Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.11.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5599 по описа на
СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
кредитор за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално на
основание свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.
Молителят „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ твърди, че между банката и „И.“ АД на 05.10.2010 г. е сключен
договор за банков кредит, по който отпуснала на ответника кредит в размер на
10 000 000 евро за финансиране обичайната търговска и инвестиционна
дейност на кредитополучателя, както и за рефинансиране на неговите действащи банкови
кредити. Посочва, че било уговорено усвояване на кредита на два транша –
първият в размер на 8 000 000 евро, а вторият в размер на
2 000 000 евро, за който трябвало изрично съгласие на банката и
подписване на анекс към договора. Предвидено било, че кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва върху фактически усвоените средства от кредита
в размер на 9% годишно, че дължи наказателна надбавка в размер на 10 пункта
годишно при предсрочна изискуемост на кредита, както и неустойка по чл. 13 от
договора и комисионна за разходите по управление и обработване на кредита.
Твърди, че след сключване на договора страните подписали два анекса към
договора, с което общият размер на разрешения за ползване банков кредит станал
12 000 000 евро. Посочва, че на 05.10.2010 г. били сключени два договора
за поръчителство относно задълженията по процесния договор за банков кредит и били
учредени договорни ипотеки и особен залог за обезпечаване на вземанията на
банката. Твърди, че изпълнил задължението си да предостави на ответника
договорената сума, като след усвояването на сумата „И.“ АД първоначално
погасявало своите задължения за лихви по ред и условия, посочени в договора, но
след 26.05.2014 г. изпаднало в забава, като последното плащане било извършено
на 31.05.2014 г. Твърди, че за претендираните суми по договора за кредит по
негово искане районният съд издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу „И.“ АД. Посочва, че изискуемите парични задължения на
ответника по договора за банков кредит към 31.08.2015 г. възлизат на 13 998 488,62
евро, които не са погасени. Известно му било също така, че срещу ответника са
образувани няколко други изпълнители дела. Предвид изложеното иска от съда да
постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност на „И.“ АД,
да обяви неплатежоспособността на дружеството и определи началната дата на
неплатежоспособност, евентуално да обяви свръхзадължеността му. Претендира
разноски.
В производството е
конституиран като присъединен кредитор дружеството „И. – К.“ ЕООД.
Присъединеният кредитор твърди, че между него и „И.“ АД на 01.01.2013 г. има
сключен договор за наем на автомобил, по който предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване автомобил с марка „Мерцедес“, с рег. № ********
срещу месечна наемна цена в размер на 6 000 лева без ДДС. Твърди, че
ответникът е в забава за изплащане задълженията си по договора, за които му
били издадени конкретно посочени фактури. Спирането на плащанията към „И. – К.“
ЕООД било на дата 01.07.2013 г. Ето защо иска да се открие производство по
несъстоятелност на „И.“ АД поради неплатежоспособност и/или свръхзадълженост с
начална дата на неплатежоспособността 01.07.2013 г.
В производството като присъединен
кредитор е конституирано дружеството „К.Т.“ ЕООД. Присъединеният кредитор
твърди, че има изискуемо вземане срещу „И.“ АД във връзка със сключен на
16.11.2015 г. между „К.С.П.“ ЕАД и „К.Т.“ ЕООД договор за цесия, по който
придобил вземане към ответника в размер на 11 131,96 лева. Твърди, че
ответникът не е погасил задължението си, тъй като се намира в състояние на
неплатежоспособност. Иска да се открие производство по несъстоятелност по
отношение на „И.“ АД поради неплатежоспособност и/или свръхзадълженост.
Ответникът „И.“ АД оспорва
молбата като неоснователна. Счита, че молителят не доказва наличие на
предпоставките, необходими за откриване производство по несъстоятелност на
дружеството. В последното проведено съдебно заседание отправя искане към съда
за постановяване на решение, което да бъде съобразено със събраните по делото
доказателства и съответно при приложимия материален и процесуален закон.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, Агенцията за държавни вземания за
публичноправни задължения към държавата и общините, свързано с търговската
дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да
се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл.
631 ТЗ.
В конкретния случай
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
търговско дружество „К.Т.Б.“ АД, което твърди, че е кредитор на ответника с
изискуеми парични вземания по търговска сделка – договор за банков кредит. Спазено
е изискването на чл. 78, ал. 1 ДОПК и на 01.09.2015 г. молителят е подал
уведомление до Териториалната дирекция София за откриване на процедура по
завеждане на иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу „И.” АД.
Молби за откриване
производство по несъстоятелност срещу „И.“ АД са подадени и от присъединените в
производството кредитори. Присъединеният кредитор „И. – К.“ ЕООД твърди, че е
кредитор на ответника с изискуеми парични вземания по договор за наем. Установява
се, че дружеството е спазило изискването на чл. 78, ал. 1 ДОПК и на 17.12.2015
г. е подало уведомление до Териториална дирекция София. Присъединеният кредитор
„К.Т.“ ЕООД твърди, че е кредитор на „И.“ АД и има изискуемо вземане срещу
ответника по силата на договор за цесия, с който е придобил вземането. На
17.12.2015 г. „К.Т.“ ЕООД е подало уведомление по чл. 78, ал. 1 ДОПК до
Териториална дирекция София.
Установява се от приетите
писмени доказателства, а това обстоятелство не се оспорва и от ответника, че
между „К.т.б.“ АД и „И.“ АД са възникнали валидни облигационни отношения по
договор за банков кредит, сключен на 05.10.2010 г., по който банката е отпуснала на
кредитополучателя банков кредит в размер на 10 000 000 евро. На
28.09.2012 г. между страните е бил подписан Анекс 1, с който е прието, че към
датата на подписването му, размерът на усвоената и непогасена част от
главницата е 7 794 291 евро, както и че „И.“ АД има право да усвоява
средства от втория транш от кредита в размер на 2 000 000 евро. На
19.06.2013 г. между страните е бил подписан Анекс 2 към договора за банков
кредит, с който се приема, че към датата на подписване на анекса усвоената и
непогасена част от главницата е 9 954 141 евро. С подписването на
анекса страните са договорили банката да отпусне на „И.“ АД допълнително
кредитни средства в размер на 2 000 000 евро, с което общият размер
на разрешения за ползване банков кредит да стане 12 000 000 евро. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установи, че към 31.12.2015 г. общият
размер на задължението на „И.“ АД към „К.т.б.“ АД възлиза на 23 330 641,65
лева, като при отговора вещото лице е изследвало представената му от ответника
аналитична разшифровка по с/ка 152 „Дългосрочни кредити“, аналитична партида на
КТБ, както и баланса на дружеството. С оглед на изложеното и при съвкупната
преценка на събраните в производството доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че дружеството „И.“ АД има непогасени парични задължения по
търговска сделка – договор за банков кредит, сключен на 05.10.2010 г. с „К.т.б.“
АД.
Съдът приема за установено и наличието на изискуемо
парично задължение по търговска сделка за присъединения кредитор „И. – К.“ ЕООД,
произтичащо от договор за наем на автомобил, сключен на 01.01.2013 г. Възраженията
на молителя, че това дружеството не е легитимирано, тъй като не са представени
доказателства, че наемодателят е изпълнил задължението си да предостави за
ползване наетия лек автомобил не се споделят от настоящия съдебен състав.
Ответникът не оспорва, че на 01.01.2013 г. е сключил с дружеството „И. – К.“
ЕООД договор за наем на автомобил и че описаното в договора моторно превозно
средство е предоставено за ползване. Освен това посочените в молбата на
кредитора фактури за дължимите от „И.“ АД суми са осчетоводени при ответника
като краткосрочни задължения, което е видно от изводите на вещото лице по
приета съдебно-счетоводна експертиза. Така ангажираните доказателства сочат на
наличие на изискуемо задължение в полза на дружеството „И. – К.“ ЕООД, като в
настоящото производство не е предмет на установяване вземането със сила на
пресъдено нещо, което би се установило едва след предявяване му след откриване
на производството по несъстоятелност и при евентуален иск по чл. 694 ТЗ.
За установяване наличието на изискуемо вземане за
присъединения кредитор „К.Т.“ ЕООД, от страна на последното дружество са
ангажирани писмени доказателства – договор за прехвърляне на вземане от
16.11.2015 г. между „К.С.П.“ ЕАД и „К.Т.“ ЕООД, с което дружеството е придобило
вземане срещу „И.“ АД в размер на 11 131,96 лева, изпълнителен лист в
полза на ЕТ „К.Г.“, издаден на 20.11.2014 г. по ч.гр.д. № 2163/2014 г. по описа
на Районен съд – гр. Велико Търново, срещу „И.“ АД, като едноличният търговец е
прехвърлил вземането си по изпълнителния лист на „К.С.П.“ ЕАД и писмо от
ответника до присъединения кредитор от 29.11.2015 г., че не може да изплати
задължението си към „К.Т.“ ЕООД поради тежкото си финансово състояние. Съдът не
споделя възражението на молителя, че този кредитор няма вземане към ответника. С
оглед на ангажираните доказателства, липсата на други, оборващи наличието на
вземане за присъединения кредитор и признаване на задължението от длъжника,
може да се направи извод, че дружеството „К.Т.“ ЕООД има неизплатено и изискуемо вземане към „И.“
АД.
Освен това следва да се посочи, че наличието на
изискуемо и установено по основание във фазата на разглеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност вземане дори само на единия от
кредиторите – в случая на молителя „К.т.б.“ АД, е достатъчно основание за
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на
имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе
възможността или невъзможността да погасява задълженията си. При този анализ се
използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност са показателите на ликвидност,
които се формират като съотношението между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират
4-ри коефициента на ликвидност: на обща, на бърза, на незабавна и на абсолютна
активност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, но не всичките. Водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособността на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към
краткосрочните задължения.
В хода на производството са представени балансите на „И.“
АД към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2012 г.,
към 31.12.2011 г. и към 31.12.2010 г. Коефициентите на обща ликвидност за
горепосочените периоди, изчислени от вещото лице в приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза са, както следва: към 31.12.2015 г. – 0,4282; към
31.12.2014 г. – 0,00008; към 31.12.2013 г. – 1,0870; към 31.12.2012 г. – 2,0922;
към 31.12.2011 г. – 0,7022 и към 31.12.2010 г. – 1,9443, при приет норматив на
общата ликвидност коефициент 1,00. Следователно към 31.12.2011 г. и към
последните два периода: 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. коефициентът на обща
ликвидност е под 1. Коефициентът на обща ликвидност е при още по-ниски нива към
31.12.2015 г. – 0,0063, ако се съобрази алтернативния вариант, даден от вещото
лице, доколкото последното констатира неправилно счетоводно отразяване на
вземанията на молителя, тъй като задълженията по ежемесечните вноски по кредита
не са отразявани като краткосрочни задължения. От данните за финансово-икономическото
състояние на ответника за периода 2014 г. – 2015 г. е видно, че краткотрайните
активи са по-малко от краткосрочните задължения, поради което е налице
отрицателен нетен оборотен капитал, възлизащ на 235 хил. лв. Липсата на нетен
оборотен капитал предполага недоверие от страна на кредиторите на дружеството,
като може да се счита, че това е симптоматично за недобро финансово здраве, до
каквито изводи достига вещото лице в заключението.
За анализ на дълготрайната неплатежоспособност на
дружеството се използват коефициент на финансовата автономност – възможността
на дружеството да посреща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни
гаранции на кредиторите си, който се изчислява като съотношение между
собствения и привлечения капитал /задълженията/ по данни на баланса за
съответната година и за който е възприет норматив 0,33, което означава, че
собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум 1/3 от всички
задължения на дружеството, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг
период от време. За анализирания период на 2015 г. и на 2014 г., съгласно
заключението, дружеството има отрицателни коефициенти на финансова автономност,
което говори за декапитализиран собствен капитал. Коефициентите на задлъжнялост
към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. са също отрицателни величини за този
период, защото собственият капитал е декапитализиран и показват задлъжнялостта
на „И.“ АД.
Рентабилността е способността на дружеството да носи
полза на собствениците и способността на капитала да произвежда резултат –
печалба. Тя отразява степента на доходност на капитала и се определя като
сравнение между резултата от дейността и използваните средства. Видно е, че
показателите на рентабилност към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. са с
отрицателни стойности, тъй като дружеството е реализирало финансов резултат –
загуба.
При съобразяване финансовото състояние на ответника за
всички изследвани периоди се доказа, че общата балансова стойност на наличните
краткотрайни активи на дружеството „И.“ АД към 31.10.2010 г., към 31.12.2012 г.
и към 31.12.2013 г. са били достатъчни за покриване на текущите му задължения,
докато в периода към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2011 г. не са
били достатъчни за покриване на неговите текущи задължения. Съгласно
константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл. 290 ГПК,
като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест
на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, като трябва да бъде оборена установената от закона
презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни
задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. В конкретния
случай се доказа, че тенденцията в дейността на дружеството е за влошаване на
състоянието му, видно от балансите към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. Предвид
изложеното се налага изводът, че установеното финансово икономическо състояние
на „И.“ АД не се дължи на временни затруднения по смисъла на чл. 631 ТЗ, а
длъжникът не притежава активи за погасяване на изискуемите си парични
задължения към кредиторите си.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати
изискуеми парични задължения по търговски сделки, поради което и следва да бъде
открито производство по несъстоятелност.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се
определи, като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно
изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, като
от значение е не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо
състояние на длъжника и момента, когато е спрял плащанията си към кредиторите
си, а не към отделен кредитор. В конкретния случай началната дата на
неплатежоспособност е 01.06.2014 г., към която дата се установи, че длъжникът
не е разполагал с краткотрайни активи, достатъчни за покриване на
краткосрочните му задължения и към която дата е имал изискуеми задължения. Не
може да се приеме датата 01.07.2013 г.,
посочена от присъединения кредитор „И. – К.“ ЕООД, тъй като
финансовото-икономическо състояние на ответника към тази дата е било
задоволително. Установи се по делото, че коефициентите на ликвидност са под 1
към 31.12.2014 г., а последното извършено плащане от „И.“ АД към „К.Т.Б.“ АД е от
31.05.2014 г. Ето защо началната дата на неплатежоспособност на ответника, при
съобразяване данните за икономическото състояние на длъжника и момента на
спиране обслужването на задълженията, е 01.06.2014 г.
Предвид всичко изложено,
следва да се постанови решение по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като бъде назначен
временен синдик на дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора и заявеното искане от молителя
за присъждане на разноски, такива му се дължат в общ размер на 1 250 лева,
от които 950 лева за депозити за вещо лице и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „И.“ АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността
– 01.06.2014 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „И.“
АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „И.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, Р. П.Т., с
адрес: гр. София, ул. „********, при месечно възнаграждение в размер на 900
лева, като определя тридневен срок за встъпването й от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „И.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, което ще се проведе на 23.01.2017 г. от 15:30 часа
в гр. София, бул. „********, в съдебната зала, определена за открити съдебни
заседания на VІ-1 състав на ТО, на СГС, при дневен ред: изслушване на доклада
на временния синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на
кредиторите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на „К.т.б.“
АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в
размер на 1 250 лева /хиляда двеста и
петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: