Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 24.02.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при секретаря П.И.,
като разгледа докладваното от съдията ***
гр.д. № 5183 по описа на
съда за 2015 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление София район *** ул.*** против Д.С.А. с ЕГН ********** ***. В
исковата молба се твърди, че ищецът се намирал в облигационни отношения с
ответника, регулирани от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***“ АД, които са общоизвестни и публикувани в редица
издания на периодичния печат. Твърди, че съгласно чл.98 а от Закон за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът твърди, че
за периода от 06.05.2014г. до 07.03.2015г. е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия, а ответникът не е изпълнил задължението да я
заплати по издадените от ищцовото дружество фактури. Твърди, че за посочения
период е доставяло на ответника като абонат с клиентски номер *** ел.енергия,
за което са издадени фактури, както следва :
Фактура №
*********/12.06.2014г. на стойност 18,75 лева за периода 96.05.2014г. –
05.06.2014г.
Фактура № *********
/22.07.2014г. за периода 06.06.2014г – 05.07.2014г. на стойност 59,53 лв.
Фактура № *********
/09.11.2014г. за периода 05.10.2014г – 04.11.2014г. на стойност 109,32 лв.
Фактура № *********
/10.12.2014г. за периода 05.11.2014г – 05.12.2014г. на стойност 190,33 лв.
Фактура № *********
/11.01.2015г. за периода 06.12.2014г – 05.01.2015г. на стойност 224,10 лв.
Фактура № *********
/12.02.2015г. за периода 06.01.2015г – 05.02.2015г. на стойност 217,85 лв.
Фактура № *********
/11.03.2015г. за периода 06.02.2015г – 07.03.2015г. на стойност 0,84 лв.
Твърди, че така посочените
във фактурите задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия
на договорите за продажба на ел.енергия на *** АД, абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумирана ел.енергия през който период от време вземането е
станало ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този период вземането става
годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Ищецът твърди, че съгласно
чл.19 ал.8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че е
образувал ч.гр.дело по реда на чл.410 ГПК, но ответникът е подал възражение, че
не дължи сумата. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 820,72 лева за
консумирана и неплатена електроенергия за периода от 06.05.2014г. –
07.03.2015г., сумата от 37 лева лихва за забава върху главницата за периода от
14.09.2014г. до 10.07.2015г. Моли съда да осъди ответника за разноски по
настоящето дело, както и по направените разноски в производството по ч.гр.дело №
3511/2015г.
В съдебно заседание ищецът
не се представлява и не изразява становище по молбата.
В законовия едномесечен
срок ответницата не е представила писмен отговор и не е изразила становище по исковите
претенции. На ответницата е предоставена правна помощ, като и е назначен особен
представител. В съдебно заседание ответницата чрез назначения и особен
представител оспорва исковите претенции.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 3511/2015г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответницата за сумата от 820,72 лева ползвана от ответницата, но незаплатена електроенергия
за периода 06.05.2014г. до 07.03.2015г. и за сумата от 37,00 лева лихва за забава
върху сумата за периода от 14.09.2014г. до 10.07.2015г. В срок длъжникът е
представил писмено възражение и с разпореждане от 28.08.2015г. съдът е указал
на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е
получено от кредитора на 18.09.2015г. и в едномесечния срок, на 16.10.2015г. кредиторът
е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в
срок, поради което се явяват допустими
следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Налице
е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №3511/2015г. по
описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден
в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
В настоящото исково
производство задължение на ищеца „***” АД е да установи основанието и размера
на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В конкретния
случай се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена електроенергия
в недвижим имот, находящ се в с.Брегаре, общ.Долна Митрополия, собственост
на ответницата..
Видно от доклада по делото, съдът е
указал, че в тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответницата има
качеството на потребител на електроенергия и е потребила
претендираното в исковата молба количество електроенергия. В тежест на
ответницата е да докаже, че е заплатила претендираната сума за ползвана и
непазплатена електроенергия или да докаже наличието на правоизклучващи или
правопогасяващи факти и обстоятелства. Ответницата наведе доводи, че
електроенергията не е правилно отчитана. За доказване на тези твърдения,
ответницата направи доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът прие като правилно,
компетентно и безпристрастно, се установява, че има несъответствие в регистрираните /
отчетени количества консумирана енергия
по показания на тарифни броячи с отчитаната последна ролка с разряд след
десетична точка с дименсия (ватчас) включена с отчетите на ищеца с дименсия (киловатчас).
В съдебно заседание, вещото лице заяви, че последната цифра от показанията на
електромера е отчитана като кВт/ч вместо като Вт/ч. Вещото лице заяви, че това
показание на последната цифра на електромера не следва да бъде отчитано, а
всъщност е отчитано и записвано като кВт/ч вместо като Вт/ч. Вещото лице заяви,
че отчитаното количество електроенергия не съответства на реално консумираното
такова поради погрешното отчитане на последната ролка. Заяви, че служителят на
ищцовото дружество е отчитал електромера, но неправилно е записвал количеството
енергия, което може да е било в ущърб на ответницата.
При така събраните доказателства, съдът
приема, че при условията на пълно и главно доказване, ищецът не доказа иска си
по размер, не доказа, че за периода 06.05.2014г – 07.03.2015г. ищцовото
дружество е доставило и ответницата е потребила електроенергия на стойност
820,72 лева. Акцесорен характер има предявеният иск за лихва за забава, поради
което същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата разноски за съдебно-техническата
експертиза в размер на 120 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление София,
район *** ул.*** против Д.С.А. с ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че Д.С.А. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК *** сумата в размер на 820,72 лева за консумирана и
неплатена електроенергия за периода от 06.05.2014г. – 07.03.2015г. и сумата от
37 лева лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2014г. до
10.07.2015г, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № 3511/2015г.
ОСЪЖДА „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление София район *** ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.А. с ЕГН ********** ***
разноски по делото за вещо лице в размер на 120 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: