РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Пловдив, 01.04.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският районен съд, четвърти наказателен състав, в
открито съдебно заседание на четвърти март, през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Районен съдия: АТАНАС АТАНАСОВ
при секретаря ВИКТОРИЯ КАЛАЙДЖИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 853 по
описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № I-1983/02.02.2015 година на д-р Т.С., на длъжност
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, с което на „Халкидики-75” ЕООД
ЕИК ********* с представител Д.Л. е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до
наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, посредством своя процесуален представител
поддържа подадената жалба и отново моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща представител и заема становище за отхвърляне на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е основателна.
Съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено на
процесуално основание, без разглеждането му по същество, тъй като в хода на
административнонаказателното производството са допуснати множество съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, а от там и до незаконосъобразност на окончателния акт, с
който се е произнесъл АНО.
При извършената проверка се констатира, че както акта, така
и НП са издадени в грубо нарушение на процесуалните норми и в частност на
разпоредбите на чл.42 т.3, 4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН, изискващи минимално
необходимо съдържание.
Разпоредбата на чл.12 ал.1 от ЗХ гласи следното: „Производство и търговия с храни в страната се извършва
само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:
1. отговарят на
хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен
акт;
2. (доп. - ДВ,
бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
имат
разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат
в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от
браншови организации и одобрени от компетентен орган;
3. имат въведени:
а) добри практики
за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и
критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи,
когато цялостното внедряване на системата е неприложимо;
б) система за
управление на безопасността на храните.”
Тоест, видно от
съдържанието на нормата, посочена като нарушена, в разпоредбата на чл.12 ал.1
ЗХ законодателят е указал на търговците в какви обекти следва да бъде
осъществявано производството и търговията с храни в страната, както и
условията, на които следва да отговарят същите, а именно да са регистрирани по
надлежния за това ред, както и множество други изисквания, на които следва да
отговарят.
В конкретния
случай, имайки предвид описаното в акта и НП, не може да се изведе достатъчно
ясно в какво точно се изразява нарушението на дееца, тъй като същото не е
посочено с необходимата степен на прецизност, точност и конкретност, съобразно
съставомерните обективни признаци на деянието. Вмененото нарушение е описано
като „стопанисване на помещение за съхранение на храни”, в противоречие с
признаците на съответната правна норма, където се визира единствено
производството и търговията с храни. С други думи от така даденото описание на
първо място не става ясно какво точно се вменява като нарушение, какво се е
имало предвид с използването на понятието „стопанисване” – дали производство
или само търговия или и двете заедно. Това от своя страна препятства
санкционираното лице да разбере в какво точно е обвинено, а решаващият съд в
преценката си за това дали действително е извършено нарушението, което само по
себе си е недопустимо и винаги води до отмяна на НП.
Като следващо
процесуално нарушение на НП следва да се отбележи и факта, че в същото са
описани освен цитираното нарушение и множество други такива, а именно:
„помещението не отговаря на хигиенните изисквания, не се представя система за
управление безопасността на храните, операторът не представя задължителната за
целта регистрация на обекта за търговия з храни, издадена по реда на ЗХ”, което
от една страна е в противоречие с дадената цифрова квалификация на деянието, а
от друга в противоречие с разпоредбата на чл.18 ЗАНН, съобразно която „Когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.” В конкретния случай въпреки
множеството нарушения е наложено едно единствено наказание. Така констатираното нарушение на чл.18 от ЗАНН се
квалифицира като същество такова и само по себе си е основание за отмяна на
атакувания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.
На следващо място
следва да се отбележи, че не са изложени достатъчно пълно, точно и ясно
обстоятелствата, при които е извършено конкретното нарушение – останали
неизяснени са множество факти – дали се касае до производство или само до
търговия с храни, липсва надлежно описание и производител на констатираните
храни, не става ясно в какво точно се изразява неотговарянето на хигиенните
и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, разработена ли е технологична
документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат
национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и
одобрени от компетентен орган; има ли въведени добри практики за производство и
търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки
или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване
на системата е неприложимо, тоест все обстоятелства, които са релевантни към
вмененото нарушение и обуславят неговата съставомерност.
На следващо място
цифровата квалификация на деянието не е достатъчно прецизно формулирана, с
оглед многообразието на вменените с цитираната правна норма изисквания и
задължения, неизпълнението на които би могло да доведе до самостоятелен състав
на административно нарушение. В този ред на мисли е налице и противоречие между
даденото словесно описание и цифрова квалификация на деянието, което
допълнително затруднява правото на защита и опорочава проведеното производство.
На последно
място, но не и по важност следва да бъде изтъкнато това и че в акта, а и в НП
липсва посочване на конкретната дата, респективно период на осъществяване на
деянието, с оглед вмененото нарушение, а единствено и само дата на извършване
на проверката, което се явява самостоятелно съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на НП.
Мотивиран от
гореизложеното ,Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № I-1983/02.02.2015
година на д-р Т.С., на длъжност Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните гр.Пловдив, с което на „Халкидики-75”
ЕООД ЕИК ********* с представител Д.Л. е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС