Р Е Ш Е Н
И Е № 260244
гр.Пловдив, 03.06.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №106 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът З.К.Ч., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.В.Р., съдебен адрес ***, офис 1,
твърди, че е син на Т.С.К., ЕГН **********, загинала при пътно-транспортно
произшествие на 23.10.2018 г. в гр.Асеновград. Твърди, че произшествието е
причинено виновно от В.Й.Б. при управление на л.а.Ауди А4 с рег.№ ****. Твърди
се, че последният при движение на заден ход към входа на паркинг на ул.“Книжна
фабрика“ пред №3 не се огледал в огледалата за обратно виждане на автомобила и
през задното обзорно стъкло и, навлизайки в паркинга, ударил със задната
централна част на автомобила Т.К., която в това време стояла там неподвижно в
изправено положение. От сблъсъка пострадалата загубила равновесие и паднала
назад върху циментови декоративни панели на паркинга, а автомобилът продължил
движението си назад, като със задната си част минал през тялото на пострадалата
и я притиснал върху циментовите панели. Падането и последвалото притискане на
тялото от части на лекия автомобил причинили на пострадалата множество
травматични увреждания, описани в уточняваща молба от ищеца. ***та на ищеца
починала от тежка дихателна недостатъчност в следствие на масивна мастна
емболия на белите дробове, причинена от механичната травма. Поддържа се, че с
поведението си водачът на лекия автомобил Ауди А4 е нарушил нормите на чл.40,
ал.1 и ал.2 ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на Т.К., за което е
постановена и влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1327/2019 г. на ОС Пловдив.
Твърди се, че за увреждащия автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със срок на
валидност от 26.01.2018 г. до 26.01.2019 г. На 10.12.2018 г. ищецът е предявил
извънсъдебна претенция до застрахователя, като е представил всички необходими
документи. В законоустановения срок плащане на
обезщетение не е последвало. Излагат се подробни твърдения за изпитаните от
ищеца непреодолима скръб и болка от загубата на родител. Описват се топлите
отношения между ищеца и починалата, оказваната от последната ежедневна
подкрепа, обич и морална опора в преживяваните трудности. Твърди се още, че
ищецът е понесъл и имуществени вреди – за разходи по погребението на *** си в
размер 1 135 лв. и за направа на надгробен паметник в размер 1 100 лв., които
следва да бъдат репарирани от застрахователя. Въз основа на изложените
обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 130 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, ведно със законна
лихва от 10.12.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 2 235
лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗД
БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, оспорва исковете. Не оспорва наличието
на влязла в сила присъда за описаното от ищеца деяние, както и наличието на
застрахователно правоотношение по повод отговорността на делинквента
за причинените от деянието вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредите
от страна на починалата Т.С.К., тъй като последната в нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл.5, чл.107, чл.113 и чл.114 ЗДвП, е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено за това място, без да се огледа и
без да се съобрази с конкретната пътна обстановка. Поддържа, че визираните
нарушения на закона са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Възразява
още, че претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишено и несъобразено с икономическата и
социална действителност, а така също с конкретните обстоятелства, при които
следва да се ангажира отговорността на делинквента,
респ. на застрахователя. Развива подробни съображения в тази насока. По иска за
мораторно обезщетение, възразява, че най-ранната
дата, от която може да се претендира обезщетение за забава, е датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Оспорва
претенцията на ищеца да е заявена пред застрахователя на 10.12.2018 г. Оспорва
да са понесени визираните от ищеца имуществени вреди, както и такива да се
установяват от доказателствата по делото. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Община
Асеновград, че ищецът е син на Т.С.К., ЕГН **********, починала на 24.10.2018
г. като вдовица.
От приетия по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 23.10.2018
г. се е състояло пътнотранспортно произшествие в гр.Асеновград, ул.“Книжна
фабрика“ №3 с участници: лек автомобил Ауди А4 с рег.№ ****, управляван от В.Й.Б.,
и Т.С.К. – пешеходец. Посочено е в протокола, че причините за ПТП за в процес
на изясняване.
Установява се, че с
присъда от 24.09.2019 г. по н.о.х.д.№1327/2019 г. по описа на ОС Пловдив,
влязла в сила на 10.10.2019 г., В.Й.Б., ЕГН **********,***,
е признат за виновен в това, че на 23.10.2018 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил Ауди А4 с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.40, ал.1 ЗДвП – при започване движение назад, не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението; и чл.40, ал.2 ЗДвП
– по време на движението си назад, не наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство, респективно когато е невъзможно, не осигурил лице, което
да му сигнализира за опасности, в следствие на което по непредпазливост е
причинил смъртта на Т.С.К., ЕГН **********.
Установява се от
приложените фактура и фискален бон, че на 08.11.2018 г. ищецът е заплатил
сумата 1 135 лв. в полза на „ПОСЛЕДНА ПОЧИТ-Т.“ЕООД за траурни стоки и услуги
за погребението на Т.С.К..
Установява се от
приложените абмулаторни листове, че на ищеца е
поставена диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство“ в резултат от
преживяна остра психотравма при смъртта на *** му.
Назначена е терапия от невролог.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните по делото, че за лек автомобил Ауди А4 с рег.№
**** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на
застрахователното събитие 23.10.2018 г. В протокола за ПТП с пострадали лица е
посочено, че покритието е до 25.01.2019 г.
Установява се от приложеното
писмо от 17.12.2018 г. (л.14), че ищецът е сезирал извънсъдебно застрахователя
за процесното произшествие с молба за изплащане на
обезщетение, като по повод молбата е заведена щета №**********. Със същото
писмо застрахователят е поискал от ищеца представяне на влязъл в сила съдебен
акт – присъда, решение или споразумение, или постановление за прекратяване на
наказателно производство или съдебно решение с мотиви, влязло в сила, авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, протокол
за оглед на местопроизшествие с фотоалбум и акт за смърт на Т.К.. Посочено е в
писмото, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, управлявал застрахованото МПС, няма основание за плащане на претендираното обезщетение. Представени са известия за
доставяне (л.9) за получени от ответника пощенски пратки от адв.В.Р.,
пълномощник на ищеца, съответно на 11.12.2018 г. и на 08.11.2019 г. Ответникът
е бил задължен по реда на чл.190 ГПК да представи по делото цялата
застрахователна преписка за установяване факта на извънсъдебното сезиране,
както и относно това кога е получена за пръв път застрахователна претенция,
подадена от ищеца. Задължението по чл.190 ГПК не е изпълнено, а от
горепосоченото писмо е видно, че застрахователна преписка при ответника е
образувана и съществува. Ето защо и по аргумент от разпоредбите на чл.190, ал.2
и чл.161 ГПК, съдът намира, че ищецът е сезирал ответника с искане за заплащане
на застрахователно обезщетение за процесното ПТП на
11.12.2018 г., от когато датира първото известие за доставяне, което е
най-близко по време до представения отговор от 17.12.2018 г. на л.14.
Прието е заключение на
съдебна автотехническа експертиза, според което на
23.10.2018 г. около 13,50 ч. (при видимост на дневна светлина) л.а. Ауди А4 с рег.№
****, управляван от В.Б., е предприел на заден ход маневра завой на ляво от
ул.“Книжна фабрика“ в гр.Асеновград, навлизайки в паркинг, намиращ се източно
от платното за движение. В това време пешеходката Т.К. е била извън пътното
платно за движение, на самия паркинг, зад автомобила. Настъпил е удар в задната
част на автомобила, след което пешеходката е паднала зад автомобила, последният
е притиснал тялото на пострадалата със задната долна част към земята, след което
се е установил. Пешеходката не е пресичала платното за движение и е нямала
възможност да избегне удара. При изслушването в съдебно заседание вещото лице
заявява, че на мястото на произшествието няма знаци или хоризонтална
маркировка. На входа на паркинга бордюрът е скосен, за да могат да влизат
автомобили. Паркингът е с бетонни плочи.
Разпитани са трима
свидетели. От показанията им се установява, че на мястото на произшествието
паркират автомобили, няма маркировка и заграждения, паркингът е непосредствено
до тротоара (това е видно и от снимковия материал към съдебно-техническата
експертиза). Автомобилът на св.Б. е бил паркиран от ляво на пътното платно.
Свидетелят е предприел маневра назад и на ляво, за да потегли по улицата в
обратната посока, като навлязъл със задната част на автомобила в паркинга, след
което усетил удара, като излязъл от автомобила, видял жена, паднала на земята.
Жената е била на паркинга, не на пътното платно. Отношенията между ищеца и ***
му приживе са били много добри. Двамата са живеели заедно. Родителите на ищеца
са се развели, когато ищецът е бил 1-ви или 2-ри клас. Оттогава той живеел само
с *** си, *** не полагал грижи за него. И докато бил женен, и след като се
развел преди около четири години, ищецът живеел с *** си. Двамата си помагали и
се грижели един за друг. Пострадалата се грижела и за двете деца на ищеца,
които след развода останали да живеят при него. Ищецът загубил *** си, докато
тя била в болница след инцидента. Ищецът бил непрекъснато до нея в този момент.
Тъй като бил много привързан към *** си, много тежко понесъл смъртта й.
