Р Е Ш Е Н И Е
№ 150 03.12.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище
на трети ноември две
хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Драгомир Сяров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 127 по описа за 2020 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Държавна агенция/ДА/ „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.София, подадена чрез ст.юрисконсулт М.Х. против Решение № 40/31.07.2020 год., на
Районен съд гр.Омуртаг по НАХД № 32/2020 год., с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 82 от 06.01.2020г. на председателя на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София. С посоченото НП на „СИ ВИ ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД гр.Велико
Търново, ЕИК *********, представлявано от К. М. К. за нарушение начл.31, ал.1, предл.3
във връзка с чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ и на основание същите разпоредби от Закона
за държавните резерви и военновременните запаси/ ЗДРВВЗ/ са наложени следните
административни наказания: имуществена санкция в размер на 18 000.00 лева, за това, че дружеството не изпълнило
даденото задължително предписание да възстанови липсващото сирене за държавен
резерв в размер на 146577.000 кг.; имуществена санкция в размер на 11 000.00
лева, за това, че дружеството не изпълнило даденото задължително предписание да
възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ в размер на 16 341.700 кг.
В касационната
жалба като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Излага се подробни доводи, че дружеството няма отпаднало
качество на съхранител на военновременни запаси и е субект на описаното в НП
административно нарушение. Навежда се, че неговото качество произтича не от
договор, а с факта на приемане и съхраняване на материали с такъв статут.
Излага се твърдение за липса на предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен и за законосъобразно определяне размерите на наложените санкции. Излага се становище за правилно приложение на
материалния закон. Моли се оспореното решение
да бъде отменено и да се постанови ново, с което НП да се потвърди.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от ст.юрисконсулт М.Х., който поддържа жалбата на изложените в нея
основания и доводи. Излага становище че договорите с дружеството за съхранение
на ВВЗ и ДР не са прекратени. Прави възражение за прекомерност на размера на
претендираното от ответника по касацията възнаграждение за адвокат.
Ответникът по
касационната жалба – „СИ ВИ ЕС-ОМУРТАГ“ЕООД гр.Велико Търново в съдебно
заседание се представлява от адвокат Дияна
П. *** и изразява становище за неоснователност на жалбата. Представен е писмен
отговор по касационната жалба. Излага становище, че дадените предписания на
дружеството са нищожни, тъй като и за двете няма липси на сочени в НП
продукти.Навежда се, че е налице Заповед на председателя на Държавната агенция
от месец февруари за предаване на количеството кашкавал, което е доказателство
че такива липси няма. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като
законосъобразно. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище,
за основателност на касационната жалба. Излага
становище, че договорите между
дружеството и Държавна агенция за съхранение на ВВЗ и ДР не следва да се
считат за прекратени и че законосъобразно Агенцията е продължила да осъществява
надзор. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП да се потвърди.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящият съд констатира,
че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:
Между ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.София, в качеството на възложител и „СИ ВИ
ЕС-ОМУРТАГ“ЕООД гр.Велико Търново, в качеството на съхранител били сключени
Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г.и Договор за съхранение на ДР
№ 5028/19.12.2011 г. Съгласно клаузите на първия договор възложителят предава
на съхранителя за съхранение и пазене в складовите му бази и складове,
материали, собственост на ДА „ДРВВЗ“, придобити чрез правоприемство от
„Си-Ви-Ес“ ООД по Договор за № 3921/14.11.2008г. и описани по групови позиции в
Приложение 1, изготвено съгласно Ведомост за движение на наличностите за
2010г., калкулация на разходи за съхранение и обосновка на извършените разходи,
по количества, разфасофки, и качество, съгласно БДС и анализни свидетелства,
представляващи неразделна част от настоящия договор, срещу възнаграждение.
От Приложение № 1-2011г. към договор № 5027/19.12.2011 г.,
е видно че предмет на същия е съхранението на 19.000 т. кашкавал „Витоша“, като
са посочени цена за съхранение на единица за един месец и цената за цялото количество
за една година. Приложен е Анекс № ДС-8/28.06.2017г. към същия договор,
съдържащ следните клаузи: Пар1. Досегашното Приложение №1, влязло в сила през
2016 г. се отменя. Пар.2 Създава се Приложение №1 за 2017 год., неразделна част
от настоящия анекс. Видно е от приложеното Приложение № 1-2017г, че са променени единствено цените
за съхранение. Съгласно клаузите на втория от цитираните договори възложителят
предава на съхранителя за съхранение и пазене в складовите му бази и складове,
материали, собственост на ДА „ДРВВЗ“, придобити чрез правоприемство от
„Си-Ви-Ес“ ООД по Договор за съхранение № 3922/14.11.2008г. и описани по
групови позиции в Приложение 1, изготвено съгласно Ведомост за движение на наличностите
за 2010г., калкулация на разходи за съхранение и обосновка на извършените
разходи, по количества, разфасофки, и качество, съгласно БДС и анализни
свидетелства, представляващи неразделна част от настоящия договор, срещу
възнаграждение. Видно е от приложеното по делото Приложение № 1-2011г. към
договор № 5028/19.12.2011 г., че предмет на същия е съхранението на 162.261 т.
краве сирене, като са посочени цена за съхранение на единица за един месец и
цената за цялото количество за една година. Между страните по договора е сключен
Анекс № ДС-9/28.06.2017г. към същия договор, съдържащ следните клаузи: пар 1.
Досегашното Приложение №1, влязло в сила през 2016 г. се отменя. Пар.2 Създава
се Приложение №1 за 2017 год., неразделна част от настоящия анекс. Видно е от приложеното Приложение
№ 1-2017г., че са променени количеството на съхраняваното сирене - 146.577 т. и
цените за съхранение. В клаузите на двата договора се съдържа регламентация относно местата на
съхранение, като в първият е посочено „хладилно стопанство гр.Омуртаг“, а във
втория „гр.Търговище, хладилно стопанство гр.Омуртаг“. Договорите са сключени за срок от
една година, считано от 18.07.2011г., като страните са се договорили, ако нито една
от тях не оправи до другата писмено предизвестие за прекратяването му в
едномесечен срок преди изтичане на договора, действието му да продължи и за
следващите дванадесет месеца при същите условия. Съгласно чл.24, ал.2 от всеки
от двата договора, те могат да бъдат прекратени и с отправяне на едномесечно,
мотивирано писмено предизвестие от страна на съхранителя. Чл.25 от всеки от
двата договора регламентира, че всички съобщения, предупреждения и покани между
страните се считат за валидно изпратени и връчени на посочените в договора
адреси, освен ако страните се уведомят писмено за тяхната промяна. Двата
описани договора и анексите към тях са надлежно подписани от страните.
По делото е приложено
уведомително писмо изх. № 27/08.11.2017г. от управителя на дружеството до директора на ТД „ДР“ - Велико Търново. От
писмото е видно, че със същото е отправено писмено мотивирано предизвестие от
страна на съхранителя „СИ ВИ ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД гр.Велико Търново за прекратяване
на Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Договор за съхранение на
ДР № 5028/19.12.2011г. По делото е приложено и писмо с изх. №
40-08-3175-1/10.11.2017г. от директора на ТД „ДР“ - Велико Търново до
управителя на дружеството.
На 05.09.2019г, в складове на Млекопреработвателно
предприятие - гр.Омуртаг, била извършена планова проверка на „Си Ви Ес -
Омуртаг“ ЕООД гр.Велико Търново за изпълнението ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ по създаването,
съхраняването, опазването и обновяването на държавни резерви и военновременни
запаси от млечни продукти краве сирене и кашкавал „Витоша“ във външен
съхранител. Проверката била извършена на основание Заповед № РД-10-270 от 04.09.2019г.
на директора на ТД „Държавен резерв“ - Велико Търново на ДА „ДРВВЗ“ - София, от
Н. А. К. - главен експерт сектор КРЗ към
отдел УСБКРЗ и Б. М. М.– началник сектор СБ Дебелец и Габрово към отдел УСБКРЗ
при ТД „Държавен резерв“ - Велико Търново на ДА „ДРВВЗ“ - София, определени за осъществяване
на контролни функции по ЗДРВВЗ със Заповед № РД-10-255 от 30.07.2019г. на
председателя на ДА „ДРВВЗ“ - София. Констатациите от проверката са отразени в
съставен Констативен протокол № 40-07-3177/05.09.2019 г., приложен по делото.
Със същия на основание чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ на проверяваното дружество са дадени задължителни предписания на 1.Да се
възстанови липсващото количество краве сирене за ДР в размер на 146 577.000 кг,
придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 15:2010 в млекопреработвателно
предприятие в гр. Омуртаг като за изпълнението на даденото задължително
предписание да се уведоми писмено Директора на ТД „Държавен резерв“ гр. В.
Търново. Срок: 30.09.2019 г. Отговорник: „СИ-ВИ-ЕС- ОМУРТАГ“ ЕООД гр. Велико
Търново; 2. Да се възстанови количеството кашкавал за ВВЗ в размер на 10
341,700 кг., придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС
14:2010 като за изпълнението на даденото задължително предписание да се уведоми
писмено Директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново. Срок: 30.09.2019
г. Отговорник: „СИ-ВИ-ЕС- ОМУРТАГ“ ЕООД гр. Велико Търново.
По делото е приложен и Констативен протокол №
40-07-3684/22.10.2019 г., в който са отразени констатациите от извършена на 22.10.2019
г проверка на дружеството отново в Млекопреработвателно предприятие - Омуртаг,
на основание Заповед № РД-10-336/21.10.2019г. на директора на ТД „Държавен
резерв“ - Велико Търново на ДА „ДРВВЗ“ - София. Видно е от протокола, че проверката
е извършена от Й. В. Б. и В. Г. С. - главени експерти в сектор КРЗ към отдел
УСБКРЗ при ТД „Държавен резерв“ - Велико Търново на ДА „ДРВВЗ“ - София, определени
за осъществяване на контролни функции по ЗДРВВЗ със Заповед № РД-10-255 от
30.07.2019г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ - София. В протокола е посочено, че
дадените предписания на дружеството с предходния констативен протокол не са
изпълнени и са дадени нови такива, които са идентични с цитираните по - горе,
като само по отношение на количеството кашкавал е налице разминаване около един
килограм. На дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 42 от 11.11.2019г.,
за извършени административни нарушения по чл.31, ал.1, предл.3 във връзка с
чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ. В законния срок по ЗАНН от дружеството са постъпили
възражения срещу АУАН. Приемайки възраженията за неоснователни Председателят на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София е издал НП №
82 от 06.01.2020г., с което на „СИ ВИ ЕС-ОМУРТАГ“ гр.Велико Търново, ЕИК
*********, представлявано от К. М. К. за нарушение начл.31, ал.1, предл.3 във
връзка с чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ и на основание същите разпоредби от Закона за
държавните резерви и военновременните запаси/ ЗДРВВЗ/ са наложени следните
административни наказания: имуществена санкция в размер на 18 000.00 лева, за това, че дружеството не изпълнило
даденото задължително предписание да възстанови липсващото сирене за държавен
резерв в размер на 146577.000 кг.; имуществена санкция в размер на 11 000.00
лева, за това, че дружеството не изпълнило даденото задължително предписание да
възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ в размер на 16 341.700 кг.
При така
установеното Районният
съд е извел следните правни изводи:
Съдът е приел, че дружеството е
санкционирано в качеството му на съхранител на ДР и ВВЗ, по смисъла на пар 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ,
съгласно Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г и Анекс към него - №
ДС-8/28.06.2017г., и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г и Анекс
към него - № ДС-9/28.06.2017г.
В пар. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ се съдържа
дефиницията на понятието „съхранители“ по смисъла на същата наредба, а именно
„еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, и
други юридически лица с нестопанска цел, на които е възложено съхраняване,
поддържане, опазване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси“.
Възлагането на посочените дейности е
регламентирано от чл.12 от НУРОДДРВВЗ, а и от чл.17, ал.2 от ЗДРВЗЗ, до
изменението му с ЗИДЗДРВВЗ обнародван в ДВ 6бр.65 от 20.07.2020г. Съгласно тази
разпоредба, в ДА „ДРВВЗ“ може да възлага съхраняването и опазването на държавни
резерви и на външни съхранители - търговци и организации, на конкурсен принцип,
като взаимоотношенията се уреждат с договор. Разпоредбата е била действаща до
23.07.2020г. и следователно е приложима относно отношенията между дружеството и
ДА. От приетото и приложено
по делото уведомително писмо изх. № 27/08.11.2017г. от управителя на
дружеството до директора на ТД „ДР“ - Велико
Търново, е видно, че със същото е отправено писмено мотивирано предизвестие от
страна на дружеството като съхранител за прекратяване на Договор за съхранение
на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г.
