Решение по дело №73011/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12739
Дата: 19 юли 2023 г. (в сила от 19 юли 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова
Дело: 20211110173011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12739
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110173011 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че срещу неговия наследодател П. Д. е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в производство, образувано по заявление на „Т. С.” ЕАД, въз
основа на която заповед е осъден да заплати в полза на заявителя сумата от 2021,72 лв., за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.6.2012 г. до м.4.2014 г., ведно
със законна лихва за периода от 8.7.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
477,27 лв. за периода от 31.7.2012 г. до 26.6.2015 г. и 367,44 лв. разноски по делото, която
заповед била обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, като тъй като ищецът е заплатил
сумата по заповедта в общ размер от 3019.49лв. в полза на заявителя преди същата да бъде
обезсилена, то и тази сума била платена на отпаднало правно основание, произтичащо от
факта на обезсилване на посочената заповед.
Моли от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
с ответника, че ищецът има вземане към него за въпросната сума, платена от него на
отпаднало основание.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните е безспорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че срещу наследодоталя на ищеца – П. Д., в полза на ответника в
1
производството по ч.гр. дело № 39788/2015г. на СРС, 57 състав, е издадена Заповед за
парично задължение, въз основа на която ищецът е осъден да заплати в полза на заявителя
сумата от 2021,72 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.6.2012 г. до м.4.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 8.7.2015 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 477,27 лв. за периода от 31.7.2012 г. до 26.6.2015 г. и 367,44
лв. разноски по делото.
Безспорно е че , въпросната заповед била обезсилена, считано от 23.08.2016г.
основание чл. 415, ал. 2 ГПК, както и че ищецът е заплатил сумата по заповедта в общ
размер от 3019.49лв. в полза на заявителя с платежно нареждане от 04.04.2016г., което е
представено и по настоящото дело.
От представения договор за дарение, обективиран в нотариален акт, се установява,
че наследодателят на ищцата – П. Г. Д., е придобил правото на собственост върху имота въз
основа на описаната безвъзмедна сделка, като обстоятелството, че ищцата е негов наследник
се извежда от изявлението, инкорпорирано в исковата молба /стр. 2/, обективиращо изрично
признание в тази насока.
По делото не е представено удостоверение за наследниците на П. Г. Д., въпреки
дадената възможност на ответника да депозира такова въз основа на издаденото му за целта
съдебно удостоверение.
Изводът за това, че ищецът Б. не е единствен наследник на посоченото лице се
извежда от обстоятелството, че освен тя и други две лица са се разпоредили с правото на
собственост върху процесния имот в полза на трето лице въз основа на транслативен акт от
2017г. /л. 39 от делото/.

Следователно, съобразно действащата нормативна база към процесния период –
Закон за енергетиката дори и ищецът да се явява потребител на топлинна енергия по
смисълът на §1, т.42 от ЗДР на ЗЕ през процесния период, то по делото не е установим факта
каква е припадащата се част на ищеца от процесното задължение, както и при какви
условия отговаря към ответника с другите лица, легитимиращи се като съсобственици на
имота през процесния период – Б. Д. и С. П. Д..
От заключението от ССЕ се установява, че за процесния период цената на
доставяната топлинна енергия доимота е в размер на 2056.82 лв. /2322.51лв. –цена по
прогнозна стойност съгласно издадените за периода фактури и 565.69 лв. –сума за връщане
по изравнителни сметки, издавани само за процесния период, обхващащ времето от
м.06.2012 г. до м. 04.2014г.
Тази сума от 2056.82лв. се доближава като стойност до сумата,за която е издадена
въпросната заповед за изпълнение, а именно за сумата от 2021.72лв., но както се посочи по-
горе по делото не може да се установи каква е е припадащата се част на ищеца Б. от
процесното задължение, както и при какви условия отговаря към ответника с другите лица,
легитимиращи се като съсобственици на имота през процесния период – Б. Д. и С. П. Д..
2
Не може да се установи дали от общото задължение от 20156.82лв. нейната
припадаща се част възлиза на сумата от 2021.72лв.
Съдът изрично е разпределил в тежест на ответника доказване на основанието на
което е получил процесната сума от ищеца, но въпреки дадените указания ответникът не
ангажира доказателства за това какъв е размерът на задължението на ищеца Б. от общото
задължение на всички съсобственици на имота, явяващи се потребители на процесната
услуга през спорния период. По делото не се установява и титуляр на партидата през
процесния период да е била единствено Б..
Съдът е предоставил възможност на ответника да се снабди с удосотверението за
наследници на лицето П. Д., нещо повече изрично го е предупредил в откритото съдебно
заседание от 10.03.2023 г., че ако не представи този документ съдът ще приеме делото за
изяснено от фактическа страна и без същият да бъде депозиран по делото.
В следващото съдебно заседание, провело се на 28.04.2023 г., съдът зададе изричен
въпрос на процесуалния представител на ответника дали ще представи въпросния документ,
а именно удостоверението за наследници на П. Д., като процесуалният му представител
уточни, че същият не е необходим поради изричното признание на ищеца, че е наследник на
посоченото лице.
Но както се посочи по-горе освен тя и още две лица са били титуляри на
правото на собственост върху имота през спорния имот– Б. Д. и С. П. Д..
.
А съгласно разпоредбата на чл. 60 от ЗН наследниците, които са приели наследството
отговорят съобразно дяловете, които притежават, а не солидарно, за да е приложима в
случая разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, съгласно която кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Ето защо , доколкото ответникът не доказа основанието на което е получил
процесната сума от ищеца, то искът следва да се уважи като основателен.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса в исковото и заповедното производство в общ размер от 123.94лв.
В полза на процесуалния представител на ищеца в исковото производство на
основание чл. 38 Задв – адв. Н. И. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
В полза на процесуалния представител на ищеца в заповедното производство на
основание чл. 38 Задв – адв. К. Б. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.




3
Така мотивиран, Софийският районен съд


РЕШИ:


ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. Б. Д., ЕГН ********** и Т.
С.” ЕАД, ЕИК .., че Т. С.” ЕАД, дължи на Б. Б. Д., ЕГН **********, сумата от 3019.49 лв.,
платена от ищеца в полза на ответника въз основа на платежно нареждане от 04.04.2016г. с
посочено в него основание „по ч.гр. дело № 39788 от 2015 г. по описа на СРС, аб. № 76332
Б. Д.“, на отпаднало основание.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК .. да заплати на Б. Б. Д., ЕГН **********, разноски за
държавна такса в исковото и заповедното производство в общ размер от 123.94лв.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК .. да заплати на на основание чл. 38 Задв – адв. Н. И.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК .. да заплати на на основание чл. 38 Задв – адв. К. Б.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!






Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4