РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Сандански, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200601 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.К.Г., със служебен дерс – гр. *****, в качеството му на Кмет
на Община ***, против Наказателно постановление № 6-25/21.10.2021г., издадено от С.В.К.-
Я. - И.Д. Директор на РИОСВ - ***, с което на основание чл.157, ал.4 вр. с ал.2 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 3000 /три хиляди/ лева - за нарушение по чл.151, ал.2, т.6 във вр. с чл.19, ал.3, т.15
от ЗУО.
С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен
акт. Иска се неговата отмяна, като постановен в нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован – не се явява и не изразява
становище по жалбата си.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като
неоснователна и да бъде потвърдено издаденото НП, като правилно и законосъобразно.
За Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, уведомени по реда на чл.62,
ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по спора.
По делото са приети писмени доказателства. Разпитани са свидетелите: М.К.-Г.,
Ю.Н. и Ю. М..
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 17.03.2021г. е извършена проверка от служители на РИОСВ – **** – свидетелите
1
М.К.-Г. и Ю.Н., в присъствието на гл.експерт „Земеделие и екология“ – Община **** – Е. Й.
М.
При извършената проверка е констатирано, че в част от имот с № 14492.5.51,
местност „Завоя“, землище на гр. ****, общ. ****, обл. ***, кметът на община ****-
жалбоподателя Н.Г., като отговорно лице по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, не е предприел мерки
/напр. поставяне на насипи за ограничаване на достъпа, няма охрана, липсват
информационни табели, забраняващи изхвърлянето на отпадъци и т.н./ за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, както и не е организирал
почистването им, с което е създадено незаконно сметище, а именно:
-В част от имот № 14492.5.51, с начин на трайно ползване „Друг вид земеделска
земя“, местност „Завоя“, землище на гр. ***, между Гробищенн парк, Завода и левия бряг на
р. ******, на площ от около 3,5 дка е създадено незаконно сметище с отпадъци от различен
произход, натрупани на купчини, основно битови /представляващи: дрехи, текстил, дюшеци,
одеяла, стъклени бутилки, пластмасови, хартиени и стъклени опаковки/ и строителни
отпадъци /късчета бетон, фаянс, керемиди, тухли, парчета варо-циментова мазилка,
натрошен мрамор, асфалт и др./, излезли от употреба гуми, автомобилни стъкла. Площта,
заета с отпадъци е около 3,5 дка, определена чрез КАИС. Отпадъците са разположение на
открито, с формиращи ивици на места достигащи височина около 2 м. и широчина около 3
м.
Описаното по-горе нарушение е констатирано с КП № 13-25/17.03.2021г. на РИОСВ –
****
С Писмо изх.№ ЗТ-9418/20.04.2021г. на Директора на РИОСВ - гр. ****, Н. Г.в
качеството му на кмет на Община *** бил поканен да се яви за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. На 10.05.2021г. срещу Н. Г., в негово
отсъствие, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № ****. за
извършено от него нарушение по чл.151, ал.2, т.6, във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО. Актът е
връчен на жалбоподателя чрез органите на МВР – РУ – **** на 18.05.2021г. Срещу така
съставения акт за нарушение е постъпило писмено възражение от жалбоподателя с Вх. №
ЗТ-94/12/от 20.05.2021г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган – Директора на РИОСВ - гр. ****, издал Наказателно
постановление № ******г., с което на основание чл.157, ал.4 вр. с ал.2 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ наложил на жалбоподателя административно наказание
“Глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева - за нарушение по чл.151, ал.2, т.6 във вр. с
чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО. Наказателното постановление било връчено на нарушителя на
25.10.2021г., а жалбата срещу него е подадена чрез административнонаказващия орган на
29.10.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетелите М.К.-Г., Ю.Н. и Ю. С. М. както и приобщените по
делото писмени доказателства. Всички събрани и проверени доказателствени материални са
непротиворечиви и изключват възможността за различна от възприетата фактическа
обстановка.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящата съдебна инстанция счита, че при издаване на НП от страна на
административно наказващият орган е приложен правилно материалния закон. Актът за
установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание.
Правилно описаното в НП нарушение е квалифицирано като такова по чл.19, ал.3, т.15 от
ЗУО, която норма въвежда задължение за кмета на Общината да отговаря за
2
предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или
създаването на незаконни сметища и за организиране на почистването им, като предприеме
съответните мерки за това. Като е допуснал силното замърсяване в част от имот с №
14492.5.51, местност „Завоя“, землище на гр. ******кметът на община **** - жалбоподателя
Н.Г., и като не е предприел мерки /напр. поставяне на насипи за ограничаване на достъпа,
няма охрана, липсват информационни табели, забраняващи изхвърлянето на отпадъци и т.н./
за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, както и не е
организирал почистването им, с което е създадено незаконно сметище, кмета на общината
безспорно е реализирал състава на горното нарушение. Съдът приема, че са налице всички
елементи от фактическия състав на вмененото на Г. нарушение от ЗУО. По аргумент на
чл.19, ал.3, т.15 ЗУО „Кметът на общината отговаря за: предотвратяването на изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и
организиране на почистването им“. В случая се касае за форма на изпълнително деяние,
изразяваща се в бездействие, с оглед което до извършване на дължимото действие,
нарушението се осъществява от субекта. За неизпълнение на това задължение законодателят
е въвел и санкционна норма с текста на чл.151, ал.2 т.6 от ЗУО. Нарушението по чл.19, ал.3,
т.15 от ЗУО се осъществява със самото изхвърляне на отпадъците и тяхното непочистване,
установено при извършената проверка, поради което правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Не се спори по делото, че при планова проверка от служители на РИОСВ – *****,
извършена на 17.03.2021г. на територията на Община ****, в част от имот с № *****,
местност „Завоя“, землище на гр. ******, между Гробищенн парк, Завода и левия бряг на р.
*****а, на площ от около 3,5 дка е създадено незаконно сметище с отпадъци от различен
произход, натрупани на купчини, основно битови /представляващи: дрехи, текстил, дюшеци,
одеяла, стъклени бутилки, пластмасови, хартиени и стъклени опаковки/ и строителни
отпадъци /късчета бетон, фаянс, керемиди, тухли, парчета варо-циментова мазилка,
натрошен мрамор, асфалт и др./, излезли от употреба гуми, автомобилни стъкла. Площта,
заета с отпадъци е около 3,5 дка, определена чрез КАИС. Отпадъците са разположение на
открито, с формиращи ивици на места достигащи височина около 2 м. и широчина около 3
м. Установява се от показанията на свид.К.-Г., че същата е извършила проверка на
територията на Община *****,в част от имот с № **** местност „Завоя“, землище на гр.
****, съвместно със свидетеля Н., след което е съставила констативен протокол с
конкретните количество и характер на замърсяванията. Видно е, че още към момента на
съставяне на констативния протокол от св. К.-Г., копие от него, съдържащо конкретни
указания е получено от гл.експерт „Земеделие и екология“ – Е. М., и подписан от нея, без в
него да са правени възражения. Липсва спор между страните и относно факта, че дадените
от свид. К.-Гошева предписания са били изпълнени /констатирано с последваща проверка,
видно от писмо с Изх. № ЗТ-9416/19.01.2021г./, с което на кмета на Община **** е
напомнено, че следва да организира почистването на отпадъци, изхвърлени на неразрешени
за целта места и/или незаконни сметища.
Следователно правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.19,
ал.3, т.15 от ЗУО, която норма въвежда задължение за Кмета на Общината да отговаря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или
създаването на незаконни сметища и за организиране на почистването им. Като е допуснал
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, съответно довело до създаването
на незаконно сметище на територията на Община ****, в част от имот с № ****, местност
„Завоя“, землище на гр. ***** безспорно е реализирал състава на горното нарушение.
Всички елементи от състава на нарушението са в достатъчна степен посочени при неговото
описание в атакуваното НП. В конкретния случай за съставомерността на деянието има
значение не вида на отпадъците /страните не спорят, че наличните отпадъци не са били
опасни по вид/, а факта че е допуснато тяхното натрупване и създаването на незаконно
сметище, като не е организирано почистването им. Такъв е бил и мотивът на АНО когато е
дал задължителните предписания за почистване на изброените места, такава е била и целта
на проверката - да установи дали е извършено предписаното почистване. В този смисъл
съдът категорично не споделя становището на жалбоподателя, че отпадъците са били в
“незначително” количество, което прави случая малозначителен. Напротив, фактът че е
допуснато замърсяване, съответно – натрупване на отпадъци на неразрешени за това места,
довело до създаването на незаконно сметище на територията на Община Кресна, прави
случая достатъчно сериозен, че да обоснове наказателната отговорност на нарушителя.
Правилно описаното нарушение е отнесено към съответстващата му санкционна
3
разпоредба на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, която предвижда административно наказание глоба
за кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни
сметища и/или организиране на почистването им. В конкретния случай извършването на
нарушението е установено по несъмнен начин, тъй като при проверката на място на
19.01.2021г. е било констатирано, че не са били изпълнени дадените, като кмета на Община
**** не е организирал почистването на отпадъци, изхвърлени на неразрешени за целта места
на процесното място и създаденото поради това незаконно сметище. Били са отразени в
съставения към момента на проверката констативен протокол и се потвърждават напълно и
от събраните гласни доказателства при разпита на явилите се по делото свидетели.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната отговорност, а именно
кмета на общината, тъй като той е адресат на посочената по-горе норма и въведеното с нея
правило за поведение.
От субективна страна нарушението е извършено от кмета на Община *** виновно -
нарушителят е съзнавал характера на извършеното нарушение, предвиждал е неговите
последици и е искал или допускал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11, ал.2
от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по делото.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на АУАН и НП, които да опорочат процедурата и да доведат до невъзможност наказаното
лице да разбере в какво се изразява нарушението му, нито се касае за неправилно посочване
на правната квалификация. Законът за управление на отпадъците ясно и конкретно посочва
задълженията на физически и юридически лица, производители, длъжностни лица, в т.ч.
органи на местното самоуправление, в частност на кметовете на общините – Глава Втора,
Раздел трети от закона. В случая наложената санкция на лицето е за това, че в качеството му
на кмет на Община **** не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места и/или създаването на незаконни сметища в посочените участъци.
За изчерпателност на изложеното, и тъй като съставлява част от дължимия съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно
приложението на чл.28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното
административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на
чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било
фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно
деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от
типичната за този род административни нарушения. Чл.93, т.9 НК по силата на
препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с
издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът споделя за правилна.
С оглед доказаността на нарушението и правилното му квалифициране,
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията на
нарушителя по чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, при очевидно съобразяване с нормата на чл.27
ЗАНН, като е било отчетено също и обстоятелството, че дадените предписания не са били
изпълнени. Поради това и правилно АНО е наложил на жалбоподателя адм.наказание
4
„Глоба“ в минималния предписан от нормата на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО размер - 3000 лева.
Съдът намира така наложеното наказание за достатъчно за постигане на предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
В този смисъл и съдът намери, че наказанието е било индивидуализирано правилно,
като са взети предвид степента на обществена опасност на нарушителя и на нарушението,
факта че не са възникнали други вредни последици, както и добросъвестното последващо
поведение на нарушителя. По тези съображения съдът прецени атакуваното НП за правилно
и законосъобразно и в санкционната му част, поради което и счита, че същото следва да
бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на ответната страна, поради което в полза на
РИОСВ – ****, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно
приложимата редакция на чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на РИОСВ –
****, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****1г., издадено от С. В. К.-Я. -
И.Д. Директор на РИОСВ - *** с което на жалбоподателя
Н. К.Г. със служебен дерс – гр. ****, в качеството му на Кмет на Община ***,
на основание чл.157, ал.4 вр. с ал.2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева - за
нарушение по чл.151, ал.2, т.6 във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО.
ОСЪЖДА Н. К. Г., със служебен дерс – гр. ***, ул.“*****, в качеството му на
Кмет на Община ****, да заплати на РИОСВ – ****сумата от 100 (сто) лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд-гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5