№ 2678
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512165 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 12401/24.06.2024 г. по гр. д. № 9387/2023 г. по описа на
СРС, 88 състав, при участието на трето лице помагач – „Техем Сървисис“
ЕООД, е признато за установено, че О. В. Н. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 от ЗЕ и чл. 422, във вр. чл. 86 от ЗЗД следните суми: 1378,24 лева – цена
на доставено от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер
268120 за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
18.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 164,60
лева за периода от 15.09.2019 г. до 09.03.2021 г., сумата от 10.15 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.03.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми, представляващи 5/16 идеални части от
общо заявената претенция, прямо О. В. Н. е издадена заповед за изпълнение от
02.04.2021 г. по ч.гр.д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като
исковете са отхвърлени за заплащане на доставена топлинна енергия над
уважения размер 1378,24 лева до пълния предявен размер от 1588,05 лева и за
1
периода от м. май 2017 г. до октомври 2017 г. като погасен по давност, иска за
мораторна лихва над уважения размер от 164,60 лева до пълния размер от
193,66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 09.03.2021 г. С решението е
признато за установено, че М. А. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ
и чл. 422, във вр. чл. 86 от ЗЗД следните суми: 1653,88 лева – цена на
доставено от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 268120
за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
18.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 197,52
лева за периода от 15.09.2019 г. до 09.03.2021 г., сумата от 12,18 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.03.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми, представляващи 6/16 идеални части от
общо заявената претенция, спрямо М. А. М. е издадена заповед за изпълнение
от 02.04.2021 г. по ч.гр.д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като
исковете са отхвърлени за заплащане на доставена топлинна енергия над
уважения размер 1653,88 лева до пълния предявен размер от 1905,66 лева и за
периода от м. май 2017 г. до октомври 2017 г. като погасен по давност, иска за
мораторна лихва над уважения размер от 197,52 лева до пълния размер от
232,39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 09.03.2021 г.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени по
отношение на М. А. М., е постъпила въззивна жалба вх. № 250905/02.08.2024
г., подадена от особения представител на М. А. М., в която са изложени
съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно
районният съд е приел, че ответникът М. е собственик, ползвател и клиент на
топлинна енергия. Не били събрани доказателства, от които да се установява,
че е сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което и
отпадало задължението на ответника да заплати продажната цена. На
следващо място, СРС неправилно кредитирал заключението на съдебно-
техническата експертиза. При формиране на решението си съдът е взел
предвид само данните на общия топломер в абонатната станция без да
изследва данните от индивидуалния водомер в банята на съответния
апартамент с абонатен номер 268120. Изчислявана била топлинна енергия за
2
битова гореща вода на база три лица при служебно определен разход 140
литра на денонощие за един потребител, поради което и изчисленията не били
правилни. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени по
отношение на М. М..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 293878/18.09.2024 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 9387/2023 г. по описа на СРС, 88 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против
О. В. Н. и М. А. М., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че Б.П.И., О. В. Н. и М. А. М. са
собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. ****, с
абонатен № 268120, при дялове съответно 5/16, 5/16 и 6/16 и са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в
3
сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят
дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците
не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена
топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. ****, с абонатен №
268120. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2017 – 04.2020 г.,
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 3493,71
лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2018-09.03.2021 г. са изпаднали в
забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и
обезщетение в размер на 426,06 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово
разпределение в размер на 22,33 лева – главница за периода от м. 02.2018 г. до
м. 04.2020 г., както и 3,73 лева – лихва за периода от 31.07.2018 – 21.06.2021 г.
Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат исковите суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от О. В. Н. и М. А. М.,
с който заявяват, че оспорват предявените искове.
В отговора си М. М. оспорва, че е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот и следователно да е клиент на
топлинна енергия. При условията не евентуалност поддържа, че вземането е
погасено по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени спрямо
него.
Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 15703/2021 г. по
описа на СРС, 88 състав. По заявление от 18.03.2021 г., подадено от
“Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с
която е разпоредено на Б.П.И., О. В. Н. и М. А. М. да заплатят на заявителя,
при дялове 5/16, 5/16 и 6/16, главница в размер на общо 5081,76 лева,
главница представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот с аб. № 268120 за периода от 01.05.2017 до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г. до изплащане на
4
вземането, мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия в размер на
619,73 лева за периода от 15.09.2018-09.03.2021 г., сумата от 32,48 лева,
главницата - представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 18.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
вземането за дялово разпределение в размер на 5,42 лева за периода от
31.03.2018 г. до 09.03.2021 г., както и направените в заповедното производство
разноски.
С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че
предявеният иск е основателен, тъй като съществувало облигационно
правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния
период на установената стойност, както и че е извършено дялово
разпределение от третото лице помагач, както и че част от вземането е погасен
по давност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е
5
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.
2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот.
Във връзка с установяване на съществуването на облигационно
правоотношение с ответниците са събрани писмени доказателства, от които се
установява, че И.И.К. и С. А.а М.а са придобили право на собственост при
дялове ¾ и ¼ върху недвижим имот гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. **** по
силата на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 73, т. 6,
д. 1112/96 г. Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници
и справка за родствени връзки, че И.И.К. е починала на 21.02.2017 г. и е
оставила като наследници по закон С. А.а М.а и М. А. М.. С. А.а М.а е
починала на 15.04.2020 г. и е оставила като наследници по закон О. В. Н. и
Б.П.И.. Следователно ответникът М. А. е придобил правото на собственост
върху 6/16 идеални части от топлоснабдения имот и правилно районният съд е
приел, че е като собственик той е клиент на топлинна енергия за съответната
част.
С въззивната жалба е направено оспорване на дължимостта на
стойността на доставена топлинна енергия до имота за битово горещо
водоснабдяване. Такова възражение не е заявено в отговора на исковата молба,
6
поради което е и преклудирано. Независимо от това, следва да се посочи, че то
е и неоснователно. В заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че в имота има един водомер за топла вода, който е без пломба и с
изтекъл срок на годност, поради което и е начислена служебно топлинна
енергия на база 3 потребители, както е заявено при третото лице помагач.
Следователно и доколкото потребителите не са изпълнили задължението си да
монтират нов водомер за топла вода, стойността на топлинната енергия се
определя съобразно правилата на действалата към този момент наредба за
топлоснабдяване, а не въз основа на реален отчет. В тази част заключението на
съдебно-техническата експертиза не е оспорено от особения представител на
ответника, поради което и правилно е възприето от първоинстанционния съд
при формиране на фактическите и правни изводи.
Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 88 състав, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Топлофикация
София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната жалба, както и 200
лева – депозит за особен представител.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М. А. М. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 62,03 лева, представляваща държавна такса за въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12401/24.06.2024 г. по гр. д. № 9387/2023
г. по описа на СРС, 88 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК М. А. М., ЕГН-
7
**********, гр. София, ж.к. Обеля – 2, бл. **** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец № 23Б сумата от 50
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, както и сумата от 200 лева, представляваща направени разноски
във въззивното производство за възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М. А. М., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. Обеля – 2, бл. **** да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 62,03 лева, представляваща държавна такса
във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8