Решение по дело №1868/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ и е образувано по жалба на Х. Н. А. от [населено място], [улица] , подадена чрез адв. А. Т. А. , срещу заповед № 23-253-93/02.06.2023г. на началник група при РУ-Девня към ОД на МВР- Варна, с която му наложена принудителна адм. мярка /ПАМ/ „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ .

В жалбата до съда се твърди нарушен принцип на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК . Релевира се материална незаконосъобразност на акта . Има оплакване за настъпили значителни вреди за оспорващото лице, което работи като шофьор . Твърди се също неспазена цел на закона . Отправеното искане към съда е за отмяна на атакуваната заповед с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован , не се явява, но чрез проц. представител поддържа жалбата на изложените в нея основания . Депозира се списък на разноските .

Ответната страна началник група при сектор „ Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна, не се явява , но неговият проц. представител изразява становище за неоснователност на подадената до съда жалба . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с нарочно определение / л. 19 от делото/. При изследване основателността на оспорването съдът съобрази следното:

Безспорен факт е, че жалбоподателят Х. А. е правоспособен водач ча МПС . Същият на 01.06.2023г. около 16.25 ч. по [улица]в [населено място] е управлявал превозно средство [Марка] с рег. № [рег. номер] , когато е бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР-Варна . Бил е проверен за употреба на наркотици , като тестът е отчел положителен резултат за канабис -25 и метамфетамин. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 121274.Бил е придружен до ЦСМП-Девня , където е дал кръвна проба за медицинско изследване. Бил е съставен и АУАН .

До датата на приключване на устните състезания по настоящото съдебноадминистративно производство няма изготвен резултат от медицинското изследване на дадената кръвна проба от водача.

На 02.06.2023г. ответникът на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДВП е наложил на жалбоподателя ПАМ „ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца „. /л.6/. Вписаното фактическо основание на заповедта е , че на 01.06.2023г. около 16.25 ч. жалбоподателят е управлявал МПС в [населено място] под въздействие на наркотични вещества, установено с полеви тест.

Към преписката е приложена заповед №365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОД на МВР- Варна , с която овластява полицейските органи към секторите „ Пътна полиция“ към ОДМВР да налагат ПАМ по чл. 171, т.1 ЗДвП / л.2/. На съда е служебно известно , че със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работа са определени службите за контрол по ЗДвП, сред които са и областните дирекции на МВР .

Жалбоподателят представя по делото резултат от негово лабораторно изследване , направено на 02.06.2023г., 16.56 ч. от МДЛ „////„ с отрицателни стойности за употреба на наркотици. / л. 5 от делото/ .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С оспорената по съдебен ред заповед се обжалва индивидуален адм. акт по наложена принудителна адм. мярка „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на основание чл. 171 от ЗДвП. Според споменатата правна норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.

Правилото на чл.172, ал.1 от същия закон гласи , че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Приложената към материалите по делото заповед на министъра на вътрешните работи и законово учредената делегация сочат за наложена ПАМ от компетентен адм .орган.

Обжалваният индивидуален адм. акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената правна норма : наименование на акта, наименование на органа ,който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част , , пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Изискванията за форма обслужват целта по запознаване адресата с фактите , мотивирали органа да вземе своето решение и осигуряване възможност за ефективна съдебна проверка на неговата законосъобразност чрез изследване за съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с относимите правни норми , което в настоящия случай е гарантирано.

Вписаното правно основание за издаване на процесната заповед е чл. 171, ал.1 б. „б“ от ЗДвП. Новелата на тази правна норма гласи ,че който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Според чл. 7 , ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, което правило е било спазено предвид данните по докладната записка на съставителя на АУАН / л. 15 от преписката/. Безспорен факт е даването на биологични проби от водача А. за целите на химическо или химико-токсикологичното им лабораторно изследване поради несъгласието му с резултата от полевия тест. Административният орган е постановил процесната заповед въз основа на полевия тест , който може да служи като доказателство за употреба на наркотици само при лимитативно изброени условия : в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване / арг. чл. 6, ал.10 от Наредба № 1/2017 г. / Нито една от тези хипотези не е налице в конкретния случай и поради тази причина извършеният полеви тест не доказва употреба на наркотици или техни аналози от жалбоподателя при проверката от контролните органи на 01.06.2023г. Адм. орган е следвало да изчака резултата от химическото лабораторно изследване на биологичните проби на А. . Бързината , с която е финализирано адм. производство, сочи на неспазване нормативното предписание на чл. 35 АПК и постановяване на административен акт , преди да е изяснен съществен елемент от фактическия състав на упражненото публичното право по налагане на ПАМ, а именно употребата на наркотични вещества или техни аналози от водач на МПС .

Представеният от Х. А. резултат от негово медицинско изследване , направено от МДЛ „///// "ООД не доказва , че той на 01.06.2023г. не е употребявал наркотични вещества, защото биологичен материал за това изследване А. е дал 24 часа след проверката от контролните органи , а според чл. 6, ал. 6 , т.2 от Наредба № 1/2017 г. срокът на явяването и съответно вземане на биологични проби е до 45 минути от проверката на органите по пътен контрол т.е. биологични проби се дават не само в същия ден, но най-късно до 45 минути , когато проверката е извършена в населено място, какъвто е настоящия случай .

Процедирането по конкретното административно производство обуславя съждение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила ,тъй като изрично в чл. 171, ал.1 б. „б“ ЗДвП е разписано , че при проверка на водач с двата способа – с полеви тест и чрез взети биологични проби , от значение е резултата от медицинското изследване на биологичните проби . Нарушението е съществено , защото ако не беше допуснато, би могло да се стигне до различно произнасяне на органа.

При недоказан по нормативно предвидения ред юридически факт на употреба от жалбоподателя на наркотични вещества или техни аналози на 01.06.2023г. финализиращият производството акт по по налагане на ПАМ е постановен и в нарушение на материалноправни разпоредби.

В обобщение атакуваната заповед по налагане на ПАМ е унищожаем индивидуален адм. акт, който подлежи на отмяна по съдебен ред.

Предвид изхода на правния спор на основание чл. 143, ал.1 АПК и при липса на направено възражение за прекомерност съдът следва да уважи срочно направеното искане от оспорващия за присъждане на съдебно-деловодни разноски, включващи платена държ. такса от 10 лв. и заплатен в брой адв. хонорар от 700 лв. /л.7 от делото/ .

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна

 

ОТМЕНЯ заповед №23-253-93/02.06.2023г. на началник група при РУ-Девня към ОД на МВР- Варна, с която на Х. Н. А. от [населено място], [улица] наложена принудителна адм. мярка „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ .

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Х. Н. А. от [населено място], [улица]сумата от 710 /седемстотин и десет / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Съдебното решение не подлежи на обжалване .