Съдия-докладчик: Сона Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от А.Г.Д., EГН: **********, с адрес: с. Д., община Д., ул.
„....” № .... против електронен фиш серия К № 6438067, издаден от ОДМВР Смолян, с който
за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на
600 лева. Жалбоподателят моли електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен,
тъй като е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
Излага съображения, че твърдяното нарушение е установено с АТС № 120с51а, което
представлява мобилна система за видеонаблюдение, управлявана от контролен орган,
изисква процедура по издаване на АУАН и наказателно постановление, а не производство
по издаване на електронен фиш. Процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изключвала
приложението на мобилните системи за видеоконтрол. Това според жалбоподателя
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Посочва, че към електронния фиш липсва
приложен снимков материал, а в електронния фиш липсвало описание на нарушението.
Навежда също, че в електронния фиш е посочен само номер на предходен електронен фиш,
но няма данни за това кога е извършено предходното нарушение, с кой автомобил е
извършено, има ли влязъл в сила, кога и от кой е издаден административен акт, с който
жалбоподателят да е била санкционирана вече за такова нарушение. Не ставало ясно по
какъв начин е установена скоростта от 86 км/ч - дали това е измерената скорост на
автомобила от техническото средство или това е скоростта след отчетен толеранс от
примерно 3 км/ч. По преписката не били приложени доказателства относно обстоятелството
къде е била местостоянката на техническото средство, за да бъде преценено дали последното
е обхващало мястото на нарушението. Липсвало и изрично вписване на самоличността на
дееца - при описанието на констатираното нарушение били посочени имената и адреса на
собственика на ПС и липсвала категоричност относно субекта на нарушението, като било
възможно лекият автомобил да е управляван от друго лице, различно от това, посочено като
собственик.. Налице били и пороци относно реквизитите на ел. фиш - липсвали конкретен
издател на ел. фиш и дата на издаването му, поради което същият не отговарял на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАНН. Липсвали и доказателства, че въпросният
радар и камерата, снимали клипа, са били в изправност, с автономно захранване,
пломбирани, преминали метрологична проверка, правилно монтирани спрямо пътното
платно и от одобрен тип към датата на констатиране на нарушението. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Същият, чрез процесуалния си представител, е изпратил молба
по ел. поща на съда с вх. № 2730/21.11.2022 г., в която заявява, че поддържа жалбата.
Излага, че в ел. фиш липсва пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които то е извършено, като информацията за повторност била твърде лаконична. моли
електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата ОДМВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт К.В. депозира
молба - становище вх. № 2685/15.11.2022 г., с която оспорва жалбата като неоснователна. По
подробно изложени съображения счита, че процесният електронен фиш е законосъобразно
издаден и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Моли
1
същият да бъде потвърден като законосъобразно издаден. Алтернативно моли да бъде
изменен ел. фиш като се преквалифицира деянието по основния състав и намалена
наложената глоба от 600 лева на 300 лева. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка е направено при условията на евентуалност
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, в случай че то надвишава минималния размер, определен по Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с правен
интерес да обжалва. Разгледана по същество, същата е основателна.
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6438067 на ОДМВР Смолян е издаден
срещу А.Г.Д. за това, че на 07.10.2020 г. в 13:20 ч. на път II-86 63+280 км - извън населено
място /до разклона на с. Забърдо/, при въведено в участъка ограничение на скоростта от 50
км/ч с пътен знак В26 /ограничение от 50 км/ч/, поставен на път II-86 63+100 км, е
управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег. № .... със скорост 86
км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч, т.е. с превишение на скоростта от 36 км/ч – нарушение
по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5724908, за което на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 600 лева.
В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 120с51а, като камерата е била насочена към гр. Пловдив. Видно от
снимка № 120С51А/0013895, направена на 07.10.2022 г. в 13:20 ч., която по смисъла на чл.
189, ал. 15 от представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил
„Фолксваген Туран” с рег. № ... .е засечен при посочени GPS координати, локация на запис:
път II 86-63+280 км, скоростен лимит: 50 км/ч и кам-н: 50 км/ч. Снимката е ясна и на нея се
вижда регистрационния номер на заснетото МПС, а именно - рег. № .... , като липсва
отразяване на измерената скорост, с която се е движел автомобилът. Представена е и снимка
на разположението на стационарна камера /л. 18/.
По делото не е спорно, а и от справка от базата данни на КАТ е видно, че към датата на
нарушението автомобилът е собственост на жалбоподателя А.Г.Д..
Към приобщената по делото административнонаказателна преписка е приложена разпечатка
от АИС АНД, в която е отразено, че електронният фиш е издаден на 11.10.2022 г. и е връчен
на 18.10.2022 г. Последното се потвърждава от представеното известие за доставяне, от
което е видно, че същият е връчен на жалбоподателя по пощата на 18.10.2022 г. Жалбата е
подадена чрез директора на ОДМВР Смолян на 24.10.2022 г.
От протокол за използване на АТСС рег. № 373р-12958 от 10.10.2022 г. е видно, че контрол
на скоростта на движение на МПС на 07.10.2022 г. е извършван с АТС ARH CAM S1 №
120с51а на път II-86 - 63+280 км. при с. Забърдо, с режим на измерване - стационарен и
посока на задействие - приближаващ, като видеоконтрол е осъществяван от 10:20 часа до
16:00 часа. В протокола е отразено, че АТСС е преминало метрологична проверка –
протокол № 112-СГ-ИСИС и е годно за експлоатация до 01.12.2022 г. Отбелязано е, че за
контролирания участък от пътя е въведено ограничение с пътен знак за движение на МПС с
не повече от 50 км/ч., като разстоянието до пътния знак с въведено ограничение до АТСС в
метри е 180 м.
2
В писмо вх. № 2622/09.11.2022 г. от Агенция "Пътна инфраструктура", ОПУ - Смолян е
посочено, че на км 63+107 - дясно (170 м преди пътно кръстовище за с. Забърдо от посока
гр. Пловдив) е поставен пътен знак В26/50/, съгласно одобрения проект за организация на
движението, като участъкът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-
1909/29.12.2016 г.
От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126/07.09.2017 г. на БИМ се установява, че то е издадено на ARH ZRT. (ARH INC.),
HUNGARY, относно преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписано в
регистъра на одобрени за използване типове средства за измерване под № 5126 и със срок на
валидност: 07.09.2027 г.
От протокол № 112-СГ-ИСИС/01.12.2021 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", за проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1, е видно, че провереното средство за измерване № 120С51А съответства на
одобрения тип; че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч
е плюс – минус 3 км/ч. В писмо от 12.08.2022 г. от БИМ до РУ Чепеларе при ОДМВР
Смолян е посочено, че периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една
година. Въз основа на тези данни съдът приема, че техническото средство, измервало
скоростта на движение се явява годно за експлоатация.
Според справка за нарушител/водач на А.Г.Д., приложена към приобщената
административнонаказателна праписка, срещу същата е издаден ел. фиш серия К № 5724908
от 29.03.2022 г. от ОДМВР Благоевград, сектор "Пътна полиция", за нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, връчен на 01.06.2022 г. и влязъл в сила.
Със заповед № 8121з-46/12.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи са утвърдени
"Организационно - технологични правила за работа с мобилни автоматизирани технически
средства модел " ARH CAM S1", ведно с "Ръководство за работа на потребител със СПУКС
ARH CAM S1" и "Ръководство за работа на Администратор със СПУКС ARH CAM S1".
Горепосочените правила и ръководства са представени с писмо вх. № 2705/16.11.2022 г. от
РУ Чепеларе при ОДМВР Смолян, в което е посочено също, че техническото средство не
притежава дневник за отразяване на резултатите, тъй като последните се качват директно в
АИС - ЕЦОН, поради което не се води такъв.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство от категория В, е забранено да превишава 90 км/ч. извън населеното
място, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че жалбоподателят е управлявала лек „Фолксваген Туран” с рег. № ....на
07.10.2022 г. в 13:20 ч. на път II-86 63+280 км - извън населено място /до разклона на с.
Забърдо/ в посока от гр. Пловдив към гр. Смолян. Доколкото липсват доказателства и не се
навеждат твърдения Д., като собственик на автомобила, да е подала писмена декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, с което да обоснове
отпадане на отговорността си, съдът приема, че именно тя е била негов водач.
При въведено в участъка ограничение на скоростта от 50 км/ч с пътен знак В26, в ел. фиш е
посочено, че установената стойност на скоростта, с която се е движел автомобилът е 86
км/ч., а превишената - 36 км/ч. Както вече беше посочено по-горе в приложения към АНП
снимков материал /л. 15/ липсва отразяване на измерената скорост, с която се е движел
заснетият лек автомобил, с оглед преценката дали изобщо е извършено и в какъв размер
приспадане на максимално допустимата грешка, т. нар. толеранс в размер на 3 км/ч, при
измерена скорост до 100 км/ч. Наличието на неяснота в административнонаказателното
3
обвинение затруднява правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е недоказано от обективна страна. Задължението да докаже всеки един от
признаците на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Липсват каквито и да е
доказателства /веществени или писмени/ по делото, от които да се установи по категоричен
начин скоростта, с която се твърди от АНО, че се е движел процесният лек автомобил,
управляван от жалбоподателя в посочения в ЕФ пътен участък, на посочените дата и час. В
приложения към АНП снимков материал - л. 15 от делото, както се отбеляза по-горе, изобщо
не е посочена измерената скорост на движение на автомобила в процесния пътен участък,
поради което същата не може да се съпостави с отразената в ел. фиш установена скорост на
движение, за проверка на последната. Всичко това определя вещественото доказателство
/снимка/ като обективно негодно да установи стойността на измерената скорост /доколкото
липсват писмени данни за измерена скорост/, още по-малко да я фиксира, както е посочено в
ЕФ, на конкретните 86 км/ч. Обективно липсва означение на снимката и какъв би бил
размерът на наказуемата скорост след евентуално приспадане на задължителния толеранс в
размер на 3 км/ч. в полза на водача.
Гореизложеното обосновава на самостоятелно основание необходимостта от отмяна на
обжалвания ЕФ, поради недоказаност на нарушението.
Настоящият съдебен състав намира също, че атакуваният електронен фиш не отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, установяваща задължителните реквизити,
на които да съответства утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Конкретно, електронният фиш е издаден при допуснати нарушения на процесуалния закон
във връзка с цитираното минимално необходимо съдържание, досежно описание на
нарушението и посочване на правната квалификация.
Съдът намира, че при издаване на електронния фиш са допуснати съществени процесуални
нарушения. Видно от словесното описание на нарушението в констативно-съобразителната
част на процесния ЕФ, в същата е записано, че нарушението е извършено в условията на
повторност, което представлява по-тежко квалифициран състав на административно
нарушение, като е посочено и кой влязъл в сила електронен фиш обуславя наличието на
квалифициращия признак "повторност" при извършване на административното нарушение.
Извършеното от жалбоподателя нарушение е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал.
2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с цитирана санкционна норма – чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. Последната разпоредба обаче е препращаща към възможни осемнадесет
различни хипотези и при позоваването на нея, следва да бъда отразена задължителна
привръзка със съответната алинея и точка на чл. 182 от ЗДвП. Или с други думи, чл. 182, ал.
4 препраща към ал. 1, 2 и 3 на същата разпоредба и наказващият орган е трябвало да посочи
в ЕФ връзката на квалифицирания състав по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответния основен
състав на нарушение, което в случая не е направено.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че непосочването на точната правна
квалификация на извършеното нарушение във връзка с квалифицирания състав на
повторност – чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, представлява съществено процесуално нарушение,
което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява да е извършило.
Предвид гореизложеното, атакуваният електронен фиш се явява издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване процесуалните права
на наказаното лице и като такъв ще следва да бъде отменен.
Действително в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС, постановено по т. д. №
1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия е прието, че в производството по реда на раздел V, глава III на
ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В настоящия случай обаче не се касае за нарушение на материалния закон,
4
което да обуславя възможност за приложение на състав на по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а се касае за издаване на
електронния фиш при допуснато съществено процесуално нарушение, което изначално
препятства правото на наказаното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022
г., от който е видно, че заплатеното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение
е в размер на 300 лева. От страна на ответника по жалбата е направено при условията на
евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя, в случай че същото надвишава минималния размер, предвиден в НМРАВ. В
настоящия случай, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определят по реда
на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ /в редакцията преди изменението с ДВ,
бр. 88/04.11.2022 г./ и същите възлизат на 300 лева. Следователно заплатеното от страна на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение съответства на установения минимум. Ето защо
същото не подлежи на редуциране.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 6438067, издаден от ОДМВР Смолян, с който на
А.Г.Д., EГН: **********, с адрес: с. Д., община Д., ул. „....” № …., за нарушение по чл. 21,
ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Смолян да заплати на А.Г.Д., EГН: **********, с адрес: с. Д., община Д.,
ул. „....” № …. сумата 300 лева /триста лева/ разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията преди изменението с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.
5