Решение по дело №482/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 551
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20204520200482
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр. Русе, 17.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд - СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

Председател: Мирослав Йорданов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 482 / 2020 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.С.Т. против Наказателно постановление № 19-1085-002650 / 08.10.2019 г. издадено от началника на Сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лв., а за нарушение чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50.00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец. Изразява се становище за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска от съда изцяло да го отмени.

Жалбоподателят редовно призован, изпраща процесуален представител, който в съдебното заседание излага доводите си в подкрепа на жалбата.

Ответникът, редовно призован, не изпраща свой процесуален представител.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

На 04.07.2019 г. в гр. Русе на ул.“Чипровци“ пред вход 3 на бл.“Сакар планина“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Рено” с рег. № Р 70-71 РК, като извършил маневра – движение назад. При осъществяването ѝ не се убедил дали пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което ударил паркирания лек автомобил “Форд” с рег.№ Р 81-56 ВХ и му нанесъл материални щети. След извършване на маневрата жалбоподателя напуснал местопроизшествието. Действията му били възприети лично свид. Р.П., която била съпруга на собственика ударения автомобил – свид.П.Р.П.. За случая били уведомени органите на МВР и след извършената проверка от свидетеля С.Г., в качеството му на полицейски служител, срещу Т. бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б. „а” от  ЗДвП, а въз основа него било постановено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на настоящото произвоставо доказателства.

Предвид това, че настоящата инстанция е такава по същество и задължението ѝ е служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че при издаването на наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила  на ЗАНН, което да го опорочава до такава степен, че да води до отмяната му. Наказателното постановление е издадено от упълномощено лице, въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са изготвени в съответствие със ЗАНН. Нарушенията са подробно описани и става ясно, за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установи, че М.Т. действително е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Според тази разпоредба, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Жалбоподателят не е спазил това задължение и като водач на МПС причинил ПТП. Несъмнено се установява, че той предприел маневра – движение назад, без да се увери, че пространството зад автомобила е свободно, поради което блъснал паркирания лек автомобил “Форд”.

Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от свидетелските показания на Р.П.. Същата е пряк очевидец на извършената от водача маневра и последвалия удар. Показанията ѝ са дадени под наказателната отговорност по чл.290 от НК, последователни са, кореспондират помежду си и не си противоречат. Независимо, че е заинтересована от изхода на делото, тъй като е съпруга на пострадалия от нарушението, съдът напълно кредитира показанията ѝ, предвид изложените съображения. В случая авторството на деянието е напълно установено. По отношение на управлението на лек автомобил „Рено” с рег. № Р 70-71 РК на визираните дата и място не се и спори. От субективна страна деянието е извършено при непредпазливост.

Изложеното налага извода, че административнонаказващият орган правилно е вменил отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.

При определяне на наказанието са отчетени целите му определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН и същото правилно е определено във фиксирания от закона размер.

По отношение на второто нарушение, съдът намира, че липсват категорични доказателства за знание у Т., че като водач на МПС е причинил материални щети на друго превозно средство. В проведеното съдебно заседание свид.Г. сочи, че наказаното лице е твърдяло, че не удряло друг автомобил. От показанията на свид.П. е видно, че след като уведомил жалбоподателя за допуснатото от него пътно-транспортно произшествие, последния е заявил, че си е измислил възникналия инцидент. При така изложеното, доказателствата не сочат на категоричен извод, че Т. е узнал за причинените от него материални щети на друго превозно средство. С оглед липсата на установена и безспорно доказана субективна страна, вмененото му нарушение по т.2 от НП като участник в ПТП е несъставомерно. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1085-002650 / 08.10.2019 г. издадено от началника на Сектор ПП към ОДМВР-Русе, в частта, с която на М.С.Т. за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лв.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1085-002650 / 08.10.2019 г. издадено от началника на Сектор ПП към ОДМВР-Русе, в частта, с която на М.С.Т. за нарушение чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50.00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец.

 

Решението може да се обжалва в 14-днесвен срок от деня на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе.

 

 

                                                                      Районен съдия: