РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Бургас, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120108423 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от Ц. Д. Д. срещу „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, искове да бъде прогласен за нищожен сключеният с „Вива Кредит“ ООД Договор за
потребителски кредит № ***/17.10.2017 г. поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 Закона за потребителския кредит, вземанията по който са прехвърлени на ответника с
договор за цесия от 02.07.2018 г., а в условията на евентуалност да бъдат прогласени за
нищожни чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от сключеният с „Вива Кредит“ ООД Договор за
потребителски кредит № ***/17.10.2017 г. , вземанията по който са прехвърлени на
ответника с договор за цесия от 02.07.2018 г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че между ищцата и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за
потребителски кредит № ***/17.10.2017 г., по силата на който ищцата е получила от
кредитодателя сумата от 1100 лева, при ГПР – 49,32 % и ГЛП 40,29 %, вземанията по който
договор, са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 02.07.2018 г. Поддържа се, че
договора е нищожен поради противоречието му с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като
уговореният ГПР надхвърля петкратния размер на законната лихва за забава, като освен това
в договора не е посочено от какви компоненти е формиран ГПР. В условията на
евентуалност са наведени твърдения, че са нищожни само чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от
договора, тъй като срещу т.нар. „Такса експресно разглеждане“, ищцата не е получила нищо,
а неустойката за непредоставяне на обезпечение е неравноправна, тъй като се кумулира с
лихвата по кредита.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор на
1
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се и твърдението на ищцата, че в договора не е посочено как е формиран ГПР, като
се твърди, че всички компоненти са ясно уговорени.
Направено е искане за отхвърляне на предявените.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител. Депозира
становище от 06.02.2025 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит № ***/17.10.2017 г., сключен между ищцата и „Вива Кредит“ ООД,
със следните параметри: сума по кредита 1100 лева, срок на кредита от 36 седмици; размер
на вноската по кредита 94,42 лева; ГПР от 49.32 % и ГЛП 40.29%; възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Такса за експресно разглеждане" в размер от 454,05 лева,
разсрочена и включена в размера на вноската; общо задължение по кредита от 1699,56 лева;
дата на погасяване. В чл. 5, ал. 2 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 5, ал. 1 от договора се дължи неустойка
в размер от 430,56 лева, разсрочена и дължима със вноската, при което общо задължение по
кредита възлиза на 2130,12 лева.
Представена по делото е влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1915/2019
г. на РС – Бургас с предмет вземания произтичащи от сключения с „Вива Кредит“ ООД
Договор за потребителски кредит №****/17.10.2017 г. /л. 11/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание 26 ЗЗД. За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно
доказване валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ
твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и възнаграждения, вземанията по който
са прехвърлени на ответника, по силата на който сумата по заема е усвоена от ищеца. В
тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати
процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По допустимостта.
С отговора на исковата молба е направено възражение за недопустимост на
предявените искове, поради наличие на влязла в сила заповед за изпълнение за процесните
вземания и договор за потребителски кредит. С Определение № 480/23.01.2025 г. по гр. д. №
8423/2024 на РС – Бургас направеното възражение е оставено без уважение по следните
съображения: В случай, че съдът е разгледал спор между същите страни, на същото
основание и за същото искане и съдебният акт, формиращ сила на пресъдено нещо – в
случая заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1915/2019 г. на РС – Бургас, не съдържа, дори в
обобщен вид, мотиви, свидетелстващи за извършена проверка относно наличие на
неравноправни клаузи в договора, то забраната за непререшаемост не следва да бъде
прилагана. Последната следва да бъде приложена, когато предходното решение, което се
ползва със сила на пресъдено нещо, съдържа мотиви, свидетелстващи за цялостна проверка
за неравноправност, съобразно Директива 93/2013 г. – така в решение по дело С – 600/2019 г.
на Съда на Европейския съюз. Посоченото е възприето и в националната практика на
2
РБългария - така в Определение № 2122/26.07.2024 г. по ч. т. д. № 356/2024 г. II т. о. на ВКС,
Определение № 1199/09.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. II т. о. на ВКС
В случая от служебно извършената от съда проверка на документите съдържащи се в
ч. гр. д. № 1915/2019 г. на РС – Бургас се установява, че в заповедното производство липсва
разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, в което да са формулирани мотиви за
издаване на заповедта, в т. ч. мотиви, свидетелстващи за проверка за неравноправност, нито
в самата заповед за изпълнение са формулирани мотиви, от които да се установи
извършването на такава проверка. С оглед липсата на мотиви на заповедния съд,
свидетелстващи за извършена проверка за неравноправност на клаузите от процесния
договор и задължителните за националните юрисдикции разяснения дадени с решението по
дело С – 600/2019 г. на Съда на Европейския съюз се налага изводът, че забраната за
непререшаемост, в случая, не следва да бъде прилагана, поради което предявените искове са
допустими.
По основателността.
По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 1100 лева, вземанията по което са
прехвърлени на ответника чрез договор за цесия. Това обстоятелство се установи и от
представения по същото Договор за потребителски кредит № ****/17.10.2017 г., сключен
между ищцата и „Вива Кредит“ ООД, със следните параметри: сума по кредита 1100 лева,
срок на кредита от 36 седмици; размер на вноската по кредита 94,42 лева; ГПР от 49.32 % и
ГЛП 40.29%; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Такса за експресно
разглеждане" в размер от 454,05 лева, разсрочена и включена в размера на вноската; общо
задължение по кредита от 1699,56 лева; дата на погасяване. В чл. 5, ал. 2 от договора е
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по
чл. 5, ал. 1 от договора се дължи неустойка в размер от 430,56 лева, разсрочена и дължима
със вноската, при което общо задължение по кредита възлиза на 2130,12 лева. От
представената по делото заповед за изпълнение се установява и че същата е издадена в полза
на ответника за суми произтичащи процесния договор за кредит, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца чрез сключен между „Вива Кредит“ ООД и ищеца договор за цесия
от 02.07.2018 г.
Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната
дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда.
Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен
вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а
именно тези по допълнителната услуга „Такса за експресно разглеждане" за приоритетно
разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение. Уговорени в общ размер на
861,12 лева, близък с този на отпуснатия кредит от 1100 лева, същите представляват 78 % от
главницата, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 49,32 % не съответства на
действителния. Действията, предвидени в клаузите за „Такса за експресно разглеждане" за
приоритетно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение, са свързани
пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането на параметри от
3
конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент
на разходите.
В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024
г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение
са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото
дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
"годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която
позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните
вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че
този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на
отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле на т. 1 от цитираното
решение.
Клаузите за уговаряне на таксата и неустойката имат неравноправен характер, тъй
като общият им размер е аналогичен с отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което
обосновава извод за тяхната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия
кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е
била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на
изразено от него съгласие за закупуване на допълнителната услуга, като същевременно
предоставеният кратък срок за осигуряване на поръчител, отговарящ на всички описани в
договора условия, прави фактически невъзможно реалното предоставяне на обезпечение,
което обстоятелство обаче е и съзнавано от кредитодателя, след като същият е включил
вземането за неустойка за непредоставено обезпечение в погасителни план, като част от
погасителните вноски. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2,
буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на
целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от
597,81 лева, от които сумата от сумата от 97,81 лева за заплатена държавна такса и сумата от
500 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид минималният си размер не се явява
прекомерно, поради което възражението на ответника е неоснователно, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Ц. Д. Д., ЕГН ***** с
адрес гр. Б***, ж. к. **** и ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. ***, че сключения между ищцата и „Вива
Кредит“ ООД Договор за потребителски кредит № ***/17.10.2017 г., вземанията по който са
прехвърлени на ответника с договор за цесия от 02.07.2018 г. е нищожен поради
противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит, на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С***, бул. ***, да заплати на Ц. Д. Д., ЕГН ***** с адрес гр. Б***, ж. к.
****, сумата от 597,81 лева /петстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и една
стотинки/, представляваща направени в производството съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5