Р Е Ш Е Н И Е
№ 4300
гр. Варна, 10.09.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, X – ти
състав, в публично заседание проведено на десети
септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря Д.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10413 по
описа за 2014г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от
домашното насилие.
Постъпила е молба от
Т.А.С. с ЕГН **********, в лично качество и в качеството й на майка и законен
представител на детето Нели Младенова Живкова с ЕГН ********** и двете с адрес:***
и със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 16, ет. 2, офис 2,
чрез пълномощника й адв. Светла Симеонова, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу М.И.Ж. с ЕГН ********** ***.
В обстоятелствената част на молбата са изложени
следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителите защита:
ответникът е съпруг на първата молителката и баща на детето Нели. В периода от
10.08.2014г. до 13.08.2014г. същият е упражнил актове на физическо, психическо,
емоционално и икономическо насилие спрямо молителката и детето Нели,
изразяващи се в проява на силно и трайно агресивно поведение, чрез нанасяне на
побой с кабел; силно стискане в областта на пръстите, вследствие на което
ръката на молителката е била счупена; опит да я хвърли през терасата;
захвърляне на нож към молителката и детето Нели; душене с кабел; отправяне на
обиди, ругатни и псувни - „тъпанарко, тъпа, проста
глупачке, мършо” и много др.; отправяне на заплахи за
живота и за личните й права – „ей сега ще те убия”, „аз от затвора ще изляза,
но ти от гроба – не”, „вземам детето и ти никога повече няма да го видиш”; „ако
до половин час не ми донесеш 100 лв. ще те убия”; „ще ти счупя и другата ръка”
и др. Всички актове на домашно насилие са извършени в присъствие на малолетното
дете Нели. Понастоящем майката и детето са настанени в защитено жилище, като
единствените лични вещи, с които разполагат са личната карта и телефона на първата.
Т.С. твърди, че се страхува, както за собствените й живот и здраве, така и тези
на детето Нели. Моли за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание,
молителите, чрез процесуален представител адв. Светла
Симеонова поддържат молбата си за защита и молят да бъдат предприети мерки за
защита срещу извършителя.
Ответникът, не се явява в съдебно заседание и
не изразява становище по молбата.
Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Варна, в
писмен доклад изразява становище, че следва да бъдат предприети мерки за защита
спрямо ответника с оглед интересите на детето Нели.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Твърдяната връзка между всяка от молителите и ответника –
съпрузи, съответно и низходящ и родител – не е спорна по делото и се установява
от приетите копия на Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на Акт за ГБ № 958 от 19.08.2010г. от Община Варна и от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 942 от 20.11.2012г. на същата
община.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Т.А.С. по
смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона,
кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява упражнените спрямо всяка
от деклараторите актове на домашно насилие в посочения момент от страна на
ответника, изразяващи се в проява на агресивно поведение, отправяне на обидни
думи, заплахи, както и прояви, насочени към физическата цялост и психично
здраве на пострадалите, съответни на описаните в молбата за защита параметри на
конкретните деяния.
От Епикриза, издадена от
лекуващия лекар в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна –
Варна” АД, гр. Варна се установява, че на 26.08.2014г. на Т.А.С. е извършена
операция на счупване на друга метакарпална кост
/V-та/ закрито в ляво чрез открито наместване на вътрешна фиксация.
Пациента е изписан от болнично лечение на 28.08.2014г. с назначена гипсова имобилизация за 20 дни.
На основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт
по делото е проведено социално проучване, констатациите от което са обективирани в депозиран социален доклад на ОЗД при ДСП,
гр. Варна. Установява се, че отношенията между съпрузите Т.С. и М.Ж. се
характеризират с трайна психическа и физическа агресия проявявана от страна на
мъжа в присъствие на малолетното дете Нели, провокирали основателен страх за
личния живот и здраве на молителката С. и тези на детето Нели. Налице са данни,
че детето е отглеждано в рискова семейна среда, като резултат от нарушената
комуникация между родителите и социалната изолация на детето. Нели е на една
година и десет месеца и е изцяло зависима от значим възрастен, като от известно
време проявява изнервеност, продиктувана от
ежедневните скандални ситуации, на които става свидетел. Ето защо в интерес на
детето е спрямо бащата да бъдат наложени мерки за защита по смисъла на чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а съобразно доказателствата по делото - и следващите. ОЗД
при ДСП – Варна изразява становище, че родителите следва да обмислят възможност
да ползват социални услуги под формата на консултации с психолог-психотерапевт.
В идентичен смисъл са данните, обективирани
в Удостоверение изх. № Ф 1368/09.09.2014г., издадено от Фондация „SOS – семейства в риск”.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Съгласно легалната
дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН,
последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителите и ответникът. Съгласно
чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяка домашно насилие, извършено в негово присъствие.
За да проведат
успешно доказване на неоспорените твърдения за осъществени спрямо тях актове на
домашно насилие, молителите следва да установят при условията на пълно и главно
доказване, че спрямо всяка от тях чрез действие от ответника е реализирано
домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна
попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието
домашно насилие.
Анализирайки събраните в хода на
делото доказателства – декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, епикриза,
социален доклад и удостоверение от „SOS-семейства
в риск” - съдебният състав намира, че по делото е установено по безспорен и
категоричен начин осъществяването на изложените в молбата на Т.С. актове на
домашно насилие под формата на физическо, психическо и емоционално насилие
спрямо нея и детето Нели. Деянията, изразяващи се в проява на агресивно поведение,
отправяне на обидни думи и заплахи от страна на ответника, физическо насилие и
опити за такова, съпроводени с причинени телесни повреди на пострадалата,
извършени на посочените в молбата дати спрямо нея и детето Нели и авторството
им се установяват, както от представените декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, които имат ясно и
конкретно съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно
насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състоят същите, така и от
данните в епикризата, издадена от лекуващия лекар на С.
и от проведеното социално проучване. Последните напълно кореспондират с
декларираните от молителката факти и обстоятелства, относно преките последици
от упражнените спрямо пострадалите актове на домашно насилие. Като подкрепена
от останалите писмени доказателства и неоспорена по съдържание, декларацията е
годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея
под страх от наказателна отговорност обстоятелства /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/. По делото не са
ангажирани доказателства оборващи доказателствената
сила на декларациите по отношение на описаните в тях факти, като по делото
липсват доказателства, оборващи
декларираните факти и обстоятелства.
Всичко
изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита
е доказана по основание и следва да бъде уважена като в защита на молителите
бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН. Отчитайки на първо място
интересите на детето, за адекватни на нуждата от защита с оглед вида,
системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от
ответника съдът намира мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, за срок от 12 месеца, а на т. 6 от същата
норма детето Нели следва да бъде насочено към програма за възстановяване. Последните
се явяват адекватна защита по отношение на молителите в това производство, с
оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици
на извършваните спрямо тях от ответника системни домашни насилия. На основание
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба към минималния
размер – 200 лв. При определяне размера на дължимата глоба, съдът съобрази
обстоятелството, че това деяние е първо по реда на този закон, както и отчете
липсата на доказателства, установяващи имотното състояние на ответника.
Съобразно
изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВСС държавна такса в размер на 25 лв.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА М.И.Ж. с ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си
Т.А.С. с ЕГН ********** и детето Нели Младенова Живкова с ЕГН ********** и
двете с адрес:***, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА М.И.Ж.
с ЕГН ********** *** от съвместно обитаваното с молителите Т.А.С.
с ЕГН ********** и детето Нели Младенова Живкова с ЕГН ********** жилище, находящо
се в гр. Варна, ж.к. „Левски”, ул. „Арх. Дабко Дабков”, бл. № 14, ет. 3, ап. 6 ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящето
решение, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2
от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М.И.Ж.
с ЕГН ********** *** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от петдесет метра
молителката Т.А.С. с ЕГН ********** и детето Нели Младенова Живкова с ЕГН **********
и двете с адрес:***, жилището, местоработата на първата – гр. Варна, Островна
индустриално – промишлена зона под Аспарухов мост, „Варна Сторидж”
ЕООД и гр. Варна, Островна индустриално-промишлена зона под Аспарухов мост,
Военно поделение на ВМС и Целодневна детска ясла „Щурче” в гр. Варна, ж.к.
„Левски” ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано
от влизане в сила на настоящето решение, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ временното
местоживеене на детето Нели Младенова Живкова с ЕГН ********** при майката Т.А.С. с ЕГН ********** *** ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано
от влизане в сила на настоящето решение, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.
НАСОЧВА,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН
детето Нели Младенова Живкова с ЕГН **********, представлявано от майка си Т.А.С.
с ЕГН ********** към програма за възстановяване,
определена от Дирекция „Социално подпомагане", гр. Варна съобразно нуждите
на детето от преодоляване на причинените му травми като пострадало от домашно насилие.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН М.И.Ж.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща
глоба, наложена на извършителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН М.И.Ж.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
на молителката заповед за защита, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИС
от решението и заповедта да се
изпрати на съответното РУ на ОД на МВР съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в седемдневен срок, който за страните започва да тече от днес, на
основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: