МОТИВИ към ПРИСЪДА № 29 от 31.01.2019 г. по НОХД № 5663/2018 г. на РС - Бургас, XXI – ви
наказателен състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен
акт, с който срещу подсъдимата Т.С.С., ЕГН: **********, родена на *** ***,
българка, българска гражданка, с настоящ адрес:***, със средно образование,
неомъжена, фирма „Мучилини” ЕООД гр. Бургас – управител и козметик, неосъждана, е повдигнато обвинение за това, за времето от 26.06.2014 г. до
26.01.2018 г., включително, след като е била осъдена с Решение №
1078/22.05.2014 г. на РС – Бургас по гр. дело № 10226/2013 г. по описа на РС -
Бургас, влязло в сила на 26.06.2014 г., да издържа свой низходящ Е.Т.С., роден
на ***г. с ЕГН: **********, чрез К.И. Г. /К./ с ЕГН: **********, с адрес: ***,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 43 /четиридесет и три/ месечни вноски в размер на 100.00 /сто/
лева всяка, или всичко на обща стойност 4300.00 лв - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Настоящото производство се разви по
реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено
предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече
при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Бургас поддържа
обвинението, като го счита за безспорно доказано. Пледира предвид
възстановяване на сумата по обвинителен акт от подсъдимата да бъде приложена разпоредбата
на чл. 183, ал. 3 НК и подсъдимата да бъде призната за виновна, но да не бъде
наказана.
Защитникът на подсъдимата поддържа
становището на прокурора да бъде приложена нормата на чл. 183, ал. 3 НК и на
подсъдимата да не й бъде налагано наказание.
Подсъдимата С. признава, че не е плащала
присъдената издръжка на сина си, изразява съжаление за извършеното и моли да не
й бъде налагано наказание предвид факта, че е платила дължимите издръжки общо в
размер на 4300 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.С.С., ЕГН: ********** е родена
на *** ***, българка, българска гражданка, с настоящ адрес:***, със средно
образование, неомъжена. Видно от справка за съдимост, подсъдимата не е била
осъждана.
На 15.09.2006 г. подсъдимата С. родила
сина си Е.Т.С., като биологичният баща не е пожелал да припознае
детето. До навършване на 4 години от детето грижите за отглеждането му
изцяло се полагали от подсъдимата. След този период за детето Евгени започнала
да се грижи свидетелката К.И. Г.
К. – приятелка на подсъдимата. В периода 2010 -2013 г. подсъдимата С.
живеела при приятеля си в Р. Гърция, като грижите по малолетния Евгени са били
полагани от свидетелката К.К..
Със Заповед № ЗД-РД-03/383/11.09.2011 г. на директора
на „Социално подпомагане” и с решение № 1980/22.11.2014 г. по гр. дело № 8027
по описа на 2013 г. на РС – Бургас, малолетния Е.Т.С. е бил настанен в
семейството на К.К.. С
Решение № 1078/22.05.2014 г. на РС - Бургас по гр. дело № 10226/2013 г. по
описа на РС - Бургас, влязло в сила на 26.06.2014 г. подсъдимата
Т.С.С. е лишена от родителски права по отношение на
ненавършилия пълнолетие син Евгени Стоянов с ЕГН: **********. Със същото
решение подсъсимата С. е била осъдена
и да заплаща месечна издръжка на малолетния си син Евгени Стоянов чрез К.И. Г.
/К./ в размер на 100 лева.
През 2014 г. свид. К.К. е подала молба до Окръжен съд - Бургас за
непълно осиновяване на детето
Евгени Стоянов, като с Решение № 125 от 12.03.2015 г., в сила от 20.03.2015 г. е било допуснато непълно осиновяване на малолетния
Евгени Стоянов от свид. К.К..
След влизане в сила на съдебното решение,
с което подсъдимата е била осъдена да заплаща месечна издръжка на детето
Евгени, подсъдимата не е заплащала
дължимата издръжка, която се равнява на 43 месечни вноски на обща стойност 4300.00 лв. Свидетелката
Г.И.- баба на подсъдимата С. е давала пари в размер на около 60 лева на ръка на
дъщерята на свид. К.К. - свидетелката И.Г.. Повече от 11 години подсъдимата С.
не е потърсила контакт с детето си и въпреки, че същото към настоящия момент
живее със свидетелката К. в Швейцария не и е бил възпрепятстван достъпа до
детето дори и при нейно желание да ги посети в Швейцария на техни разноски.
Свидетелката К. предоставила и банкови сметки на подсъдимата С., по които е можела
да внася дължимата по съдебно решение издръжка, но С. бездействала като не
внесла нито една вноска. За периода 2014 г. - 11.06.2017 г. подсъдимата
С. е имала регистрирани
трудови правоотношения. На 06.10.2017 г. подсъдимата е регистрирала търговско дружество, на което е
и управител „Мучилини” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
което действа и към настоящия момент.
Преди постановяваване на присъдата подсъдимата е изпълнила задължението си в размер на 4300 лв. – съставомерните вреди,
за което е представила платежно нареждане, видно от което сумата е била
преведена по банкова сметка *** К..
По доказателствата:
Самопризнанието
на подсъдимата относно авторството на деянието напълно кореспондира на
събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се
установява от направеното от подсъдимата самопризнание, подкрепящо се от
събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на
свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите К.К., И.Г., Г.И.са обективни, последователни, безпротиворечиви,
логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Показанията на
свидетелите се потвърждават и от дадените от подсъдимата обяснения на досъдебно
производство.
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и
приобщени писмени доказателства, които в съвкупност с гласните такива
допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка.
По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимата е
осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което и е повдигнато обвинение в настоящото
производство.
Съгласно чл. 183, ал. 1 от НК се наказва лице, осъдено да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, което съзнателно не изпълни задължението си в размер
на две или повече месечни вноски. От обективна страна безспорно по
делото се установи, че с Решение
№ 1078/22.05.2014 г. на РС - Бургас по гр. дело № 10226/2013 г. по описа на РС
- Бургас, влязло в сила на
26.06.2014 г. подсъдимата Т.С.С. е била лишена от родителски права по отношение на ненавършилия пълнолетие син
Евгени Стоянов с ЕГН: **********, както е била и осъдена да заплаща месечна издръжка на
малолетния си син Евгени Стоянов чрез К.И. Г. /К./ в размер на 100 лева.
На
следващо място от обективна страна се установи, че подсъдимата не е изпълнила
задължението си да плати 43
месечни вноски на обща стойност 4300лв. за периода 26.06.2014 г. до 26.01.2018 г.
Независимо, че от фактическа страна се
установи, че свидетелката К. е осиновила непълно детето Евгени, считано от 20.03.2015 г., задължението на
подсъдимата да изплаща издръжка на детето не е отпаднало. Ето защо следва
извод, че подсъдимата е осъществила от обективна страна престъплението по чл.
183, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимата е
действала с пряк умисъл, като е съзнавала, че е задължена да издържа своя син
Евгени, като му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева. При осъществяване
на деянието подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното и
общественоопасните му последици, като е съзнавала, че като не е изпълнила
задължението си да плаща издръжка е лишавала детето от необходими средства за покриване
на всекидневните му нужди. Подсъдимата напълно е съзнавала и периода, за който е следвало да плаща издръжка – считано от влизане
в сила на съдебното решение - 26.06.2014
г. до настъпването на основание за изменение или прекратяване на
задължението. Налага се извод,
че от субективна страна подсъдимата напълно е съзнавала, че дължи издръжка, но въпреки това съзнателно не е заплащала такава за инкриминирания период. Съдът счита, че подсъдимата е имала и обективна възможност за
заплащането на издръжка с оглед събраните по делото доказателства, от които е
видно, че същата
е била трудово ангажирана
през процесния период.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимата Т.С.С. за
виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение в
настоящото производство, но предвид обстоятелството, че преди постановяване на
присъдата по делото подсъдимата възстанови дължимата сума в размер на 4300 лева
и не са настъпили други вредни
последици за пострадалото лице, на основание чл. 183, ал. 3 НК, съдът не я наказа.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