Р Е Ш
Е Н И Е №260 125
гр. Русе, 01.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито съдебно заседание на 3 ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЧЕРКЕЗОВА В . гр.
д. № 584 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „ВИНПРОМ РУСЕ“ АД гр. Русе против Решението, постановено от
Русенския районен съд по гр. д. № 4218/2019г., с
което дружеството е осъдено да заплати
на Д.С.Д., Т.А.Т. и Р.А.Т., в качеството им на наследници на А.Т. Д., сумата от
720 лева, по 240 лева за всеки от тях, представляваща паричната равностойност
на непредоставени за периода от м. април 2012 г. до м. март 2013г. ваучери за
храна, ведно с лихва за забава от предявяване на иска, и направените по делото
разноски – 655 лева. Излагат се оплаквания за неправилност на решението и се иска то да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което претенцията се отхвърли като неоснователна. Претендират
се разноски за въззивното производство.
Ответниците
по въззивната жалба оспорват основателността й, искат тя да не се уважава, обжалваното решение
да се потвърди и да им се присъдят направените разноски във въззивното
производство.
Въззивният
съд счита жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването
страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е основателна.
От
фактическа страна по делото е установeно следното :
В
процесния период – от м. април 2012г. до м. март 2013г., А.Т. Д. –наследодател на ищците, бил в
трудово правоотношение с „ВИНПРОМ РУСЕ“ АД гр. Русе. Към посочения период
действал Колективният трудов договор от 12.07.2011г., сключен между
работодателя и Синдикалната организация на КНСБ при ответното дружество, с
който било уредено средствата
за СБКО, формиращи се от до 15% от
начислените средства за работна заплата, да се използват съгласно решение на
Събранието на пълномощниците. Последното на
23.11.2011г. взело решение средства за СБКО да се разпределят като
работниците/служителите, при действително отработен най-малко 1 ден от
календарния месец имат право да получат ваучери за храна на стойност 60 лв. месечно.
За периода м. април 2012 г. -м. март 2013г.
ответното дружество не предоставило на работниците си, вкл. и на наследодателя
на ищците, ваучери за храна.
Със
споразумителни протоколи с представителя на СО на
КНСБ при ответното дружество работодателят се задължил да продължи срока за осигуряване на непредоставените ваучери до
31.12.2015г., впоследствие - до 31.12.2016 г.
При
тези установени факти районният съд приел, че ответникът по иска дължи парична
равностойност на ваучери в размер на 720 лева, за периода м. април 2012 г. -м.
март 2013г., тъй като с непредоставянето
им лишил работника от възможността по
време на трудовото правоотношение да получи хранителни продукти в посочения
размер.
Въззивната инстанция
намира обжалваното решение за неправилно.
В
първоинстанционното производство ответникът
е оспорил предявената срещу него претенция,
като се позовал
и на изтекла давност за предявяването
ѝ.
С атакувания съдебен акт районният съд
е приел направеното възражение за неоснователно
и е уважил предявената претенция.
Въззивната инстанция намира този извод за
неправилен.
Като юридически факт погасителната давност е период, през който
носителят на правото бездейства. За изтичането на давността не се
следи служебно, а тя се взема
предвид само при възражение от ответника, каквото
в случая е налице. В настоящото производство
ответникът по предявения иск е упражнил, чрез възражение в отговора по чл. 131
от ГПК, субективното си право да
погаси правото на иск на
ищците,
поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира за основателно
направеното възражение по отношение на
предявения иск за заплащане на
парична равностойност на ваучери, за
периода м. април 2012г. – м. март
2013г. вкл. Давностният срок за този иск
започва да тече от 01.04.2013г.,
а исковата молба е депозирана на 05.07.2019г. Следователно, давностният срок
– 3-годишен, съгласно чл.
358, ал. 1,
т. 3 от КТ, е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба. След изтичането на този
срок правото за предявяване на такъв иск
се погасява по давност.
Сключените споразумения от 30.03.2015 г. и
21.12.2015 г. са неотносими, тъй
като касаят признание на работодателя
за дължимост на ваучери, а не
за паричната им равностойност, която се претендира
в исковото производство. Поради това и тези споразумения не прекъсват давността.
Изложеното обуславя основателност на въззивната жалба, отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на исковата претенция.
С оглед изхода от
спора, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените деловодни разноски в размер на 25 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 468/19.03.2020г. на
Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4218/2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на
Д.С.Д.,
Т.А.Т. и Р.А.Т. против
*** АД,
ЕИК *********, гр. Русе, бул. „Трети
март“ № 44, представлявано от Н.К., за
заплащане на сумата от 720 лева
– парична равностойност на непредоставени на
наследодателя
на ищците А.Т. Д. ваучери
за храна, за периода м. април
2012г. – м. март 2013г. вкл., ведно със законната
лихва от предявяване на иска, поради погасяване
по давност.
ОСЪЖДА Д.С.Д.,
ЕГН **********, Т.А.Т., ЕГН **********, и Р.А.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ВИНПРОМ
– РУСЕ“ АД, ЕИК *********, гр. Русе, бул. „Трети март“ № 44, представлявано
от Н.К., сумата от 25 лева
– деловодни разноски .
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: