Решение по дело №15458/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1059
Дата: 4 март 2015 г. (в сила от 31 март 2015 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20143110115458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

……/04.03.2015г., гр. Варна

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ СЪСТАВ, гражданско отделение, на 20 февруари 2015г., в  публично заседание в следния състав:

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА

при участието на секретар Ж.П. разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова гражданско дело15458 по описа за 2014г.

Предявени са в обективно съединение искове от П.К.С. срещу П.П.Б. с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните Г.П.С. и П.П.С. на бащата, както и за определяне при него местоживеенето на детето и съответно за определяне на подходящ режим на личен контакт на майката с детето и с правно основание чл.143 от СК за определяне на месечна издръжка в размер на 100 лв. за всяко от децата, считано от подаване на исковата молба с падеж първо число на текущия месец до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на заплащането й, както и за заплащане на издръжка за минал период от 10.07.2014г. до 02.12.2014г. в общ размер от 500 лв., ведно със законната лихва. Твърди се в исковата молба, че страните по делото са живели във фактическо съжителство, от което са родени децата им Г. и П.. На 10.07.2014г. ответницата напуснала общия дом, след което през м.август детето Г. прекарало няколко дни при майка си в гр.Варна, след което преди началото на учебната година се върнало при баща и до момента и двете деца живеят при баща си. От средата на м.септември 2014г. ответницата не е виждала децата, не е плащала издръжка и не се е интересувала от тях.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника П.П.Б..

От страна на ДСП – Девня не се явява представител в съдебно заседание, представен е по делото социален доклад, в който са отразени резултатите от извършеното проучване.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            От представеното удостоверение за раждане от ***г. се установява, че Г.П.С., ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. Варна от майка П.П.Б., ЕГН ********** и баща П.К.С., ЕГН **********.

            От представеното удостоверение за раждане от ***г. се установява, че П.П.С., ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. Варна от майка П.П.Б., ЕГН ********** и баща П.К.С., ЕГН **********.

            Представени са като доказателство по делото служебна бележка от НУ „О.П.“ относно Г.П.С., служебна бележка от ОДЗ „Щ.Д.“ относно  П.П.С., експертно решение на ТЕЛК за общи болести при МБАЛ „Св.А.“ – Варна за П.К.С., издадено на 20.10.2014г.

            По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите Г.К.К. /майка на ищеца П.С./ и Т.Д.Д. /без дела и родство със страните/, чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като са основани на непосредствени впечатления и не противоречат на събраните по делото писмени доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

            Искът с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК включва искане за определяне местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, определяне режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, както и дължимата от този родител издръжка. Решаващо значение при определяне местоживеенето на децата  имат техните интереси.

            Страните по делото са съжителствали съвместно от 2004г., на 15.09.2006г. е родена дъщеря им Г. и на 15.11.2010г. П.. С оглед фактическата им раздяла от 10.07.2014г. в настоящото производство следва да се разрешат въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката.

            Съдът решава въпросите за предоставяне на родителските права, местоживеенето на децата и режима на лични отношения, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

            В рамките на настоящото производство ответницата не е оспорила претенциите на ищеца за предоставяне на родителските права, за определяне местоживеенето на детето и заплащане на издръжка. От представеното по делото становище на ДСП и събраните свидетелски показания се установява, че бащата, при когото децата живеят и към настоящия момент, разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането им, в обитаваното от него и родителите му  жилище са създадени подходящи условия съобразно възрастта им. Бащата получава ежедневна подкрепа в отглеждането на децата от майка си, към която децата са много привързани. С оглед на липсата на спор между страните и становището на ДСП - Девня, съобразно които в интерес на децата е да бъде запазено съществуващото към момента положение, следва родителските права да бъдат предоставени за упражняване на бащата, както и при него да бъде определено местоживеенето им.

            По отношение режима на лични отношения на децата с родителя, на когото не са предоставени родителските права също не е изразено становище от ответната страна, не е отразено и в социалния доклад. Искането в молбата е за определяне на обичаен режим за личен контакт, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 18,00ч. с пренощуване и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. При разрешаване на този въпрос следва да се има предвид, че майката сама се е дистанцирала от отглеждането и на двете деца, като през периода след напускане на семейния дом на 10.07.2014г. не е търсила контакт с децата и не ги е виждала през продължителен период, като същевременно не е и предоставяла средства за издръжка. Не са налице данни дали майката разполага с приемливи условия за пренощуване на децата, както и изобщо за настоящото й местопребиваване. Същевременно следва да се отчита и възможността от възстановяване на връзката с децата, както и факта, че родителите й живеят в непосредствена близост до дома на ищеца и съответно при тях би могла да осъществява режима за личен контакт. Съдът намира, че следва да бъде определен обичаен режим на личен контакт: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 18,00ч.  и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

            Размерът на издръжката се съобразява с възможностите и материалното състояние на родителите и същевременно с необходимите за развитие на детето условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне нуждите на детето следва да се вземат предвид възрастта, наличието на специални потребности и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. В настоящото производство не са представени доказателства относно доходите и имотното състояние на ответницата.

            Съобразно изложените мотиви, съдът след преценка индивидуалните нужди и начин на отглеждане и възпитание на детето, възможностите и материалното състояние на родителите и останалите относими обстоятелства, намира, че общата месечна издръжка на детето Г. е в размер на 190 лв. Отчитайки факта, че бащата на детето полага грижи за него през повечето време, съдът намира, че майката следва да заплаща месечна издръжка от 100 лв. от общия определен размер, а разликата от 90 лв. да се поеме от бащата. По отношение на по-малкото дете П. общата месечна издръжка се определя в размер на 170 лева, от които майката следва да заплаща 90 лева. Въз основа на изложеното исковете за определяне на издръжка следва да бъдат уважени в размер от 100 лв. за детето Г. и 90 лева за детето П., считано от датата на предявяване на настоящия иск 03.12.2014г., с падеж 1-во число на текущия месец, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението. По отношение на П. претенцията следва да бъде отхвърлена за размера над 90 лева до претендираните 100 лева.

            Претенцията за заплащане на издръжка за минало време също се явява основателна предвид на безспорно установения от събраните свидетелски показания факт, че след напускане на съвместно обитаваното от страните жилище ответницата не е предоставяла издръжка на децата. Претенцията по отношение на детето Г. се явява основателна за сумата от 473 лева, изчислена съобразно заявения и установен от събраните доказателства период на фактическа раздяла. По отношение на детето П. претенцията се явява основателна за сумата от 426 лева, изчислена съобразно заявения и установен от събраните доказателства период на фактическа раздяла. За размера до претендираните 500 лева претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            На осн. чл.1 от ТДТССГПК следва да се определи държавна такса в частта за издръжката в размер на 273,60 лв., дължима от Севдалина Галева Иванова.

            С оглед изхода от спора следва да бъде уважено направеното от ищцовата страна искане за присъждане на разноски в общ размер 419,92 лева съобразно уважената част от предявените искове и в съответствие с представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.

  Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

Р Е Ш И :

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Г.П.С., ЕГН ********** и П.П.С., ЕГН **********  на техния баща и законен представител П.К.С., ЕГН ********** ***.

              ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Г.П.С., ЕГН ********** и П.П.С., ЕГН **********  при техния баща и законен представител П.К.С., ЕГН ********** ***.

              ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на майката П.П.Б., ЕГН ********** с децата Г.П.С., ЕГН ********** и П.П.С., ЕГН **********: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 18,00ч. с пренощуване и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

              ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от СК П.П.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на детето Г.П.С., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител П.К.С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100.00 лева /сто лева/ с падеж 1-во число на текущия месец, считано от датата на предявяване на настоящия иск 03.12.2014г., до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 473 лева /четиристотин седемдесет и три лева/, представляваща дължима издръжка за периода от 10.07.2014г. до 02.12.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 500 лева.

              ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от СК П.П.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на детето П.П.С., ЕГН **********чрез неговия баща и законен представител П.К.С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 90.00 лева /деветдесет лева/ с падеж 1-во число на текущия месец, считано от датата на предявяване на настоящия иск 03.12.2014г., до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 100 лева, както и сумата от 426 лева /четиристотин двадесет и шест лева/, представляваща дължима издръжка за периода от 10.07.2014г. до 02.12.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 500 лева.

              ОСЪЖДА П.П.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 273,60 лв. (двеста седемдесет и три лева и шестдесет ст.), на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

              ОСЪЖДА П.П.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.С., ЕГН ********** *** сумата от 419,92 лева /четиристотин и деветнадесет лева/, представляващи разноски по делото съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                          

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: