Р Е Ш Е Н И Е
Номер 40 01. 04.
2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на тридесети март 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КАД № 37 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Постъпила е касационна
жалба от „ЕКО БУЛТАК“ ЕООД представлявано от управителя И. П.против Решение № 151/ 14.12.2020 г. постановено
по Гр.Д № 286 по описа за 2020 г. на ПРС, с което е било
отхвърлено оспорването против Заповед № РД-04-130 от 28.04.2020 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“
– гр. Търговище, с която е наредено на дружеството да заплати сума
в размер на 35 969.52 лв., представляваща трикратния размер на средното
годишно рентно плащане за землището на с. Паламарца, общ.
Попово, обл. Търговище за стопанската 2018/2019 г. за земите по чл. 37в,
ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ с обща площ 315.522 дка, определена със Заповед
№ РД-04-218/30.09.2019 г. на директора на ОДЗ – Търговище за служебно разпределение
на масиви – трайни насаждения.
Жалбоподателят
счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, неправилна, постановена при
съществени нарушения, допуснати от административния орган при осъществяване на
процедурата, както и в противоречие със закона. В
з.с. не взема становище. Представя писмени бележки.
Ответната страна не взема становище в с.з.
Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен
контрол пред първоинстанционния съд е била Заповед № РД-04-130 от 28.04.2020 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Търговище, с която
е наредено на дружеството да заплати сума в размер на 35 969.52 лв.,
представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане
за землището на с. Паламарца, общ. Попово, обл. Търговище за стопанската
2018/2019 г. за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ с обща площ 315.522
дка, определена със Заповед № РД-04-218/30.09.2019 г. на директора
на ОДЗ – Търговище за служебно разпределение на масиви – трайни насаждения.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че Процедурата по създаване
на масиви за ползване на земеделските земи е предмет на правна уредба в нормите
на чл. 37в от ЗСПЗЗ и чл. 69-78 от ППЗСПЗЗ, по препращане от чл. 37г от ЗСПЗЗ.
На 30.07.2019 г. дружеството жалбоподател
е подало заявление до ОСЗ –Попово по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. чл.
37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което е заявило, че желае да участва в разпределение на
масивите за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с. Паламарца, общ.
Попово.
Със Заповед № РД-04-218/30.09.2019 г.,
издадена на основание чл. 37в, ал. 4 във вр. чл. 75а, ал. 1, т. 2 от
ППЗСПЗЗ и във връзка с изготвен доклад на комисията по чл. 37в, ал.
1 от ЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ – Търговище е утвърдил служебното разпределение
за ползване на масивите – трайни насаждения, за стопанската 2019/2020 г. за
землището на с. Паламарца, общ. Попово, като общата площ на разпределените на дружеството
имоти е 318.416 дка.
В Протокол от 25.07.2019 г., утвърден със
заповед № РД-04-73/26.07.2019 г. на директора на ОДЗ, е посочено, че
за стопанската 2018/2029 г. средното рентно плащане за трайни
насаждения в землището на с. Паламарца, общ. Попово, е в размер 38.00 лв.
В Заповед № РД-04-218/30.09.2019 г. е
посоченото, че лицата, на които са определени имоти по чл. 37в, ал.
3, т. 2 от ЗСПЗЗ внасят по сметка за чужди средства на
съответната ОДЗ сума в размер на средното
годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от
публикуването на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Това задължение за
лицата произтича от разпоредбата на чл. 37в, ал. 7, изр. 1 от ЗСПЗЗ.
Заповедта за служебно разпределение на
масиви е публикувана на 10.10.2019 г. на интернет страницата на Областна
дирекция „З.“ – Т. (л. 60 от делото), съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 5
от ЗСПЗЗ. Същата не е била оспорена от заинтересованите страни по надлежния
ред, във връзка с което е влязла в сила.
След като е установил, че жалбоподателят
не е внесъл в срок дължимата сума, директорът на ОДЗ – Търговище, на
основание чл. 37в, ал. 7, изр. 3 от ЗСПЗЗ е издал оспорената Заповед №
РД-04-130/28.04.2020 г., с която е наредил дружеството да заплати по
сметка на ОДЗ – Търговище сума в размер 35 969.52 лв., представляваща
трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на
с. Паламарца, общ. Попово за стопанската 2018/2019 г.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела, оспорената заповед е издадена от
административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална
компетентност. Правомощията на директора на Областната дирекция „Земеделие“
по местонахождението на имотите да издава заповед за разпределение на масивите
в землището следват директно от разпоредбата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като
землището на с. Паламарца, за което се отнася разпределението на ползването на
масивите, попада в териториалния обхват на Областна дирекция „Земеделие“ – Търговище.
Заповед е издадена в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1 – 8 от АПК. Изложени са фактически и
правни основания за издаването й.
При проверката по чл. 168 от АПК съдът не е констатирал оспорваният акт да е издаден в
нарушение на предвидените административно-производствени правила или в
противоречие с материалноправни разпоредби.
Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ
представлява процедура за създаване и разпределение на масиви за ползване по
споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от
комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на
директора на съответната Областна дирекция „Земеделие“.
Съгласно чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в
случай, че между ползвателите не се постигне споразумение, комисията по ал. 1
съставя проект за разпределение на ползването при спазване на изискванията по
т. 1 и т. 2, в зависимост от характера на земите в масива, липса на сключени
договори и неподадени декларации от собственици по чл. 37б от ЗСПЗЗ. Според чл.
37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, изготвеният доклад от комисията до директора на ОДЗ следва
да съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване,
данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане,
като въз основа на този доклад, директорът на ОДЗ издава заповед за
разпределение на масивите в землището.
С подаването на заявление за участие в
масивите за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ, жалбоподателят е станал участник в
административното производство. Същият присъства в разпределението, като са му
предоставени площи за ползване. В качеството му на участник в това
производство, жалбоподателят е следвало да насочи жалбата си именно срещу
заповедта, в която са определени масивите за ползване и
дължимите рентни вноски.
Заповедта на директора на ОДЗ – Търговиеще за
служебно разпределение на масиви е публикувана на 10.10.2019 г. на интернет
страницата на ОДЗ – Търговище, съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ
и тъй като не е обжалвана, същата е влязла в законна сила.
При наличието на влязла в сила заповед, с
която производството по разпределението на масивите на ползвател е приключило и
при установено неплащане от страна на дружеството на рентната вноска
в 3-месечен срок от публикуването на заповедта, съдът намира, че са били налице
всички материални предпоставки по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ за издаване на
оспорената заповед, във връзка с което същата се явява постановена при правилно
приложение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно
годността на имотите да бъдат ползвани по предназначение се отнасят до
предходен етап от производството, приключил влизането в сила на Заповед №
РД-04-218/30.09.2019 г. и не могат да доведат до опорочаване на оспорената
заповед.
По същество първоинстанционния съд е
отговорил на доводите изложени в касационната жалба.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни
разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените
правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора
обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е
отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Въззивната инстанция е обсъдила всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на
материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в
сила.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
151/ 14.12.2020 г. постановено по Гр.Д № 286 по
описа за 2020 г. на ПРС .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.