№ 1489
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100109482 по описа за 2023 година
Ищецът Е. А. Г. излага в исковата молба, че с изпълнителен лист,
издаден на 24.09.2013г. от Софийски районен съд, 70 състав въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
от 24.09.2013г. по ч.гр.д. №5780/2013г. по описа на съда за 2013г. е бил
осъден да заплати на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата от 52 843,01 (петдесет и две хиляди осемстотин четиридесет
и три лева и една стотинки) лева — главница, ведно със законната лихва за
периода от 23.08.2013г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер
на 6 424, 97 (шест хиляди четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и
седем стотинки) лева за периода от 15.02.2012г. до 14.07.2013г., наказателна
лихва в размер на 1 501,11 (хиляда петстотин и един лева и единадесет
стотинки) за периода от 15.03.2012г. до 22.08.2013г., комисионна в размер на
129, 54 лева и 1210,77 лева разноски.
Задълженията по горепосочения изпълнителен лист са били предмет на
принудително събиране по изпълнително дело №722/2013г. по описа на ЧСИ
И..М.-К., а след прекратяването му на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, на
изпълнително дело №129/2019г. по описа на същия съдебен изпълнител.
Подробно описва в исковата молба предприетите по ИД 722/2013г.
изпълнителни действия, приложените по същото молби и искания. Сочи, че с
постановление от 11.01.2019г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело поради
настъпване на перемпция. По молба на ответника, легитимиращ се като
цесионер на процесните вземания, въз основа на същия изп. лист е било
образувано ИД №129/2019г.
1
Счита, че последното валидно изп. действие е предприето на
05.07.2016г., поради което и на 05.07.2021г. е изтекла предвидената
петгодишна давност.
Ето защо, моли да бъде признато за установено, че не дължи сумите по
процесния изпълнителен лист – подробно описани в изпратената му покана
за доброволно изпълнение по ИД №129/2019г., представляващи остатъчна
главница в размер на 24 751,58 лв. по изпълнителния лист от 2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019г. до изплащане
на вземането и 27 131,76 лева лихва върху главницата до 30.04.2019г., поради
изтекла в негова полза погасителна давност.
Ответникът „ЕОС М.“ ЕООД оспорва основателността на иска с
аргумента, че по процесното изпълнително дело редовно са искани
изпълнителни действия, които са прекъснали давностния срок. Подчертава, че
съгласно актуалната съдебна практика, всяка редовна молба от взискателя
прекъсва давността. Последното валидно изпълнително действие е
наложеният на 01.12.2021г. запор. Евентуално, в случай, че съдът приеме иска
за основателен, навежда възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.124 вр. с чл.439 ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че правото на принудително
изпълнение за вземанията по изп. лист, издаден на 24.09.2013г. от Софийски
районен съд, 70 състав въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК от 24.09.2013г. по ч.гр.д.
№35780/2013г. но описа на съда за 2013г., предсталвяващо остатъчна
главница в размер на 24 751,58 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2019г. до изплащане на вземането и 27 131,76
лева лихва върху главницата до 30.04.2019г., е погасено поради изтичане на
давностния срок.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
С изпълнителен лист, издаден на 24.09.2013г. от Софийски районен съд,
70 състав въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК от 24.09.2013 г. по ч.гр.д.№35780/2013г., Е. А. Г., ЕГН
**********, е осъден да заплати на кредитора „Райфайзенбанк България“
ЕАД, ЕИК *******, сумата от 52 843,01 (петдесет и двехиляди осемстотин
четиридесет и три лева и една стотинки) лева - главница, ведно със законната
лихва за периода от 23.08.2013г. до изплащане на вземането, договорна лихва
в размер на 6 424, 97 (шест хиляди четиристотин двадесети четирилева и
деветдесет и седем стотинки) лева за периода от 15.02.2012г. до 14.07.2013г.,
наказателна лихва в размер на 1 501,11 (хиляда петстотин и един лева и
единадесет стотинки) лева за периода от 15.03.2012г. до 22.08.2013г.,
комисионна в размер на 129, 54 лева и 1 210,77 лева разноски.
2
Установява се от приетите изпълнителни дела №722/2013 и №129/2019
г. по описа на ЧСИ И.М. – К., че по молба на кредитора „Райфайзенбанк
България“ЕАД с вх.№8726/18.10.2013г. въз основа на издадения изп. лист е
било образувано първото и.д. с №722/2013г. С молбата са направени и
искания до съдебния изпълнител за налагане на запор върху банковата сметка
на длъжника в „Райфазенбанк България“ ЕАД, за налагане на запор на
трудовото му възнаграждение, в случай, че бъде установено трудово
правоотношение, по което длъжникът е страна, справки до НАП, КАТ,
Служба по вписванията и Столична община, както и за налагане на възбрана
върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот с административен
адрес гр.София, СО, ж.к.“*******
В периода 2013-2015г. за направени неколкократни опита за
провеждането на публична продан по отношение на имота на длъжника в гр.
София, но публичните продани са били или спирани по молба на взискателя,
или обявявани за нестанали.
На 18.04.2016г. е постъпила молба от „Райфайзенбанк България“ с вх.
№3134/18.04.2016г. за насрочване на поредна публична продан на
недвижимия имот. Същата е била проведена в периода от 04.06.2016г. до
04.07.2016г., като с протокол от 05.07.2016г. е обявен купувач. На
14.07.2016г. е издадено на купувача постановление за възлагане на закупения
от него недвижим имот, което е влязло в сила на 28.07.2016г., а на
26.08.2016г. е извършено плащане от съдебния изпълнител в полза на
„Райфайзенбанк България“ на сумата от 30 885 лева.
На 02.09.2016г. е постъпила по делото молба с вх.№7072/02.09.2016г. от
„Райфайзенбанк България“, с която е отправено искане по всички
изпълнителни дела на банката, образувани при ЧСИ К., за извършване на
справки за актуалните задължения на всички длъжници към НАП, справка в
АВ за недвижими имоти, справка в КАТ за притежавани МПС и справка
ГРАО за техния постоянен и настоящ адрес, както и за възбраняване на
откритите съгласно извършените справки недвижими имоти.
На 10.08.2018г. по делото е постъпила молба от „Райфайзенбанк
България“ с вх.№5242/10.08.2018г., с която съдебният изпълнител е уведомен,
че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016г. и
договор за цесия от 27.07.2018г. банката е прехвърлила вземанията си към Е.
А. Г., предмет на изпълнителното дело, на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК
*******, считано от 27.07.2018г.
На 10.01.2019г. по делото е постъпила молба с вх.№129/10.01.2019г. от
„ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ******* за конституиране на дружеството цесионер
като взискател по делото.
С Постановление от 11.01.2019г. изпълнителното дело е прекратено на
осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. След влизане в сила на постановлението,
оригиналът на изпълнителния лист е върнат на взискателя.
По молба на „ЕОС М.“ ЕООД от 20.02.2019г. е било образувано изп.
3
дело № 129/2019г. по описа на същия ЧСИ. Молбата съдържа искане за
извършване на справки в ТД на НАП за съществуването на валидни трудови
договори, както и за декларирано движимо и недвижимо имущество, като
бъдат предприети съответните изпълнителни действия, с цел обезпечаване на
вземането; да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение
получавано от длъжника Е. А. Г.; да се насрочи дата за оценка и опис на
движими вещи на адреса на длъжника Е. А. Г.. Уточнен е актуалният размер
на вземането към дата 15.01.2019г., както следва 24 751,58 лева - главница; 26
409,84 лева - лихви; 2 111.00 лева - съдебни разноски и 100.00 лева
възнаграждение за юрсконсулт за образуване на изпълнителното дело.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение от 27.03.2019г., която
съдържа предупреждение до длъжника, че ако не плати в двуседмичен срок
задължението си по делото, то съдебният изпълнител ще пристъпи към
принудително изпълнение чрез опис и оценка на негови движими вещи,
находящи се на настоящия му адрес, а именно гр.София, жк“Разсадника-
******* Поканата е връчена на 12.04.2019г., но по делото няма данни за
пристъпване към опис.
На 23.01.2020г. ЧСИ е уведомил взискателя, че според актуалната
справка от НАП длъжникът е регистрирал МПС – Фолксваген Голф.
Взискателят е уведомен за дължимата към ЧСИ проста такса, в случай, че
желае да се пристъпи към запориране на посоченото МПС. След заплащане на
указаната такса на 03.02.2020г., на 13.02.2020г. ЧСИ е депозирал в СДВР „
Пътна полиция“ запорно съобщение, съгласно което е наложен запор по
отношение на следното МПС, собственост на длъжника: лек автомобил
Фоксваген голф с рег. №СА7025ТВ, с подробно описани номер на рама и
двигател. Изрично искане на взискателя за налагане на запор върху
посоченото МПС е отправено с молба вх. №1376/17.02.2020г.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на иска и легитимацията на страните:
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на
отрицателен установителен иск, че вземането на кредитора е погасено по
давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на
изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на
изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право
отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Правният
интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител да
зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да
прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване
несъществуването на спорното вземане. Давността е забрана за принудително
изпълнение на вземането. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на
изтекла давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е
4
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
Горното налага извода, че легитимирани страни по иска с пр. осн.
чл.439 от ГПК са длъжникът и кредиторът по оспореното вземане, респ.
длъжникът и взискателят по висящото изпълнително дело.
В настоящия случай, първоначалният кредитор е придобил и качеството
на взискател по изпълнителното дело. С договор за цесия, сключен от
взискателя и трето за делото лице –„ЕОС М.“ ЕООД – процесното вземане е
прехвърлено преди датата на завеждане на делото, за което длъжникът в
изпълнителното производство е бил уведомен. „ ЕОС М.“ ЕООД е
конституиран като взискател по изпълнителното дело от 2019г., поради което
това е и легитимираният ответник по предявения иск.
Мотивиран от горното, съдът намира, че е сезиран с допустим иск,
насочен срещу легитимирания ответник, който следва да бъдат разгледан по
същество.
Последователно съдебната практика възприема, че по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД. В този смисъл са - решение № 37 от 24.02.2021 г., на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV ГО; определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. №
1366/2015 г., II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. №
4647/2015 г., IV ГО и др. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, считано от стабилизирането на процесната заповед за изпълнение с
изтичането на срока за подаване на възражение, е започнала да тече нова
петгодишна давност за процесните вземания.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността. В изпълнителния процес давността не
спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът
5
има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това,
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно Решение №3/2020 по тълкувателно дело № 3/2020 г. по
описа на ОСГТК на ВКС е възприето, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала
да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980
г.
Следователно, ако към датата на обявяване на посоченото тълкувателно
решение изпълнителното производство е било висящо, следва да се приеме,
че до този момент давността е била спряла и новата давност е започнала да
тече от 26.06.2015г.
Установява се от доказателствата по делото, че към 26.06.2015г.
изпълнителното производство по и.д. №722/2013г. е било висящо.
Следователно, давността за процесните вземания е започнала да тече на
26.06.2015г. Същата е прекъсната с предприемането на действия по
принудително изпълнение, а именно – публичната продан на имота на
длъжника в гр. София. В Тълкувателно Решение №3/2020 гр.София по т.д. №
3 по описа за 2020 г. на ОСГТК е възприето, че давността по време на
висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Неизчерпателно са изброени група
действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач;
насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай, в рамките на извършената публична продан
давността е била прекъсната последно с влизането в сила на постановлението
за възлагане на 28.07.2016г. и от тази дата е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок.
Същият е следвало да изтече на 28.07.2021г., но давността е била
прекъсната с предприемането на изпълнителното действие по налагане на
запор на МПС на 13.02.2020г.
6
Възраженията на ищеца за недействителност на посоченото
изпълнително действие, направени с молба по делото от 13.02.2024г., съдът
намира за изцяло неоснователни. Обстоятелството, че формално молбата на
взискателя за налагане на запор е постъпила по делото на 17.02.2020г. /след
налагане на процесния запор/ е ирелевантно и не може да опорочи
извършването на изпълнителното действие. От една страна, това е така,
защото още с молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е
отправил искане за извършване на справка в НАП за декларирано от
длъжника движимо имущество и при установяване на такова - за
предприемане на съответните изпълнителни действия. Ето защо, не може да
се приеме за обоснован извода, че ЧСИ е действал незаконосъобразно – без да
е бил нито сезиран, нито упълномощен от взискателя по реда на чл.18 от
ЗЧСИ. От друга страна – указаните от ЧСИ дължими за съответното
изпълнително действие такси са платени от взискателя още на 03.02.2020г., с
което той е оказал дължимото от него съдействие за осъществяване на
изпълнителния способ. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че
изпълнителното действие е напълно редовно и валидно е прекъснало
течащата в полза на длъжника погасителна давност.
От датата на налагане на запора е започнала да тече нова петгодишна
давност, като към датата на исковата молба и към датата на приключване на
съдебното дирене, петгодишният срок не е изтекъл. Ето защо, обсъждането на
евентуални последващи прекъсвания на давността се явява безпредметно.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Същият
обаче не е заявил подобна претенция, не е представил и доказателства за
извършени разноски, поради което, съобразно диспозитивното начало в
процеса, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. „******* срещу „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, иск с пр. осн.
чл.124 вр. чл.439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че правото на принудително изпълнение за вземанията по
изпълнителен лист, издаден на 24.09.2013г. от Софийски районен съд, 70
състав въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК от 24.09.2013г. по ч.гр.д. №35780/2013г.,
предсталвяващи остатъчна главница в размер на 24 751,58 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019г. до изплащане на
7
вземането и 27 131,76 лева лихва върху главницата до 30.04.2019г., е
погасено поради изтичане на давностния срок.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8