№ 29
гр. Карнобат, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Х.
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20212130100515 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на Потребителна
кооперация „Наркооп”, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
град Карнобат, обл.Бургас, ул. „Кооперативна” № 6 представлявана от
председателя С. Т. К. чрез пълномощник - адв.С. Х. Г.-Т. срещу Община
Карнобат, гр.Карнобат, ул.“България“ № 12 ЕИК *********, представлявана
от Г. Д.-Кмет, с предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от
ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на недвижим
имот находящ се в гр. Карнобат, ул. „Девети септември“ и ул.“Софроний
Врачански“ – търговски обект – склад, със застроена площ 226 кв.м.,
включващ функционално свързани постройки със застроена площ от 148,40
кв.м. и от 77,60 кв. м., заедно с прилежащия към него терен с площ 600 кв.м.,
съставляващ поземлен имот пл.№ 1516 при граници: п.и. № 1362, п.и. №
1515, п.и. № 4270, бул.“Девети септември“, п.и. 4267 и ул.“Софроний
Врачански“, за който имот заедно с поземлени имоти пл.№№ 4269 и 4270 е
отреден УПИ № I кв.210 по действащия ПУП на кр.Карнобат, целия с площ
864 кв.м., при граници УПИ II -1362 и УПИ № III -1515 и от двете страни –
улици. Ищецът твърди, че постройките в спорния имот са изградени от него
през 1978г. Строителството на постройките било осъществено от ПК
„Наркооп", изцяло със средства на кооперацията, от строителна бригада на
кооперацията. За извършеното строителство в кооперацията не били запазени
строителни книжа и документи. Строежът „сграда -склад" бил заведен като
основно средство на 31.12.1978 г. с инв.№ 030017. От построяването на
склада ПК „Наркооп" се намирала във владение на търговския обект и на
терена към него, съставляващ имот пл.№ 1516, чиято площ от 600 кв.м. се
1
явявала прилежаща площ към постройките собственост на кооперацията,
включващ тяхната застроена площ и терен осигуряващ достъп вход-изход
към склада. След изграждането на сградата по отношение на терена
настъпили нормативни промени, които прокламирали наличие както на
държавна, така и на общинска собственост и определили кои точно обекти са
общинска собственост. Ищецът посочва, че били формулирани критериите,
по които вещи заварена държавна собственост, ставали собственост на
общините. Съгласно тези критерии ответната Община Карнобат съставила
АКТ за частна общинска собственост върху терена, на който бил построен
търговския обект. Дворното място съставляващо поземлен имот пл.№ 1516 от
УПИ № 1-1516,4269,4270 в квартал 210 по ПУП на гр.Карнобат било вписано
в актовите книги за общински имоти с АЧОС № 6660 от 24.08.2011 г. на
Кмета на община Карнобат. Не било отчетено обстоятелството, че с
разпоредбата на чл. 2 ал.З от ЗОС (в редакция от 1996 г.) законодателят
изрично изключил от обхвата на общинската собственост „сгради и
постройки на кооперативните организации..., чието строителство е извършено
от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен." Ищецът
твърди, че по силата на закона на 01.06.1996г. с влизането в сила на ЗОС (ДВ
бр.44 от 21.05.1996 г.) е придобил правото на собственост върху описания
търговски обект - склад и върху прилежащия му терен, заемащ изцяло площта
на поземлен имот пл.№ 1516 от УПИ № I в квартал 210 по действащия план
на гр.Карнобат. Считано от 01.06.1996 г. кооперацията била собственик на
склада и на прилежащия към него терен и го отдавала под наем. При
процедурата по снабдяване с документи за правото на собственост ищецът
установил, че Община Карнобат е съставила Акт за частна общинска
собственост. Кооперацията поискала от Община Карнобат да отпише имота
от актовите книги за общински имоти, но по административното
производство не било извършено деактуване на имота. Ищецът установил, че
търговският обект не е отразен в действащия кадастрален и регулационен
план на гр.Карнобат и направил искане за попълване на кадастралния план
със сгради, собственост на кооперацията, съставляващи търговски обект-
склад и попълване регистъра на недвижимите имоти (разписен лист към
кадастралния план) с данни за сградите и за техния собственик. Ответната
община не предприела действия, поради което ищецът предявява настоящия
отрицателен установителен иск за приемане за установено, че Община
Карнобат не е собственик на процесния недвижим имот – сгради и
прилежаща земя.
С молба депозирана в с.з. 05.04.2022г., въз основа на изслушаната СТЕ
ищецът направи изменение на иска за размера на прилежащия терен от 600
кв.м. на 314 кв.м.
В с.з. на 18.10.2022г., на основание чл.147, т.2 от ГПК и Решение № 3
от 24.02.2022г. по к.д. №16/2021г., с което е обявена за
противоконситуционна разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, ищецът се освен
посочените основания се пзавава на изтекла в негова полза десетгодишна
2
придобивна давност, считано от 01.06.1996г. до 01.06.2006г.
В срока по чл.131 от ГПК, Община Карнобат, представлявана по делото
от адв.О. е депозирала писмен отговор с който заявява, че искът е допустим,
но неоснователен. Твърди че общината е собственик на процесния терен на
основание § 7, т. 3 ПЗР ЗМСМА, евентуално - на осн. § 42 от ЗИД на ЗОС,
обн. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г. и чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 6 ЗОС (в ред. изм. и доп.
със ЗИД на ЗОС, обн. ДВ, бр. 96 от 1999 г.), а процесната постройка
представлява незаконно приращение по смисъла на чл. 92 ЗС към този имот.
Оспорва, че процесната сграда е изградена през 1978 г. от строителна бригада
и със средства на ПК “Наркооп“ гр.Карнобат. Според ответника
представената справка –извлечение от сметка 201 „Земя“ и сметка 203
„Сгради“, установяват извършването на счетоводен запис, но не доказват, че
складът е построен със средства на кооперацията през 1978г., поради липса на
първичен счетоводен документ, обективиращ извършването на спопанска
операция обосноваваща вписването на процесните имоти като ДМА на
ПК“Наркооп“ гр.Карнобат. През 1978г. кооперацията не е имала наличност,
не е доставяла и не е разходвала материали за строителство и не е извършвала
разход на материали за строителство. Сградата и дворно място не са били
декларирани от ищеца пред данъчната служба при община Карнобат и за тях
ищецът никога не е плащал местен данък. Постройка е построена не по-рано
01.01.2000г. и не по-късно от 30.09.2004г. –извън релевантния период за
осъществяване на соченото придобивно основание. За сградата не са издавани
строителни книжа и ищецът не е плащал данък за сградите. Материалът, с
който е осъществена зидарията до 1994г. не е бил на пазара в България и не е
бил ползван през 1978г. В кадастралната основа, върху които са изработени
действалите в периода от 1966 г. до настоящия момент регулационни планове
не се установявало строителство в процесния имот, поради което кооперация
не е придобила правото на собственост на соченото основание и няма
основание за изключване правото на собственост на ответната община върху
процесните недвижимости.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени
поцесуални представители, ангажират доказателства, правят доказателствени
искания и претендират разноски по делото.
Съдът допусна извършването на тройна СТЕ и две допълнителни СТЕ.
Допусна до разпит свидетеля Д.А., служител на ищеца в периода 1980-
1986г.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ПК „Наркооп“ гр.Карнобат е регистрирана на
16.10.1948г. в РС-Карнобат под ф.д. № 8/1948 г. С решение на Бургаския
окръжен съд от 08.09.1989г. е вписана в регистрите за кооперативните
организации под ф.д. №651/1989г. и понастоящем е вписана в ТР към АВ с
ЕИК *********.
3
Процесните сгради и земята са заведени на 31.12.1978г. в баланса на
ищеца като ДМА. В сметка № 203 с инв.№ 030017 е заведена сграда –склад с
площ 220 кв.м., построена в УПИ № I- 1516 с площ 600 кв.м., построена в
квартал 210 по плана на гр.Карнобат, с отчетна стойност 116,00 лева и в
сметка 201 „Земя“ е заведен на 31.12.1978 година като ДМА терен образуващ
УПИ № I- 1516 с площ 600 кв.м. в квартал 210 по плана на гр.Карнобат, с инв.
№ 01007 отчетна стойност 11,20 лева.
Съгласно скица № 914/17.0.2020г. на УПИ № I 1516,4269,4270, квартал
210, образуван от имоти 1516, 4269 и 4270 по ПУП - ПРЗ на гр.Карнобат има
площ от 864 кв.м. и е отреден за жилищно застрояване. Дворното място
съставляващо п.и.1516 от УПИ № I е собственост на община Карнобат за
което е съставен АЧОС № 6660 от 24.08.2011г.
Преди образуване на производството по делото, между ПК „Наркооп“
гр.Карнобат и община Карнобат е осъществена кореспонденция. Ищецът е
поискал от ответника да отпише имота от актовите книги за общински имоти,
посочвайки, че правото на собственост върху имотите е придобито от
кооперацията на 01.06.1996г. от който момент сградите и прилежащия терен
са станали собственост на кооперацията. Община –Карнобат е поискала ПК
„Наркооп“ гр.Карнобат да представи доказателства за правото си на
собственост върху сградата или доказателства за извършване на строителство
със свои средства- строителни книжа, проектна документация, резрешителни
и др. За доказване правото на собственост кооперацията е представила на
община Карнобат справка –извлечение от сметка № 201 и сметка № 203 за
завеждане на процесния имот в баланса на кооперацията и договор(не е
представен по делото), с който е отдавала имота под наем, тъй като
строителните книжа за сградата не били съхранени.
С молба вх. № 39-00-2 от 05.11.2021г.(л.13 от делото) ищецът е
посочил, че процесните сгради са построени от кооперацията и са
съществували при изработването и одобряването на кадастралния план, но не
са били нанесени в него. Ищецът е поискал от Община Карнобат по реда на
пар. 4, ал.5 от Наредба № РД -02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, да състави акт за непълнота и грешка в кадастъра и да одобри
изменението на кадастралния план и да попълни плана и регистъра на
недвижимите имоти (разписен лист към кадастрален план) с данни за
сградите и за техния собственик - ПК „Наркооп“ гр.Карнобат с нов обект
собственост на кооперацията – сграда 1516.1 с площ 148,40кв.м. и сграда с
номер 1516.2 с площ 77.60 кв.м. Към молбата си коопрецията е представила
геодезическо заснемане. Молбата не е удовлетворена, тъй като кооперацията
не е представила пред общината доказателства за правото й на собственост
върху постройките и всички относими документи.
В "Отчета за наличностите, приходите и разходите на суровини,
материали, горива, електроенергия и вторични суровини" за цялата 1978 г.
4
(листи 100-121 от делото), съхраняван в Дирекция "Регионален държавен
архив" – Бургас, изготвен по единен статистически и счетоводен отчетен
формуляр "Отчет за наличностите, приходите и разходите на суровини,
материали, горива, електроенергия и вторични суровини", включен в
Приложение № 1 към чл. 1, т. 1 от Наредба № 120 за отчетната документация
на Министерството на финансите и Централното статистическо управление
(ДВ, бр. 99 от 1976 г., изм. и доп., бр. 100 от 1977 г.), не се установява
кооперацията да е извършвала разходи за строителни материали.
За процесния поземлен имот през годинине са действали различни
кадастрални и регулационни планове: кадастрален и регулационен план от
1958 г., кадастрален и регулационен план от 1966 г., кадастрален и
регулационен план от 1978 г., кадастрален и регулационен план от 1989 г. и
подробен устройствен план от 2004 г., изработен върху кадастрален план,
одобрен през 2000 г. от МРРБ.
В кадастралната основа на плана от 1958 г. процесният имот е заснет с
пл. № 1983(лист 157 от делото), като с регулационния план за него и съседния
му имот с пл. № 1984 е отреден парцел № I в кв. 101. От графичната част на
този план е видно, че в североизточната част на имот пл. № 1983 са заснети
три сгради, една от които е масивна жилищна сграда, разположена в
североизточния ъгъл на процесния поземлен имот.
В кадастралната основа на плана от 1966 г. (лист 158 от делото)
процесният имот е заснет като имот с пл. № 1983. От съдържанието на
графичната част на този план е видно, че в североизточната част на имот пл.
№ 1983 са заснети същите три сгради, които фигурират и в кадастралната
основа на плана от 1958 г. С регулационния план от 1966 за имот пл. № 1983
и съседните му имоти с пл. № 1984 и пл. № 1982, е отреден парцел IV в кв.
77. В разписния лист имот пл. № 1983 (лист 97 от делото) е записан на Т.Д.Д.
и Д.Д.Д., а имоти с пл. № 1982 и 1984 са записани като собственост на
държавата. Т.Д.Д. и Д.Д.Д. са придобили собствеността на дворно място от
750 кв.м., ведно със построената в него жилищна сграда, заснето като имот с
пл. номер 1983 в квартал 77 по плана на гр. Карнобат с нотариален акт за
покупко-продажба № 176, том. I, дело 315/1972 г.(л. 91 от делото).
В кадастралната основа на плана от 1974 г. сегашният имот пл. № 1516
е заснет като имот пл. № 2110. С този план за него и за съседните му имоти е
отреден парцел I в кв. 77, с предвиждане за застрояване със "заведение за
обществено хранене". В разписния лист към плана имот пл. № 2110 е записан
на П. и Г. Б., П. и Ив. Б. и С. Х. И.(лист 95 от делото).
Със Заповед № 1243/11.11.1974 г. (лист 92 от делото) на основание
чл.93 от ЗТСУ(отм.) за осъществяване на строителство на заведение за
обществено хранене, е отчужден част от имот пл. № 2101, и целите имоти с
планоснимачни номера 2102, 2103, 2104, 20105, 2106, 2107, 2108 и № 2110-
процесния имот, ведно с подобренията в тях, като собствениците Д.Д.Д. и
Т.Д.Т. са обезщетени със жилища.
5
За реализираното строителство СТЕ дава заключение, че по
отменените планове от 1958г., 1966г., 1974г. и до 1989г. в североизточната
част на имота е била изградена едноетажна монолитна жилищна сграда, която
не съответства на търговски обект –склад със застроена площ от 226 кв.м.
Липсват преписки за промяна или попълване на кадастралната основа на имот
пл.№1516 и в техническия архив на общината не са съхранени строителни
книжа за изграждане на търговски обект от РПК“Наркооп“ (понастоящем ПК
„Наркооп“) в имот пл.№1516 за периода 1977-1978г. Предназначението и
очертанията на сградата по плана не съвпадат с предназначението и
очертанието на процесния склад. Отразената сграда в плана от 1989г. по
действащия план от 2004г. не съществува и в тази част имотът не е застроен.
Няма спор по делото, че мероприятието, за което е бил отреден парцел I
в кв. 77 - "заведение за обществено хранене", не е било изпълнено и на
основание чл.1 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, отчуждаването на имот пл.№ 2110 в
кв.77 по ЗРП на гр.Карнобат от 1974 година е било отменено -писмо изх. №
ТСУ 94-Д-191 от 27.10.1992г.(лист 76 от делото).
При действието на регулационния план от 1989 г., на основание Заповед
№ 311/15.07.1994 г. и влязло в сила решение на КРС от 23.01.1997 г. по гр.д.
№ 2857/1994 г. са възстановени, на основание ЗВСОНИ, намиращи се в имоти
с пл. № 1982 и пл. № 1984 (по плана от 1958 и по плана от 1966 г., а по плана
от 1989 г. - в имот пл. № 1516) и отчуждени от собствениците им недвижими
имоти - склад със ЗП 130 кв.м. (в имот пл. № 1984) и склад със ЗП 75 кв.м. (в
имот пл. № 1982), както и земята, върху която са построени тези сгради.
За имота са съставени три акта за общинска собственост. След
реституцията е съставен АОС № 81/05.05.1995 г., с който е актуван за
общинска собственост терен с площ 725 кв.м. от общо 930 кв.м., или 725/ 930
кв.м., образуващ имот пл.№ 1516 кв.194 по плана на града от 1989 г., отреден
за КОО. След одобряването на актуалния ПУП на гр.Карнобат от 2004г. е
съставен нов акт за частна общинска собственост № 3991 от 21.12.2007 г., с
който е актуван за общински УПИ № I- 1516 в частта на имот пл.№ 1516( не
за имоти пл.№№ 4269 и 4270 застроени със сгради, възстановени на бивши
собственици съгласно отбелязаното) в кв.210 с площ 864 кв.м. На 24.08.2011г.
е съставен последният акт за частна общинска собственост № 6660 само за
част от УПИ № I- 1516,4269, съставляваща поземлен имот пл.№ 1516 с площ
651 кв.м., или за 651/ 864 ид.ч.кв.м.
Съгласно заключението на допуснатата по делото СТЕ и представените
писмени доказателства процесният имот пл. № 1516 е урегулиран съгласно
действащия план на гр.Карнобат от 2004г. като УПИ I-1516 в кв. 210 с площ
от 864 кв.м. В техническия архив на община Карнобат не се съхраняват
строителни книжа (разрешение за строеж и протокол за строителна линия и
ниво) за изграждане на търговски обект от РПК „Наркооп" в имот пл. №1516
за посочения период 1977-1978 год. Пронастоящем в имота съществуват две
сгради, нанесени допълнително от вещите лица в скица Приложение № 1 към
6
заключението, представляващи - масивна постройка МС – склад отбелязани с
гранични т.т1,2,5,6, със ЗП от 148,4 кв.м. и полумасивна постройка пМП –
склад с гранични т.т. 2,3,4 и 5 със ЗП от 77,6 кв.м. Общата площ на двете
сгради е 226,00 кв.м.
Конструкцията на склада със застроена площ от 148.40 кв.м. е
изпълнена от метални колони и покривни ферми. Покривът е покрит с
рифелова ламарина, която стъпва върху метални покривни столици,
монтирани върху покривните ферми. Източният и южният фасаден зид са
изпълнени от газобетонни блокове -Итонг. Северната фасада на сградата
представлява стара стоманобетонна стена с височина около 2м, която е
надзидана допълнително при строителството на търговския обект. От запад
търговския обект граничи с каменен зид на друга сграда и няма собствен зид.
Новото строителство е цялата носеща металната конструкция (колони, ферми,
столици), източният и южният зид от газобетон, и надзижданата част от
северния зид. Съществуващо старо строителство е северната стоманобетонна
стена с височина около 2м.
Постройката със застроена площ от 77.60 кв.м., представлява навес,
чийто покрив стъпва в по-високата си част, върху източния зид на търговския
обект, а в по-ниската си част стъпва върху метална греда и стоманобетонни
колони (прил. № 10, 11 и 12). Южният фасаден зид е частично изпълнен от
газобетонни блокове - Итонг, частично от рифелова ламарина и
поликарбонатни плоскости. Обособеното помещение не разполага със
самостоятелни стени. Новото строителство е покривната конструкция,
металните греди, южният зид и надзижданата част от северния зид.
Съществуващото старо строителство е северната стоманобетонна стена с
височина около 2м. и стоманобетонни колони върху които стъпва покрива в
по-ниската си част. Складът е построен при действието на отменения план от
1989г., а предвиждането на УПИ I, в който попада имота в кв.77 е за
комплексно обществено обслужване.
По отношение на северната стоманобетонна стена експертизата не даде
категоричен отговор за годината на посторяване и посочи за възможна година
както 1978г. така и 1992г. (протокол от с.з.9.12.2022г.). За използваните
материали за строежа на сградите, вещите лица сочат, че газобетонни блокове
„Итонг“, с които са изградени фасадните зидове са започнали да се
произвеждат в страната в периода от 1994г. до 1997г., а масовото им
приложение в строителството е след 2000 година.
Допуснатият до разпит свидетел Д.А. посочва, че 6-7 години, считано
от 1980 година е работила като магазинер в ПК „Наркооп“. Свидетелства, че
сградата е посторена през 1980 г. за период от около 6 месеца до една година
и била с площ около 100 кв.м., имала четири стени - ново строителство от
тухли и замазка, била с покрив от керемиди и строителството било
осъществено със средства и от работници на кооперацията. Знаела че
кооперацията е строила със свои средства, тъй като тогавашния зам.
7
председател на кооперацията коментирал, че „доста средства са се дали за
сградата“. Свидетелства, че настоящата сграда в имота била съвсем нова и
нямала нищо общо със старата тухлена постройка, била запазена северната
стена, но останалата част било ново строителство в същите очертания, но в
друг вид. В повторния си разпит свидетелката сочи, че до излизането си в
отпуск по майчинство през 1992 година кооперацията е влаеела сградата и я
отдавала под наем след 1989г., което знаела от свой познат. Свидетелката
знаела, че кооперацията е собственик на сградата и не й било известно някой
да е оспорвал владението на сградата от ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ
обект, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. При уважаване на иска, макар че се
отрича притежаването на спорното право от ответника, следва правните
последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят или
обогатят имуществото му. Следователно, за да бъде допустим отрицателен
установителен иск, то следва със съдебното решение по него ищецът пряко да
черпи права, изгодни последици, в своята правна сфера. За наличието на
правен интерес се съди от наведенията, наведени в исковата молба, а с
тълкувателното решение се прие, че ищецът по отрицателен установителен
иск за собственост следва да докаже и фактите, от които произтича този
правен интерес.
Съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването
на отрицателен установителен иск, тъй като твърди, че именно той е построил
сградите и е собственик на търговски обект- склад със застроена площ 226
кв.м, включващ функционално свързани постройка със застроена площ 148.40
кв.м. и постройка с площ 77.60 кв.м., заедно с прилежащия към него терен с
площ 314 кв.м. и отрича правото на собственост на ответника върху имота.
Предмет на доказване в производство по предявен отрицателен
установителен иск за собственост е доказване на отрицателен факт, и
доколкото отрицателни факти не подлежат на доказване, то в това
производство доказателствената тежест за доказване правото на собственост
върху процесния имот пада върху ответника. Ответникът по отрицателния
установителен иск е този, който трябва да докаже фактите, от които черпи
правото си.
В настоящия казус ищецът претендира, че е придобил собственост
върху сградата и прилежащия терен, поради извършено строителсво върху
имота през 1978г. Наведените от ищеца основания за оспорване на правото
8
на собственост на ответника попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС (
Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. отм. ДВ, бр. 101/2004
г.), чиято разпоредба предвижда, че "не са общинска собственост сградите и
постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел,
чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и
прилежащият терен".
По делото следва да се даде отговор на въпроса, дали е извършено
строителство на сградата в имота, в настоящия й вид. Дали строителството е
осъществено от ищеца до 13.07.1991г.
По смисъла на понятието "извършено строителство", употребено в чл.
2, ал. 3 ЗОС (отм.), не изисква сградата да е законно построена и да има
издадени надлежни строителни книжа, както и разрешение за ползването й, а
е достатъчно фактическото застрояване на земята (в този смисъл Определение
№ 442 от 1.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 395/2018 г., I г. о., ГК) със средства
на кооперацията.
Процесният имот е бил отчужден за със Заповед № 1243/11.11.1974 г.,
ведно с подобренията в него, като собствениците са обезщетени със жилища.
Не се спори по делото, че през 1992г. имотът е бил реституран на
собствениците от които е бил отчужден на основание чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ.
За да бъде реституиран имота в полза на лицата от които е отнет, съгласно
ЗВСОНИ, същият следва да съществува като обект на собственост, до
размерите в които е бил отчужден. Промени свързани с функционалното му
предназначение не препятсват действието на реституцията (Тълк.реш. №1 от
17.05.1995г. на, ВКС ОСГК). Следователно за да е бил реституиран имота на
собствениците, мероприятието за което е бил отнет не е било изпълнено и
имотът не е бил застроен. Дори ищецът до момента на реституцията да е
извършвал промени в предназначението на сградата, същите са били промени
във функционалното му предназначение. Наличието на застрояване върху
имота щеше да е пречка за реститурането на имота на собствениците.
Аргумент за неоснователност на иска е фактът, че сградата във вида в
който съществува понастоящем не е била отразена като реализирано
строителство в нито един от плановете на гр.Карнобат. От 1958 до 1989г. в
плановенете на града, в североизточната част на имота е отразена едноетажна
мнолитна жилищна сграда, която е различна и не съответства съществуващия
търговски обект с площ от 226 кв.м. По действащия план от 2004г. с
кадастрална основа от 2000 година съставен чрез аерофото заснемане, което е
основата на фото триангулационния метод за съставяне на кадастравен план,
процесната сграда в имота не съществува и в тази част имотът не е застроен.
Сградата не би могла да бъде изградена в периода до 13.07.1991г., респ. до
01.06.1996г. по две причини-първата е възстановяването на собствеността на
собствениците (през 1992г.) от които е бил отчужден имота и втората е
изграждането на фасадната част на сградите от газобетонни блокове „Итонг“,
които започват масово да се ползват и да навлизат в строителството след
9
2000 година.
Представената справка – извлечение за заведени на 31.12.1978г. като
ДМА в баланса на кооперация „склад“ и „земя“ отразяват счетоводно
записване, но ос същата не може да се направи категоричен извод, че това
отразяване касае процесните сгради.
Обстоятелството, че ищецът е прибирал гражданския плод от имота,
отдавайки го под наем няма отношение към спора за собственост, тъй като се
касае за облигационни отношения, които могат да възникнат и с наемодател
който не е собственик.
Допуснатият до разпит свидетел описва сграда различна от
съществуващата. Свидетелските показания за осъществено строителство в
периода от 1980-1981 година е за сграда изградена от тухли и с покрив от
керемиди, настоящата е изградена с газобетонни блокове „итонг“ и с покрив
от рифелова ламарина. Свидетелката сочи че настоящата сграда е съвсем нова
различна от тази която е строена през 1980-1981 г. и в тази част показанията
на свидетеля кореспондират със заключението на СТЕ. От показанията на
свидетеля и събраните доказателства не може да да намери подкрепа
твърдението на ищеца, че сградата, построена през 1980-1981 година в имота
е съществувала към 13.07.1991г., рсп. 01.06.1996г. за да се приеме че на
основание чл.2, ал.3 от ЗС(отм.) е станала собственост на кооперацията.
Имотът не е придобит от ищеца по давност.
С § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време
удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна
държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от
2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.,
но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС, като по този начин с
обратна сила е отнет вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Конституционният съд е обявил за противоконституционна
разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4
от Конституцията. Изрично е посочил, че с обявяването й за
противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, а съгласно чл.
151, ал. 2, изр. трето КРБ последиците от преустановяване на мораториума
настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три дни след
обнародването му – чл. 151, ал. 2, изр. второ КРБ). Нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС
е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл. 4, ал. 1 и на
чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права –
в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност. Съгласно постановките на
Решение № 3 от 28 април 2020 г. по конст. д. № 5/2019 г., където е прието, че
спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства,
обявеният за противоконституционен закон не се прилага, съдът, разглеждащ
висящия пред него правен спор, не следва да приложи
10
противоконституционната норма на § 2 ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на
Конституционния съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС), от горното следва, че за периода
31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 7.03.2022 г. придобивната
давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по
силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с
влизане в сила на решението на Конституционния съд на 8.03.2022 г.
След като се не се установи съществуването на сграда, построена от
ищеца в имота към датата 13.07.1991г. Установи се, че процесните сгради не
са отразени в нито един от плановете на гр. Карнобат и са построени с
материал, ползван след 2000 година, дори ищецът да е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот в периода от 2000 до 31.05.2006г. и в
периода от 30.12.2017г. до 20.01.2018г. и след 08.03.2022г. и при зачитане на
този срок, ищецът не владял имота и в негова полза не е изтекъл
необходимият период от 10 години (съгл.чл.79 от ЗС)за придобиването на
имота по давност.
За установяване принадлежността на правото на собственост в полза на
Община Карнобат, която счита че е придобила имота на основание § 7, ал. 1,
т. 3 от ПЗР на ЗМСМА следва да се прецени изпълнени ли са изискуемите
условията за придобиване правото на собственост на соченото основание. С
влизане в сила на този закон се поставят кумулативните изисквания:
съответният имот да е бил държавна собственост и да е незастроен, да е в
селищна територия, да е предназначен за жилищно строителство,
обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, който да е
придобит чрез отчуждително производство. Към момента на влизане в сила
на ЗМСМА липсват категорични данни дали имотът е бил застроен или не,
поради което не може да се приеме че са изпълнени комулативните
предпоствки на § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА и не може да се приеме, че
Общината е придобила имота на това основание.
При преценката за основанието но което общината е придобила имота
следва да се вземе предвид, че към момента на извършване на
отчуждителното производство – 1974г., в страната не съществува разделяне
на собствеността на държавна и общинска. То е въведено с Конституцията на
Република България от 1991г., а със Закона за държавната собственост и
Закона за общинската собственост са установени критериите за разделянето
на обектите на собственост на държавна и общинска, съответно публична и
частна. На основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС е настъпила трансформация на
частната държавна собственост в частна общинска собственост за описания
имот.
Съгласно пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (в сила от 1.07.2006г.)
застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към
11
датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове,
преминават в собственост на общините. Посочената разпоредбата на пар. 42
от ПЗР на ЗОС има за предмет както застроени, така и незастроени имоти,
частна държавна собственост, като се изисква към момента на влизане в сила
на тази разпоредба от закона, за тези имоти, съгласно предвижданията на
действащите към този момент подробни градоустройствени планове на
населеното място, последните да са отредени за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините и настоящият случай е точно
такъв.
По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че
Община Карнобат е станала собственик процесния терен и по силата на
приращението, на основание чл.92 от ЗС, е собственик на процесните два
склада, незаконно построени в имота.
Предвид изложените мотиви опредявеният от ПК „Наркооп“ срещу
Община Карнобат отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените от него разноски в размер на
2709,50 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ПК „Наркооп" град Карнобат ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: град Карнобат, обл.Бургас, ул.
„Кооперативна” № 6 представлявана от председателя С. Т. К. срещу Община
Карнобат, гр.Карнобат, ул.“България“ № 12 ЕИК *********, представлявана
от Г. Д.-Кмет за признаване за установено, на основание чл.124 от ГПК, че
ответникът не е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Карнобат, ул.
„Девети септември“ и ул.“Софроний Врачански“ – търговски обект – склад,
със застроена площ 226 кв.м., включващ функционално свързани постройки
със застроена площ от 148,40 кв.м. и от 77,60 кв. м., заедно с прилежащия към
него терен с площ 314 кв.м., съставляващ поземлен имот пл.№ 1516 при
граници: п.и. № 1362, п.и. № 1515, п.и. № 4270, бул.“Девети септември“, п.и.
4267 и ул.“Софроний Врачански“, за който имот заедно с поземлени имоти
пл.№№ 4269 и 4270 е отреден УПИ № I кв.210 по действащия ПУП на
кр.Карнобат, целия с площ 864 кв.м., при граници УПИ II -1362 и УПИ № III
-1515 и от двете страни –улици.
ОСЪЖДА ПК „Наркооп" град Карнобат ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: град Карнобат, обл.Бургас, ул. „Кооперативна” № 6
представлявана от председателя С. Т. К. да плати на Община Карнобат,
гр.Карнобат, ул.“България“ № 12 ЕИК *********, представлявана от Г. Д.-
12
Кмет направените по делото разноски в размер на 2709,50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
13