Променил се коренно – преди бил весел, засмян, усмихнат. Сега вечно бил тъжен.
Като станело въпрос за *** му, се разплаквал. Наложило се да взима лекарства за
успокоение, предписани от лекар.
Прието е заключение и на
съдебно-психологична експертиза, според което описаното от ищеца негативно
жизнено събитие от 24.10.2018 г. е преживяно от него като остра стресова
реакция, продължила с дни. Преживените психични реакции са довели до нарушена
адаптация и промени във всички сфери на функционирането му. Негативното
житейско събитие е довело до внезапна промяна във фамилията – тя е загубила
целостта си, като е нарушен и процесът на рутинно взаимодействие с останалите й
членове. Травмата е била неочаквана, но към момента е напълно осъзната.
Интензивността на преживяванията е била в рамките на остър стрес и траурна
реакция и до момента на експертизата не се е развило посттравматично стресово
разстройство. Продължават да персистират ситуативни емоционални преживявания, като усещане на
чувство за загуба, несправедливост, интензивна тревожност и търсещо възмездие
поведение. Наблюдава се нарушаване на емоционалното равновесие и настъпване на
неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото
състояние на ищеца. Преживеният стрес е довел до неудоволствени
преживявания, които за определен период са затруднили ежедневното му
функциониране, но без цялостно дезадаптиране по
отношение на семейния и социален живот.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но не е
определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последния резултат,
което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил лек автомобил Ауди
А4 с рег.№ **** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно
чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на
действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е
отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от
причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. В тази връзка следва да бъде съобразена влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№1327/2019
г. по описа на ОС Пловдив, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за
гражданския съд относно част от горепосочените елементи – противоправност
на деянието, авторството на дееца и вината под форма на непредпазливост, а така
също и относно съставомерния елемент от
престъплението, което е резултатно и задължително изисква да е причинена смърт.
Присъдата е задължителна за гражданския съд и относно наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на делинквента и смъртта, която връзка също
е обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
Българското материално
право признава право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на децата
на починалия (в този смисъл постановления на Пленума на Вс №4/61 г., №5/69 г. и
№2/84 г.), като прякото право по чл.432 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното право, следователно ищецът се явява материалноправно легитимиран да претендира обезщетение
направо от застрахователя.
От горното следва, че
обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза
и същият иск се явява доказан по своето основание.
Възраженията на
ответника за това, че починалата Т.К. е допринесла за настъпилия резултат със
собственото си противоправно поведение, са недоказани
и неоснователни. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между противоправното
поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка от
приетата по делото експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че починалата в
момента на удара не се е намирала на платното за движение, не е пресичала
същото платно. Съгласно §6, т.2 и т.3 ДР ЗДвП платното за движение включва тази
част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства. След като починалата
в момента на удара не се е намирала на платното за движение и не е пресичала
последното, нормите на чл.113 и чл.114 ЗДвП, посочени от ответника, не са относими
към конкретната хипотеза и не са били нарушени от страна на пешеходеца. Установява
се, че К. се е намирала на паркинг, намиращ се върху тротоарната част на
пътното платно. Следователно не е нарушена и нормата на чл.108, ал.1 ЗДвП,
според която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно. Установява се, че на мястото не е имало забранителни знаци и/или
маркировка, поради което съдът намира, че противоправно
поведение на пострадалата не се доказва от събраните по делото доказателства. С
оглед разпоредбата на чл.37 ЗДвП, уреждаща завиване на ляво и навлизане в
паркинг, водачът на превозното средство е бил длъжен да пропусне пешеходеца,
ето защо не може да се говори за съпричиняване в изложения по-горе смисъл и
възражението в тази насока е неоснователно.
Съобразно нормата на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се преценят вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди (Решение №42/15.05.2017 г. на ВКС по т.д.№60102/2016 г.). Съобразявайки
тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищецът е претърпял неимуществени вреди. Преживял е и продължава да изживява
неизлечима душевна болка и страдание от загубата на ***. От свидетелските
показания се установява, че до смъртта й, ищецът е живеел заедно с *** си,
поддържал е непрекъсната връзка с нея, разчитал е на нейната подкрепа и е
полагал грижи за нея. От това следва, че между ищеца и починалата са
съществували трайни, топли и емоционални взаимни майчини и синовни отношения. След
смъртта на *** му, животът на ищеца се е променил. От свидетелските показания
се установява, че е тъгувал силно и продължава да тъгува. Загубата му не може
да бъде запълнена.
Въз основа на така
обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за ищеца, съобразно
доказаните по делото болки и страдания и други морални вреди, които е претърпял,
както и съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с
обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 100 000
лв. Незаместимата загуба поначало е без паричен
еквивалент, но претендираното от ищеца материално
обезщетение подлежи на съобразяване и с обществено икономическите условия,
икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната ни към
момента на настъпването на вредите. (В този смисъл Решение №163/04.10.2016 по
дело №3456/2015 на ВКС, ТК, I т.о.) Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че ищецът не е в малка възраст, при която нуждата от *** е
чувствително по-осезаема, има две пораснали деца, които са негова морална
опора. Следва да бъде съобразена и сравнително високата възраст на починалата,
при която ищецът и *** му са имали дълго време на съвместен живот. Съобразява се
и това, че психичното му здраве не е засегнато, както се посочва в
съдебно-психологичната експертиза. Не е настъпило дезадаптиране
по отношение на семейния и социален живот, не е налице откъсване от обичайната
семейна среда и промяна в динамичен стереотип. Ето защо съдът намира, че за
разликата до 130 000 лв. претенцията е неоснователна.
Ищецът претендира лихва
за забава върху присъденото обезщетение, считано от 10.12.2018 г. Съгласно
чл.429, ал.3, изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност",
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая,
поради липса на данни по делото прекият причинител да е сезирал застрахователя
си, съдът приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
11.12.2018 г. с предявяване на застрахователната претенция от ищеца като
увредено лице. (В тази връзка следва отново да се спомене, че самата
застрахователна претенция не е приложена по делото. Налични са само известия за
доставяне на пратки до ответника от адв.В.Р. –
пълномощник на ищеца, по-ранното от които датира от 11.12.2018 г. Доколкото
ответникът не е изпълнил задължението си по чл.190 ГПК да представи по делото
цялата изискана от ищеца застрахователна преписка, съдът намира, че
извънсъдебното сезиране се е случило на 11.12.2018 г.). Ето защо за периода от 11.12.2018
г. до окончателното плащане ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.
От доказателствата по
делото се установява, че ищецът, освен описаните по-горе неимуществени вреди, е
претърпял и имуществени вреди вследствие на процесното
ПТП – направил е разходи за погребение, които според приложените фактура и
касов бон се установява да са в размер 1 135 лв. Не се установяват
твърдените разходи за надгробен паметник в размер 1 100 лв., като на ищеца
е указано с доклада по делото, че в негова тежест е да докаже твърдените вреди
и техния размер, ето защо искът за обезщетяване на имуществените вреди следва
да бъде уважен до размер 1 135 лв. и отхвърлен за останалите 1 100
лв. като неоснователен. Обезщетението следва да се присъди, както е поискано,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното му
плащане.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на разноски
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът претендира и е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лв., платено
изцяло в брой, и за възнаграждение на вещо лице в размер 300 лв., общо
4 300 лв. От тях съразмерно на уважената част от претенциите му в тежест
на ответника следва да се присъди сумата 3 288,69 лв.
Ищецът е освободен от
държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на ПОС, в полза бюджета на съдебната
власт, сумата 4 045,40 лв. – държавна такса в размер 4 % от 101 135 лв.,
до която част исковете му са счетени за основателни.
Ответникът е направил
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 300 лв. Същият претендира и адвокатско
възнаграждение в размер 5 040 лв. с ДДС, уговорено в представения по делото договор
за правна защита и платено в брой на пълномощника. От общия размер на
разноските 5 340 лв. по съразмерност на ответника следва да се присъдят 1 255,90
лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, да
заплати на З.К.Ч., ЕГН **********,***, сумата
100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно
със законна лихва от 11.12.2018 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Т.С.К., ЕГН **********,
настъпила при пътнотранспортно произшествие на 23.10.2018 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, причинено виновно от водача на лек автомобил Ауди
А4 с рег.№ ****, за който автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД БУЛИНС“АД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 130 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2,
да заплати на З.К.Ч., ЕГН **********,***, сумата
1 135 лв. (хиляда сто тридесет и пет лева), ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 11.02.2020 г., до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребение в
следствие на горното застрахователно събитие, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане
и на сумата 1 100 лв. – разходи за надгробен паметник.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2,
да заплати на З.К.Ч., ЕГН **********,***, сумата
3 288,69 лв. (три хиляди двеста осемдесет и осем лева и 69 ст.) – деловодни
разноски по т.д.№106/2020 г. по описа на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, да
заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 4 045,40 лв. (четири хиляди и четиридесет и пет лева и 40 ст.) –
държавна такса за производството по т.д.№106/2020
г. по описа на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА З.К.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на „ЗД БУЛИНС“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, сумата
1 255,90 лв. (хиляда двеста петдесет
и пет лева и 90 ст.) – деловодни разноски по т.д.№106/2020 г. по описа на ПОС,
ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: