Р Е Ш Е Н И Е
№ 539/2.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора С.Д., като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 478 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на ОД на МВР Пазарджик против Решение №
129/17.03.2021 г. постановено по АНД № 1794/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменен електронен фиш серия Г, № 0022183 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.2
във вр. с чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ на „АС-Табак“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона,
обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се
отмяна на решението, както и да се потвърди изцяло издадения електронен фиш.
Ответникът
по касационната жалба - „АС-Табак“ ООД - чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание счита касационната жалба за
неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети правни изводи, част от които напълно се споделят от
настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
С
процесния ЕФ е наложена имуществена санкция за това, че на 18.11.2019 г., в
09:04 часа, на АМ „Тракия”, км 80-ти, в посока за гр.София, било засечено и
заснето движение на л.а. „Мерецедес МЛ 250 Бултек 4Матик“ с ДК № ***,
собственост към този момент на дружествотo-ответник в настоящото касационно
производство. Процесното МПС било заснето с АТСС – Т WIN CAM с № SD2D0027, като
било установено нарушение на Кодекса за застраховането, т.к. за посоченото МПС,
което било притежание на юридическото лице и което било регистрирано в
България, респ. не било спряно от движение, не била сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въз основа на това бил
издаден атакуваният ЕФ.
В
хода на делото пред РС е прието като писмено доказателство удостоверение,
издадено от „ДЗИ-Общо застраховане“ АД с изх. № 332/16.10.2020 г. То е
подписано от съответно длъжностно лице и в него е отразено, че за МПС
„Мерецедес МЛ 250 Бултек 4Матик“ с ДК ****, към 18.11.2019 г. е имало валидна
застраховка „ГО“ по полица № BG/06/119003145985 с начало на действие от 11:06
ч. на 11.11.2019 г. Това се установява и от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица с разписка за извършено плащане по нея.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел, че към
инкриминираната в ЕФ дата, за процесното МПС е имало валидно сключен договор за
застраховка „ГО“. Настоящият състав изцяло споделя този извод, сам по себе си
водещ до отмяна на процесния ЕФ.
При
постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал
спорните въпроси, като е приел също така, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
мотивите на оспореното решение е посочено, че от обжалваният ЕФ не може да се изясни
ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Следва да се отбележи, че тези правни изводи не се
споделят от настоящата инстанция. В конкретния случай административното
наказание на ответника е наложено с електронен фиш, каквато възможност е
предвидена в КЗ. Съгласно ал.4 на чл.638 КЗ: „Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1“. В случая управление е установено по безспорен начин. При
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Обжалваният ЕФ
съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото
доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - юридическо лице
– собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е
определен и видът на санкцията – имуществена санкция. Размерът на санкцията е
съобразен с предвидения такъв в чл.638, ал.1,
т.2 от КЗ. С оглед на всичко това е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на ответника, чрез налагане на
предвидената имуществена санкция в абсолютно определен в закона размер. В КЗ
изрично е предвидена „имуществена санкция“ за собственик - юридическото лице при несключен
застрахователен договор за задължителна застраховка. Фактът, че се налага
"имуществена санкция", като е посочено ЮЛ - собственик, ясно сочи, че
за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ, е
ангажирана отговорността именно на ЮЛ, без значение на това кой точно е
управлявал МПС-то. Доводите на РС, касаещи водача на МПС в тази насока са
ирелевантни. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.647,
ал.3 КЗ, където е посочено, че чл.189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
не се прилага, тъй като в тези случаи не е предвидена възможност за собственика
да посочи данни на друго лице, което да е управлявало, в резултат на което
издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателноотговорно лице при
нарушение на чл. 638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено
собственикът на МПС. В случая тази разпоредба е точно спазена. Според настоящия
състав на съда правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и
на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната
отговорност на собственика с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на МПС.
В
обобщение, процесното решение като краен резултат е правилно, тъй като в случая
е безспорно установено, че към датата на соченото нарушение процесният
автомобил е имал валидно сключен договор за застраховка „ГО“. Това се
установява от удостоверението, издадено от „ДЗИ-Общо застраховане“ АД с изх. №
332/16.10.2020 г., в което е отразено, че за МПС „Мерецедес МЛ 250 Бултек
4Матик“ с ДК ****, към 18.11.2019 г. е имало валидна застраховка „ГО“ по полица
№ BG/06/119003145985 с начало на действие от 11:06 ч. на 11.11.2019 г. и от
приетата като писмено доказателство застрахователна полица с разписка за
извършено плащане по нея. Доводите на касатора, че справката по електронен път
в "Гаранционния фонд" показвала, че за процесното МПС няма валидна
застраховка „ГО“ не държи сметка за това, че в случая тази справка е производно
доказателство – първичното такова е
именно застрахователна полица, от която е видно, е налице валидна
застраховка „ГО“ по полица № BG/06/119003145985 с начало на действие от 11:06
ч. на 11.11.2019 г. Като е достигнал до същия извод
РС е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
В
касационното производство липсва искане за заплащане на разноски в полза на
ответната страна по касационната жалба.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 129/17.03.2021 г. постановено по АНД № 1794/2020 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/