С решение № 57 от 18.03.2003 г., постановено по гр. д. № 788/2002 г., Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 28/05.09.2002 година на директора на ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Рани лист, общ. Кърджали, с която на основание чл. 328 т. 11 от КТ, считано от 09.09.2002 г, е прекратено трудовото правоотношение с Шенгюл Лятиф Иляз от гр. Кърджали и уволнението е признато за незаконно. Със същото решение Шенгюл Иляз е възстановена на предишната работа като учител по турски език и ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Рани лист, общ. Кърджали е осъдено да й заплати обезщетение по чл. 225 ал. I от КТ в размер на 790.52 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2002 г. до окончателната изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 100 лв. С решението се присъдени държавни такси и разноски по сметка на Кърджалийския районен съд. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Рани лист, общ. Кърджали, който чрез процесуалния си представител атакува решението като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата се излагат съображения. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Ответницата по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. Подробни съображения излага в писмена защита. Не сочи доказателства. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на въззивния съд за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по подадена искова молба от Шенгюл Лятиф Иляз от гр. Кърджали против ОУ "Н. Й. Вапцаров" с искане да се признае уволнението й за незаконно, за отмяна на заповед № 28 от 05.09.2002 г, с която е прекратено трудовото й правоотношение, да бъде възстановена на предишната й работа, както и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. В съдебно заседание пред тази инстанция, като инстанция по същество, ответницата по жалбата, исца пред първоинстанционния съд, конкретизира периода, за който претендира обезщетение и неговия размер, както следва: за периода от 09.09.2002 г. до 20.12.2002 г. в размер на 1092.84 лв. Исцата е била назначена в ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Рани лист с трудов договор от 26.09.2000 г. на длъжността преподавател на турски език, считано от 18.09.2000 г. до 31.08.2001 г, като с допълнително споразумение трудовия договор бил променен на такъв за неопределено време. От приложеното заверено- копие на диплома за висше образование на образователно- квалификационна степен бакалавър по специалността български език и турски език, издадена от ПУ "П. Хилендарски" филиал "Л. Каравелов" гр. Кърджали, се установява, че Шенгюл Иляз има професионална квалификация учител. Със заповед № 28/05.09.2002 г, считано от 09.09.2002 година директорът на ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Рани лист е прекратил трудовото правоотношение с Шенгюл Лятиф Иляз на основание чл. 328 т. 11 от КТ. Със заповедта било постановено на Иляз да се изплати обезщетение по чл. 224 т. 1 от КТ и по чл. 220 т. 1 от КТ. Връчването на заповедта било оформено с отказ на лицето с подписите на двама свидетели на 05.09.2002 г. Така издадената заповед е немотивирана и като такава е незаконосъобразна и следва да се отмени. Видно от атакуваната заповед като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено: "чл. 328 т. 11 от КТ". Съдебният контрол за законосъобразност на прекратяване на трудовия договор се изразява преди всичко в проверка за съответствието между приложеното от работодателя основание и конкретната фактическа обстановка. Липсата на мотиви осуетява реалната защита на работника или служителя и за съда е невъзможно да разгледа спора по същество. Непосочването на фактическите и правни основания за прекратяване на договора, съставлява самостоятелно основание за отменяване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Отделно от това, от приложените по делото доказателства не се установява да са настъпили промени в изискванията за изпълнение на заеманата от исцата длъжност и същата да не отговаря на тях. Поради изложеното, следва да се признае уволнението на Шенгюл Иляз за незак¯нно и да се отмени атакуваната заповед с № 28 от 05.09.2002 г. на директора на ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Рани лист и същата се въстанови на предишната й работа като учител по турски език. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази му част, което следва да се остави в сила. Що се касае до частта на решението, с която ответното училище е осъдено да заплати на исцата- ответница по жалбата пред тази инстанция, обезщетение в размер на 790.52 лв. за времето, през което е останала без работа, то в тази насока възъзивният съд съобрази следното: От приложеното към делото удостоверение с изх. № ОА13-1253 от 14.12.2002 г, издадено от дирекция "Бюрото по труда"- Кърджали, се установява, че Шенгюл Лятиф Иляз е била регистрирана в БТ и е получила обезщетение през месеците- IX, X и XI на 2002 г. От заключението на вещото лице се установява, че през м. декември 2002 г. Шенгюл Иляз е била назначена като лектор в ОУ с. Сипей и за м. декември 2002 г. е получила възнаграждение в размер на 96.10 лв. Поради това съдът приема, че от доказателствата по делото се установява, че ответницата по жалбата е останала без работа три месеца- септември, октомври и ноември 2002 г., за които й се дължи обезщетение. С оглед на това съдът приема, че на Шенгюл Иляз й се дължи обезщетение за три месеца в размер на 670.53 лв. /223.51 х 3= 670.53 лв./, поради което, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която иска на Иляз е уважен за разликата от 670.53 лв. до 790.52 лв. като се постанови решение в тази част, с което иска се отхвърли за разликата от 670.53 лв до 790.52 лв. Пред вид направеното от пълномощника на Шенгюл Иляз уточнение на размера на предявения иск за обезщетение в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като инстанция по същество, следва да се постанови и решение, с което предявения иск по чл, 225 ал. I от КТ се отхвърли и за разликата от 790.52 лв. до пълния му предявен размер 1092.84 лв. В останалата му част решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото следва ответницата по жалбата да заплати на жалбодателя разноски за тази инстанция, съразмерно уважената част в размер на 7.00 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. I от ГПК въззивният съд РЕШИ: ОТМЕНЯВА решение № 57 от 18.03.2003 г., постановено по гр. д. № 788/2002 г. по описа на Кърджалийския районен съд в ЧАСТТА, с която ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Рани лист, общ. Кърджали е осъдено да заплати на Шенгюл Лятиф Иляз от гр. Кърджали разликата от 670.53 лв. до 790.52 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнение, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Шенгюл Лятиф Иляз от гр. Кърджали против ОУ " Н. Й. Вапцаров" с. Рани лист, общ. Кърджали иск за разликата от 670.53 лв. до 790.52 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнение, както и за разликата от 790.52 лв. до пълния предявен размер 1092.84 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА Шенгюл Лятиф Иляз от гр. Кърджали, ул. "Задболничен квартал" № 24, ЕГН ********** да заплати на ОУ " Н. Й. Вапцаров" с. Рани лист., общ. Кърджали разноски по делото за тази инстанция в размер на 7.00 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните. \ |