№ 30
гр. Червен бряг , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор И. Тихолов
при участието на секретаря М. Ц. Т.
като разгледа докладваното от Тодор И. Тихолов Административно
наказателно дело № 20214440200063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано първоначално пред ПлРС
като НАХД№401/‘21г., по което след администрирането му съдията-докладчик се е
произнесъл с разпореждане №360/24.02.2021г., като е прекратил производството по делото и
изпратил същото по компетентност на ЧРС.
В ЧРС е било образувано настоящото дело по жалбата на М. Р. К., ЕГН********** с
постоянен адрес в ***, чрез адв.Д.С. М. от *** със съдебен адрес в *** срещу наказателно
постановление №*** на директора на ***, с което за нарушение на чл.19, ал.1, т.7 от
Наредба №11/31.10.2002г. на МТС на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му било наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв.
Жалбата е подробна и в нея се излагат доводи за нарушение на чл.54, ал.2 от ЗАНН във
връзка с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ. Освен това се навеждат и доводи за
нарушение на чл.93, ал.1 от ЗАвП във връзка с чл.57, ал.3 от Наредбата за международен
превоз на пътници и товари, като в крайна сметка от защитника на жалбоподателя се прави
извод за неправилно приложение на материалния закон, което нарушение според него не
може да се санира и поради това моли съда да отмени обжалваното НП. Не се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На *** свидетелите Д. и К. се намирали на път *** разклона за *** По същия път в посока
*** пътувал жалбоподателя, като водач на *** с ДК№*** и *** с ДК№*** и двете
собственост на *** На разклона за *** жалбоподателя бил спрян за проверка от свидетелите
Д. и К., служители в *** В хода на проверката било установено, че жалбоподателя
1
управлява влекача и ***то без да притежава *** за което била извършена и справка в
електронния регистър на *** поради което свидетеля Д. съставил АУАН, серия *** *** за
извършено от жалбоподателя нарушение по смисъла на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТС. АУАН бил представен на жалбоподателя за запознаване и
подписване, като той го подписал без възражения, а въз основа на него било издадено и
обжалваното НП. С АУАН бил отнет *** на жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания на свидетелите Д. и К.,
които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, включително
наказателно постановление №*** на директора на ***, АУАН, серия *** ***, заверено
копие на пътен лист №*** за автомобил *** с ДК№*** с водач М. Р. К. и издал пътния лист
***, справка от регистъра за психологически изследвания на водачите за явяване на ***,
справка за служителите на *** и извършилите проверка на жалбоподателя към *** копие на
заповед №*** относно легитимацията за издаване на НП от АНО, справка за декларирани
данни от жалбоподателя от *** справка по НАП за жалбоподателя, справка за настоящ и
постоянен адрес на жалбоподателя, адвокатско пълномощно, писмено становище от ***,
които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, чрез
упълномощен от него адвокат, спрямо което е издадено атакуваното НП в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на ***, който
към момента е бил упълномощен със заповед №*** на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентен орган
– инспектор към ***. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗАвП наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с
надлежно делегирани правомощия по ЗАвП.
НП е издадено въз основа на съставен АУАН, серия *** *** Спазени са сроковете по чл. 34,
ал. 1 и 3 от ЗАНН. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпвали пред АНО писмени
възражения.
От правна страна съдът прие следното:
Съгласно чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС - водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници и товари при извършване на международен превоз на товари
са длъжни в моторното превозно средство да обезпечат наличието на валидно ***
Жалбоподателят на посочената в НП дата и място, при проверка от компетентните
2
контролни органи не е изпълнил това си задължение и не е представил валидно *** Няма
налични по делото доказателства, такъв валиден документ към момента на проверката М.К.
да е притежавал и съответно представил на проверяващите, което формира извода, че
именно чрез това си бездействие е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение. Такъв факт, че жалбоподателя е показал на проверяващите
изтекло *** само се твърди от жалбоподателя и защитника му, но доказателства в тази
връзка от тях не се представят.
Неоснователно е възражението, че не следва да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя, поради съществуващи за него обективни обстоятелства, препятстващи
възможността да се яви на изпит, след който да се удължи валидността на ***. Видно от
приложената по делото справка от *** за явяване на *** е, че жалбоподателя още на *** е
следвало да се яви на такова изследване, т.е. жалбоподателя е знаел за периода на валидност
на удостоверението си и с оглед професията, която упражнява е могъл и е бил длъжен да
предвиди, че с изтичането му и неявяване на изследване ще осъществи състава на
нарушението, като с оглед на това е могъл да съобрази поведението си с това обстоятелство,
като не предприема пътуване.
В тази връзка според настоящия състав е наложително с оглед твърденията на защитата да
се подчертаят фактите, че по представеното заверено копие на пътен лист №*** за
автомобил *** К. е следвало да управлява МПС с ДК№***, което е различно от *** с
ДК№*** и *** с ДК№*** и двете собственост на *** за които по делото е установено, че
жалбоподателя е управлявал към момента на проверката. Наред с това какво представлява
*** (в същност ***) №*** без дата само може да се гадае, тъй като такава не е представена
нито от защитата и жалбоподателя, нито в момента на проверката. Третият факт, който
следва да се подчертае е, че превоза, за който е издаден пътния лист касае периода *** и по
населени места е описан на гърба на същият пътен лист. Това обаче е период преди *** на
която дата е констатирано нарушението, от където следва извода, че не е налице
международен превоз.
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП осъществяването на превоз на пътници и
товари при липсата на *** изискващо се по силата на Наредба №11/31.10.2002г. на МТС,
обуславя неизпълнение на законоустановени задължения от страна на водача и обуславя
ангажиране на административната му отговорност. Видно от изисканата от съда справка по
НАП е, че от 01.04.2017г. датира последната промяна, допълнително споразумение между
жалбоподателя и *** при което дружество той работи по трудов договор като *** Липсват
други доказателства от жалбоподателя и защитата освен заверено копие на пътен лист №***
за автомобил ***, по който жалбоподателя е следвало да управлява МПС с ДК№***, но към
момента на проверката 19.01.2021г. той не е управлявал *** с ДК№*** и *** с ДК№*** пак
собственост на същото дружество за това той да е осъществил превоз за собствена сметка по
смисъла на §1, т.4, б.А от ДР на ЗАвП, а именно превоз на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност,
извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато
3
този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, *** му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът,
или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него, от където за съда извода, че и този аргумент на
защитата е неоснователен.
Законодателят е предвидил при неизпълнение на задължението си по чл.19, ал.1, т.7 от
Наредба №11/31.10.2002г. на МТС виновните лица да бъдат санкционирани за допуснато
административно нарушение с административно наказание глоба в размер на 2000 лева при
първо нарушение.
С оглед посоченото по-горе съдът счита, че АНО правилно е квалифицирал извършеното
нарушение и правилно е приложил санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е
наложил законоустановеното по вид наказание в размер от 2000 лева за първо нарушение.
Отделно според настоящият състав АНО е достигнал до оправилен извод, че за конкретния
казус е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен. Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.93, т.9 НК. Нарушението,
осъществено от жалбоподателя е формално, на просто извършване, поради и което за
неговата съставомерност не се изисква да бъдат настъпили вредни последици, а е
достатъчно да е осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие -
непритежаване на валидно *** Не се установяват изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
При така изложеното, съдът намира, че следва да се потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато
страните са поискали това. От страна на *** не е правено искане за присъждане на разноски,
като в тази връзка такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*** на директора на ***, с което за
нарушение на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвП на М. Р. К., ЕГН********** с постоянен адрес в ***, чрез адв.Д.С. М. от *** със
съдебен адрес в *** било наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.,
като правилно и законосъобразно.
4
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд -
Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5