Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 221
гр. Пловдив, 05.07.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет
и девети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 175 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивната жалба на „Е.к.2.“
ЕООД против Решение № 278 от 07.12.2018 г., постановено по търг. дело № 79 по
описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от
„Е.к.2.“ ЕООД, ЕИК …, против „Е.А.Д.“ ООД, ЕИК …, иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, за установяване на вземането на ищеца от ответника за сумата
от 72000 лева, произтичащо от издаден запис на заповед от 12.06.2016 г. с падеж
01.02.2017 г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 368 от
24.02.2017 г. по ч. гр. д. № 623/2017 г. на РС – Пазарджик, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 17.02.2017 г. до окончателното
плащане на главницата, като неоснователен;
и с което „Е.к.2.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Е.А.Д.“ ООД, сумата от 3213.41 лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски за първа инстанция.
Във въззивната жалба се съдържа
оплакване, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Искането е решението
да се отмени и вместо това, да се постанови друго, с което се уважи изцяло
предявения иск, като на жалбоподателя се присъдят направените деловодни
разноски .
Въззиваемият
„Е.А.Д.“ ООД
чрез процесуалния си представител е
оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че обжалваното решение е
правилно, поради което следва да се потвърди, като
е поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
Третото лице - помагач на страната на
ответника В.И.С. не е изразила становище по въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявен от
„Е.к.2.“ ЕООД против „Е.А.Д.“ ООД иск с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземане на ищеца към ответника за сумата от 72000 лева, произтичащо от
издаден запис на заповед от 12.06.2016 г. с падеж 01.02.2017 г., за което е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 368 от 24.02.2017 г. по ч. гр. д. №
623/2017 г. на Пазарджишкия районен съд, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.02.2017 г. до
окончателното плащане на главницата
Искът се основава на следните, безспорно установени по делото факти:
По реда на заповедното производство, проведено по
ч. гр. дело № 623/2017
г. по описа на РС – Пазарджик, „Е.к.2.“ ЕООД се е снабдило със заповед за незабавно изпълнение № 368 от 23.02.2017 г. и
изпълнителен лист от 24.02.2017
г. против длъжника „Е.А.Д.“ ООД, за заплащане на сумата от 72 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението 17.02.2017 г. до окончателното плащане на
вземането, както и 2 440 лв. – разноски по делото. В заповедта е посочено, че вземането произтича от запис на заповед,
издаден на 12.06.2016 г. от „Е.А.Д.“ ООД, с поемател „Е.к.2.“ ЕООД, с падеж 01.02.2017 г.
Подаденото от „Е.А.Д.“ ООД, представлявано от управителя Б. Г. Г., писмено възражение против заповедта за изпълнение на парично задължение, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е предопределило предявяването на иска по чл. 422 ГПК от поемателя „Е.к.2.“ ЕООД.
По делото няма спор относно релевираните в подкрепа на иска факти: наличието на редовен от външна страна запис на заповед, съответстващ по форма и съдържание на изискванията на чл. 535 ТЗ, с който издателят „Е.А.Д.“ ООД представляван към датата на издаването от управителя В.И.С., безусловно, без разноски и без протест се е задължило да заплати на „Е.к.2.“ ЕООД сумата 72 000 лева. Записът на заповед е издаден за плащане с падеж 01.02.2017 г.
Защитата на ответника по предявения иск се основава на
своевременно заявени обективни и субективни менителнични възражения. Обективните
възражения се основават на недействителността на волеизявлението, съдържащо се
в записа на заповед от името на дружеството, предвид ограничените правомощия на
управителя и липсата на съгласие на съдружниците за сключването на такава
сделка, както и на сключването й във вреда на дружеството. Оспорва се също
настъпването на всички релевирани в подкрепа на иска обстоятелства, включително
и датата на издаване на записа на заповед.
Субективните менителнични възражения са свързани с
допълнително въведеното от третото лице - помагач на страната на ответника В.И.С. твърдение за наличието на каузално
правоотношение между издателя и поемателя на записа на заповед - договор от
12.06.2016 г. за проучване за техническа осъществимост на инвестиционен проект
за „Строителство и оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета –
бройлери“, чието изпълнение е обезпечено с процесния запис на заповед. В тази
насока ответникът противопоставя възраженията, че дружеството не е сключвало
такъв договор с ответника или, че ако такъв договор е подписан от третото лице
- помагач В.С., той не е изпълняван реално от ищеца, както и че е съставен за
нуждите на процеса. Тоест по отношение и на този договор, както и на документа,
на който ищецът основава изпълнението - приемо-предавателен
протокол от 01.09.2016 г., се правят възражения относно сключването и изпълнението,
включително и по отношение на времето /датите/, към които се отнасят. В заключение се навежда
довода, че тъй като липсва реално изпълнение по такъв договор, за ответното
дружество не е възникнало насрещно задължение за заплащане на твърдяното
възнаграждение, обезпечено с процесния запис на заповед.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел преди всичко, че записът на заповед, на който ищецът е
основал претенцията си, отговаря на изискуемите съгласно
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ форма и съдържание, но предвид заявената
връзка
между записа на заповед и конкретно заявеното
от ищеца и третото лице - помагач каузално правоотношение – договорът от 12.06.2016 г., с оглед направените възражения, в тежест на ищеца е да
установи изпълнението на поетите с този договор задължения. В тази насока,
Пазарджишкият окръжен съд е приел, че съставеният
приемо-предавателен протокол от 01.09.2016 г. невярно отразявал
действителното фактическо положение доколкото удостоверявал
предаване на работа, която към момент на датирането му не е
била изпълнена;
че същият е антидатиран и не можел да
послужи за доказване изпълнението на поръчката от страна на ищеца, като
изпълнител по договора от 12.06.2016 г., поради което за ответника не е възникнало обезпеченото
с процесния запис на заповед парично задължение.
Пловдивският апелативен съд споделя изложените
от първостепенния съд мотиви в тази насока, тъй като същите съответстват на
събраните по делото доказателства, като в допълнение отбелязва и следното:
Основните и постоянно поддържани в процеса възражения на
ответника „Е.А.Д.“ ООД е, че както записът на заповед,
така и документите, свързани със сключването и изпълнението на обезпечаваната с
него каузална сделка - договор от 12.06.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 01.09.2016 г., са непротивопоставими на дружеството, тъй като: не са били издадени
на вписаните в тях дати, както и че дори да съдържат подписа на представляващата
към съответните дати управител на дружеството В.И.С., то същите са били
подписани без необходимото според дружествения договор решение на Общото събрание
на съдружниците на Е.А.Д.“ ООД и във
вреда на дружеството.
По делото е установено, че процесният Запис на заповед (л.
5) е бил издаден от името и за сметка на дружеството „Е.А.Д.“ ООД с
вписана в него дата на издаване 12.06.2016 г. Подписан е от лицето В.И.С., което
безспорно към посочената календарна дата е била управител на „Е.А.Д.“ ООД заедно с Е. Г. и М. К.
Същата
дата - 12.06.2016 г.
е вписана като дата на сключване и на договора за проучване за техническа осъществимост на
инвестиционен проект за „Строителство и оборудване на ферма за подово
отглеждане на пилета – бройлери“, сключен между „Е.А.Д.“ ООД и
„Е.к.2.“ ЕООД, чието изпълнение е
обезпечено с процесния запис на заповед. От името на „Е.А.Д.“ ООД,
договорът е подписан също от В.И.С..
След като към датата, съдържаща се в двата документа като
дата на подписването им - 12.06.2016 г., физическото лице В.И.С. е била един от
органните представители на „Е.А.Д.“
ООД, същата е разполагала с представителната власт да подпише тези документи с
правните последици по чл. 36, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото и Записът на заповед, и договорът за изработка,
са частни документи, същите са доказателство, че съдържащите се в тях изявления
са направени от лицата, които са ги подписали - чл. 180 ГПК. Тоест, щом
документът е автентичен, той е доказателство, че изявленията в него са
направени от автора на документа. Това обаче се отнася единствено до съдържанието
на документите.
По отношение времето на съставянето /издаването/,
записаната от автора в същите документи дата на издаване, е недостоверна за
третите лица, поради което относно датата на издаването им същите документи са
им непротивопоставими.
Този извод следва от разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК,
според която по отношение на трети лица частният документ има достоверна дата
от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата
физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа,
или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален
документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото съставяне на документа.
В такъв случай, за да се прецени основателността на
възраженията за непротивопоставимостта на посочените документи относно датата
на съставянето им на ответното дружество, следва да се отговори на въпросите дали
представляваният е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, в случаите, в
които частният документ е издаден от негов представител, съответно дали вписаната
в документа от представляващия дата на издаване е достоверна за представлявания.
Представляваният никога не е лице, което участва в
съставянето на издадения (подписания) от представителя частен документ. Правата
му обаче пряко зависят от вписаното в документа изявление на представителя,
първо, защото самият документ е доказателство за това изявление (чл. 180 ГПК) и
второ, защото последиците от правните действия, които представителят извършва,
възникват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). Тъкмо такъв е
смисълът на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК относно третите лица – това са
лицата, които не участват пряко в съставянето и подписването на документа, но
биха могли да бъдат увредени от антидатирането му, доколкото съществува някаква
правна връзка или зависимост между техните и тези на съставителя права.
Затова – относно достоверността на датата на подписан от
представител частен документ – представляваният не е „издател“ на този
документ, а е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.
Последицата е, че когато представляван оспори датата на
издаден от негово име частен документ, в тежест на ползващият документа е да
установи датата, която, с оглед съществуването на заявените в процеса негови
права, е достоверна за вписания в документа представляван, в какъвто смисъл е и
Решение № 84 от 23.06.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 681/2008 г., ТК, II отд.
Установяването на действителната /достоверната/ дата на
съставяне на документа, в случаите, в които същият е съставен и подписан от
представител на лицето, от чието име е направено документиранато волеизявление,
би имало значение както относно преценката дали към тази дата това лице е
разполагало с представителна власт, така и относно дали и откога, в резултат на
съдържащото се в документа волеизявление, са настъпили определени правни
последици.
В настоящия случай, при направеното от ответника „Е.А.Д.“ ООД оспорване на достоверността на вписаната в процесния запис, както
и в обуславящия издаването му договор за проучване за техническа осъществимост на
инвестиционен проект,
самото изписване на датата 12.06.2016 г. не би могло да докаже, че документът
наистина е бил издаден от подписалото го лице В.И.С. точно на датата 12.06.2016 г.
Поради тази единствена причина, достоверността на датата на издаване на двата
документа по отношение на дружеството „Е.А.Д.“ ООД би могла да бъде установена само по посочените по-горе
правила на чл. 181, ал. 1 ГПК.
Относно действителната дата на издаване на самият запис на
заповед по отношение на издателя „Е.А.Д.“
ООД,
би могло да се направи извод, че най-ранната възможна достоверна дата на
издаване на тази ценна книга е датата, на която записът на заповед е бил
представен от „Е.к. 2.“ ЕООД в производството по чл. 417 ГПК – 17.02.2017 г. Съответно
към същия момент е извършено и предявяването на ефекта.
Тъй като няма спор, че и към посочената в записа на заповед дата, и към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а и към настоящия момент, подписалата го В.И.С. е един от тримата управители на „Е.А.Д.“ ООД, както и че записът на заповед е редовен от външна страна, и доколкото в случая са спазени всички изисквания по отношение на формата и реквизитите му - чл. 535, т. 2, във вр. с чл. 455 т. 3 и чл. 537 ТЗ, може да се изведе, че са установени, както безусловно поетото задължение да се плати определената сума, така и лицето, в чиято тежест е възникнало менителничното задължение към поемателя.
Тъй като е установена обезпечителната функция на издадения от името на „Е.А.Д.“ ООД запис на заповед по отношение на поетите с договора за проучване за техническа осъществимост на инвестиционен проект за „Строителство и оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета – бройлери“, сключен между „Е.А.Д.“ ООД и „Е.к.2.“ ЕООД, и предвид поддържаните от ответника възражения за антидатиране и липсата на реално изпълнение на този договор от страна на ищеца, в доказателствена тежест на последния е установяването, както на действителната дата, така на обстоятелствата от които произтичат вземанията му по обуславящата менителничния ефект каузална сделка.
В тази насока следва
да се отбележи преди всичко основателността на възражението за липса на достоверна дата, както
на договора, така и на представения по делото приемо - предавателен протокол с
вписана в него дата 01.09.2016 г. /л.74/.
Като частни документи, и договорът, и приемо - предавателният протокол,
са доказателство, че
съдържащите се в тях изявления са направени от лицата, които са ги подписали
(чл. 180 ГПК). Тоест, щом документите са автентични доколкото не се оспорва
авторството им, те са само
доказателство, че изявленията в тях са направени от автора им. Както бе
отбелязано по-горе, автентичният частен документ не е доказателство за
вписаната в него дата на издаване. Не е доказателство, че датата, която
издателят е написал в документа, е вярната календарна дата на издаването
(съставянето) на този документ. За третите лица, каквото се явява ответното
дружество, написаната от издателя на частния документ дата е недостоверна и –
относно датата на издаването му – частният документ им е непротивопоставим.
Изхождайки от подобни на изложените съображения,
Пазарджишкия окръжен съд е извел, че съставеният
приемо-предавателен протокол от 01.09.2016 г. невярно отразявал действителното фактическо положение относно
изпълнението и приемането на възложената
работа, поради
което същият бил антидатиран и не можел да послужи за доказване изпълнението на поръчката от страна
на ищеца като изпълнител по договора от 12.06.2016 г.
Възможно е да се приеме, че
представляваният, от името на когото е бил издаден частният документ, не е
трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и вписаната в документа дата му е
противопоставима. В такъв смисъл е тълкуването, дадено с Решение № 235 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г.
Подобно тълкуване не разглежда възможността,
целта на антидатирането на частния документ да е не само отричането на
предходно възникнали права на третото лице, но и – създаването на мними стари
задължения за лице, което не участва нито при съставянето, нито при издаването
на документа.
Предвид поддържаните в процеса твърдения на ищеца
и на третото лице помагач, че задължението, поето по подписания от В.И.С. запис на заповед,
обезпечава събирането на вземането на „Е.к.2.“
ЕООД,
произтичащо от каузално отношение с „Е.А.Д.“
ООД, и предвид възраженията на ответника против тези твърдения,
се налага обсъждането на въпросите относно възникването и изпълнението на
задълженията по това извънменителнично отношение.
Извън
въпроса за достоверността на датата на сключване на процесния договор за
проучване за техническа осъществимост на инвестиционен проект, както и тази на
подписване на приемо-предавателния протокол, удостоверяващ изпълнението на
възложената работа и приемането й от представител на ответника, съществено значение за изхода от спора е
дали и към кой момент ищецът е изпълнил поетите по договора си с ответника
задължения, което би обусловило възникване на насрещното задължение за
заплащане на уговореното възнаграждение, чието изпълнение е било обезпечено с
процесния запис на заповед.
Факт е, че между страните е сключен договор, въз основа
на който „Е.А.Д.“ ООД
е
възложил на „Е.к.2.“ ЕООД да извърши проучване
за техническа осъществимост на инвестиционен проект за „Строителство и
оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета – бройлери“.
Тъй като не се спори, че въз основа на сключен Договор за консултантска услуга от 01.10.2016 г., между „Е.А.Д.“ ООД и третото за спора лице - „А.“ ЕООД, за възлагане на
изготвянето на бизнес план и всички
останали документи, необходими за подготовка и управление на проект на
възложителя по „Програма за развитие на селските
райони 2014-2020 г.“ към ДФЗ, който е насочен към изграждане и оборудване на птицеферма за бройлери, е бил сключен
и реализиран договор за безвъзмедна финансова
помощ между възложителя и ДФЗ, то евентуалното
изпълнение на задълженията, поети от ищеца по договора му с ответника за
проучване осъществимостта на същия проект, хронологично би следвало да
предшества договора за изготвянето на бизнес плана.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
може категорично да се изведе, че изготвеното от ищцовото дружество
„Предпроектно проучване относно техническа осъществимост на
инвестиционен проект за „Строителство и оборудване на ферма за подово
отглеждане на пилета – бройлери“, не само не предшества изготвянето на проекта,
но в значителна степен съдържанието му е копирано от инвестиционния проект,
изготвен „А.“ ЕООД.
Този извод се налага преди всичко от приетото по делото
заключение на комплексната съдебно-икономическа селскостопанска експертиза, а и
се потвърждава от приетите писмени доказателства и свидетелски показания.
Обстоятелството, че ищецът формално е оспорил
заключението на тази експертиза, не променя горния извод, доколкото страната не
е ангажирала доказателства, опровергаващи констатациите на вещите лица, на
които се основава това заключение.
Категоричният
извод на експертите, че проучването на „Е.к.2.“ ЕООД е изготвено след инвестиционния проект и бизнес плана
на „А.“ ЕООД, следва не само от безспорния факт, че предпроектното
проучване на „Е.к.2.“ ЕООД съдържа
дословно текстове и стойности, съвпадащи с текстовете и стойноститте от
инвестиционния проект, но - преди всичко от обстоятелството, че значителна част
от съдържащата се в проучването информация относно архитектурни и конструктивни
решения; технологии; стойности на СМР, на оборудване, на нетни парични потоци и
прочее, не е била налична към датата, към която се твърди, че проучването е
изготвено и прието – 01.09.2016 г. От друга страна, същите данни са била
налични и съответно изполвани при изтготвянето на инвестиционния проект и
бизнес плана на „А.“ ЕООД.
Обстоятелството, че част от дейностите по проекта (напр.
изпълнението на договор за доставка на оборудване) били в напреднала фаза преди
сключването на договора с „А.“ ЕООД, на което се позовава въззивникът, не променят горните
изводи. Самото изпълнение е свързано с изграждането на конкретен обект, а
сключеният на 01.10.2016 г., между „Е.А.Д.“ ООД и третото за спора лице - „А.“ ЕООД договор е насочен към осигуряването на безвъзмездна финансова помощ чрез сключване на договор между възложителя и ДФЗ, за изграждането и оборудване на птицеферма за бройлери. Следователно,
няма пречка инвестиционните намерения на ответното дружество и частичната им
реализация да предхождат изготвянето на инвестиционния проект, доколкото
крайната цел на този проект е осигуряването на средства по съответата програма
към ДФЗ, вместо реализацията му да бъде изцяло за сметка на дружеството.
Логичният извод, с оглед установените факти е, че след
като изготвеното от ищцовото дружество предпроектно проучване относно техническа
осъществимост на инвестиционен проект за „Строителство и оборудване на ферма за
подово отглеждане на пилета – бройлери“, не представлява резултат от
самостоятелна и независима дейност на изпълнителя по договора между „Е.А.Д.“ ООД и „Е.к.2.“ ЕООД, съобразно уговорените в договора предмет и условия,
доколкото съдържанието му е заимствано от инвестиционния проект, изготвен от „А.“ ЕООД; и след като
това проучване хронологично не предхожда самия инвестиционен проект, то не е
налице изпълнение на поетото от страна на „Е.к.2.“ ЕООД задължение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от същия договор
(л.71 – л.73), поради кето и не е възникнало предвиденото в същата уговорка насрещно
задължение на ответното дружество за заплащане на уговореното
възнаграждение.
Което на свой ред обуславя извода, че първо, твърдяното от
ищеца и третото лице - помагач каузално отношение, чието бъдещо осъществяване е
обусловило издаването на процесния запис на заповед, е доказаното в процеса
основание (каузална причина) за издаване на ценната книга и второ, че
основаното на това каузално отношение бъдещо и „гарантирано“ за събиране чрез
записа на заповед вземане на „Е.к.2.“
ЕООД срещу „Е.А.Д.“ ООД е все още не само неликвидно, но
и е невъзникнало. Което означава, че това вземане е несъществуващо.
В същия смисъл е постановено и обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът има право на разноски за въззивното
производство, които според заявения списък и доказателства за извършването им
(л.46 и л.35), възлизат на 4000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. От
процесуалния представител на въззивника „Е.к.2.“ ЕООД е направено
своевременно възражение за прекомерност на заплатено от въззиваемия
възнаграждение.
Пловдивският
апелативен съд преценява възражението за прекомерност като неоснователно.
Договореното и заплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение за тази
инстанция в размер на 4000 лева, действително превишава с около 30% минималния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът
не намира възнаграждението за прекомерно, поради което сторените от „Е.А.Д.“ ООД разноски следва да бъдат заплатени от въззивника в
пълния им размер.
В
съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 278 от 07.12.2018 г., постановено по търг.
дело № 79 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА „Е.к.2.“ ЕООД, ЕИК …, да заплати на „Е.А.Д.“ ООД, ЕИК … сумата
4000 лева деловодни разноски за
въззивното производство по настоящото в.т.д. № 175 по
описа за 2019 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Решението
е постановено при участието на В.И.С., ЕГН **********, като
трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията
на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: