РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Велико
Търново, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на дванадесети мерт две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 931 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба,
подадена от *** Ж.Д.
от АК – Хасково, като пълномощник на Ц.Й.Й. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5,
б. „б“ от ЗДвП – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена с
Констативен протокол № 4392/ 14.12.2018 г. на инспектор ПНП ППС при
„Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - гр. Велико Търново. С подробно изложени
аргументи жалбоподателят твърди нищожност на оспорения административен
акт, поради издаването му от
некомпетентен орган,
който като служител на търговското дружество „ОДПГ“ ЕООД, няма правомощията да
налага мерки от вида на процесната в хипотезата на чл. 171, т. 5,
б. „б“ от ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателката,
чрез пълномощника си по делото алтернативно заявява становище за
незаконосъобразност на оспорения акт.
Счита, че административният акт е издаден при допуснати съществени
нарушения
на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона,
вкл. че не е било налице посоченото в с Констативен протокол № 4392/
14.12.2018 фактическо основание за
налагането на ПАМ.
Изтъква, че паркираният автомобил по никакъв начин не е пречел на
движението, че собственика на същия е инвалид и това е било лесно установимо от съответния документ, пставен
на видно място. С тези доводи, развити в жалбата и чрез пълномощник в хода на
устните състезания, ооспорващият иска от съда да обяви нищожността на обжалваното разпореждане на служител на
“ОДПГ” ЕООД – гр. В. Търново,
алтернативно да отмени същото като незаконосъобразно. Ппретендира присъждане на разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – инспектор
„Преместване на неправилно паркирани ППС“ при „Организация на движението,
паркинги и гаражи“ ЕООД /„ОДПГ“/ - гр.
Велико Търново, редовно призован, не се явява. Чрез пълномощника си *** Й.Х. от
ВТАК, в открито заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че принудителната административна мярка, обективирана
в издадения констативен протокол е валидна, а по същество, процесуално и
материално законосъобразна. Изтъква, че както той, така и други служители на
„ОДПГ“ ЕООД, са изрично оправомощени със заповед на
кмета на Община Велико Търново с правомощията да налагат принудителни мерки по
чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, а отделно от това самото дружество също е
определено като служба за контрол по смисъла на закона. По същество развива
доводи за безспорна установеност на извършеното неправилно паркиране на
автомобила на жалбаподателката, представляващо
основание за налагането на процесната ПАМ. Счита за
недоказани твърденията за наличието на опознавателен
знак „Инвалид“, поставен в автомобила, по начина определен в чл. 18, ал. 1, т.
7 от ППЗДвП, при което по отношение на автомобила на
общо основание е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. С
тези аргументи, подробно развити от пълномощника му в хода на устните
състезания и в писмена защита, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв., съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, и след като обсъди доводите на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2018 г. около 15:25 часа, лек
автомобил марка „С.” с ДК № ******,
собственост на Ц.Й.Й.,***, в близост до заведение „Теона“. Според отбелязаното в Констативен протокол № 4392
от 14.12.2018 г., съставен от И.К.П.– инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ – гр. В.
Търново, автомобилът е бил паркиран при наличие на пътен знак В-27 и
допълнителна табела Т-17. По този начин МПС е било паркирано в нарушение на чл.
171, т. 5, б. „б“, вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново. Преди да бъде
преместен, на автомобила е направен снимков материал, в 13:25 часа същият е
репатриран с посочения по-горе констативен протокол,
на охраняем паркинг „Старо военно училище“ в гр. Велико
Търново на ул. „Христо Ботев“ № 19. По-късно същия ден, след заплащане на съответните разноски, собственикът Ц.Й. е получила превозното си средство, видно от Разписка за предаване на автомобил от 14.12.2018 година.
Фактът на нарушението бил удостоверен с посочения констативен протокол,
съставен от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ” ЕООД, гр. Велико Търново, фотоснимки на
изброените по-горе пътен знак и неподвижната указателна табела, предупреждаваща
за принудителното преместване на паркирано превозно средство, фотоснимки на автомобила марка „С.” с ДК №
******, на мястото на паркирането, на натоварването му на
специализирания автомобил и на указателен стикер за извършеното репатриране.
Видно от съдържанието на констативния протокол е, че инспектор ПНП ППС при „ОДПГ”
ЕООД, гр. Велико Търново, е разпоредил на основание чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, във вр. с
чл. 25, ал. 1, т. 5 от посочената по-горе наредба на ОбС
– В. Търново, налагането на ПАМ -
преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач.
Недоволна от приложената ПАМ Ц.Й. я е
оспорила чрез „ОДПГ“ ЕООД - гр. Велико Търново, пред АСВТ, с
жалба от 28.12.2018 г., въз основа
на която е образувано настоящето дело. Посочените релевантни за спора факти се установяват от документите и
снимковия материал, представени с жалбата и административната преписка по
прилагането на ПАМ и изброени по-горе. Освен тях от ответника са представени Заповед № РД
22-1490/ 17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, Заповед № РД 22-1906/
19.11.2018 г. на кмета на Община Велико Търново, длъжностна характеристика на
длъжността „Инспектор в звено ПНП ППС”, утвърдена от управителя на „ОДПГ“ ЕООД, Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на Община Велико Търново. Освен това в хода на съдебното дирене от
жалбоподателя са представени Експертно решение № 201/ 27.05.2013 г. на
Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по сърдечно-съдови
заболявания, първа и втора страница и заверено копие от карта за паркиране на
хора с трайни увреждания сериен № *** на Ц.Й.. От ответника са представени
допълнително част от фотоснимките, намиращи се в преписката, в цветен вариант,
а за сведение и утвърдена от зам. кмет на Община Велико Търново, Инструкция от
25.05.2018 г. за условията и реда за издаване на карта за паркиране на
определени за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания в Община
Велико Търново.
По искане на жалбоподателя
са събрани и
гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля Р.Й.Б. – дъщеря
на Ц.Й.. От показанията на свидетеля се установява, че в деня на репатрирането
автомобилът е бил управляван именно от Р. Б., а причината, поради която е бил
паркиран на посоченото в констативния протокол място, е необходимостта Ц.Й. да
бъде заведена до намиращият се в близост стоматологичен кабинет, тъй като
изпитвала силен зъбобол. Преди извършването на паркирането, захождайки откъм
бул. „България“ и впоследствие по ул. „Краков“ и ул. „Александър Батенберг“,
свидетелката, като водач на МПС не открила свободни места за паркиране, вкл. на
паркинга пред пицария „Теона“. Поради това Б.
извършила паркиране на насрещното спрямо пицарията платно на ул. „Александър
Батенберг“, където имало паркирани и други автомобили, самият участък от
улицата е бил достатъчно широк / с три ленти от едната страна и две от другата,
и тя е преценила, че няма да създава затруднение за движението. Паркирала е
непосредствено зад друг автомобил, не е видяла да има пътен знак, забраняващ
паркирането на това място, нито указателна табела. След посещението при
стоматолога, което траяло около половин час, свидетелката и жалбоподателката
се завърнали на мястото на паркиране и установили липсата на автомобила, както
и поставен стикер за принудителното му преместване. Свидетелката твърди, че към
него момент картата за инвалидност на майка й, със съответния опознавателен знак, че автомобила обслужва инвалид, е била
поставена отпред в ляво, от страната на водача и е била ясно видима. Съдът
кредитира свидетелските показания, като съответстващи на установяващата се от
останалите събрани доказателства фактическа обстановка, с изключение на частта
им за наличието на поставен на предното табло на автомобила опознавателен
знак „Инвалид“, съответстващ на описания в чл. 18, ал. 1, т. 7 от ППЗДвП и на изобразения в представената по делото карта за
паркиране на хора с трайни увреждания. Липсата на такъв опознавателен
знак, поставен на определеното от закона място - долния десен ъгъл на предното
стъкло на ППС, или на твърдяното от свидетелката място – долния ляв ъгъл на
предното стъкло на автомобила, към момента на извършване на принудителното
преместване, се установява по категоричен начин от представения снимков
материал от преписката, и особено от цветния вариант на фотоснимките. На
соченото от Р. Б. място действително се установява наличието на някакъв вид
документ на хартиен носител или пластика, но с цветово и графично оформление,
различни от тези на картата за инвалидност и при липса на знак, съответстващ по
форма и изображение на пътен знак Д21. В тази връзка при преценка на
свидетелските показания съдът съобразява разпоредбата на чл. 172 от ГПК и
близките родствени отношения на свидетелката с жалбоподателя.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице - адресат на ПАМ, в установения с чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и пред компетентния да я
разгледа съд. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и
чл. 151 от АПК, което обуславя процесуалната допустимост за разглеждането й по
същество.
Във връзка с направените оплаквания и след служебно
извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че
оспорената ПАМ е приложена от орган, който е разполагал със съответната
материална компетентност. Между страните не съществува спор и сред жителите на
общината е общоизвестно, че „Организация
на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД е търговско дружество със собственик
Община Велико Търново. С представената от ответника Заповед № РД
22-1490/ 17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, издадена на основание чл. 167, ал. 2, т. 1 и 2
от ЗДвП, „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД е определено за
служба за контрол по смисъла на посочените текстове от ЗДвП. Съгласно втората
представена заповед с № РД 22-1906/ 19.11.2018 г. на кмета на Община
Велико Търново, на основание чл. 168, ал.
1 във вр. с чл. 171, т. 5, б. „а“, „б“ и б. „г“ от ЗДвП, кметът на общината определя поименно четирима служители на „ОДПГ“ ЕООД,
заемащи длъжността „инспектор звено“ и „инспектор услуги“, в т.ч. заемащият
длъжността „инспектор звено“ И.К.П., за длъжностни лица по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл.
167, ал. 2 от ЗДвП, кметът на общината определя службата за контрол, като една
от изрично определените с посочената норма, функции на тази служба, е
спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства.
Същевременно, съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП длъжностни лица, определени от
собствениците на пътя могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Тоест, съгласно цитираните разпоредби, кметът на общината е
компетентният орган, който може да определи служба за контрол, като законът не
поставя някакви особени изисквания към правната и организационна форма на тази
служба – да е част от общинската администрация, общинско предприятие по смисъла
на чл. 52 от Закона за общинската собственост, търговско дружество с едноличен
собственик на капитала общината, или друг правен субект. Този извод се налага
от употребеното в чл. 167, ал. 2 от ЗДвП понятие „служба“, което няма легална
дефиниция в закона, а съгласно чл. 36, ал. 1 и 37 от Указ № 833 от 24.04.1974
г. за прилагане на Закона за нормативните актове, думата „служба“ е употребена
в общоприетия смисъл в българския език, в смисъл „част от предприятие“. Друг
извод не налага и разпоредбата на чл. 167, ал. 4 от ЗДвП, регламентираща
постъпването на сумите от глобите, събирани при констатиране на нарушения във
връзка с контрола по ал. 2. При прилагане на принудителната административна
мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП не се налагат глоби, а единствено се
заплащат разходите за преместване на превозното средство и такса за отговорно
пазене. Овен това от факта, че сумите от глобите постъпват в общинския бюджет
не може да се направи еднозначен извод за законово изискване службата за
контрол да е част от общинската администрация. На следващо място, съгласно чл.
168, ал. 1 от ЗДвП, компетентен да определи длъжностните лица, които могат да
прилагат принудителните мерки по чл. 171, т. 5 ЗДвП е министърът на вътрешните
работи и собственикът на пътя. В случая безспорно става въпрос за път -
общинска собственост - § 7, т. 7 ЗМСМА, като с чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр. Велико Търново, общинският съвет изрично е предоставил на
кмета на общината правомощието да определи длъжностните лица, които прилагат
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП.
Законодателно, вкл. в нормата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, няма поставени каквито и
да било изисквания по отношение на тези длъжностни лица, вкл. не е регламентирано
къде и каква длъжност трябва да заемат, нещо повече - терминът „длъжностно
лице“ също няма легална дефиниция в ЗДвП. Смислово понятието „длъжност“
произтича от „задължение“, „дължимо поведение“, а синоними на „длъжност“ са
служба, занятие, пост, работа, задача, положение, качество. До същия извод води
и съдържанието на дадената за целите на Наказателния кодекс – чл. 93, т. 1,
дефиниция на понятието „длъжностно лице“, според която такова е и лице, което
изпълнява работа не само в държавно предприятие, но и в кооперация, обществена
организация, друго юридическо лице, едноличен търговец. На последно място, чл.
168, ал. 1 от ЗДвП, не поставя изискване и за някаква
административно-йерархическа зависимост между длъжностното лице, определено от
кмета, и самия кмет, достатъчно е последният да има правно основание, по силата
на чл. 44, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМСМА или на специален закон, да определи
съответните длъжностни лица като такива по чл. 168, ал. 2 от ЗДвП. Или крайният
извод, който се налага е, че действащата нормативна уредба не съдържа
изисквания длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, да бъде в структурата
на общинската администрация или да е в йерархическа зависимост от кмета. В
горния смисъл е и практиката на ВАС, като подробни мотиви за валидността на
актове от вида на разглеждания се съдържат в Решение № 10230/ 27.07.2018 г. по адм. дело № 5991/ 2017 г. на ВАС, Седмо отделение.
Както се
посочи по-горе, в конкретния случай, в изпълнение на правомощието си по чл.
167, ал. 2 от ЗДвП кметът на Община Велико Търново със Заповед № РД
22-1490/ 17.09.2014 г. е определил „Организация
на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД за служба за контрол. Със Заповед №
РД 22-1906/ 19.11.2018 г., кметът на
общината е определил и конкретни служители на търговското дружество за
длъжностни лица по чл. 168, ал. 2 от ЗДвП. По делото е безспорно, че
приложилият принудителната мярка инспектор е служител на „Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД и е изрично определен с втората от
цитираните заповеди като длъжностно лице по 168, ал. 2 от ЗДвП. Следователно,
приложилият оспорената принудителна административна мярка инспектор от „Организация
на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – гр. Велико Търново, е притежавал
съответната материална компетентност и е действал в пределите на определените
му правомощия.
Разпореждането
за налагане на ПАМ е обективирано в писмена форма
/Констативен протокол № 4392 от 14.12.2018 г./ и съдържа изложение на
фактическите е правни основания за прилагане на мярката. Не се установява при
издаването на оспорения акт да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Съдът
намира и че не е налице посоченото от жалбоподателката
противоречие на оспорения акт с материалноправните
разпоредби на закона. Според констативния протокол, до прилагането на процесната ПАМ и нейното изпълнение се стигнало поради
нарушение на чл.171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, във вр. с
чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Велико Търново.
Съгласно цитираната норма, паркирането в нарушение на правилата на движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, е основание за прилагане на ПАМ –
преместване на паркираното превозно средство без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач. Следва да бъде отбелязано, че от
представените с административната преписка фотоснимки,
ясно се виждат описаният в Констативния протокол неподвижен пътен знак В-27
„Забранени са престоят и паркирането“ и допълнителна табела Т-17 с
предупредителен надпис, както и марката, регистрационния номер и мястото на
паркиране на превозното средство - „С.” с ДК №
******,
собственост на жалбоподателката. Също от снимковия
материал се установява по достатъчно категоричен начин, че автомобилът на Ц.Й.
е паркиран в зоната на действие на посочения пътен знак, на практика в самото й
начало. Това обстоятелство косвено се потвърждава и от показанията на свидетеля
Б., която като водач на МПС в него момент, сочи, че е заходила към мястото на
което е паркирала от обратната страна на знака и не го е видяла – ситуация
житейски логична, ако паркирането е след знака и в зоната на действието му. Не
се доказва соченото от жалбоподателката
обстоятелство, че други автомобили също са били паркирани в зоната на действие
на пътен знак В-27, но не са били репатрирани. На обратното сочат веществените
доказателства в преписката, от които се установява, че в зоната на знака няма
други паркирани автомобили освен процесният. Освен
това оспореният административен акт има за предмет принудителното преместване
на този конкретен автомобил и неотносимо към неговата
законосъобразност е наличието или не на други ППС, паркирани в нарушение на
въведената забрана.
Неоснователно е
позоваването на оспорващото лице, на обстоятелството, че е инвалид и това е
било надлежно обозначено, чрез поставяне на съответния опознавателен
знак. Безспорно, разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, изключва
действието на пътен знак В27 спрямо пътни превозни средства обслужващи лица,
притежаващи документ за инвалидност, но само в случаите на престой, а не и на
паркиране, какъвто е разглежданият. Само на това основание, соченото от жалбоподателката обстоятелство е ирелевантно
към законосъобразността на процесната ПАМ. Освен
това, независимо, че се установяват трайните увреждания на Ц.Й. и правото й да
ползва установени само за инвалиди паркоместа,
липсват доказателства картата нажалбоподателката,
издадена от Община Велико Търново на основание чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП, да била
поставена на стъклото на автомобила, респ. ответникът да е имал възможността да
узнае, че автомобилът се ползва от инвалид. Съгласно чл. 18, т. 7 от ЗДвП,
знакът „инвалид“ се поставя на челната страница на картата, която се издава на
инвалиди за ползване на улеснения при движение с моторни превозни средства,
когато те са водачи или пътници. Относно начина на ползване на картата е
предвидено, че същата се поставя в долния десен ъгъл на предното стъкло на
превозното средство и се сваля, когато то не обслужва притежателя на документа.
Тоест именно картата дава на автомобила статута на ППС, което обслужва инвалид,
а поставянето й на означеното място сочи това предназначение на автомобила към
определен момент. След отпадане на необходимостта картата се маха и водачът на
автомобила не може да се ползва от изключенията от въведените ограничения по
ЗДвП, вкл. това по чл. 50, ал. 2, т. 3 от същия закон. В конкретния случай,
освен че автомобилът по принцип не попада в хипотезата на такова изключение, се
установява, че същият не е бил надлежно обозначен, като ползван от инвалид, за
който извод съображения се изложиха по-горе в решението.
В
хода на съдебното производство не са ангажирани други доказателства, с които да
се опровергае съществуването на релевантните за приложението на ПАМ факти, касаещи
обстоятелства около физическото репатриране на МПС-то. Налице е материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП - нарушение на правилата на движение на места, обозначени с неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, поради което не е налице противоречие на мярката с материалноправните разпоредби на ЗДвП.
По
изложените съображения съдът намира обжалваното разпореждане за прилагане на
ПАМ за законосъобразно, при което жалбата срещу него да бъде отхвърлена.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да
бъдат присъждани. На ответника следва да се заплатят претендираните
от него разноски, в размер на 300,00 лв. - възнаграждение за един адвокат, платено в брой, съгласно разписката съдържаща се в договор за правна защита
и съдействие на л. 48 от делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Ц.Й.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена от инспектор ПНП ППС при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - гр. Велико Търново и обективирана в Констативен протокол № 4392/ 14.12.2018 година.
Осъжда Ц.Й.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати в полза на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цар Тодор Светослав“ № 1, бл. „А“, разноски по делото в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда
на
чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :