№ 128
гр. Пазарджик, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200051 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „ЯСЕН – Н. С.“ със седалище и адрес на
управление: град В., бул. „С.“ № 100 ЕИК: *********, представляван от Н. Я.
С., подадена чрез пълномощника адв.К. У., против НП № 36 - 0000854 от
17.11.2022г. на и.д. директор на РД„АА“- Пловдив, с което на основание
чл.178а, ал.4, т.1 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н -
32 от 16.12.2011г . на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, на ЕТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Твърди се, че нарушението не е било извършено. В условията
на евентуалност, ако нарушението бъде прието за извършено, пълномощника
на жалбоподателя намира за приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
доколкото се касаело за маловажен случай. Претендира присъждане на
направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от редовно упълномощеният адв.К. У., който устно и в
1
писмени бележки излага аргументирано становище за прилагане на чл.28
ЗАНН.
За АНО - директор РД „АА“- Пловдив, редовно призован, не се явява
представител.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата и
изложените в нея съображения, съобразявайки разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е санкциониран, за това, че при настъпили промени в
обстоятелствата на 14.10.2022г., а именно промяна на валидността на
сертификат № 22207/10/S от 11.10.2022 год. за внедрена система за
управление на качество, съответстваща на ISO 9001:2015, в качеството си на
лице по чл.16 от Наредба № Н-32, не е уведомил писмено изпълнителния
директор на ИА „АА“- гр.София, чрез ръководителя на съответното
регионално звено, до 24,00ч. на 21.10.2022г., в 7-дневен срок от извършената
промяна, удостоверена с документи по чл.18, ал.1 от Наредба №Н-32 на
МТИТС.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
насъбраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя – свид.И. П..
На първо място следва да се каже, че жалбата е допустима, доколкото е
подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН-
наказателно постановление, от активно легитимирано лице -
представляващия санкционирания ЕТ, пред компетентния да я разгледа съд –
РС - Пазарджик и в законовия 14 – дневен срок, считано от датата на
връчване на НП.
По същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
От материалите, съдържащи се в административно наказателната
преписка се установява, че на ЕТ е съставен АУАН бл. № 326177 от
27.10.2022г., въз основа на който е издадено атакуваното НП. Не е спорно по
делото, че жалбоподателя притежава Разрешение № 277/22.02.2018г. за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност
на пътни превозни средства., категория III. Не е спорно и това, че на
2
11.10.2022 г. на ЕТ е бил издаден нов сертификат № 22207/10/S от 11.10.2022
год. за внедрена система за управление на качество, съответстваща на ISO
9001:2015 /л.10 в делото/, поради изтичане валидността на предходния такъв.
Без съмнение, сертификата е документ по чл.18 ал.1 т.6 от Наредба № Н-32 и
отразява „промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18
ал.1 т.4, 6-10“ по смисъла на чл.24 ал.1 от цитираната наредба, доколкото в
чл.24, ал.6 от същата е посочено, че: „За промяна в обстоятелствата по ал.1 се
счита и преиздаването на документ по чл.18, ал.1 поради изтичане на неговия
срок на валидност“.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ЕТ е
уведомил ОО „АА“- Пловдив за така настъпилата промяна в обстоятелствата
със заявление вх. № 42-03-20-1534/27.10.2022г., към което е представено
копие на новоиздадения сертификат. Ето защо съдът намира, че
административното нарушение, предмет на процесното НП е квалифицирано
правилно като такова по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС.
Макар поведението на ЕТ формално да представлява нарушение на
чл.24 ал.1 от Наредба №Н-32 на МТИТС, издаденото НП е незаконосъобразно
и следва да се отмени, поради следните съображения:
На първо място от НП не става ясно поради каква причина АНО е
приел в обстоятелствената част на НП че промяната на обстоятелствата е
настъпила на 14.10.2022 год., след като валидността на новия сертификат е от
11.10.22 год. Действително от АУАН /в частта на иззетите писмени
доказателства/ и разпита на свид.П. става ясно, че 14.10.2022 год. е датата на
узнаването за настъпилата промяна от страна на ЕТ, доколкото на тази дата е
получил сертификата като пратка от Спиди, но това не е отразено в НП,
поради което е налице неяснота по отношение на един обективните белези на
вмененото му нарушение, а именно - времето на извършване на нарушението,
което несъмнено засяга правото на защита на жалбоподателя и поради това е
достатъчно основание само по себе си за отмяна на обжалваното НП.
Ако хипотетично приемем, че не беше допуснато посоченото
процесуално нарушение, налице е и друго основание за отмяна на
атакуваното НП, доколкото вмененото административно нарушение
съставлява маловажен случай. Наказващият орган не е изпълнил
3
задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС
преценката на АНО за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Наказващият орган не е
изложил никакви мотиви в НП (което поредставлява съществено процесуално
нарушение) защо приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с
което пък е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Административно наказващият
орган не е посочил дължимите в НП аргументи защо счита случая за
немаловажен, а само декларативно е отбелязал това. В същото време, когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, който
наказващият орган не е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. С ТР №1/12.12.2007г. по тълк.дело
№1/2005г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за прилагане както от
правораздавателните органи, така и от административните органи, действащи
като овластени от закона да издават съответните наказателни постановления,
категорично се приема, че изразът в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН „може“
не предполага действие при „оперативна самостоятелност“, а означава
възлагане на компетентност на съответния административен орган.
Следователно при издаване на НП съответният компетентен орган е длъжен
да извърши и преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН и
съответно да приложи правилно закона, като ограничи маловажните случаи
на административно нарушение от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Това обстоятелство налага извода, че чл.28 от ЗАНН може да бъде приложен
от административно наказващия орган във всички случаи на осъществен
състав на административно нарушение, независимо от нарушение на кой
закон или кодекс произтичат, дали нарушението е формално или не, стига то
да е маловажно. Преценката за наличието на маловажност е оставена на
наказващия орган, като същият дължи мотиви по отношение на
приложението й в самото НП. Тази преценка подлежи на съдебен контрол.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в § 1, т. 4
от ДР на ЗАНН, която гласи:„Маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общена, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
4
на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съгласно чл.28 от ЗАНН,
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
повторно извършване на нарушението, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане на предупреждението в сила, ще му бъде
наложено административно наказание. Преценката за маловажност следва да
се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента
на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно
наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай
са налице предпоставките да бъде определено извършеното административно
нарушение за маловажно, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в Наредба Н-32 на МТИТС нарушение. АНО не представи в
хода на делото доказателства ЕТ - жалбоподател да е наказван и друг път за
подобно нарушение или за каквото и да е друго нарушение на Наредбата за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Действително, процесния документ, представляващ по
своята същност промяна на обстоятелствата съгласно чл.24, ал.1 от
Наредбата, не е бил подаден в предвидения от закона срок, но в същото време
не се установява по делото, че това е довело до някакви вредни последици, в
какъвто смисъл АНО отново не ангажира доказателства. Напротив, липсват
каквито и да е причинени вреди. Същевременно, вярно е, че се касае за
нарушение на формално извършване и не е необходимо такива да са
настъпили реално, но във всички случаи и това следва да бъде отчетено. В
настоящия случай нарушението само по себе си не е довело до съществено
засягане на обществените отношения, регулирани от посочената правна
норма, още повече, че за системата която дружеството е използвало при
извършване на прегледи за техническа изправност на ППС, са били издадени
съответните документи за годност. Вярно е, че обществените отношения,
които регулира Наредба №Н32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, са от
особена значимост, но това не може да игнорира задължението на АНО за
индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената
5
опасност на конкретното деяние. Поради това съдът приема, че не са
засегнати съществено целите на Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства и нарушението е с явно незначителна степен на
обществена опасност. В този смисъл, от по-малка степен на значимост е, че
новоиздадения сертификат удостоверяващ новонастъпилите обстоятелства, не
е бил представен пред директора на Изпълнителна агенция „АА“ чрез
ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция
„АА“ в законовия 7- дневен срок от издаването му, а със закъснение от 6 дни -
на 27.10.2022г., обстоятелство установено от доказателствата по делото.
Доколкото АНО не е обсъдил изложените от съда по-горе обстоятелства, то
преценката му относно наличието на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН не е
била задълбочена и съобразена с фактите по конкретния случай, а е
подходено формално. Всичко изложено дотук навежда съда на извод, че
нарушението е със значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая са били
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като се дадат писмени предписания
на нарушителя да изпълнява изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Още повече, че за вмененото нарушение се предвижда
имуществена санкция в абсолютен размер от 1000 лв., която се явява
прекомерно тежка с оглед конкретното деяние и съответно е явно
несправедливо наказание за извършеното от нарушителя. Всичко това налага
НП да бъде отменено, като съдът не следва да предупреждава жалбоподателя
по причина, че основното съображение за отмяна на НП е допуснатото
съществено процесуално нарушение, свързано с описанието на нарушението
и по-конкретно възприетата начална дата за уведомяване на изпълнителния
директор на ИА „АА“- гр.София за настъпилата промяна.
При този изход от делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
своевременно претендираните разноски по делото за договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Възражение за
прекомерност от страна на АНО не е направено, поради което разноските
следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
6
РС – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 36 - 0000854 от 17.11.2022г. на и.д. директор на РД
„АА“ - Пловдив, с което на ЕТ „ЯСЕН – Н. С.“ със седалище и адрес на
управление: град В., бул. „С.“ № 100, ЕИК: *********, представляван от Н. Я.
С., на основание чл.178а, ал.4, т.1 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.24, ал.1
от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011г . на МТИТС за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-
Пловдив, към Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ да
заплати на ЕТ „ЯСЕН – Н. С.“ със седалище и адрес на управление: град В.,
бул. „С.“ № 100, ЕИК: *********, представляван от Н. Я. С., сума в размер на
500 /петстотин / лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7