РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Благоевград , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210200920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Х. ”ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „Г. Т.“ №, ет., ап., представлявано от Д. Б. З. против Наказателно
постановление № 534487- F549980/20.10.2020г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП София, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. /.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Навежда се, че издаденото НП не отговаря на предвидените с
чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН изисквания, като в същото не са посочени дата, начин на
извършване на нарушението и обстоятелството, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на
чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се
представлява от адв. Зотева, която поддържа подадената жалба. Допълва, че събраните
по делото доказателства не установявали по несъмнен начин извършването на
санкционираното нарушение. Сочи, че предвид наличието на 2 финансови отчета от
датата на проверката, не ставало ясно въз основа на кои доказателства е ангажирана
1
административно наказателната отговорност на дружеството, Поддържа неяснота по
отношение на място на извършване на нарушението с оглед наличието на непълен
адрес на проверявания търговски обект. Претендира присъждане на направените по
делото разноски съобразно представения списък.
Въззиваемата страна се представлява от юрк.Младенова, която оспорва
подадената жалба като неоснователна. Сочи, че АУАН и НП отговарят на
предвидените към съдържанието им изисквания, като са издадени в регламентираните
със ЗАНН срокове. Счита, че събраните по делото доказателства установявали по
несъмнен начин извършването на санкционираното нарушение. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2020г. около 10.30ч. А.К. и И.С. - служители на НАП, извършили
проверка в търговски обект – магазин за авточасти, находящ се в гр. Б., ул.„Г. П.”, кв.
„Г.“, стопанисван от „Х. ”ЕООД.
К. и С. направили проверка на касовата наличност, при която установили, че
дневният оборот от инсталираното и въведено в експлоатация фискално устройство
модел „DATECS DP-35“ с ИН на ФУ DT 312663 и ИН на ФП № 02682300 съгласно
Дневен финансов „Х“ отчет с № 0001915/25.05.2020г. е в размер на 0,00 лева.
Съгласно изготвен опис от служител в търговския обект, наличните парични
средства в касата на магазина били в размер на 97 лева.
Независимо, че използваното фискално устройство притежавало функциите
"служебно въведени" и "служебно изведени" суми, такива не били въведени.
Служителите на НАП констатирали, че разликата между касовата наличност и
отразеното във фискалния отчет е в размер на 97 лева, което представлява въвеждане
на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е отразена в паметта на
фискалното устройство.
Направените от свидетелите К. и С. констатации били отразени в протокол за
извършена проверка сер.АА № 0403696/25.05.2020г.
Свидетелят К. приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., поради което на 01.06.2020г. в присъствието на
служителите на ТД на НАП И.И. и П.М. и управителя на дружеството съставил срещу
последното АУАН F549980. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който
вписал в него, че разликата от 97, 00лв се дължи на това, че не е въведена началната
парична сума
Въз основа на така съставения акт на 20.10.2020г. е издадено атакуваното НП,
което е връчено на управителя на „Х. ”ЕООД на 04.06.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите
А.К., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства:
Заверено копие на дневен отчет за 25.05.2020г., представен от процесуалния
представител на наказващия орган и документите представени от процесуалния
представител на жалбоподателя, Протокол за извършена проверка №0403711/29.05.20
г. и копие от касовата книга за период от 04.01.2020 г. до 22.05.2020 г.
АУАН№F549980/01.06.2020 г.; Протокол за извършена проверка №0403696/25.05.20г.;
Опис на парите в касата към протокол №0403696 от 25.05.2020 г.; Опис на парите в
касата от 25.05.2020 г.; Дневен отчет; Фискален бон от 25.05.2020 г.; Декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от 25.05.2020 г.; Декларация
от стопанисвани обекти от задължено лице;Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.;
2
Известие за доставяне.
Районният съд постави в основа на фактическите си изводи показанията на
разпитания в съдебното следствие свидетел А.К., като съобрази тяхната
последователност, непротиворечивост и корелацията им приетите по делото писмени
доказателства /дневен финансов отчет, опис на касова наличност и констативен
протокол/. Високата доказателствена стойност на показанията на този свидетел се
основава и на това, че чрез тях същият пресъздава непосредствено възприети от него
обстоятелства и пояснява въз основа на кои доказателства е направил извод за
извършено от дружеството нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.
Писмените документи, като относими към предмета на делото, съдебният
състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като
същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От Дневен финансов „Х“ отчет с № 0001915/25.05.2020г. /л.38/ се установява
стойността на регистрирания към момента на извършване на проверката оборот, като
този документ е разпечатан от наличното в обекта фискално устройство, видно от
номера на фискалната памет, посочен в отчета, сравнена с удостоверения в протокола
за проверка.
Въз основа на показанията на свидетеля К., протокола за извършена проверка,
дневния финансов отчет, съставения АУАН и описа на фактически наличните парични
средства към процесната дата, се установява наличието на разлика между
регистрираните във фискалната памет на фискалното устройство сума и фактическата
касова наличност, както и времето и мястото на санкционираното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 04.06.2021г., а жалбата е от
09.06.2021г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни административни органи, съгласно заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП .
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Спазена е и регламентираната от закона процедура по съставянето и връчването
им, като съдържат установените с разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи
нарушението.
На първо място и в акта, и в наказателното постановление е налице коректно и
прецизно описание на направените при извършената проверка констатации, касаещи
отчетената във фискалното устройство касова наличност, фактическата наличност и
констатираната разлика между фактическата наличност и касова наличност. Изрично е
3
посочено, че установената разлика в касовата наличност в размер на 97.00 лв.
представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е
отразена във фискалното устройство, като е налице съответствие с така направеното
словесно описание на деянието на дружеството и квалификацията му като нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Така направеното описание на
нарушението съдържа всички съставомерни елементи от нарушението на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. Липсата на посочване в НП, че нарушението не води до
неотразяване на приходи не представлява отсъствие на съставомерен елемент от
санкционираното нарушение, доколкото това обстоятелство му не е част от състава на
санкционираното нарушение. Посоченото обстоятелство, а именно, че нарушението
води до неотразяване на приходи следва да намери своето отражение в словесното
описание на нарушението единствено при определяне на наказанието въз основа на
санкционната разпоредба на чл. 185, ал.2 ЗДДС, която в настоящия случай не
приложена от наказващия орган.
Времето и мястото на санкционираното нарушени са посочени в АУАН и НП
по начин, който не създава неяснота по отношение на тези два реквизита в степен
предоставяща отмяна на НП.
В словесното описание на нарушението, съдържащо се в акта и наказателното
постановление ясно и недвусмислено е посочена дата на извършената от служителите
на НАП проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Отразено е и че именно при извършената на посочената дата проверка е констатирано
процесното нарушение, поради което недвусмислено се установява, че датата на
нарушението съвпада с датата на извършената от служителите на НАП проверка.
Действително, както в АУАН, така и в НП е налице непрецизност по
отношение на мястото на извършаване на нарушението, изразяваща се в липсата на
точния административен адрес на проверявания търговски обект предвид отсъствието
на номер на улицата, на който се е намирал магазина за авточасти. В случая обаче с
оглед наличието на идентификация на град, улица, квартал, описание на вида на
търговския обект /магазин за авточасти/, както и че същият се стопанисва от „Х.
”ЕООД, съдът приема, че не съществува неяснота по отношение на мястото на
извършване на нарушението, доколкото чрез посочените индивидуализиращи белези се
установява търговския обект, в който е извършено санкционираното нарушение.
Независимо от констатираната непрецизност при описанието на административния
адрес на стопанисвания от дружеството търговски обект, същата не създава неяснота
за мястото на извършване на проверката съвпадащо с мястото на извършване на
нарушението, която да препятства съществено организиране на адекватна на
административното обвинение защита при отсъствието на въведени от страна на
санкционираното дружество твърдения, че същото стопанисва повече от един
търговски обект – магазин за авточасти на ул. „Г. П.“, кв. Г., гр. Б..
Предвид горното, съд намира, че при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения налагащи
отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, задължителни за лицата, използващи фискални устройства, като цели
създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
4
съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
В конкретния случай от доказателствената съвкупност се установява, че при
извършената от контролните органи проверка е констатирана разлика между
разчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер на 97,00 лв.,
представляваща въвеждане на пари в касата, която не е била отбелязана в намиращите
се в търговския обект фискални устройства чрез операцията "служебно въведени"
суми.
Липсата на такова служебно въвеждане, дори и да се дължи на пропуск на
служители на дружеството, не може да доведе до отпадане на
административнонаказателната отговорност, предвидена за това нарушение, доколкото
същото представлява организационен въпрос, за чието изпълнение следва да се следи
от съответните органи на дружеството.
Предвид формалния характер на нарушението, изразяващо се в неизпълнение
на предписаното с нормата задължение, за извършването му не е необходимо
настъпване на вредни последици.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че дружеството – жалбоподател е
осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин.
С оглед обективната административнонаказателната отговорност на
юридическите лица по смисъла на чл.83, ал.1 ЗАНН, не е необходимо обсъждане на
субективната съставомерност на административното нарушение.
Доколкото констатираното нарушение разкрива именно типичната, а не по-
ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, обуславящ извод за
наличието на маловажен случай на нарушение, не може бъде приложена разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. В тази насока съдът съобрази важността на засегнатите обществени
отношения, свързани с правилното функциониране на системата за контрол върху
търговската дейност. Констатираното смекчаващо отговорността обстоятелство - че се
касае за първо нарушение не е такова, че да доведе до извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието, а следва да се отчете при индивидуализация на
санкцията.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС в случаите
на нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 118 ЗДДС
(какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал. 4 ЗДДС) на
юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3000 до 10000 лева, а
когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1 -
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500
до 2000 лв.
Предвид установяването по несъмнен начин, че дружеството е осъществило
състава на вмененото му нарушение, елемент от който не е неотразяването на приходи,
съдът счита, че правилно административнонаказателната отговорност на дружеството
е ангажирана въз основа на посочената в НП санкционна разпоредба.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че наказващият орган необосновано
е индивидуализирал имуществената снакция в размер на 1000 лева, който е над
минимално предвидения такъв, без да е изложил мотиви за това.
Административнонаказващият орган не е ангажирал каквито и да било доказателства
5
за извършени от дружеството предходни нарушения на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г
или ЗДДС, като такива твърдения не се съдържат и в НП, поради което съдът приема,
че са налице предпоставки за ревизиране размера на определеното наказание.
Районният съд намира, че размерът на наложената имуществена санкция се явява
прекомерен и същият следва да бъде намален до предвидения в закона минимален
такъв от 500лв, който се явява справедливо наказание за така извършеното нарушение
и ще постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на
установения в страната правов ред.
Предвид изложените съображения и доколкото от доказателствената
съвкупност е доказано извършването от страна на дружеството-жалбоподател на
нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г, обжалваното НП следва да се измени
единствено в санкционна му част, като се намали размерът на наложената
имуществена санкция от 1000 лева на 500 лева.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 300лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав,
на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 150лв, който размер е
определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която
разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на НАП, което е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, в чиято структура
е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП. С разпоредбата на чл. 144 АПК е регламентирано, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага ГПК. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
следа да намери приложение ГПК. Съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК ищецът,
съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган, съизмеримо с размера на изменената
част на наложената с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия
орган, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от
80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза
6
на наказващия орган следва да се присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, което възлиза на 40,00лв
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 337, ал. 1, т.
1 НПК, Районен съд – Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 534487- F549980/22.10.2020г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП София,
с което на „Х. ”ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Г. Т.“ №,
ет., ап., представлявано от Д. Б. З. - управител на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 1000лв/ хиляда лева/ на 500лв / петстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК „Х. ”ЕООД с
ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Г. Т.“ №, ет., ап., представлявано
от Д. Б. З. да заплати на Национална агенция по приходите сума в размер 40 лева
(четиридесет лева ), представляваща направени в хода на съдебното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Национална
агенция по приходите да заплати на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 да
заплати на „Х. ”ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „Г. Т.“ №,
ет., ап., представлявано от Д. Б. З. сума в размер 150 лева (сто и петдесет лева),
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7