследване, в който се е подписала. В нито един момент водачът не е отказал да даде кръвна проба съгласно предписанията на полицейските служители, напротив искал е да стори това. Това му желание е било незаконосъобразно препятствано от поведението на посочените от св. Е. полицейски служители, които обективно са попречили да бъде взета такава кръвна проба и са дали свое разпореждане в обратен смисъл на лекаря.
Всичко изложено обосновава с категоричност и достоверност извода, че санкционираният водач не е осъществил от обективна и субективна страна нито една от двете алтернативно предвидени хипотези за административно нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Наистина правото на всеки гражданин да не бъде изследван с техническо средство и да не даде кръвна проба за изследване, е законово признато с чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл виж. Решение № 6057 от 30.04.2013 г. по адм. д. № 9392 / 2012 на Върховния административен съд. В конкретния случай не се доказва М. да се е възползвал от такова свое законно право, а напротив налице са доказани, активни негови действия и поведение в обратна и законосъобразна насока.
Като допълнителен аргумент следва да се посочи и отразеното в показанията на двамата полицейски служители, че никой от тях при установяване на ПТП-то не е възприел в поведението и при разговорите с жалбоподателя, каквито и да е признаци за някаква предходна употреба на алкохол /мирис, говор, походка и т.н./. Ако имаше такива данни това без съмнение би било сериозна индиция в обратен смисъл.
Съобразно горните фактически и правни изводи, обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено в обжалваната му част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т. 1 от Наказателно постановление № 19-5310-001139/17.09.2019 г., издадено от Началник Група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В.И.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2 /две/ години, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: