№ 123
гр. Варна, 07.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600042 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.
Жалбоподател-подсъдим К. СТ. М. , редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Д. В. ХР. от АК – Варна, редовно упълномощена.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи. Запозната съм с допълнителното изложение към
въззивната жалба.
АДВ. Х. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че подадената
1
жалба е неоснователна, като поддържам подадения протест и допълнителните
съображения към него.
На първо място ще взема отношение по жалбата на защитата. Считам, че
изложените съображения за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон са неоснователни и моля да ги приемете за такива. Не
считам, че по някакъв начин в хода на досъдебното производство и на
съдебното следствие са били нарушени правата на подсъдимия. Твърденията,
че е извършена незаконосъобразна полицейска проверка от страна на
служители от ГПУ-Варна към РД „Гранична полиция“ - Бургас са
неоснователна. В случая се касае за установено престъпление, констатирано
от полицаите при Гранична полиция, а не за издаден от тях адм. акт за
нарушение на ЗДвП, поради което всички оплаквания в тази насока считам,
че са ирелевантни. Правомощията на ГДГП са уредени в ЗМВР в чл.57, в част
2-ра органи на МВР и правомощия - служителите на ГП попадат сред
изброените като полицейски органи. От разпоредба на ЗМВР се установяват
правомощията на полицейските органи, а именно в чл.61, ал.4 – за пресичане
на престъпление полицейските органи осъществяват мероприятия за
преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпване на
престъпните му последици и ограничаване на техните размери. В този смисъл
считам, че законово определените правомощия на полицейските служители
не са нарушени, те са изпълнили своите именно законовоопределени
правомощия и те са били в пълното си право съобразно уредените от закона
правомощия да извършат проверка и да проверяват всякакви документи,
включително и свидетелства за управление на МПС, да проверяват
автомобилите и в този смисъл да се стесняват техните права така, както
цитира защитата е недопустимо. В конкретния случай установявайки липсата
на свидетелство за правоуправление на МПС същите са уведомили
полицейските органи на Четвърто РУ за извършване на последващи действия.
Цитираната инструкция от защитата № 8121-З-1244/2015 г. в нея са уредени
само част от правомощията на ГП. Очевидно е в случая, че не са били
нарушени нито материалния, нито процесуалния закон, нито пък по някакъв
начин е нарушено правото на защита на подсъдимия.
На второ място, относно твърденията, че е налице антидатиране на
протоколи в ДП. Очевидно в случая се касае за техническа грешка, тъй като
всички цитирани от защитата свидетели говорят за инцидент и за действия
извършени от тях на датата 28 март 2021 г. От друга страна основния свид.
М.М., на когото е предложена паричната сума, този свидетел е разпитан пред
съдия на 08 април 2021 г. на досъдебното производство, на л.33-34 и по този
начин е бил саниран този пропуск и на тази техническа грешка, която е била
отразена при датиране на първия му протокол за разпит.
На трето място, не е налице противоречие в показанията на свид. М.,
досежно местонахождението на банкнотата. И в дата си разпита той е
посочил много детайлно какви са били неговите действия - хващане на
дясната ръка на подсъдимия и оттам какво е установил и какво си е помислил
2
за местонахождението на тази банкнота. Той в крайна сметка обяснява, че
категорично е изпуснал от поглед движението на лявата ръка на подсъдимия
и не е разбрал къде точно е банкнотата, помислил е, че е паднала на земята,
потърсил там, докато е поставял белезници на подсъдимия. Същата тази
фактическа обстановка е описана в докладна записка съставена на 29 март
2021 г., приложена на л.58 от досъдебното производство, както и протоколът
за личен обиск на лице, в който е отразено, че банкнотата е намерена в левия
джоб на ляв крачол на подсъдимия. Действително в свидетелските показания
дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетелят М. е
посочил първоначално, че е намерил банкнотата в десния джоб, но оттам е
последвало процесуално действие констатиране на противоречия прочитане
на разпита на свидетеля, като той е заявил, че е възможно да не си спомня
детайлите, като естествено разпитите направени непосредствено след
деянието и кратко време след това отразяват действително установеното от
него и е възможно спомените му да са избледнели към момента на съдебното
следствие. Тези свидетелски показания са подкрепени и с писмения документ,
който сочи протокола за обиск на лице. Категорично за правната
квалификация на деянието е без значение тази банкнота дали е била
намачкана, дали не е била намачкана.
Не е основателно и следващото оплакване на защитата, че не ставало
ясно защо в мотивите първоинстанционния съд е изписал цифрово
осъществено деяние по чл.304а, като го е обвързал с основния текст по чл.304,
ал.1, а в обв. акт и в присъдата е посочена само нормата на чл.304а от НК. На
първо място искам да посоча, че чл.304а е основният общ от разпоредба, тази
норма описва изпълнителното деяние подкуп, а в специалната разпоредба на
чл.304а императивно, изчерпателно са изброени длъжностните лица, сред
които и полицейският орган, поради което отново считам, че няма нарушение
на материалния закон, че съдът в мотивите си е изписал различна правна
квалификация, тя явно не е различна, тя е допълваща. В случая от изобилната
съдебна практика има множество решения на съдилищата, в които се посочва
единствено разпоредбата на чл.304а от НК и в тази връзка считам, че не е
налице процесуално нарушение.
На последно място само ще се спра на твърденията за това, че
показанията на свид. Илиева не са били отчетени от съда. Считам, че в частта,
в която тя отрича че подсъдимият М. да е дал банкнота на полицейския орган
тези показания правилно не са били отчетени от първоинстанционния съд, те
не следва да бъдат взети под внимание, тъй като първо не кореспондират със
събраните останали доказателства по делото, второ тази свидетелка е
заинтересована от изхода на делото, подсъдимият е неин свекър, те са в
родствена връзка с него по сватовство.
По отношение на протеста и в допълнително постъпилите мотиви към
него, поддържам изцяло протеста депозиран от ВОП. Считам, че той е
достатъчно мотивиран, като в допълнение само ще посоча, че считам, че с
оглед лошите характеристични данни на подс. М., представени по
3
досъдебното производство от полицейския инспектор, е видно, че същият е
криминално проявен, с множество кражби, движи се с лица от криминалния
контингент на участък гр. Бяла, излежавал е ефективно присъда, често е
засичан да управлява МПС-та, като в периода 2007-2008 г. са му съставени
общо четири адм. акта за установяване на административни нарушения за
това, че управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС, като с
оглед и приложената справка за съдимост е видно, че М. е многократно
осъждан. От същата може да се направи извод, че М. е с повишена
обществена опасност, не зачита обществения ред. Съзирам една трайна
упоритост при управление на МПС без съответната правоспособност с ясното
съзнание, че подсъдимият М. не може да се снабди със свидетелство за
управление на МПС по легален начин. Същият е приел за нормално да решава
този въпрос с предлагането на пари. Най-вероятно в конкретния случай той е
управлявал МПС под въздействието на алкохол, което отново говори за
неговата безпардонност и явно незачитане на правилата и законите в Р.
България. Наказанията по предходните присъди считам, че не са оказали
поправителен ефект, поради което и наложеното наказание следва да бъде
завишено, следва да бъде завишена и глобата така, както е поискал
прокурорът в пледоарията си пред първоинстанционния съд.
Моля в този смисъл за решение.
АДВ. Х. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата и
допълнителното изложение.
На първо място, относно жалбата ни считам, че постановената присъда е
постановена при редица нарушения на процесуалния и материалния закон и
неправилна интерпретация на установената доказателствена съвкупност.
Подробно сме изложили доводи както в жалбата, така и в допълнителното
изложение, само ще маркирам следното:
В мотивите към присъдата първоинстанционният съд излага фактическа
обстановка, която е различна от тази, изложена от свидетелите. Също така
той не е отчел противоречие в показанията на свид. М. и свид. И. относно
изпълнителното деяние при задържането на лицето. В мотивите си съдът
стига дотам дори да дописва фактическата обстановка. Неправилни са
изводите му, че не е налице незаконосъобразна проверка на граничните
полицаи във връзка с предполагаеми нарушения по ЗДвП. Граничните
полицаи нямат нормативно определени правомощия да осигуряват
присъствието на водача. Няма такава правна норма да им е вменено такова
служебно задължение и това не е отчетено от съда. Неправилни са изводите
на съда в тази връзка, както и самото обвинение по този начин е конструирано
неправилно.
На следващо място неправилен е изводът на съда, че сме оспорвали
компетентността за извършване на полицейска проверка на граничните
полицаи. Ние сме оспорвали компетентността им само и относно проверка на
4
извършване на контрол на пътното движение. Полицейската проверка на
граничните полицаи по упражняване на граничния контрол е била довършена
с установяване на личността на моя подзащитен след проверка дали той се
издирва, какъв товар превозва и дали автомобилът се издирва. Няма как да се
говори за довършване на нещо, което вече е било довършено, на което се
гради обвинителната теза, както е приел и първоинстанционният съд.
На следващо място първоинстанционният съд излага, че недопустимо би
било при извършване на една полицейска проверка граничните полицаи да не
спазят установения ред за сезиране компетентността на полицейските органи,
които установявали нарушение по ЗДвП. Първоинстанционният съд обаче не
сочи къде е установен точно този ред, кой закон, коя е правната норма, първо
защото няма установен такъв ред, това си е тяхна порочна практика, не
почиваща на никаква законова норма. Цялата обвинителна теза се гради
единствено върху показанията на свид. М., всички останали свидетели и
служители на ОД на МВР или на Гранична полиция преразказват какво той
им е казал. Една осъдителна присъда не може да почива на едно
предположение. При противоречие в преките доказателства или когато е
налице липса на такива, както тук е така, присъдата може да почива на
косвени доказателства само ако същите в съвкупност образуват верига от
последователни факти, които са непротиворечащи и водят да един изход,
макар и предполагаем. В настоящият случай това обаче не е налице. Считам,
че е невъзможно да се създаде едно категорично вътрешно убеждение
относно извършване на престъпното деяние от моя подзащитен. Ето защо Ви
моля да отмените присъдата на ВОС, която считам за незаконосъобразна,
неправилна, несправедлива и да постановите нова, оправдателна присъда, с
която подс. К.М. да бъде признат за невиновен. Алтернативно моля
обжалваната присъда да бъде изменена, като намалите размера на наложеното
наказание и също така приложите разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и да ни
наложите по-лекото наказание глоба.
Относно протеста на прокуратурата, считам същият за неоснователен и
искам да отбележа, че моят подзащитен е реабилитиран и то по закон. След
2011 г. няма данни да е извършил общественоопасни деяния. Близо
дванадесет години вече не е регистрирана престъпна деятелност и всичко това
говори, че той е изоставил своите престъпни навици, като този факт не е
отчетен от обвинението и от съда.
Моля за решение в този смисъл.
ПОДС. М. – Няма какво да добавя към казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. М. – Моля да ме оправдаете.
5
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6