№ 5852
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110147895
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1 предл. 1 и
предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 34 ЗЗД.
Съдът е сезиран с предявени от Д.И. С, с ЕГН: ********** установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 16.11.2016 г. между ищцата, в
качеството й на кредитополучател и ответника „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК ****, в качеството на
кредитодател, в условията на евентуалност за признаване нищожността на клаузата на
договора, уреждаща годишния процент на разходите (ГПР), поради неспазване на чл. 19, ал.
4 ЗПК и с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за
прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 7.1 от договора за дължимостта на такса за
оценка на риска. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл. 34 ЗЗД за осъждане на „ф-ма“ ЕАД да й заплати сумата от 252,96 лева, представляваща
такса за оценка на риска, платена без основание.
Ищцата твърди, че на 16.11.2016 г. между нея и ответника бил сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който на ищцата бил предоставен кредит
в размер на 1700 лева, по който ищцата е заплатила сумата от 3 048 лева. Сочи, че съгласно
чл. 7 от договора, към същия са сключени застраховки „ф-ма“ и „ф-ма“, срещу премия за
двете в размер на 407,96 лева, която сума следвало да бъде преведена на застрахователя „ф-
ма“ ЕАД, но не били представени доказателства за това, а размерът на премията бил
включен в общия размер на кредита. Счита, че уговорената в чл. 7 от договора еднократна
такса за оценка на риска е неравноправна, тъй като представлява такса, свързана с усвояване
1
и управление на кредита, което заобикаля разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Поддържа, че не са
спазени изискванията на закона и по отношение на ГПР, като не са посочени отделните
компоненти при изчисляването му и не са включени сумите за такса оценка на риска и
премиите по застрахователните договори, с които същият ще премине максимално
допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди още, че към договора не е представен
погасителен план. Заявява, че не са и предоставени Общите условия на ответника,
приложими към договора. Счита, че начинът на формиране на възнаградителна лихва е
неясно посочен, което води до нейната нищожност. Твърди, че договорът страда от
посочените недостатъци, което обуславя прогласяване на нищожността му и поради което
на основание чл. 23 ЗПК, кредитополучателят дължи само чистата стойност по кредита, а
именно 1 700 лева. така, както е уговорена възнаградителната лихва по договора е
неразбираема, поради което нищожна. В условията на евентуалност моли да бъде
прогласена нищожността на клаузите, предвиждащи заплащането на еднократна такса за
оценка на риска и размера на ГПР. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ф-ма“ ЕАД е депозирал отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за
нарушаване на разпоредбите на ЗПК, като посочва, в табличен вид, съответствието на
клаузите на договора с изискванията на закона. Твърди, че таксата за оценка на риска не е
свързана с усвояването и управлението на кредита, а същата покрива разходи, извършени от
банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него. Оспорва
твърденията на ищеца за неправилно изчислен ГПР, като посочва, че размерът на ГПР (41,36
%) е изчислен правилно и не надвишава допустимия размер. Посочва още, че в договора е
обективиран погасителен план, с посочване на падежа и размера на дължимите погасителни
вноски. Представя таблица с направените от ищцата плащания, в общ размер на 3 048,00
лева, както и извършените погасявания по договора – за главница и възнаградителна лихва.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски и е направено искане за посочване на банкова сметка от
ищеца.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че на 16.11.2016 г. са сключили договор за потребителски кредит
№ ********** с посоченото съдържание, по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата сумата от 1 700 лева, като същата е извършила плащания по договора в размер на 3
048 лева.
Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 16.11.2016 г. между „ф-ма“ ЕАД, от една страна, и Д.И. С – ищец по настоящото
производство, от друга, в чл.7.1. са посочени дължимите суми по договора – 1700лв. размер
на кредита, 201,96лв. „Bank Комбо живот“, 206лв. „Bank Комбо безработица“, като е
посочен общ размер на кредита от 2360,92лв. без да е ясно какво освен горните суми се
2
включва в този общ размер. В същата разпоредба – чл.7.1, поместена в чл.7 “Общ размер на
кредита и условията за усвояването му“ е вписана и Еднократна такса за оценка на риска в
размер на 252,96лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, като се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно Погасителен план и предвид заявеното му желание в Искането-декларация. Сборът
от всички суми, посочени в чл.7.1, включително и на сумата за Еднократна такса за оценка
на риска е именно 2360,92лв., т.е. в размер на кредита освен отпуснатата сума от 1700лв., се
включват и застрахователните премии и Еднократна такса за оценка на риска.
Съгласно чл.10 Годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита е в размер на
41,63%, без да се посочва какво се включва в ГПР, като общата сума, дължима от
потребителя е посочена като 3473,97лв. без отново да е посочено по какъв начин кредит от
1700лв. следва да бъде върнат в двоен размер. В отговора на исковата молба ответника
посочва, че Еднократната такса за оценка на риска е дължима еднократно и предварително
преди сключване на договора, т.е. не била свързана с усвояването на кредита и плащането
на същата не обуславяло дали потребителя ще усвои кредита или не, тя покривала разходи,
извършени от банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него,
но изрично посочват, че е включена в ГПР – стр.3 от отговора, абзац три от дъното на
страницата.
В чл.11.2 е поместен погасителен план за връщане на сумата от 3473,97лв. – на 35
месечни вноски от по 96,50лв. и една последна вноска от 96,47лв.
Не са представени общи условия или тарифа, които да посочват какво представлява
Еднократна такса за оценка на риска и какви действия на банката покрива плащането й.
също така на стр.2 от отговора последна кутия на таблицата, банката твърди, че Договорите
за потребителски кредит не се сключват под общи условия, а са типови договори.
Следователно между страните изобщо не е уговорено какво представлява Еднократна такса
за оценка на риска и защо се дължи.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ, което настоящия състав напълно
приема. Вещото лице посочва, че при задължения в размер на 1700лв. кредит, 201,96лв.
премия по застраховка Живот, 206лв. премия по застраховка Безработица, 252,96лв. такса за
оценка на риска, годишен лихвен процент от 27,09%, размер на месечна вноска от 69,48лв. и
общ размер на договорната лихва за срока на договора от 801,55лв. ГПР е в размер на
96,9793%. Посочено е, че плащанията по процесния договор са в размер на 3048лв., като с
постъпилите плащания е извършено погасяване на главница и договорна лихва в размер на
3047,27лв. – общо погасена главница в размер на 2360,72лв., включваща 1700лв. сума по
кредита, застрахователните премии и таксата за оценка на риска и общо погасена договорна
лихва от 686,35лв.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира от правна страна следното:
Процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за
потребителски кредит- /ЗПК/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му
разпоредби. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК потребител е всяко физическо лице, което при
3
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
професионалната или търговската си дейност. Доколкото няма данни ищцата да е сключила
договора в обслужване на професионална или търговска дейност, спрямо нея намира
приложение предоставената от ЗПК потребителската защита.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В настоящия случай не
може да се приеме, че договорът е сключен по ясен и разбираем начин. В същия не е дадена
дефиниция на това какво представлява Еднократна такса за оценка на риска, при какви
условия се дължи, не е ясно как е формирана общата сума, дължима от потребителя.
Съгласно ал.2 на разпоредбата Кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други
разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Еднократна такса за оценка на риска е предвидена в договора само
като размер, но не е посочено нито какво представлява, нито за какви услуги се дължи.
Съгласно посоченото в чл. 10а ЗПК кредиторът по договор за потребителски кредит
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, доколкото те са
свързани с договора, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Дори и да се приеме, че предвиждането на
тази допълнителна такса е достатъчно за нейната дължимост, то настоящия състав намира,
че чл.10а ЗПК забранява събирането й, доколкото същата представлява такса, свързана с
усвояване на кредита. Предвидената в чл. 7 от процесния договор еднократна такса за
оценка на риска в размер на 252.96 лева е дължима в деня на подписване на договора,
финансирана от кредитодателя и възстановима с дължимите месечни вноски по отпуснатия
кредит. В отговора на исковата молба ответника посочва, че Еднократната такса за оценка
на риска е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора, т.е. не била
свързана с усвояването на кредита и плащането на същата не обуславяло дали потребителя
ще усвои кредита или не, тя покривала разходи, извършени от банката към момента на
сключване на договора и непосредствено след него. Така даденото обяснение не може да
бъде възприето. Името на таксата сочи, че обезпечава дейността на служители на ответника
по оценяване на имотното и финансово състояние на лицето, искащо кредит, което
кореспондира с твърдението, че се дължи за действия от преди сключване на договора.
Проучването на кредитополучателя следва да бъде извършено именно тогава. Според
разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособностга на потребителите. След като по отношение на кредитора има
законоустановено изискване за извършване на проверка на кредитоспособността на
4
потребителя, предвидената Еднократна такса за оценка на риска не следва да се дължи,
доколкото в договора не е посочено за какви действия, извън законово изискуемите се
дължи. Следователно предвидената Еднократна такса за оценка на риска е в противоречие с
разпоредбите на ЗПК и на основание чл.10а, ал.2 ГПК е недължима. Таксата е такава,
свързана с усвояване на кредита, поради което чл.7.1 от договора заобикаля разпоредбата на
чл. 10а ЗПК и същата е нищожна.
Спорел чл. 11, ад. 1, т. 10 ЗПК в договорите за потребителски кредит следва изрично
да бъде посочен годишният процент на разходите, както и е необходимо посочването на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. В настоящия случай след изследване на съдържанието на
договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор,
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР/. В този ред следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / като глобален израз на всичко
дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм
е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен
смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и
на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената
на ресурса. Видно от ССчЕ, че ако в ГПР се включат всички предвидени такси, премии и
лихва по договора, то размер на ГПР е 96,9793%, а не посочения в договора 41,63%.
Следователно действителния ГПР по договора надхвърля предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК
праг на ГПР, според който „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Поради
изложеното следва да се приеме, че кредитното правоотношение между страните е
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е основен
елемент на правоотношението.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, г. 11 ЗПК въвежда императивното изискване договорът
за потребителски кредит да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера,
5
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. С предоставения в процесния договор
погасителен план се установява единствено броят (36), размерът на погасителните вноски
(96.50 лева), както и падежът за всяка от тях без да са посочени поотделно каква част от
главницата, застраховката, таксата оценка на риска, лихвата се погасява с тази вноска. По
същността си това не изпълнява функцията на погасителен план, тъй като не съдържа
информация за отделните компоненти, образуващи общия размер на погасителните вноски и
не може да се установи с извършване па всяко от плащанията каква част от дълга бива
погасена. Така предоставеният погасителен план се равнява на липса на такъв, поради което
трябва да се приеме, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК не е спазено.
Поради посочените пороци на Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 16.11.2016 г. следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 16.11.2016 г. е нищожен на основание чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Следователно заплатената Еднократна такса за оценка на
риска в размер на 252,96 лева е платена без основание и подлежи на връщане, поради което
искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 34 ЗЗД се явява основателен и
подлежи на уважаване.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него съдебни разноски в размер на 188,96лв. за заплатена държавна такса и
350лв. депозит за работа на вещо лице. От страна на адвокат Д.Т. е поискано присъждане на
възнаграждение лично на нея за осъществено безплатно процесуално представителство.
Видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2021г. е уговорено
безплатно предоставяне на услугите по договора на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Действително представителство е осъществено по два иска – неоценяем и
оценяем, но по втория иск не е провеждано никакво самостоятелно доказване, доколкото
същия следва пряко от основателността на неоценяемия. Поради изложеното настоящия
състав счита, че в полза на адвокатът следва да се присъди възнаграждение в размер на
600лв. съгласно чл. 7, ал.1, т. 4 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатките възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по неоценяемия сик.
Предвид гореизложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
по иск на Д.И. С, с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.“С“, бл., вх., ет., ап. срещу „ф-
6
ма“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Д Х“ №**, ет.6,
Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 16.11.2016 г. между Д.И. С, в
качеството й на кредитополучател и „ф-ма“ ЕАД, като кредитодател.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Д Х“ №**, ет.6, да заплати на Д.И. С, с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.“С“, бл.,
вх., ет., ап., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 252,96 лева, представляваща такса за
оценка на риска, платена без основание по Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 16.11.2016 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни
разноски в размер на 188,96лв. за заплатена държавна такса и 350лв. депозит за работа на
вещо лице.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Д Х“ №**, ет.6, да заплати на адвокат Д.Т. Т., с личен №**********, със служебен
адрес: гр.София, ул.“Х А“ №, ет.4 на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
размер на 600лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7