От приложеното по делото писмо изх. №о
40-08-3175-1/10.11.2017г. от директора на ТД „ДР“ - Велико Търново до
управителя на дружеството се установява, че към 10.11.2017г. ДА е получила
предизвестието.
От съдържанието на цитираните
договори се установява, че по естеството си същите представляват договори за
влог. Последното се твърди и в
процесното НП. Предвид това приложимата нормативната уредба по отношение на
двата договора се съдържа в чл.250 - чл.257 от ЗЗД, като в нито една от тези
разпоредби не е предвидена като предпоставка за прекратяване на договора за
влог да е връщането на веща. В случая по реда на чл.24, т.2 от всеки от двата
договора дружеството, действащо в качеството си на съхранител е отправило
едномесечно писмено предизвестие до възложителя по договорите, за прекратяване
на договорите. Предизвестието безспорно е било известно на възложителя към
10.11.2017г. и следователно с изтичането на срока на предизвестието на
10.12.2017г. двата описани по - горе договора са прекратени. С прекратяването
на двата договора дружеството е загубило качеството на съхранител по съгласно пар
1 от НУРОДДРВВЗ, тъй като правните основания, на които е придобил това качество
са престанали да съществуват в правния мир. По тези съображения Районният съд е
приел, че дружеството в качеството му на съхранител на ДР и ВВЗ не може да бъде субект на админитративните
нарушения описани в АУАН и издаденото въз основа на същия НП, тъй като не притежава
това качество от 10.12.2017г.
Едновременно с горното съдът е
приел че според чл.1, ал.3 от Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г.,
така и според отразеното в процесното НП, дружеството е следвало да осъществява
съхранението на съответните количества краве сирене освен в гр.Омуртаг и в
гр.Търговище - според договора, като едва от НП се установява, че съхранението
следвало да се осъществява в МПП –Търговище. Съдът е приел за недоказано по
делото обстоятелството, че контролните органи са извършили проверка в МПП –Търговище,
и в тази връзка налице е неяснота по какъв начин са установили мястото на
нарушението по т.1 от НП. Съдът е извел извод, че липсват
данни за извършване на каквито и да е действия от контролните органи за
установяване на обстоятелствата налице ли е договор между дружеството и
соченото от него ЮЛ за ползване на хладилен склад в гр.Търговище, и относно
обстоятелствата - съществува ли такъв и съхраняват ли се вещи на възложителя в
него. Съдът е приел също така, че от приложените по делото доказателства не се
установява въз основа на какви непосредствено установени от контролните органи факти,
същите са стигнали са липсват данни за
извършване на каквито и да е действия от контролните.
На основание така направените фактически констатации и
правни изводи въззивният съд е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Настоящият съд, в рамките на
касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК
намира следното:
Изводите на
възиввния съд че НП се явява издадено при неправилно приложение на закона,
предвид на това, че дружеството към деня на съставяне на АУАН няма качеството
на съхранител по смисъла на пар 1 от НУРОДДРВВЗ изцяло се споделят от
настоящата инстанция, като съдът намира че същите не следва да се преповтарят
съгласно чл.221, ал.2 от АПК. Единствено лицата имащи качеството
на „съхранители“ могат да бъдат субекти
на описаните в НП нарушения по аргумент на чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ.
Съгласно посочената разпоредба „…При
упражняване на контролната дейност инспекторите или упълномощените от
председателя на агенцията длъжностни лица могат да издават предписания, които
имат задължителен характер за търговците, предприятието и организациите съхранители…“
По изложените съображения съдът намира, че не са налице всички признаци от
състава на описаното в НП административно нарушение и въззивният съд като е
отменил НП е постановил решението си при правилно приложение на материалния
закон.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
Предвид изхода на
правния спор на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени
разноски в претендирания размер от 900
лева, който попада в размера по чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен върху общия размер
на наложените санкции от 29 000 лева.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/31.07.2020 год., на Районен съд гр.Омуртаг
по НАХД № 32/2020 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.София да заплати на „СИ ВИ ЕС-ОМУРТАГ“ЕООД. гр.Велико Търново, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Тракия“ №1,
представлявано от К.М. К. сумата от 900 /деветстотин/ лева разноски по
делото.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.