и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл. 79 ал. 1, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД с цена 16767.85 лв., от които главница 15281 лв. и лихва в размер на 1486.85 лв. Ищецът Агенция за следприватизационен контрол гр. София твърди в исковата молба, че на 06.10.1998 година между министъра на търговията и туризма, в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОбП /отм. / и ЕТ “Инпер- Никола Перчински" гр. Кърджали, бил сключен договор за приватизационна продажба на обект: "Парцел I кв. 120 пл. сн. № 3089 и построен върху него склад" гр. Кърджали, обособена част от имуществото на "Амбалаж" ЕООД, гр. Кърджали. В чл. 12 от договора било предвидено задължение на купувача за срок от четири години да извърши инвестиции в обекта на обща стойност 211000 деноминирани лева. През 2001 г. инвестициите следвало да са на стойност 58000 деноминирани лева. Съгласно чл. 14 от договора купувачът отчитал направените инвестиции с представяне на продавача на доклад с приложени заверени копия на документи, доказващи извършване на инвестицията. Отчетът за извършените инвестиции трябвало да установява вида и сумата на инвестициите и да бъде представен до 15 април на годината, следваща отчетния период (чл. 15). За неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции в чл. 19 била предвидена неустойка в размер на 30 на сто върху неизпълнената част за съответния отчетен период. В чл. 21 от договора купувачът се е задължил да заплати неустойката по чл. 19 в срок от един месец, след като продавачът го уведоми за нейния размер. В договора било предвидено, че плащането на неустойките не освобождава купувача от задължението да извърши договорените инвестиции (чл. 22). След проверка на представените от купувача документи, било отчетено неизпълнение за 2001 г. в размер на 50936 лв., отразено в констативен протокол № 4 от 11.06.2003 г. на Агенцията за следприватизационен контрол. В съответствие с правомощията си по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ЗПСК, с протоколно решение № 943/03.11.2003 г., изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол начислил на купувача ЕТ "Инпер - Никола Перчински" неустойка за неизпълнение на задължението за инвестиции в приватизираната обособена част през 2001 г. в размер на 15281 лв. Ответникът бил уведомен за начислената неустойка с писмо изх. № 26-00-5444/03.11.2003 г., получено на 05.11.2003 г., видно от обратната разписка, като бил даден едномесечен срок за доброволно плащане. Към датата на завеждане на исковата молба начислената неустойка не била платена, което пораждало интерес от завеждане на иска. На основание § 15 от ЗПСК, Агенцията за следприватизационен контрол поемала всички права и задължения във връзка с осъществяването на следприватизационния контрол по сключени приватизационни договори от оправомощени държавни органи по реда на отменения ЗППДОбП. Поради това за Агенцията съществувал интерес от предявяване на иск за изпълнение на приватизационния договор и за заплащане на неустойка за неизпълнението му. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД ответника да бъде осъден да извърши неизвършените инвестиции, на основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД да бъде присъдена неустойка в размер на 15281 лв. за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции през 2001 г. и на основание чл. 86 от ЗЗД да бъде присъдена мораторна лихва в размер на 1486. 85 лв. върху неустойката за неизпълнение на задължението за инвестиции, считано от 05.12.2003 г., един месец след получаване на уведомлението съгласно чл. 21 от договора, до деня на предявяване на исковата молба, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на дължимата сума. Моли посочените суми да бъдат преведени по сметка на Агенция за следприватизационен контрол. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото и на основание чл. 64 ал. 5 от ГПК - адвокатско възнаграждение съгласно параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 01.10.1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът чрез пълномощниците в съдебно заседание и в представената писмена защита оспорва исковете. Твърди се, че било налице обективно неизпълнение на задължението на ответника за отчетната 2001 година. Налице били обстоятелства, които изключвали договорната отговорност на купувача по приватизационната сделка на основание чл. 81 ал. І и чл. 83 ал. І от ЗЗД. Налице било случайно събитие, чието настъпване длъжникът не бил предизвикал, нито могъл, а и не бил длъжен да предвиди. Освен това продавачът не бил изпълнил свое задължение по сключения договор- не въвел във владение купувача в продадения му обект и не му е предал фактическата власт върху него, и също бил неизправна страна. Като причина за неизпълнението се сочи и неиздаването на виза за проектиране от Община Кърджали, без което не можело да започне строителство. Сочи се също, че за задължението за неустойка ответникът не бил уведомен, тъй като съобщението за това било връчено на лице, което било непознато за ответника и не било служител при него. Поддържа се също, че искът по чл. 79 от ЗЗД бил недопустим и производството по делото в тази част следвало да бъде прекратено. В писмена защита се излагат подробни съображения. Сочи доказателства. Претендира разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: На 06.10.1998 г. в гр. София, между Министъра на търговията и туризма , в качеството му на орган по чл. 3 ал.1 т. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/, като продавач и ЕТ ”ИНПЕР- Никола Перчински” като купувач, бил подписан договор за приватизационна продажба на обект: “Парцел 1 кв. 120 пл. сн. 3089 и построен върху него склад”- гр. Кърджали, обособена част от имуществото на “Амбалаж” ЕООД гр. Кърджали. Съгласно договора, продавачът прехвърлил на купувача правото на собственост върху обект: “Парцел 1, кв. 120 пл. сн. 3089 и построен върху него склад”- гр. Кърджали, представляващ земя с площ от 2010 кв. метра. Общата покупна цена на обекта, предмет на договора, била в размер на 15500 щ. долара. В чл. 4 от договора бил уреден начина на плащане на цената. В договора били уредени правата и задълженията на страните по него, отговорностите при неизпълнение и други условия. Съгласно чл. 9 от договора, продавачът се задължил в 20- дневен срок от изпълнение на задължението по чл. 4 да въведе купувача във владение на обекта, предмет на договора. Въводът във владение трябвало да се извърши чрез съставяне и подписване на предавателно- приемателен протокол от страните или от упълномощени от тях лица. Съгласно чл. 12 от същия договор, купувачът се задължил да извърши инвестиции в обекта за срок от 4 години , в размер на 211000 лв., от които за 2001 година в размер на 58000 лв. По силата на договора, купувачът следвало да отчита направените инвестиции съгласно инвестиционния план към договора, с представяне на продавача на доклад с приложени заверени копия на документи, доказващи извършване на инвестицията /чл. 14 от договора/. В чл. 19 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 12, купувачът дължал неустойка в размер на 30% върху неизплатената част за съответния неотчетен период. Неустойката следвало да се заплати в срок от 1 месец , след като продавачът уведоми купувача за нейният размер / чл. 21 от договора/. В чл. 29 от договора било предвидено, че неразделна част от същия са 7 приложения към него. Под номер 4 било посочено приложение: “Инвестиционен план на купувача”, какъвто няма представен по делото. От приложената към делото заповед № РДТ- 21-425/08.05.2000 г. на министъра на икономиката се установява, че на основание чл. 9 от договора между страните по делото, е било наредено да се извърши приемане- предаване на обект парцел І кв. 120 пл. сн. 3089 и построен върху него склад, обособена част от имуществото на “Амбалаж” ЕООД- Кърджали, предмет на договора за приватизационна продажба. Със същата заповед е била определена комисия, която да извърши предаването на обекта, която да изготви и представи в Министерство на икономиката протокол за въвод във владение на обекта. На ответника по иска ЕТ” ИНПЕР- Никола Перчински” на 11.06.2003 г. била извършена документална проверка за 2001 година, за която бил съставен констативен протокол с № 4 от 11.06.2003 г. на Агенция за следприватизационен контрол, от който се установява, че е отчетено инвестиране 7064 лв., неизпълнение за 2001 година в размер на 50936 лв. и била начислена неустойка в размер на 15281 лв. С протоколно решение № 943/03.11.2003 г. от заседание на изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол на купувача ЕТ "Инпер - Никола Перчински" била начислена неустойка за неизпълнение на задължението за инвестиции в приватизираната обособена част през 2001 г. в размер на 15281 лв. Ответникът бил уведомен за начислената неустойка с писмо изх. № 26-00-5444/03.11.2003 г., получено на 05.11.2003 г., видно от обратната разписка, като бил даден едномесечен срок за доброволно плащане. От заключението на вещото лице, което не се оспорва от страните и което съдът приема, се установява, че размерът на неизпълнението на инвестиционната програма от ответника за 2001 година е в размер на 50936 лв.; размерът на дължимата неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2001 г. е в размер на 15280.80 лв., а размерът на лихвата за забава върху неустойката, считано от 05.12.2003 година до предявяване на исковата молба-10.09.2004 година е 1461.48 лв. При така събраните доказателства, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С исковата молба ищецът претендира едновременно реално изпълнение на инвестиционната програма по приватизационния договор на основание чл. 79 от ЗЗД и неустойка по чл. 92 от ЗЗД- обезщетение за неизпълнение, каквото кумулиране е недопустимо. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. ІІ от ЗПСК Агенцията за следприватизационен контрол не е активно легитимирана да предявява искове по чл. 79 от ЗЗД за реално изпълнение на поети задължения по приватизационни договори. За наличието на тази положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска съдът следи служебно. Или производството по делото в тази част следва да се прекрати поради недопустимост на иска. Що се касае до исковете по чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, то съдът намира същите за неоснователни. С оглед представените и събрани по делото доказателства, съдът приема за основателно поддържаното от ответника възражение по чл. 81 ал. І от ЗЗД за обективна невъзможност за изпълнение на инвестиционната програма и за липсата на съдействие от страна на продавача, поради неизвършения от него въвод във владение на имота чрез съставяне и подписване на протокол за предаване и приемане съгласно чл. 9 от приватизационния договор. Или в случая по отношение на ответника по иска са налице условията на чл. 81 ал. І от ЗЗД – длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, респ. налице са основания да се приеме, че невъзможността за изпълнение на договора от страна на ответника се дължи на обективна причина, която не може да му се вмени във вина. В тази насока, съдът отчита установеното по делото обстоятелство, че ищецът по делото не е изпълнил задължението си по договора да въведе във владение на закупения имот ответника по иска, да му предаде фактическата власт на продадения обект, така, както го е задължавала разпоредбата на чл. 9 от договора, видно и от цитираната по- горе заповед с № РДТ-21-425/08.05.2000 г. на министъра на икономиката, с която било наредено да се извърши приемане- предаване на обекта. Това не е било сторено от ищеца в определените в договора срокове, а и до м. май 2000 г. Доказателства в противна насока не са представени по делото. Невъзможността за ответника по иска да осъществява фактическа власт върху имота е довело до невъзможността му да извърши инвестициите по договора. Освен това, независимо, че не е бил въведен във владение на имота, ответникът е предприел дей±твия, за изпълнение на задължението му за инвестиране в обекта. От приложените към делото молби с изх. № 30/26.07.1999 г. , изх. № 18/ 25.08.2000 г. и изх. № 23/19.11.2001 г., всички адресирани до Кмета на Община-Кърджали, ответникът по делото е поискал да му бъде издадена виза за проектиране на търговски комплекс в парцел 1 кв. 120 пл. сн. № 3089. Видно от приложените към делото писма на кмета на община Кърджали, на ответника било отговорено, че искането му не можело да бъде удовлетворено “поради неизяснен градоустройствен статут” като било допълнено, че бил възложен проект за изработване на ОГП- Кърджали, чието представяне било предстоящо. А за последното обстоятелство няма данни по делото ответникът да е бил уведомен при подписване на приватизационния договор. С оглед на това съдът приема, че в случая са налице причини, стоящи извън волята на ответника по иска. За ответника е съществувала обективна невъзможност да изпълни инвестиционното си задължение по договора по причина, която не може да му се вмени във вина, поради което следва да бъде освободен от отговорност, респ. от заплащането на неустойки. Касае се до събитие, което ответникът не е предизвикал, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди. Установеното по делото частично изпълнение на задължението за инвестиции от ответника не опровергава направените по- горе изводи на съда, още повече, че по делото не се установява и това- какъв е бил инвестиционния план на купувача- ответник по иска, респ. вида на дължимите инвестици. Следва поради това иска за заплащане на неустойки от ответника да бъде отхвърлен. С оглед изхода по този иск, следва да се отхвърли и иска за мораторни лихви. Съдът намира за несъстоятелно възражението на ответника по иска, че за задължението за неустойка не бил уведомен, тъй като съобщението за това било връчено на лице, което не му било познато, за което не са представени доказателства. При този изход на делото следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноските по делото в размер на 2600 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 383/2004 година по описа на Кърджалийския окръжен съд в частта, относно иска на Агенция за следприватизационен контрол гр. София против ЕТ “Инпер- Никола Перчински” гр. Кърджали, представляван от Никола Цветанов Перчински по чл. 79 ал. І от ЗЗД за реално изпълнение на инвестиционна програма по договор от 06.10.1998 г. за приватизационна продажба на обект: “Парцел 1 кв. 120 пл. сн. 3089 и построен върху него склад”- гр. Кърджали, обособена част от имуществото на “Амбалаж” ЕООД гр. Кърджали. ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция за следприватизационен контрол гр. София против ЕТ “Инпер- Никола Перчински”- гр. Кърджали, представляван от Никола Цветанов Перчински искове с правно основание в чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, произхождащи от договор от 06.10.1998 г. за приватизационна продажба на обект: “Парцел 1 кв. 120 пл. сн. 3089 и построен върху него склад”- гр. Кърджали, обособена част от имуществото на “Амбалаж” ЕООД гр. Кърджали. ОСЪЖДА Агенция за следприватизационен контрол гр. София да заплати на ЕТ “Инпер- Никола Перчински”- гр. Кърджали, представляван от Никола Цветанов Перчински с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2600 лв. Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател:
|