№ 10502
гр. С., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110129476 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „.“ ЕАД
срещу А. Е. Ц., Н. Е. Ц. и К. Е. Ц., в лично качество и в качеството на наследници на Р. Е.
Ц., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото
дружество следните суми:
За А. Е. Ц. сумата в размер на 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от
неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот,
находящ се в гр. С., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 22.05.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68
лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата в
размер на 8,82 лева, представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; сумата в размер на 2,11 лева,
представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г.
За Н. Е. Ц. сумата в размер на 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от
неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот,
находящ се в гр. С., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 22.05.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68
лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата в
размер на 8,82 лева, представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; сумата в размер на 2,11 лева,
1
представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г.
За К. Е. Ц. сумата в размер на 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от
неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот,
находящ се в гр. С., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 22.05.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68
лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата в
размер на 8,82 лева, представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; сумата в размер на 2,11 лева,
представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, а в друга
част в качеството им на наследници на Р. Е. Ц., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не
са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за
исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците А. Е. Ц. и К. Е. Ц.,
депозирани лично и чрез назначения от съда процесуален представител по реда на чл. 23
ЗПП, с които предявените искове се оспорват. Отговорите на исковите молба са с идентично
съдържание. Подчертава се, че ответниците са представили по делото доказателства за
заплатени суми по изпълнително дело, образувано по искане на „.“ ЕАД, като поддържа, че
част от периодите, за които е издаден изпълнителен лист, се покрИ.т с процесните.
Релевирани са възражения за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът Н. Ц. депозира отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Навежда твърдения за погасяване на дължимите суми. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното се моли предявените
искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените по
делото разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „. ООД /с предишно наименование „. “
2
ООД/ не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
В отговора на исковата молба депозиран от името на ответниците А. Е. Ц. и К. Е. Ц. е
релевирано възражение, че част от исковия период, предмет на настоящото производство,
съвпада с исковия период по ч.гр.д.№ 55447/2022г по описа на СРС, 62 състав. По своята
същност това възражение касае именно допустимостта на производството.
Видно от изискана от съда справка в производството по ч.гр.д.№ 55447/2022г по
описа на СРС, 62 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по искане на „.“ ЕАД срещу Р. Е. Ц. и ответниците по настоящото дело - А. Е. Ц., Н. Е.
Ц. и К. Е. Ц. за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2018г до м.04.2020г. и за цена
на услугата дялово разпределение за период от м.10.2019г до м.04.2021г. След издаване на
заповедта за изпълнение е проведено и производство по реда на чл. 422 ГПК и е
постановено решение, с което е разрешен спора за дължимостта на яцена на топлинна
енергия за периода от м.05.2018г до м.04.2020г. и за цена на услугата дялово разпределение
за период от м. 10.2019г до м.04.2021г. с влязъл в сила съдебен акт.
Същевременно настоящото производство е образувано във връзка с претенция за
заплащане на цена на топлинна енергия за период от м.05.2021г до м.04.2023г и за цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г до м.04.2023г, т.е настоящото
производство касае период, различен от този, за който вече има постановено влязло в сила
решение. Ето защо настоящото производство се явява допустимо.
По съществото на спора:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че апартамент, находящ се в гр.С., ж.к. „Яворов“ бл. 22, вх.А,
ет. 4, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от
3
представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за
въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Ответниците не оспорват изрично наличието на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество, но липса и изрично признание в
тази насока. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците А.
Е. Ц., Н. Е. Ц. и К. Е. Ц. са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е
представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл. 55
ЗПИНМ и по наследство ., том ХVII, дело №..г, съгласно който В. . Ц., Р. Е. Ц. и
ответниците А. Е. Ц., Н. Е. Ц. и К. Е. Ц. са признати за собственици на апартамент, находящ
се в гр. С., като в акта за собственост изрично е посочено и всеки от съсобствениците каква
идеална част от правото на собственост върху имота притежават, а именно В. . Ц. е
призната за собственик на 1/2 ид.ч от имота, а останалите Р. Е. Ц. и ответниците А. Е. Ц., Н.
Е. Ц. и К. Е. Ц. – на по 1/8 ид.ч от имота всеки от тях.
Същевременно видно от удостоверения за наследници В. . Ц. /л.13 от делото/ е
починал през 1998г, като е оставила за свои наследници четирите си деца – дъщеря си Р. Ц.
и тримата ответници – синовете и - А. Е. Ц., Н. Е. Ц. и К. Е. Ц., които на основание чл. 5,
ал. 1 ЗН са получили по 1/4 ид.ч от притежаваното от нея имущество, в това число и от
притежаваните от нея 1/2 ид.ч от топлоснабден апартамент. Следователно всеки от
ответниците е получил по наследство по 1/4 ид.ч от нейните 1/2 ид.ч или по 1/8 ид.ч от
процесния имот. Не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства някой от
тримата ответници или Р. Ц. да се е отказал от наследството на В. Ц.. Предвид това съдът
намира, че по делото е доказано, че през 1998г ответниците и Р. Ц. са притежавали по 1/4
ид.ч от имота всеки от тях /от които 1/8 ид.ч придобити съгласно нотариален акт от 1993г и
1/8 ид.ч по наследство от В. Ц./.
По делото е представено и удостоверение за наследници на Р. Ц. /л.41 от делото/, от
което е видно, че същата е починала по време на исковия период – на 25.02.2023г., като е
оставила за свои единствени наследници тримата си братя, а именно ответниците по делото.
Предвид това по аргумент от чл. 8, ал. 1 ЗН всеки от тях е получил по 1/3 от притежаваното
от нея имущество. Следователно през м.02.2023г. всеки от ответниците е станал собственик
на по 1/3 ид.ч от процесния топлоснабден имот. Следва изрично да се посочи, че същите са
наследили не само притежаваните от сестра им Р. Ц. идеални части от имота, но и нейните
задължения към ищцовото дружество, натрупани до 25.02.2023г., доколкото нито един от тях
не е ангажирал доказателства да се е отказал от наследството и.
Съгласно действащата към 1993г, когато тримата ответници са били признати за
собственици на по 1/8 ид.ч от имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна
енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са
собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти.
Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена
4
дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и
дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответниците се явяват материално
легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот за притежаваните от тях квоти в съсобственост, тъй като в
качеството си на собственици на топлоснабден имот са придобили и качеството потребители
на топлинна енергия, както и за задълженията на починалата им сестра Р. Ц.. Следва
изрично да се посочи, че по делото липсват доказателства за подаване на молба-декларация
от името на някой от тримата ответници за открИ.не на партида единствено на негово име.
ПридобИ.йки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са обвързани
с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответниците. По делото не е
установено и някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до
имота на ответниците реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца
количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема
следното:
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответника направено в отговора на
исковата молба, съд намира следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № Е-РД-01 от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
5
третото лице-помагач формуляри за отчети от 15.06.2022г и от 12.06.2023г, носещи подпис
на потребител и неоспорени от ответниците се установява, че за имота на ответниците за
исковия период е бил осигурен достъп и са отчетени показателите на 5 броя И. с изрично
посочени номера и 2 броя водомери за топла вода. В заключението се вещото лице е
посочило изрично, че именно въз основа на така извършените реални отчете е начислена
топлинната енергия потребена в процесното жилище през исковия период както за
отопление, така и за БГВ.
Вещото лице е констатирало, че при отчета на дяловите единици са съставени
протоколи и данните от тях са нанесени правилно в подробни изравнителни сметки. В
заключението е посочено и, че топлинната енергия начислена за сградна инсталация в
съответствие с нормативните изисквания.
Следователно така направените констатации на вещото лице, ценени в съвкупност с
представените по делото писмени доказателства – формуляри за отчет на потребената
топлинна енергия, водят до непротиворечивия изрод за осъществяване на доставка на
топлинна енергия в количествата начислени от ищцовото дружество за отопление на имота,
за сградна инсталация и за БГВ.
Съдът намира за неоснователно възражението релевирано от процесуалния
представител на ответниците К. Ц. и А. Ц. в проведеното открито съдебно заседание, че така
представените формуляри и посочените в тях показания не следва да се ценят, тъй като са
подписани от К. Ц., за който име сведения, че страда от психично заболяване, поради което
не можел да разбира свойството и значението на действията си. Видно от представените по
делото доказателства – експертни решения на ТЕЛК и етапна епикриза от 22.10.2024г./л. 81
и л.98 от делото/ в действителност ответникът К. Ц. страда параноидна шизофрения.
Същият обаче не е поставен под запрещение, в каквато насока са изричните изявления и на
К. Ц. и на А. Ц.. Следва да се отбележи, че изрично в разпоредбата на чл. 5 ЗЛС е
предвидено, че пълнолетно лице, което поради слабоумие или душевна болест не може да се
грижи за своите работи става недееспособно само ако бъде поставено под запрещение.
Следователно ответникът К. Ц. е изцяло дееспособна личност, като следва да се подчертае,
че наличието на параноидна шизофрения не е приравнено на липса на способност на едно
лице да разбира свойствата и значението на своите действия, в това число да не може да
прецени значението на полагането на подписа си върху отчет на топлинна енергия.
Аргумент в подкрепа на това може да бъде изведен и от представената от самия ответник К.
Ц. етапната епикриза от 2024г., в която изрично е отбелязано, че мисленето на ответника е
нормално по темп и структура. Ето защо съдът намира,че полагайки подписа си върху
формулярите за отчет ответникът е надлежно потвърдил, че именно посочените в отчета
показатели съответстват на показателите на монтираните в жилището И..
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял
на всички метрологични изисквания, като е съответствал на одобрения тип.
Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „.“ЕАД са приспаднати
6
техническите разходи в абонатната станция.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената от ответниците топлинна
енергия за исковия период е на стойност 6362.07 лева.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, не се излагат и твърдения,
от страна на ответниците, че са били извършвани каквито и да било плащания от тях или от
трети за спора лица, различни от плащането на сумата от 762.61 лева от А. Ц. и сумата от
365 лева от Н. Ц. по образувано срещу тях изпълнително дело № . във връзка с издаден
изпълнителен лист за суми, касаещи различен период от процесния.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност в
отговорите на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такИ. за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
7
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2021г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2021г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият
би изтекъл на 15.07.2024г., но е бил прекъснат с подаване на исковата молба на 22.05.2024г.
Ето защо Софийски районен съд намира, че релевираното от ответниците възражение за
изтекла давност се явява неоснователно.
С оглед всичко изложено съдът намира, че от ищцовото дружество при условията на
пълно и главно доказване е установено, че в процесния имот е потребена топлинна енергия
на стойност 6362.07 лева. С оглед диспозитивното начало обаче съдът следва да прием, че
дължима е единствено сумата от 2286.59 лева. Предвид това при съобразяване на квотите в
собствеността и наследените задължения на починалата през 2023г Р. Ц., всеки от
ответниците дължи по 1/3 от така посочената сума или по 762.19 лева всеки от тях.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение, което вземане не е погасено по давност. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от
Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде
осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на
договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.
Поради това на „.” ЕАД се дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за
фактическото изпълнение на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето
за правоотношението с потребителите лице. Следва да се посочи с оглед оспорването
направено от ответниците във връзка с материалната легитимация на ищеца да претендира
дължимостта на цената на услугата дялово разпределение да се посочи, че съгласно чл. 22,
ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от „.“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на
Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е на „.“ ЕАД стойността на услугата
8
дялово разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се
приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от
2016г. е материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното, към
установената като дължимата сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за
дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по
делото документи /л.24 от делото/ е в размер на 26.46 лева и е начислена за периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г. При съобразяване квотите в съсобствеността от всеки от
ответниците се дължи заплащане на сумата от по 8.82 лева.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представената общата фактура за отоплителен сезон 2021-
2022г. е издадена на 31.07.2022г., поради което съдът приема, че срокът за плащането и е
изтекъл на 15.09.2022г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за периода от 15.09.2022г. до
10.04.2024г. върху стойността на потребената през отоплителен сезон м.05.2021г.-м.04.2022г
топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва. Аналогично по отношение на
стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на 31.07.2023г. се дължи
обезщетение за забава за периода от 15.09.2023г. до 10.04.2024г. Размерът на дължимата
мораторна лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК на 344.04 лева.
Предвид това предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответниците
следва да бъде уважен изцяло за сумата от по 114.68 лева.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
9
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо исковете
по отношение на ответниците за сумата от по 2.11 лева –мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 241.46 лева – заплатена държавна такса, 5 лева – съдебно удостоверение и 300
лева – депозит за изслушване експертиза. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав
определя в минимален размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от
ищеца разноски в исковото производство е 646.46 лева. Изрично следва да се посочи, че
ищецът претендира съгласно списъка по чл. 80 ГПК и присъждане на сума в размер на
358.54 лева за особен представител, но в конкретната хипотеза не е назначаван особен
представител по настоящото дело, а единствено адвокат по Закона за правната помощ, като
от ищцовото дружество не е заплащан депозит. Следователно в полза на ищеца с оглед
основателността на исковите претенции в пълен размер следва да бъде присъдена сума в
размер на 644.92 лева – разноски в исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Е. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.С., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр.С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от неизплатена цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С.,
абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.05.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68 лева, представляваща
1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата в размер на 8,82 лева,
представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 2,11 лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024
г.
ОСЪЖДА Н. Е. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.С., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр.С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от неизплатена цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С.,
10
абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.05.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68 лева, представляваща
1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата в размер на 8,82 лева,
представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 2,11 лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024
г.
ОСЪЖДА К. Е. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.С., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр.С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от неизплатена цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С.,
абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.05.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68 лева, представляваща
1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата в размер на 8,82 лева,
представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 2,11 лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024
г.
ОСЪЖДА А. Е. Ц., ЕГН **********, Н. Е. Ц., ЕГН ********** и К. Е. Ц., ЕГН
**********, и тримата с адрес в гр.С., да заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. „.” №., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 644.92 лева –
разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието в процеса на „. ООД /с предишно
наименование „. “ ООД/ като трето лице-помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11