№ 20136
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110150181 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответниците Д. Й. ИЛЧЕВСКА, В. Й. ИЛЧЕВСКИ и С. М. ИЛЧЕВСКА
договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и
е доставял топлинна енергия в жилището им в и адрес в гр.София,
ж.к.Младост-2, бл.212, вх.1, ет.2, ап.8 през периода май 2018 - април 2020 г. и
е извършвал услугата дялово разпределение през периода ноември 2018 -
април 2020 г. Последните са се задължили да плащат цената й и
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не са платили,
изпаднали са в забава са задължени за главните вземания заедно с
обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден обект. И това дружество се е
задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответниците и
да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410
1
от ГПК, но ответниците са възразили по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя
интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.
Твърди се че ответниците притежават 3/4 ид.части от имота и претенцията за
отделните суми е съобразена с квотите в съсобствеността.
Ответниците Д. Й. ИЛЧЕВСКА, В. Й. ИЛЧЕВСКИ и С. М.
ИЛЧЕВСКАоспорват исковете по основание и размер. Позовават се на
погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите с три
години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Молят за отхвърляне на
исковете.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №64167/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните
суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която
ответниците са подали възражение по реда на чл.414 ГПК (четвърти
съсобственик на имота – длъжник по заповедното дело не е подал възражение
и заповедта по чл.410 ГПК е влязла в сила по отношение на него. Това е
съборазено и исковете по чл.422, ал.1 ГПК са насочени по отношение на
възразилите длъжници за суми, които са съразмерни на притежаваните квоти
в съсобствеността на топлоснабдения имот). Това обуславя интереса на ищеца
да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.
Не се спори по делото, че ответниците са съсобственици с по 1/4 ид.част
от процесния имот (общо притежават 3/4 ид.части). Следователно, на осн.
153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по
чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия
срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на
ответниците, се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД
е избрано да извършва улугата топлино счетоводство. Решението е
последвано от договор между представителна етажната обственост и третото
2
лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни разпределиели и
термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
На ответниците е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, отопление на имота и топлинна енергия, която е отдадена от
сградната инсталация. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани,
като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба №
2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
От заключението е видно, че 3/4 от цената на потребената топлинна
енергия в исковия топлоснабден обект (колкото са притежаваните от
ответниците квоти в съсобствеността) през периода май 2018 - април 2020 г.
се равнява на 1661,77 лв.; 23,12 лв. е 3/4 от възнаграждението за услугата
дялово разпределение за периода ноември 2018 - април 2020 г.; 284,26 лв. е
размерът на законната лихва за исковия период 15.9.2019 - 6.12.2021 г.
съответно – 4,93 лв. за периода 31.12.2018 – 6.12.2021 г.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
3
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответниците да платят
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответниците е да
докажат, че са платили задълженията си.
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е
4
и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
20.12.2021 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 20.12.2021 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД) – в случая това са вземанията
за доставена топлинна енергия за периода ноември 2018 – април 2020 г.,
доклкото задължението за месец ноември 2018 г. става изискуемо според
общите правила на договора за пражба на топлинна енергия след 45 дни от
месеца за който се отнася.
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода ноември 2018 – април 2020 г. задължението
на ответниците е в размер на 1392,27 лв. В тази част искът е основателен и
следва да уважи, а за разликата до плния предявен размер - да се отхвърли,
защото, от една страна, отвениците не доказаха да са платили непогасените по
давност задължения, а от друга, ищецът не доказа да е предприел действия за
спиране или прекъсване на давността в по-раден момент от завеждането на
исковата молба.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответниците на
твърдените правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между, страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
5
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло– за сумата от 23,12 лв. за
периода ноември 2018 – април 2020 г.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от
страна на ответниците - твърдените правоизключващи факти или
погасяването на главните задължентия на падежите им или заедно с
обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответниците да платят задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на
сметките на ответниците в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответниците да платят по този ред, т.е. че
е изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът. От това следва,
че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответниците на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК са длъжни да платят на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважените части от исковете – 74,29 % от 647,36 лв.
за разноските по настоящото дело и 76,98 лв. – по заповедното, тоест 480,92
лв., съответно 57,18 лв. В основата на изчисленията не са включени
разноските на ищеца за допуснатата и приетата комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, тъй като предвид изричното признание
от ответниците на фактите, за които е поискана, тя не е необходима за
изясняване на фактите от предмета на делото, но въпреки това ищецът не е
6
оттеглил искането си по чл.195 ГПК. Ето защо, предвид обстоятелството, че
ответниците не са дали повод за извършването на този разход, следва да се
приеме, че е налице хипотезата по чл.78, ал.2 ГПК и същият да остане за
сметка наищеца.
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответниците
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете – 25,71 % от 400,00
лв., т.е. 102,84 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответниците Д. Й. ИЛЧЕВСКА с ЕГН ***********, В. Й. ИЛЧЕВСКИ с ЕГН
********** и С. М. ИЛЧЕВСКА с ЕГН ********** с и тримата с адрес в
гр.София, ж.к.Младост-2, бл.212, вх.1, ет.2, ап.8 са задължени да платят на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК **********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23, - разделно, при равни квоти, следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 1392,27
лв. – представляваща 3/4 от цената по договор за продажба на топлинна
енергия за съсобствениците на топлоснабдения обект на адрес в гр..София,
ж.к.Младост-2, бл.212, вх.1, ет.2, ап.8 за ноември 2018 - април 2020 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по
ч.гр.д. №64167/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 20.12.2021г. до изплащането на
сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 23,12 лв. – представляваща 3/4 от
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора
за продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения
обект с адрес в гр.София, ж.к.Младост-2, бл.212, вх.1, ет.2, ап.8 през периода
ноември 2018 - април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №64167/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в
- 20.12.2021г. до изплащането на сумата;
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до
пълния предявен размер от 1661,77 лв. и за периода май 2018 – октомври
7
2018 г. и изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите
от 284,26 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата
по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2019 -
6.12.2021 г., и 4,93 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.12.2018 - 6.12.2021 г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответниците Д. Й.
ИЛЧЕВСКА с ЕГН ***********, В. Й. ИЛЧЕВСКИ с ЕГН ********** и С.
М. ИЛЧЕВСКА с ЕГН **********, да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД ЕИК ********** следните суми: 480,62 лв., представляваща
обезщетение за направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и
57,18 лв. – по заповедното ч.гр.д. №64167/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в,
съразмерно на уважените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК **********, да плати на ответниците Д. Й. ИЛЧЕВСКА с ЕГН
***********, В. Й. ИЛЧЕВСКИ с ЕГН ********** и С. М. ИЛЧЕВСКА с
ЕГН **********, с посочените данни, сумата от 102,84 лв., обезщетение за
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8