Р Е Ш Е Н И Е № 665
гр.Пловдив, 29.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното
заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: С. К., като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№3340 по описа за 2015г., намира за установено
следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правна квалификация чл.135 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на Прокуратурата на Република България против И.С.Д., ЕГН
**********, Ц.А.Д., ЕГН ********** *** и С.Б.Д., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че с влязла в сила на 02.06.2015г. присъда, постановена по
НОХД №1659/2015г. по описа на ПРС, И.С.Д. е осъдена да заплати на Прокуратурата
на Република България сумата 44 593,45 лева, представляваща причинени
имуществени вреди от извършени от нея престъпления, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на престъпленията, както и сумата 1868,00 лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Твърди се, че в хода на
заведеното от Прокуратурата изпълнително дело №2174/2015г. по описа на държавен
съдебен изпълнител при ПРС, ІІ район, за събиране на посочените вземания, било
установено, че на 13.10.2015г. И.С.Д. е продала свой недвижим имот на
ответниците Ц.А.Д. и С.Б.Д., които са нейни родители. Твърди се още, че
сделката е извършена единствено с цел да се увреди интереса на Прокуратурата в
качеството й на кредитор, както и че следва да намери приложение презумпцията
на чл.135, ал.2 ЗЗД, доколкото купувачите по атакуваната сделка са възходящи на
длъжника. Ето защо от съда се иска да обяви за относителна недействителна
спрямо ищеца извършената покупко-продажба, вписана с вх.№31212 от 13.10.2015г.
в Службата по вписванията при ПРС и
извършена с нотариален акт №173, т.85/13.10.2015г., с която И.С.Д. е продала на
Ц.А.Д. и С.Б.Д. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.531.4576.5.17 по кадастралната карта и кадастралния
регистър на ***, представляващ жилище, апартамент с площ 65 кв.м., находящ се в
****, ведно с прилежащо избено помещение №13.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Ц.А.Д. чрез пълномощника си адв.М.Г. е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че тя има запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване на
гореописания имот и фактически живее в процесния апартамент. Към датата на сделката
ответницата И.Д. имала задължения към Банка ДСК. През 2014г. последната имала
здравословни проблеми и провеждала лечение в психодиспансер. Поради
невъзможност да изплаща задълженията си по кредит, родителите й предоставили
заем в размер на 6969,30 лева и с тази сума тя погасявала вноските по договора
за банков кредит през периода м.юни 2014г. – 30.08.2015г. Към м.октомври 2015г.
И.Д. била с влошено здравословно и финансово състояние и в невъзможност да
плаща поетите към банки задължения, поради което на 13.10.2015г. прехвърлила на
другите двама ответници собствеността върху процесния имот, с което страните по
договора са приели, че се погасява задължението й по договора за заем, като
приобретатетелите са поели задължението да изплатят оставащите й парични
задължения по банков кредит, възлизащи на 35 775,74 лева. Твърди се, че
кредитните задължения са окончателно погасени към края на 2015г. с лични
средства за Ц.Д..
Ответницата твърди още, че към датата на сключване на договора не е знаела
за други парични задължения на И. извън посочените задължения към ДСК и че за
задълженията към Прокуратурата е разбрала по повод настоящото дело. Не е знаела
за криминалното поведение на И., нито за висящи или приключили срещу нея
наказателни производства, тъй като последната или е лъгала, или е отказвала да
отговаря на въпроси, заплашвайки, че ще се самоубие, ако продължават да я
разпитват. За задълженията към банки е разбрала случайно при разговор с банкови
служители, напомнящи за забавените плащания и от поръчител по кредит.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С.Б.Д. е подал писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция. Изложените в отговора възражения са идентични с
тези в отговора на ответницата Ц.Д..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
С влязла в сила на 02.06.2015г. присъда, постановена по НОХД №1659 по описа
на ПРС, ІІІ н.с., И.С.Д. е призната за виновна в това, че на 16.10.2013г. в ***
в качеството си на длъжностно лице – *** в Окръжна следствена служба *** е
присвоила чужди пари – сумата от 8995,00 лева, собственост на неустановени
пострадали лица по ДП №833/1999г., както и в това, че през периода м.октомври
2009г. – м.юли 2012г. в *** в условията напродължавано престъпление, в качеството
си на длъжностно лице – *** и *** в Окръжна прокуратура – ***, присвоила чужди
пари, поверени й да ги управлява – сумата от 35598,45 лева от бюджета на
Прокуратурата на Република България, като присвояването е в големи размери. За
извършените престъпления на И.Д. са наложени съответни наказания. С присъдата
същата е осъдена да заплати на Прокуратурата на Република България сумите:
44593,45 лева, представляваща причинени имуществени вреди от престъпленията,
предмет на обвинението, ведно със законна лихва, считано от датата на
извършване на престъпленията; 1868,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С нотариален акт №167, т.І, н.д.№148 от 13.10.2015г. И.С.Д. е прехвърлила
на Ц.А.Д. и С.Б.Д. собствеността върху собствения си имот, представляващ
апартамент, находящ се в ***, подробно описан по-горе. Не се спори, че
приобретателите по сделката са родители на И.Д., както и че процесният имот те
са й дарили с нотариален акт №47, т.І, н.д.№41/26.05.2009г. Разпореждането от
страна на И. Д. с имота през 2015г. е възмездно. Посочено е в нотариалния акт,
че правото на собственост се прехвърля вместо връщане на парите, предоставени
на И. от родителите й по договор за заем от 25.06.2014г. и срещу поемане от
приобретателите на задължението за изплащане на оставащите парични задължения
на И. по договор за банков кредит към “Банка ДСК”ЕАД в размер на 35775,74 лева.
Посочената в нотариалния акт облигационна обвързаност между ответниците се
установява и от представените договори за заем от 25.06.2014г. и от 13.10.2015г.
Съгласно приетите по делото експертизи на вещото лице М.М. задълженията на
ответницата И.Д. към посочената банка след датата на разпоредителната сделка са
погасявани със средства, постъпващи от разплащателните сметки на нейната майка
Ц.Д.. Тези доказателства установяват изпълнението на насрещното задължение на
приобретателите по договора за прехвърляне на имота от 13.10.2015г.
За уважаването на Павловия иск е необходимо да са налице следните
кумулативни предпоставки: ищецът да притежава качеството “кредитор” по
отношение на ответника, който се е разпоредил с имуществото си, атакуваната
сделка да е увреждаща за кредитора /с нея да е намалено имуществото на
длъжника/, длъжникът и лицето, с което той е договарял /когато действието на
разпореждане е възмездно/ трябва да са знаели, че с извършената сделка
длъжникът уврежда кредитора си.
В настоящия случай е установено не само твърдението, че ищецът притежава
качеството на кредитор по отношение на ответницата И.Д., но са представени и
доказателства за това, че паричното вземане на Прокуратурата на Република
България е безспорно установено с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът приема за установен по безспорен начин и факта, че с атакуваната
възмедна сделка И.Д. е отчуждила правото си на собственост по отношение на
недвижим имот, в резулат на което имуществото й е било намалено, респективно
затруднено е удовлетворяването на ищеца като кредитор, поради невъзможността да
се удовлетвори за вземането си от стойността на продадения имот.
Към момента на слючване на сделката длъжникът И.Д. е била наясно със
съществуването на задължението й към кредитора, т.е. знаела е, че с действията
си уврежда неговото право.
Съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на
противното, ако лицето, с което длъжникът е договарял, е негов съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра. Тази презумпция намира приложение в
случая, тъй като приобретатели по сделката са майката и бащата на длъжника. За
оборване на законовото предположение ответниците са ангажирали гласни
доказателства. Свидетелката М. С. е сестра на Ц.Д. и леля на И.Д.. Според
показанията й Ц. и С. не живеят заедно от десет години. С. не поддържа
отношения нито със съпругата си, нито с дъщеря си И.. Казва, че притесненията
на сестра й започнали през 2014г., когато И. направила опит за самоубийство и
се лекувала два месеца в психодиспансера. През това време Ц. получила обаждане
от “Банка ДСК”, че И. има кредити, които не обслужва. Когато болничните й
свършили, И. била освободена от работа. После станало ясно, че И. има
задължения и по други кредити. Тогава двамата със С. започнали да изплащат
вноските. С. давал пари чрез внучката си – дъщерята на И.. Свидетелката казва
още: “не знам сестра ми Ц., тя самата да е знаела от И., И. да й е споделяла за
проблеми и дела преди 2014г....когато освободиха И. от работа, родителите й се
опитаха да я попитат защо, и аз съм я питала, но тя казваше: “Това си е мой
проблем, мен са ме набедили, аз не съм била виновна”. Изказва предположение, че
ако Ц. е знаела нещо за дело в съда, е щяла да й сподели за това.
Свидетелят Т. Б. е приятел на С.Д.. Той потвърждава, че Ц. и С. са
разделени от години и че единственият човек, с когото С. поддържа контакт след
раздялата е внучката му. Свидетелят знае, че С. и И. са в остър конфликт
отдавна и като се видят, стават скандали. Свидетелят е разбрал от С., че през
2014г. последният разбрал от внучката си, че И. има теглени кредити от банки.
Тогава за първи път се чул със съпругата си и двамата решили да плащат заемите
с идеята когато дъщеря им се възстанови, да започне да им връща парите. За
процесната сделка свидетелят споделя: “с този договор тези пари ги дават, за да
си вземат отново апартамента от И., защото апартамента се води на името на И. и
му е болно, че този апартамент ще си отиде”. От показанията на свидетеля става
ясно, че С. не е споделял с него, че срещу дъщеря му се води дело в съда /като
изключим настоящото дело/.
Съдът счита, че с така събраните доказателства не се установява по
безспорен начин, че ответниците Ц. и С. Д. към момента на сключване на сделката
не са знаели, че дъщеря им И. е осъдена за извършени престъпления и за
заплащане на суми в значителни размери на Прокуратурата на Република България.
Знаели са, че дъщеря им е уволнена и е трудно да се възприеме тезата, че като бивш служител при същия работодател, при
който е работила и И. ***, майката Ц.Д. не се е информирала какво се случва с
дъщеря й, още повече че последната е била във влошено здравословно състояние,
станали са им известни задълженията й към различни банки; при това двамата със
С. като родители са се обеденили в усилията си да помогнат, като са започнали
да плащат вноските по кредитите. Нещо повече – предприели са действия за
стриктно уреждане на отношенията помежду си, включително с подписване на
договори за заем. Казаното от свидетеля Б., че мотив за прехвърлянето на
апартамента обратно в патримониума на родителите е било и това, че “този
апартамент ще си отиде”, т.е. ще го загубят заради дълговете на дъщеря им,
говори в достатъчна степен, че родителите са били наясно с финансовите
задължения на тяхната дъщеря. Въпросът дали разпоредитлната сделка е била
сключена с цел да увреди ищеца е ирелевантен за настоящия спор, доколкото не е
налице хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД, тъй като действието на разпореждане е
извършено след възникване на вземането.
Независимо от горното, показанията на свидетеля Б. не доказват твърденията
на ответниците, доколкото неговите впечатления се базират изцяло само на това,
което С. му е споделял. Това, че С. не е споделял със свидетеля, че е наясно с
обвиненията и заведените дела срещу И. не означава, че бащата не е знаел за
повдигнатото срещу дъщеря му обвинение от страна на Прокуратурата и за
постановената по наказателното дело присъда. Тъкмо обратното – житейски логично
и оправдано е подобни уличаващи обстоятелства за хора от семейството да не се
споделят дори с приятелите.
Показанията на свидетелката М. С. като роднина на ответниците съдът
преценява на основание чл.172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като
има предвид възможната й заинтересованост в полза на ответниците. По отношение
на това, че свидетелката не знае на сестра й да са били известни
обстоятелствата във връзка с воденото наказателно дело против И. и задълженията
й към Прокуратурата, следва да се отбележи, че това не означава непременно, че
Ц. не е била наясно с тези обстоятелства. Обратното – че Ц. Д. е била в течение
на проблемите на дъщеря й по повдигнатите обвинения, става ясно от показанията
на свидетелите на ищеца, които следва да се кредитират, тъй като логично и без
противоречия отразяват възприетото от тях въз основа на личните им впечатления.
Свидетелката Й. П. е била служител в Окръжна прокуратура – ***, познава И. и
Ц.. Пред нея на работното й място Ц. идвала и споделяла, че дъщеря й е
несправедливо обвинена и друг е виновен за извършените престъпления.
Свидетелката М. Я. потвърждава, че Ц. е била наясно с поблемите на дъщеря й по
наказателното дело.
Въз основа на така събраните доказателства съдът счита, че ответниците не
събраха безспорни доказателства, оборващи презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за
обявяване на относителната недействителност на атакуваната сделка, поради което
исковите претенции ще се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците общо следва да заплатят на
ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300,00 лева /съгласно чл.78,
ал.8 във вр. с чл.37 ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 Наредба за заплащането на
правната помощ/.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на ВСС дължимата по
делото държавна такса в размер на 329,14 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителна спрямо
Прокуратурата на Република България, сделката, извършена с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот №167, т.І, рег. №1480, дело №148/13.10.2015г. на
нотариус Д. Г. *** действие района на ПРС, с която И.С.Д., ЕГН ********** е
прехвърлила на Ц.А.Д., ЕГН ********** и С.Б.Д., ЕГН ********** следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.531.4576.5.17 по
кадастралната карта и кадастралния регистър на ***, представляващ жилище,
апартамент с площ 65 кв.м., находящ се в ****, който самостоятелен обект се
намира в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор
№56784.531.4576, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
№56784.531.4576.5.16, под обекта - №56784.531.4576.5.14, над обекта -
№56784.531.4576.5.20, ведно с прилежащо избено помещение №13 и ведно с 0.676%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН **********,
Ц.А.Д., ЕГН ********** *** и С.Б.Д., ЕГН ********** *** общо да заплатят на
Прокуратурата на Република България сумата 300,00 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН **********,
Ц.А.Д., ЕГН ********** *** и С.Б.Д., ЕГН ********** *** общо да заплатят по
сметка на ВСС държавна такса в размер на 329,14 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: